Малоидеен културтрегер – голяма заря

Досегашният опит от европейска столица на културата Пловдив 2019 ако не друго показа следната зависимост: колкото по малко идеи има при провеждане на дадено събитие от културния календар, толкова по голяма е зарята, бележеща края на това събитие. Тук се сещам и за един дипломат,който отбелязваше, че колкото по бедна е една държава, толкова по големи са софрите на които кани представителите на чуждите държави.
Доказа го и вчерашното празненство край река Марица, отбелязващо един невероятен по своята значимост повод – пет години от избирането на град Пловдив за европейска столица на културата. Това ако не е значим повод за празнуване, кажи му здраве!
Празненството край реката показа и още нещо – пространството покрай река Марица е много подходящо за провеждане на събития, но за съжаление засега не беше пълноценно използванo по време на тази година на ЕСК 2019. Дано в бъдеще тази традиция да продължи и особено лятно време когато градът е разтоварен откъм автомобили и движение е възможно всяка неделя една част от крайречния булевард да се затваря за движение и да се превръща в пешеходна зона.
Приятен празник край реката беше развален от бомбастичната заря в неговия край. Излишно грандиозна и продължителна заря, която създаде дискомфорт на всички останали, които не присъстваха на събитието, заря при която бяха потрошени вероятно стотици хиляди левове.
Добре, да кажем че беше ефектна огнената стена, която пада от моста на Марица. Но защо с тези пари не се поставиха шнурове с електрически лампички, които пресъздават същия ефект, коjто можеше да бъде наблюдаван всяка вечер, през целия летен сезон? Или нещо подобно, с по дълготрайнo времетраене. Разлигавените служители и сътрудници на Пловдив 2019, самогласували си по 2000 лева заплати и обикалящи по цял ден кафенетата по централните улици на града, решиха вече, че „правенето на културата” в България е приятно и добре платено занимание, с почти неограничен бюджет. Тъжната истина ще се прояви с цялата си строгост съвсем скоро, само след няколко месеца, но дотогава едни милиони, ще бъдат вече безразсъдно изхарчени и ще останат само спомените за едни светещи кули и едни грандиозни зари. Дано споменът за тях да топли пловдивчани през следващите години когато град Пловдив вече няма да е ЕСК.