Пълнолуние в Гоа

Щатът Гоа се намира в южната част на Индия, бивше владение на Португалия. Това определя и неговия съвременен облик, със запазено и до днес европейско и католишко влияние. Популярно място за почивка и усамотение на европейците от десетилетия, поради мекия си климат и прекрасните плажове. Напоследък става популярно и в България.
Поради своята специфика, старите пътешественици казват, че ако си бил само в Гоа, не може да кажеш, че наистина си бил в Индия, въпреки че и тук индийската култура си е преобладаваща. Преситен от местните нрави, за повече от месец обиколка на индийския субконтинент, наистина открих Гоа като място за почивка и останах цели две седмици, т.е. повече от предвиденото. Беше в края на януари, началото на февруари 2009 година.
Една вечер, по пълнолуние, докато се прибирах по плажа към бунгалата, където бях отседнал се случи следното.
По широката плажна ивица, с фин, мек пясък, имаше наредени и някои лодки, на местните индийци, с които извършваха риболов и други дейности. Те бяха изтеглени навътре на брега, на достатъчно разстояние от морето, което по принцип си беше тихо и спокойно. Само че по пълнолуние, нивото се беше покачило и то чувствително. Морето беше се вдало навътре и достигнало до някои от лодките, като вече беше започнало да подкопава пясъка под тях. Имаше и известно вълнение.
Точно бях достигнал до една такава лодка, близо до нашите бунгала, която аха-аха да се откъсне и да тръгне навътре в морето. Един тласък от моя страна и щеше да го направи. Бях понасъбрал доста на индийците, за месец и нещо, и се чудех дали да не си направя тази лоша шега. Още на минутата небесните сили, ме наказаха за тази моя мисъл…
На плажа изскочиха трима-четирима индийци, развълнувани, очевидно собственици на лодката. Увлякоха и мен с думи, жестове и знаци да правим точно обратното на това, което бях намислил. Трябваше да измъкваме лодката от морето.
Хвърлихме се във водата, самоотвержено и забутахме тежката дървена лодка наобратно, кой как може. Координация във действията - никаква. Появи се и още едно момче, европеец, с тъмна къдрава коса и той се включи в битката.
За да има единодействие, започнах да викам високо – “One, two, threee! One, two, three!”
Няма, братко, това „Едно, две, триии!” е твърде дълго съчетание за Индия. Там всичко е бързо, бързо… Тогава започнах само с – „One, twooo! One, twooo!” и бутаме. Справихме се и вероятно всичко продължи по малко от минута.
- От къде си ти? – попитах другия европеец. – От Испания - отговори усмихнато.
Всеки си продължи пътя и аз е прибрах мокър в бунгалото. Ама спокойно, в Гоа е топло, през цялото време на годината…