За сектите

Във всеки човек е заложена божествената частица, заложена е вярата, както и свободната воля. Независимо дали човек съзнава тези неща или не, дали ги преживява или не, то те са факт. Поради това изказвания от рода на „Аз съм атеист”, „Аз не вярвам в такива неща”, „За мен нищо освен този реален свят не съществува и няма живот след смъртта” и т.н. са просто празни думи пред лицето на Господа, нашият Творец и Създател.

Заложената в нас вяра, заложеният стремеж към божествено съвършенство (божията частица) рано или късно се проявяват, независимо от възпитанието в семейството, и независимо от обществото в която живеем. Ако човек не е напътстван от по възрастните, не е възпитаван в традиционната за държавата и региона религия (говорим за ортодоксалните религии), неговият духовен път е възможно да се отклони в погрешна посока.

Първият въпрос, който си задаваме, когато чуем че някой човек е станал жертва на религиозна секта е „Как е възможно това? Как се е подлъгал този човек, не вижда ли че тези хора са различни, отделни, опасни, сектанти?” Или пък „Аз го мислех за интелигентен човек” и т.н.

Да, много интересен е този въпрос, защо човек се лъже, защо не вижда, че става въпрос за едно изкривено (обикновено опасно) религиозно учение?

И тук се крие първата особеност на сектите, при това ключова за тяхното разбиране. Сектите не се състоят само от погрешни и вредни учения. Те не се състоят само от вредни и опасни ритуали. Сектите са един микс, една смесица от положителни и доказани духовни практики от една страна, които реално привличат човека и правят сектата на пръв поглед неразпознаваема. От другата страна обаче са вредните за човека и душата практики, като съотношението между едните и другите е най-различно. Но дори такова съотношение да е 90 към 10 процента в полза на първите, положителните практики, сектата си остава секта и може да бъде квалифицирана като такава.

И така човек проявява интерес към сектата привлечен от положителните духовни практики (и едва ли от отрицателните такива), а когато вече е въвлечен в нейната дейност и е попаднал в нейната орбита, той не може да различи ясно доброто от вредното и положителното от отрицателното.

Втората особеност на сектите и привличането на хора към тях е именно в онзи заложен стремеж в човека към духовно усъвършенстване и извисяване, който не е намерил правилната посока, правилният път. А този път е, пак да повторим в ортодоксалните религии, за отделните културно-географски зони – Европа, Средиземноморието, Средният Изток, Далечният изток и т.н. Тези т.нар. ортодоксални религии съществуват от хилядолетия и отразяват в себе си върховните религиозно-морални достижения на дадена цивилизация, на дадена, обикновено обширна, културно-историческа зона. Този духовен стремеж заложен в човека намира любопитни, нетрадиционни и екзотични форми за развитие, които само на пръв поглед са леки, приятни, носещи утеха, съчувствие и просветление, а след време се превръщат в истински ад, от който човек рядко може да излезе със собствени сили. Главна вина за привличането на младежи от сектите носи атеисчното възпитание на част от българите и атеистичното време на социализма, добре известно като хронология.

В човека съществува и стремежа към следване водача, на духовния лидер, на образеца за съвършенство, който винаги е бил един и същ във всички епохи - нашият Господ Бог, небесният ни Отец. Затова почитането на идоли и следването на кумири е забранено още от началните Божи заповеди. Бог е ревнив към вярата, която е дал на човека и която както виждаме може да бъде насочена към почитане на някакви много бледи и далечни отражения на Божията Промисъл и Милост.

Ако трябва да бъдем реалисти ще посочим и една трета причина, която се определя от самата личност, привлечена от съответната секта. Има хора различни като характер, различни като светоусещане и отношение към другите и обществото. Тези хора въпреки тяхната чепатост за обществото, лесно могат да станат обект на влияние на дадена секта. Но именно това е задачата на обществото, на православната религия, да работи с този труден материал, да връща заблудените овце в стадото, да намира пътя за сближение, а не да поощрява пътят към отчуждение. Защото именно това е разликата между сектите и ортодоксалното учение (било то християнство, ислям, будизъм и т.н.) Първите акцентират върху разликите между хората, като по този начин, в крайна сметка внушават отчуждение, а ортодоксалните религии показват общото между хората, като по този начин постигат градеж и обединение.

Темата за сектите, разбира се, е много дълга и детайлна, но както казваше една жена от православното общество, грижеща се за пострадали от сектите – „Когато ни ги водят при нас вече е твърде късно.” А аз пояснявам – душите им, в които не са вярвали или не са съзнавали че съществуват, са вече изпити, от хищните ловци на души, криещи се зад различните секти.

Затова колкото по бързо достигнем осъзнаване и помагаме на другите около нас да достигнат осъзнаване, толкова повече ще ограничим късането на жива плът от българското православно тяло, която жива плът се къса ежедневно от „вълците в овчи кожи”, прикрили се зад различни секти.

Всеки човек има право да извърви своя път, дори този път да минава през всякакви препятствия, включително и религиозни секти. Но борбата със сектите трябва да става както борбата с вирусите. Има ли вирус, отпаднал си, болен си, повръщаш. А как се борим срещу вирусите е добре известно, като в духовен план това е придържане към ортодоксалната вяра. Дано Божията милост да ни избави и да запази България!