Нова дясна партия

В България създаването на нов политически субект – движение или партия, се случва по един основен начин. Водещи са не идеите и програмите, които предлагат новите партии, а личностите, които ги създават. Завръщането на цар Симеон Втори в България през 2001 година и създаденото от него движение (партия НДСВ) от първият път спечели 50 процента от гласовете на парламентарните избори. Дали тази партия е либерална или консервативна, дали е центристка, лява или дясна, остава на заден план. Хората не се интересуват от това, те се влияят от известността и влиянието на дадената личност. По същият начин генерал Бойко Борисов, набрал изключителна популярност като главен секретар на МВР и кмет на София, създаде партия ГЕРБ през 2006 година, която веднага постигна огромна популярност. Дясна или лява е партията, електоратът отново поставя този въпрос на втори план, а и в началото не си личеше ясно. Все пак да отбележим, че с времето ГЕРБ приблече бивши „сини” активисти и придоби по десен профил. Спряганата бъдеща партия на Слави Трифонов, на която веднага дадоха прогноза около 20 процента от гласовете, се спрягаше просто като партията на Слави Трифонов, без изобщо никой да се интересува какъв вид партия ще е тази. Така може да говорим още за партията АБВ на президента Георги Първанов, която не постигна голям успех и се движи около границата от 4 процента за влизане в парламента, за партия „Атака” на Волен Сидеров, за движение „Кубрат” на Божидар Димитров и т.н.
Всички тези примери показват, че правилото на водещите идеи за управление на едно общество, и най-вече програмата за развитие и управление на страната, на дадена партия, които трябва да стоят в основата на създаваща се партия, в България не се случва. Това трябва да имат предвид всички, които създават нова партия, в която и да е част на политическия спектър. Дори да се съберат десет, сто или хиляда читави хора, с идеята да създадат партия според определени идеи и принципи, ако сред тях няма личност с национална известност начинанието им почти сигурно е обречено на неуспех. Тази тема е особено щекотлива за десните, които винаги са по прецизни към детайла и към конкретиката и не разчитат на евтината пропаганда като левите. Аз лично бих се захванал със създаването на десен проект, ако не съществуваше точно проблемът, за който говорим – липсата на интерес към конкретната програмата на дадена партия, може би интересна единствено за занимаващите се с политика, и единици от гражданите. Както се доказа нееднократно, в мнозинството си, гражданите на Република България продължават да търсят известната личност (месия), която ще ни оправи, най-общо казано. Такава е реалността.