Имената на тракийските богове

Преди повече от век, американският автор Игнейшъс Донъли в книгата си "Атлантида" казва, че последното което ще забравят хората, са имената на техните богове.
Да видим дали това е наистина така, като разгледаме имената на някои от най-почитаните тракийски божества.
Богинята Семела се смята за трако-фригийска богиня, майка на Дионис (Бакх), персонификация на земята и земните недра. Там синът й временно почива и отново се появява.
Името Семела (Семеле) се свързва почти без изключение от учените с фригийското Zemelo - "майка-земя". То съответства и на староб. Землia, лит. и латв. Zeme, руското Земля и т.н. Така виждаме че една от най-сакралните думи - Земя (Земля) за всеки един народ, е записана по същия начин, разбира се минала през старогръцка транскрибция, още във вековете преди новата ера - Семела - Земела - Земля.

Името на още един широко почитан трако-фригийски бог ни показва същото. Това е Сабазий - според повечето древните автори персонификация на Дионис (Бакх). Името е записвано в древността като Сабази или Сабади. Това име добре се обяснява с общоиндоевроп. Suobhodhio-s , идентично със старобълг. дума "свободь" - свободен. Това тълкуване на практика се затвърждава до непоклатимост от епитета Елевтерос, което идва от гръцки и ще рече "Свободен". В този смисъл, най-известният латинският епитет на Бог Дионис е Либер, което ще рече същото - "Свободен". Така виждаме че трако-фригийското имет Сабази или по-правилно Сабади, отговаря точно на днешното българско Свободен (или Освобождаващ).

Бог Дионис се появява най-късно, т.е. е включен най-късно в пантеона на олимпийските богове. Показателни са както самото му име, така и различните му епитети - Сабади (Либер, Елевтерос), Загрей, Бакхус и др. Бакх (Бакхус) е името, с което той е популярен в Западна Европа. Оттам идва и думите вакханка, вакханалия и т.н. във връзка с празненствата в чест на бога. От името Бакх, в средата на трако-скитските народи най- вероятно възниква и самото понятие Бог (Бога, Биг, Бох).
Името Дионис (Теос - Бог на старогръцки), също става нарицателно за Бог изобщо като понятие. Може да направим едно предположение че името произлиза от Дивонис - т.е. от Дева, Дива, което пък се разпространява като понятие чак до днешна Индия. Името Дивонис - Див (Дев) без съмнение е свързано с оргиастичните мистерии в чест на Бога, които са правили силно впечатление в древността у древните римляни и гърци, както отбелязахме, не случайно думата "вакханалия", произлизаща от Бакх-Вакх, е придобила широкоизвестното си днес значение.