Формиране на румънския народ

Избирам да говоря за нашите северни съседи румънците неслучайно. Освен всичко останало, тази тема би ни помогнала да разберем и нашия български произход, нещо към което от години се стремим с всяка статия тук в блог бг. Румънският език е причислен към групата на латинските езици. Това са езиците италиански, френски, испански, португалски, френски, окситански и каталански говор и други, както и румънски. Българският език от друга страна е поставен в групата на славянските езици – украйнски, руски, белоруски, полски, чешки, словашки, словенски, хърватски, сръбски и други. Дори и по незапознатите с темата за румънците и румънския език знаят и са чували, че в румънския език има много, доста много български думи, или иначе казано славянски. Дори когато чуем една произволно избрана румънска песен тези думи се чуват и правят впечатление Известно е също, че в миналото тези думи са били още повече, но съзнателно са били изчистени от румънския книжовен език и заменени с латински и западноевропейски думи. Но трябва добре да се разбере и да се подчертае, че основата на румънския език е била винаги латинска, или иначе казано романска. Когато разглеждат ранната история на България, българските учени често говорят за някакво романизирано население по нашите земи или по точно казват че траките, които живеели на Балканите, били напълно романизирани (и елинизирани) по време на римското владичество, което продължило от 1 до 7 век от новата ера. Оттук се появи и абсурдната теория, че именно власите, или иначе казано едно романизирано население, били наследници на тракийското население на Балканите. ( А каракачаните били наследници на елинизираното тракийско население!) Тази хипотеза е толкова погрешна, а и обидна за българите, колкото и приказките за татаро-финския произход на прабългарите, приказките за славянските морета, залели Балканите и приказките за изчезването на траките. Тя показва и цялата обърканост във връзка с представата за нашия произход, която просто няма как да не се отразява на българина, който учи погрешни неща по история още в училище. Оттам и цялостната му представа за света, за историята, а дори и за самият него са объркани и погрешни. Макар че истината никога не може да се скрие и да се затъмни напълно. Ако говорим за някакъв смесен народ, формиран на базата на латинизирано (романизирано) тракийско население и славянско такова, а дори и на някакъв друг съвсем външен елемент (извън индо-европейското езиково и етническо семейство) това е именно румънския народ. Пак повтарям – това не е българският народ, както и досега пише в учебниците, а именно румънският. На територията на днешна Румъния в древността живеят даките, който са роднини на траките, или казано иначе са клон на обширното тракийско население, обитаващо почти целите Балкани. В източните части на влашките земи, към Черно море, живеят и гетите, едно от големите тракийски племена. Да отбележим, че населението на север е било доста по рехаво от това в южните земи, за което свидетелстват и древните историци и археологическите проучвания.

Именно тези гети и даки са едни от първите тракийски племена, които започват да бъдат наричани вече не тракийски, а славянски, или по точно казано склавенски. Този процес започва към 5-6 век от новата ера. Тук разбира се има много уговорки, във връзка и венетски, тракийски, скитските племена (всички те роднински), правилният им разбор, но така или иначе именно скито-траките от Античността, започват да се наричат славяно-българи през Средновековието, след запада на същинската Римска империя. По време на Римското владичество на Балканите, което продължава доста дълго – около 6-7 века за различните области, Рим владее над огромното трако-илирийско-дакийско население, като провежда различна политика. Тази политика включва всичко типично за една империя, на първо място това е събиране на данъци и рекрутиране на войска (или помощни за войската поделения) от местното население. Тази политика включва и строителство на пътища, градове, военни лагери, мостове и други, т.е. изграждане на нещо, което днес наричаме инфраструктура. Не на последно място тази политика включва и разместване на големи групи население, в границите на империята, поради различни причини. Впрочем на север от река Дунав римското владичество е кратко. То започва с походите на Траян (98 -117) срещу даките и тяхното подчиняване. Рим не успява да завладее всички земи, част от днешна Румъния и Молдова. Но дотам където стига римската власт на север и на изток са изградени земни валове, за защита от германски, ирански и трако-скитски (славянски) племена. Част от тези римски валове науката приема за прабългарски, но това е една отделна тема. Рим построява и тук гарнизони и градове – административни центрове, като главният е наречен Улпия Траяна Сармизегетуза. Този изцяло римски град е построен в равнината, на около 40 километра от старата столицата на даките Сармизегетуза (Регия), разположена сред непристъпните гори малко по на север.

Както е известно в земите на север от Дунав римската власт продължава до 270-271 година, когато по времето на император Аврелиан (270 -275) римските гарнизони и администрация е изтеглена от тези земи в новосъздадената провинция Крайбрежна Дакия, в земите на днешна Северозападна България и част от Сърбия. Така наречената романизация на населението (поримчване и полатинчване), с което нашите и чужди учени толкова спекулират, е една чиста недомислица в научно отношение, за съжаление често използвана в научната литература. Повлияни от римската култура и латинският език са били може да кажем броени единици от населението и то изключително тези живеещи в градовете и по-големите административни центрове. Това е било нещо като погърчването по градовете, в едни по-късни времена, по време на османското владичество. Това ще рече, че основното население на Балканите, а именно тракийското си е говорило все стария език, и си е пазило все старата култура. Да уточним, че загадъчният тракийски език е именно това, което днес наричаме славено-български език, което все още ни се струва особено чудно. Но това е обяснимо, след толкова десетилетия официална пропаганда по въпроса и изучаване и дълбоко вклиняване на неверни тези. От друга след 1-2 век на Балканите сред многобройното местно тракийско население е било заселено и латинско-говорящото население, което е основата на това, което днес наричаме власи или румънци (а също и арумъни). Нашите възрожденци са знаели много добре истината за всичко това, което днес с такова неверие преоткриваме. А след като са знаели истината, те не се изказват особено ласкаво за римските колонисти заселени на Балканите сред многобройното, мирно и работливо местно население. В известните две писма до проф. Иван Шишманов Цани Гинчев отбелязва че цинцарите, т.е. власите са били римски колонисти, заселени по границите на отделните големи области. Той мимоходом отбелязва, че власите (латинско-говорящи римски колонисти) са заселени между Гърция и Тесалия, между Македония и Тесалия, между Тракия и Македония и т.н. за да държат в покорност населението (тракийското) и да шпионствуват. Това не особено приятно определение на власите като чужденци, шпиони и римски агенти във всеки един смисъл направо бледнее пред определението на йеросхимонах Спиридон Габровски в неговата „История во кратце о болгарском народе словенском” от 1792 година. В главата за Траян Римски (Троян – римски кесар) той коментира, че този император след като завзел Дакия, преселил населението в Далмация (босненско-сърбо-хърватские земи), за да не се отрече от него и пак да въстане (има се предвид въстанията на даките под водачеството на Децебал). А от земите на Далмация и от тези в Италия, „колкото се намираха в неговата земя курви, разбойници… ги пресели в Дация, дето сега живеят влахите, защото влахите от Италия водят племето си”. Тук вероятно има и лична причина за подобно отношение, понеже по това време йеросхимонах Спиридон Габровски живее в различни манастири в земите на Влахия и Богданско (Молдова). Откъде точно е преселено това латинско или може би латинизирано (романизирано) население на Балканите е трудно да се каже, дали от земите на Италия, Испания или Западните Балкани или някъде другаде. Но именно това романско население е основата на влашкия или ромънския етнос. Не по-малко труден е въпросът кога основните маси на това население се прехвърлят или са прехвърлени на север от Дунав. Според проф. Васил Златарски това става чак около 12 век. Така или иначе във Влахия и Трансилвания още от времето след Траяновите войни е заселено романско население, около което по-късно се сформира и влашката общност и държава. Същевременно дако-гетското население, наречено по-късно славянско, а други нови славянски групи винаги са обитавали тези земи. Постепенното смесване между власи и славяни се е осъществявало с различна интензивност, но така или иначе романското население е било винаги в пряк контакт със славяноезичното население. Резултатите от това са ясно отразени в речта на румънците, където изобилстват славянски думи и дори цели фрази. Все пак да подчертаем, че основата на езика си остава латинска именно поради това, че той е бил езикът на докараните латински колонисти на Балканите през 2 век (а вероятно докарани и по-късно). Днес румънците наблягат силно на дакийския (тракийски) си корен от времената на цар Скорило и цар Децебал, а разбира се и от по-ранни времена. Те действително имат основание за това, доколкото трако-славянският елемент също е участвал във формирането на румънската народност. Действително днешните румънци физически доста приличат на българите именно поради общото трако-дакийско наследство. Впрочем земите на север и юг от Дунав имат приблизително еднаква съдба от времето на праисторията и епохата на халколита (каменно-медната епоха.

Заобиколена отвсякъде от славянски народи – българи, сърби, украинци, както и от унгарците от северозапад Румъния е откъсната географски от латинското семейство на португалци, испанци, французи и италианци. Причината за това е, както вече посочихме, в преселението на големи групи латинско население на Балканите по времето на император Траян, а и в по-късните векове, по време на управлението на Римската империя. В такава ситуация за румънеца не остава друго освен да е весел, което е и забелязано от външните наблюдатели. С влашки произход например са писателите-хумористи Бранислав Нушич и Алеко Константинов. Така да повторим това, с което започнахме и което е най-важно за нас в случая. Не България, а именно Румъния е страната, в която е имало смесване на романизирано (латинско) население и славянско такова. Резултатите от това са били видими през вековете, видими са и до днес, в румънския език, в румънската култура и т.н. От друга страна т.нар. власите не са остатъци от някакви си траки, а точно обратното – власите са привнесения чужд, немногоброен елемент, сред обширното, тракийско, балканско население, наречено по-късно през Средновековието българско. И накрая крайно време е вече в училищата ние българите да учим истинската си история, а не такава създадена преди векове във виенската историческа школа и преповтаряна безкритично от нашите учени вече толкова десетилетия.