Акордеона, старогръцко-българския речник и резачката

    Когато през март месец тази година разбрахме, че се задава карантина, семейният съвет взе правилното решение. Заминахме за село Славейно, два дена преди обявяването на пълната карантина, която включваше и забрана за пътуване. Просто не мога да си представя програмата ни в града и стоене в апартамента, ако това трябваше да правим през следващите два месеца. 

    Родопите ни посрещнаха с пролетно време, макар и все още студено. Разшетах се веднага из градината и ливадите - те имаха голяма нужда от това. Не че не ги поддържаме, но друго си е човек да има достатъчно време. Орязах, т.е. прочистих излишните клони на ябълките, на дюлата, на черешата и вишната, разкопах част от градината, за да сея фасул и т.нар. в Родопите фасульовица - едър фасул. Изобщо закипя раннопролетна земеделска дейност. 

    В началото на април заваля истински голям сняг, че чак и замръзна за няколко дена. Изкарахме истинска зима... през април месец! Към края на месеца се разбра, че трябва да слизам към града, за да платя данъците и да взема някои неща, за следващия един месец. То слизането към града беше лесно, по-скоро излизането през направените КПП-та беше проблем, но аз минах със земеделския си документ, т.нар. зелено картонче. За пръв път почувствах някаква привилегия от това, че се водя земеделски производител... 

    Та, мисълта ми е за личния списък, който съставих, за нещата, които трябва да взема от Пловдив. Преди да слезна към Пловдив започнах да правя списък, който започна така - акордеона, старогръцко-българския речник, резачката... Тук се спрях и много се смях - няма такъв списък! Не случайно хората понякога не ме разбират. Работата, задълженията ми, интересите и забавленията ми, изобщо животът, който водя, в последните двадесет години (след завършване на университета), не попада в класическите стандарти и представи. Затова и малко се затруднявам да обяснявам, когато ме попитат за това какво правя, и то не за друго, а защото просто не знам откъде да започна. 

    И моят живот, както и животът на всеки човек, е една борба. Почти не съм оставял тази борба или ако съм я изоставал, то е било за съвсем малко, за да си почина. Което все пак е шанс - да имаш възможност макар и за малко да си починеш от борбата. Приемам, че каузите за общо и обществено развитие, които съм си поставял през годините, са мой личен избор и сам съм приел да се натоваря с тях. В смисъл никой не ми е виновен за това. Само че това е моята представа за живота, това е моят характер и моето възпитание и няма да мога да се променя в това отношение. Понякога и най-близките ми хора не ме разбират, на аз слушам и изпълнявам на първо място вътрешното си убеждение. Факт е обаче, че през пролетта почти нямах време и за акордеона, и за старогръцко-българския речник, нито дори и за резачката. Тази зима обаче ще имам, което си е един голям шанс.

Какво ни казва Откровението на Иоана за бъдещето

    Бъдещето и неговото разгадаване винаги е провокирало мисълта на човека, предизвиква интерес. 

    На много места в Библията се говори за бъдещето, най-вече за бъдещите страдания на тези, които не следват заповедите на Бог. В този смисъл Откровението на Иоана не прави изключение, дори се отличава със своя апокалиптичен стил. Това прави неговото разгадаване още по интересно. В предишната тема се спрях по-подробно на числото 666, известно като числото на звяра. Предположих, че това число изразява съкращението www – world wide web – (вижте за това по-подробно в предишния постинг). Честно казано, аз лично пресметнах това число не директно, а откровението при мен дойде по доста по-заобиколен път. Това пресмятане обаче е ключът, който буквално отваря и разяснява всичко след глава 13 в Откровението. Става ясно какъв е белегът на звяра (създанието), става ясно коя е майката на блудниците и гнусотиите на земята и кой е Великия Вавилон. Белегът на звяра е интернет устройството, името му е world wide web, а числото на звяра е абревиатурата www и който не притежава тези неща в близко бъдеще няма да може нито да може да купува, нито да продава. Майката на блудниците е световната мрежа, а Великия Вавилон не е Ватикана, както се пише понякога в протестантските писания, а по-вероятно Силиконовата долина.

    Ясен смисъл придобиват думите от глава 18 - „защото всичките народи пиха от виното на нейното разпалено блудствуване и земните царе блудстваха с нея, и земните търговци се обогатиха от безмерния и разкош”(Откр. 18:3). Това описание на блудницата съвпада доста точно с описание на световната глобална мрежа. Някой ще възрази, че това не е така, не е точно описание, т.е. мрежата е нещо положително. Да така е - всичко зависи от нас, дали придаваме положителен или отрицателен смисъл на нашите творения. Съзнателно или несъзнателно обаче все повече хора използват интернет, а и ще продължават да го използват изглежда за неугодни Богу цели и ще дойде един момент, в който греховете на мрежата и ще стигнат до небето, както е казано в Откровението, и Бог ще си спомни нейните неправди. Говорим за един постепенен процес, с постепенно натрупване и предизвикване на бъдещи лоши последици.

    Ето какво се казва още в Откровението: „И той ме заведе духом в една пустиня, дето видях жена, седеща на червен звяр, пълен с богохулни имена, който имаше седем глави и десет рога. Жената бе облечена в багреница и червено и украсена със злато, със скъпоценни камъни и с бисери, и държеше в ръката си златна чаша, пълна с мръсотии и с нечистотии от нейното блудствуване. И на челото и имаше написано това име: Тайна; Великий Вавилон, Майка на блудниците и на гнусотиите на земята. И видях, че жената се беше опила от кръвта на светиите и от кръвта на Исусовите мъченици; и като я видях, зачудих се твърде много” (Откр. 17:3). Виждаме, че в Откровение на Иоана има известно смесване между великата блудница и градът наречен Вавилон, с неговите 7 хълма. Поради тази причина в протестантската литература, както отбелязах, може да се прочете аналогията между Вавилон и Ватикан, но това тежко обвинение върху Светия престол отпада. Изглежда новият Вавилон трябва да се търси на място пряко свързано със световната глобална мрежа. Действително, намираме дори и известна фонетична връзка с името Силикон валей – Силициевата долина, разположена в западната част на САЩ. Там се намират седалищата на най-големите високотехнологични компании (с богохулните и очевидни скверни пред Бога имена), произвеждащи компютри, софтуеър и електроника. Разбира се други два, големи, високотехнологични центрове има и в градовете Ню Йорк и Вашингтон, а в последните години и на други места в света. Компаниите свързани с производството на хардуейр, тези разработващи софтуейр, съхраняващи данни, предлагащи различни устройства, приложения и услуги , изобщо всичко свързано с потреблението на интернет, са най-печелившите в световен мащаб, с трудно изразими за представата на обикновения човек, печалби и капитали. От друга страна, сравнение дори с предходното десетилетие, днес използването на световната мрежа за търговия се е разраснало до гигантски мащаби. Всичките тези параметри, и производствени, и научни, и търговски, са толкова огромни, че са все още са трудно представими за по-слабо развитите икономически и технологично държави, но са една реалност за силно развитите икономически и технологично страни. И тази реалност вече е онова, което определя до голяма степен вътрешната и външна политика на тези държави. Всичко това ще даде една огромна власт в ръцете на броени хора, който обаче ще царуват само един час, според записаното в Откровението – „…и десетте рога, които си видял, са десет царе, които още не са получили царската власт, но за един час получават власт като царе, заедно с звяра; те са единомислени и предават на звяра своята сила и власт; те ще воюват против Агнето, но Агнето ще ги победи, защото е Господ на господарите и Цар на царете; тоже и ония, които са с него, ще победят, които са звани, избрани и верни” (Откр. 17:12).

    Тук стигаме до апокалиптичната част. Информацията, т.е. данните, с която днес разполага световната мрежа се съхранява в огромни сървърни центрове, най-големите от който се намират отново на територията на САЩ, а вече и в Китай. Тези сървърни центрове представляват огромни халета, добре изолирани и защитени, но не чак толкова, че да издържат бедствие с непредвидими размери и мащаби. А именно за такива свръхестествени бедствия се говори в Откровението на Иоана: „И бидоха светкавици, гръмотевици гласове, и биде силен трус, такъв голям и силен трус, какъвто не е ставал откак има човеци на земята. Великият град се раздели на три части, и езическите градове паднаха; а Вавилон великий биде споменат пред Бога, за да му се даде чашата с вино от яростта на гнева Му. Всички острови изчезнаха, и планини вече не се видяха; едра градушка, колкото талант тежка, валеше от небето върху човеците; а човеците похулиха Бога поради поразата от градушката, защото тази пораза беше твърде голяма” (Откр. 16:18-21). В древния свят мярката за тежест един талант, е била, според различните мерни системи, около 30 килограма или около 60 килограма. 

    В Откровението на Иоана се говори за един рязък и трагичен край, на световната търговия, или поне с нейната най-доходна и представителна част. Лесно може да предвидим, че тази търговия както сега, така и в бъдеще ще е все по-тясно и по-тясно свързана с използването на световната мрежа. Конкретните думи отнасящи се за фаталния край на великата блудница и град Вавилон са следните: „Затова в един ден ще й се струпат поразите: смърт, жалост и глад, и ще бъде изгорена в огън, защото силен е Господ Бог, който я съди. Ще я оплачат и ще ридаят за нея земните царе, които са блудствували с нея и живели разкошно, кога видят дима от изгарянето й, като стоят надалеч от страх пред нейните мъки и казват: горко ти, горко ти, великий граде Вавилоне, граде силни, защото в един час дойде твоята осъда! И търговците земни ще плачат и ридаят за нея, понеже стоките им никой вече не купува, стоки от злато и сребро, от драгоценни камъни и бисери, от висон и порфира, от коприна и багреница; всякакво благовонно дърво и всякакви изделия от слонова кост; всякакви изделия от скъпоценно дърво, от мед, от желязо и от мрамор, дърчин и тамян, миро и ливан, вино и дървено масло, брашно и пшеница, говеда и овци, коне и колесници, тела и души човешки. И овощията, за които душата ти копнееше, отдалечиха се от теб, и всичко тлъсто и светло изчезна за теб, и няма вече да го намериш. Търговците на тия стоки, които се обогатиха от нея, ще застанат надалеч от страх пред мъките й, като плачат, ридаят и казват: горко ти, горко ти, граде велики, облечен във висон, порфира и багреница, украсен със злато, драгоценни камъни и бисери, защото в един час пропадна толкова голямо богатство!” (Откр. 18:8-17) 

    Откровението на Иоана съдържа и много още интересни моменти, за които ще говорим в отделна тема.

Интернет мрежата – Великий Вавилон и Майка на блудниците

    Ще започна оттам, където завърших с предишния постинг. 

    Няма велики творения, създадени от човека, които по принцип да са добри или лоши. Всичко зависи от нас, какъв смисъл влагаме в тях и за какво ги използваме. Това ще рече – ядрената енергия за мирни цели - по възрастните помнят лозунга. Ако използваме същата тази ядрена енергия за военни цели, тя се превръща в нещо много лошо. Така е и по отношение на интернет – световната мрежа. Дали тя ще е добра или неугодна Богу, зависи от нас.

   Пресметнахме числото 666 от Откровение на Иоана и видяхме съкращението www – world wide web – вижте за това по-подробно в предишния постинг -  https://andorey.blog.bg/history/2020/12/06/chisloto-666-i-globalnata-svetovna-mreja.1738516 

     Честно казано, аз лично не го пресметнах директно, а откровението при мен дойде по доста по-заобиколен път. Това обаче е ключът, който буквално отваря всичко след глава 13 в Откровението. Вече ясен смисъл придобиват думите от глава 18 - „защото всичките народи пиха от виното на нейното разпалено блудствуване и земните царе блудстваха с нея, и земните търговци се обогатиха от безмерния и разкош” (Откр. 18:3). Това описание на великата блудница съвпада доста точно с описание на световната глобална мрежа. Някой ще възрази, че това не е така, не е точно описание, т.е. мрежата е нещо положително. Да така е, пак да повторя това, с което започнах, всичко зависи от нас, но... явно натам вървят нещата. Съзнателно или несъзнателно все повече хора използват интернет, а и ще продължават да го използват за неугодни Богу цели и ще дойде един момент, в който греховете на мрежата ще стигнат до небето, както е казано в Откровението, и Бог ще си спомни нейните неправди. Т.е. говорим за един постепенен процес, с постепенно натрупване и предизвикване на бъдещи лоши последици. 

    Ето какво се казва още е Откровението: „И той ме заведе духом в една пустиня, дето видях жена, седеща на червен звяр, пълен с богохулни имена, който имаше седем глави и десет рога. Жената бе облечена в багреница и червено и украсена със злато, със скъпоценни камъни и с бисери, и държеше в ръката си златна чаша, пълна с мръсотии и с нечистотии от нейното блудствуване. И на челото и имаше написано това име: Тайна; Великий Вавилон, Майка на блудниците и на гнусотиите на земята. И видях, че жената се беше опила от кръвта на светиите и от кръвта на Исусовите мъченици; и като я видях, зачудих се твърде много” (Откр. 17:3). Виждаме, че в Откровение на Иоана има известно смесване между великата блудница и градът наречен Вавилон, с неговите 7 хълма. Поради тази причина, в протестантската литература особено, може да се прочете аналогията между Вавилон и Ватикан, но това тежко обвинение върху Светия престол отпада. 

    Изглежда новият Вавилон трябва да се търси на място пряко свързано със световната глобална мрежа. Действително, намираме дори и известна фонетична връзка с името Силикон валей – Силициевата долина, разположена в западната част на САЩ. Там се намират седалищата на най-големите високотехнологични компании (с богохулните и очевидни скверни пред Бога имена), произвеждащи компютри, софтуеър и електроника. Разбира се други два, големи, високотехнологични центрове има и в градовете Ню Йорк и Вашингтон, а в последните години и на други места в света. Компаниите свързани с производството на хардуейр, тези разработващи софтуейр, съхраняващи данни, предлагащи различни устройства, приложения и услуги , изобщо всичко свързано с потреблението на интернет, са най-печелившите в световен мащаб, с трудно изразими за представата на обикновения човек, печалби и капитали.

   От друга страна, сравнение дори с предходното десетилетие, днес използването на световната мрежа за търговия се е разраснало до гигантски мащаби. Всичките тези параметри, и производствени, и научни, и търговски, са толкова огромни, че са все още са трудно представими за по-слабо развитите икономически и технологично държави, но са една реалност за силно развитите икономически и технологично страни. И тази реалност вече е онова, което определя до голяма степен вътрешната и външна политика на тези държави. Всичко това ще даде една огромна власт в ръцете на броени хора, който обаче ще царуват само един час, според записаното в Откровението – „…и десетте рога, които си видял, са десет царе, които още не са получили царската власт, но за един час получават власт като царе, заедно с звяра; те са единомислени и предават на звяра своята сила и власт; те ще воюват против Агнето, но Агнето ще ги победи, защото е Господ на господарите и Цар на царете; тоже и ония, които са с него, ще победят, които са звани, избрани и верни” (Откр. 17:12). 

    Какво ще се случи с Великий Вавилон и Майката на блудниците според Откровението на Иоана, всеки може сам да прочете, но върху това ще разсъждаваме отделно.

Южни плодни дървета в Пловдив

Мечтата по юга е характерна за европееца, като цяло. Всяко нещо, което като климат, архитектура, природа, напомня за юга, привлича със своята топлина, лежерност и екзотичност. Тази мечта по юга е характерна и за българина, въпреки че страната ни е една от южните европейски държави.

В Южна България и по конкретно в град Пловдив сме привилегировани в това отношение – с една стъпка сме по на юг. Това се усеща не само по климата, но и по наличието на културни и диви растения, които са характерни за по-топлите и горещи  ширини.

 

 

Един от пловдивските хронисти Маньо Стоянов, роден в самото начало на 20 век, в пирдопското село Душанци, описва как при първото си посещение на Пловдив и изобщо Тракийската равнина силно впечатление му е направило едно непознато за него растение с широки листа и вкусни плодове – смокинята. Плодно дърво непознато за неговия подбалкански край.

Действително в България смокинята е характерна за Тракийското и Санданско-Петричкото поле, както и за Черноморското крайбрежие. Обикновената смокиня (Ficus carica) е дърво характерно за цялото  Средиземноморието и Средния изток и е известна още от най-древни времена. При наличието на достатъчно слънчева светлина и топлина, тя вирее без да има нужда от специални грижи, нито има естествени вредители. Плодовете на смокинята съдържат много захари и калий. Повечето селектирани сортове са особено вкусни и са за директна консумация, като има и не толкова сладки сортове, подходящи преди всичко за правене на т.нар. сладко от зелени смокини.

Единствено лозниците, които са се срещали буквално във всеки пловдивски двор, в не толкова далечното минало, са по-разпространени от смокините. Поради своята непретенциозност и устойчивост, смокинята е едно от най-характерните дървета в пловдивските дворове, доколкото такива днес са останали.

 

Райска ябълка в двора на църквата “Св. Неделя”

През  късните и все по-къси есенни дни, когато листата на дърветата са вече окапали, силно впечатление прави дървото на  райската ябълка и неговите ярки оранжеви плодове. Ако се доверим на източниците, райската ябълка е била привнесена преди не повече от деветдесет години в България. Възможно е обаче това да е станало няколко века по-рано.

 

 

Райската ябълка (Diospyros kaki) произхожда от земите на Китай и Япония и се отглежда предимно в субтропичния климатичен пояс. Райската ябълка, както и смокинята изисква засаждане на зáвет и по слънчево място, въпреки че и двете дървета издържат на температура до минус двадесет градуса. Плодовете на райската ябълка са много полезни, с богато съдържание както на калий, така и на магнезий и желязо, както и при смокинята, като съдържат още калций, фосфор, манган, мед, много захари и витамини. Характерно за плода на райската ябълка е това, че са нужни десетина дена за дозряване, след като се обере от дървото. След това действително плодовете стават много вкусни и сладки.

 

 

Киви в къща в квартал Мараша

Отново от Китай и земите на Далечния Изток идва и растението киви. Кивито (Actinidia deliciosa) е растение подобно на лозата и представлява многогодишна лияна. Кивито изисква повече вода, топлина  и по-висока влажност на въздуха, но всъщност добре вирее и в границите на град Пловдив и неговите квартали.

 

 

 

Понякога вместо обичайната лозница в даден двор, може да забележите растение с доста широки кръгли листа и картофовидни, кафяви плодове. Това е кивито.  Плодовете се берат в късна есен и при тях също е необходимо известно време, вече обрани, за да дозреят. Узрелият плод на кивито е вкусен и съдържа доста витамин С.

Джинджър, в къща в Стария град

Един нерядко срещан плод в пловдивските дворове е и т.нар. джинджър или хинап, а също и китайска фурма. Действително плодовете на джинджъра (Zizyphus vulgaris) много приличат на плодовете на фурмата, но нямат тази сладост.

 

Самото име джинджър идва от кафеникаво-червеникавият цвят на плода и изглежда това е отдавна натурализирано плодно дърво в областите на цялото Средиземноморие. Плодовете на джинджъра също имат високо съдържание на витамин С, както и на елементите кобалт, йод, желязо. Дървото на джинджъра, подобно на това на смокинята, може да достигне столетна възраст.

 

Макар и по-рядко, в самия град Пловдив, а по-често в близката околност, окото радват големите червени топки на плодното дърво нар. Нарът (punica granatum) действително носи усещане за южна екзотика, сладост и топлина. Действието на плодовете е много полезно – те подсилват имунната система и предпазват от различни болести. Той съдържа и много антиоксиданти. Първоначалният произход на дървото е от Иран и Средна Азия.

 

Маслина в Мараша

През последните десетилетия бяха селектирани и някои по-студеноустойчиви видове маслини, които могат да растат и на територията на България. Така вече може да забележим и маслини, в пловдивските дворове. Разбира се те се отглеждат с декоративна цел, а не с цел добив на маслини. Известна е и нуждата от сериозна обработка, за да достигне плодът на маслината вида, който виждаме в магазините. Също така по нашите земи едва ли имаме шанс маслината да достигне хилядолетната си възраст, която достига в Средиземноморските държави.