Кой коли кучето?

Преди време един познат от Северна България ми сподели, че там все още хората използват един древен израз, останал вероятно от прабългарско време – Кой коли (или реже) кучето? В смисъл кой е човекът, който управлява, който държи властта? Този израз се среща два пъти и в записките на Стоян Заимов, във връзка с събитията около Априлското въстание от 1876 г.
През ХІ век, Теофилакт Охридски също съобщава, че сред българите (най-вероятно тези в Македония) все още имало такива, които пренасяли жертва (на) кучета. Още по-рано, през ІХ в., във връзка с подписването на 30-годишен мирен договор между българите и византийците, също се съобщава за пренасяне на жертви кучета.
Така нашите учени стигнаха до извода, че кучетата като спътници на човека, пазачи и помощници на ловеца, са играели някаква роля във вярата на прабългарите. Каква точно обаче е била тази роля, дали това са били тотемни, жертвени или някакви други животни, служели за гадаене, нашите учени така и не можаха да си изяснят…
Те нямаше и как да си изяснят това, понеже представата за т.нар. „прабългари” беше из основи сбъркана и аналози на „прабългарските” обичаи се търсеха в съвсем погрешна далечно-азиатска посока.
Днес вече е писано за това, че повечето от т.нар. „прабългарски” обичаи се срещат сред траките, скитите и славяните, като например многоженството, бръсненето на главата, в кръг или оставането на кичур, татуирането, пиенето от чаша от черепа на противника и т.н. и т.н.
И може би едно от последните неща, което още не е обяснено е жертването на кучета. Но ето че и то има обяснение сред древните балкански и трако-скито-славянски обичаи и не е нужно да ходим в Азия, сред далечни племена и народи, за да намерим обяснение на този обичай.
В множество гробове на погребани тракийски вождове се срещат жертвани двойка коне, колесница и едно или няколко кучета. И това разбира се далеч не е всичко.
Древните македонци от времето на Филип и Александър Македонски, а и във вековете преди това, през месец Перитиос извършвали преглед на войската. Това било най-вероятно в началото на февруари. Освен преглед се извършвало и ритуално пречистване на войската. То се изразявало в жертването на куче и разрязването му на две половини. Войската предвождана от царя преминавала ритуално между двете половини на кучето. По този начин тя символично се пречиствала, а вероятно и одързостявала.
Възможно е точно този древен обичай да е бил запазен и сред трако-славяните, наречени българи, заселили се край делтата на Дунав в края на 7 век и постепенно освободили поробените от римляно-византийците тракийски земи.

Траките и Троя

... „Мене ми се чини, че моето пророчествувание все ще се изпълни, че потомците на старите траки не е възможно да са потънали в земята!... 
Потомците на Ситалка са живи! ... Когато Велизарий (VІ в.) е събирал от тях войска, след него не можеше да ги глътне Тракия. Аз съм предчувствително убеден, че като се отделят шопите, но не македонските шопи, а тия от Искъра на запад със Софийско, които са дакийски тракославяни, като се отделят нашите поленци от Търновското поле, Свищовското край реката Янтра до Дунава Русчушко, Разградско и Шуменско с Добруджа, гдето са същите пришедши от Буг българи, другото на юг от Балкана с цяла Тракия до Македония, всичкото население с черните дрехи е тракийско, чак до Сер (Серес) и е най-голямото на Балк. полуостров, каквото си е било и в старо време и още преди да са се явили гърците на света, когато са се били с египтяните, но върху това нещо трябва да се работи и да се копае земята и могилите ...
Всичката тайна тук състои в това, че траките, същи славяни, под римляните са се звали със своето име, дадено им от гърците траки (северни), а по-интелигентните - римляни (ромеи), докато им дойде помощ от братята българи-славяни и ги подбуди и принуди да съставят нова държава, да ги отърват от Византия и гърците. Тогава взеха да бележат и историите си, че дошли славяни или по-добре траките станали славяни. Това нещо е било, както аз си представлявам, както с решението на черковния ни въпрос: реши се въпросът и се явиха всичките жители на Тракия българи, а гърците где отидоха?... Такава метаморфоза е станала и с траките, когато са дошли българите от Черно море и се създава държава във византийската, както създадохме ний нова черква във византийската... И в Македония ще бъде същото. Щом всичкият народ признае Екзархията и зачете славянски в черквите и училищата си, ще се явят славяни и ще се изгубят гърците и после ще пишат, които са заблудени подир гръцките интриги, че се явили славяни и погълнали гърците, или ако няма кой да забележи каквото е било в онова време, ще мислят, че цяла Македония е била все гърци, но после избягали в Гърция, както казват, че траките са избягали във Влашко и от тях станали днешните власи! По-диво от това възрение не може и да бъде... Траките избягали във Влашко и се повлашили, а цинцарите, същите власи - римски колонисти, останали на местата си на границите, гдето са били заселени,  между Гърция и Тесалия, между Македония и Тесалия, между Тракия и Македония и т. н. да държат и покорност населението и да шпионствуват, си стоят и днес с дрехите си и с езика си! Не е ли това безсмислица и гръцка неразбория, която е повлякла и новите историци?... Но ний трябва да обърнем сериозно внимание на тоя въпрос и да изработим историята на тия тъмни времена. Материалът е готов народът със своята неписана история в умствените му творения и разкопките, но трябва труд, средства и способни критико-историци и археолози ..."

Цани Гинчев
Търново, 8 юли 1891 г.

 

Най-старата европейска цивилизация

Писмо на Цани Гинчев до проф. Иван Шишманов,
Търново, 6 декември, 1890 г.


           "Такваз ли беше историята преди многозначущите разкопки на старите цивилизации в Азия и Eгипет? 
Аз, макар да е казано, че след Христа пророк не бива, ти предричам, че и заварената стара цивилизация на Балканския полуостров, а ако щеш и на цяла Европа ще даде нов свят и блясък на историята и ще освети това, което аз предричам и ти се види сега чудно.... 
Недей  се чуди.... Стъпи високо и погледни върху течението на времето и събитията и ти ще видиш три народа: славяни с хиляди племенни имена, първобитните тукани (туземци), колонисти елини и група латински племена... Другата група е тевтонската, която е нахлула от суровия Север и сама сурова като него.... След това е дошел манджурският клин и се е забил в сърцето на славянството, та го е разпукал на глиби.... 
Славянската люлка не е Север, както щат да думат и с каквото щат да доказват. От Балканския полуостров и Южна Европа са се колонизирали славяните на Север, но тогава те не са се звали славяни, това голямо море е имало особени свои местни имена и пристанища. Как ти се чини, в доисторическите времена дали не е имало вътрешни сблъсквания между тая славянска раса, не са ли се стремили по-силните да се задържат все по на юг и са отблъсквали слабите по на север, както учениците отблъскват от собата (пещта) по-слабите си другари зиме, кога се валят да се топлят? Това нещо е естествено, не само между хората, но и още между животните, че ако щеш и между растенията и даже минералите... Това последно нашествие, тъй нареченото „преселение на народите", не е ли вървяло по тоя закон ? Тоя страх, гдето е обзел днес цяла Южна Европа от северните ученици, които искат да дойдат при собата да се погреят и да се повеселят на топлината и светлината край Средиземно море, но не върви ли все по тоя закон ? Когато тоя закон е съществувал и ще съществува, догдето има топлина и студ, то може ли да се мисли, че хората най-напред са се заврели в ледените обятия на природата? Ведь человек не е северно произведение на природата: неговото отечество е топлината и светлината - Екваторът!... Защо всичкият человечески род си представлява рая светъл, хубав, топъл - градина, вечна градина ? Не ни ли напомня това нещо инстинктивното чезнение на человека към старото му отечество, от гдето са го принудили някои страшни политически катастрофи и със сълзи на очи е оставил своя веществен рай - своето бащино огнище, гдето животворящото слънце - неговият детински бог му е давало всичко, всичко, що му е било трябвало за неговия поетически-детински живот?... Някои мислят да противостоят на тоя закон, да го спрат и всичката борба, всичкото напрежение, всичката помощ на днешната наука са устремени против това естествено настървение от студа към топлината. Не се спира то!... Догдето съществува студ и лед, мраз и мъгла, дотогава ще се продължава тоя закон с всичката си сила.... Това е борба на злото с доброто, на черния бог - студа с топлината.... Равновесие няма и не може да бъде, защото го няма в самата природа... направете равновесие и цялата вселена ще спре своята машина, всичко ще охладнее, ще изгасне, ще замръзне във веки вечния... И стремлението на славяните и борбата на нашите пре-предеди е вървяла по тоя закон да се върнат пак в отечеството на своите пра-отци, от гдето силата на по-силните ги е изгонила или по-добре - избягали са от хомоти на ненаситния лакомоед. - Как ти се чини, във времето още на Дария, Филипа Македонски, римляните и византийците, не са ли колонизирали свободолюбците на север, гдето като са се усилили и размножили, пак се явявали да отмъстят на грабителя на отечеството и свободата им и са го смазали и заели пак дедината си. Не се ли повтаряше това до вчера, от турското нашествие? Влашко, Южна Русия и Банат не са ли населени с наши хора, които, щом чуха гласа на свободоизвестяющата тръба, се завтекоха да отмъстят за обидата и дойдоха в бащиното си гнездо. Север е бил прибежище на южните огнетени и ще бъде, но мщението няма да престане, защото старото отечество, макар с най-непълни предания, не се забравя. Приказките за ходенето при слънцето, за златите ябълки, за безсмъртните злати моми са олицетворение на народните идеали за юг. Там им е изворът и туй означават те ... доколкото съм ги разбрал. Като вземам пред вид нашата поезия, язик, нрави, моминската свобода на траките, както ги описва Херодот, комуто любението, седенките, тлаките, хората, беленките и въобще всичката свобода на момата, която се е завардила и до днес, се е видяла много противна в сравнение на техните хареми (гинекии), гдето жената тогава не е била друго нещо в тях, освен една затворена кадъна ; като вземам пред вид имената (от които тебе те е страх), които са се завардили и до днес, поверията за жидове (джигани се зоват те в народа и работата им - джиганска работа, което не е нищо друго, а гигани и гигантска работа, от което имаме и глагола джиганя - работя тежка работа), като вземам пред вид и още много други неща (за които тук няма място да ги излагам), като вземам пред вид, че арнаути, гърци, цинцари, ермени, латини, турци (преселенците) са се завардили и досега с язика си, с обичаите си, с поверията и преданията си и най-после като вземам пред вид, че онова голямо тракийско племе, както го описват старите, което е завземало цял Балкански полуостров, Дакия и зад нея - до онова място, гдето карали само коне и живели само пчели - Русия, Южна Русия и т. н. с пчелите на чамовите дървета - аз не мога да се примиря с днешната шовинистическа история, която избърсва траките от земното кълбо... Това е противоречие на логиката. До Юстиниана те са съществували, това е детинство, лековерие и заблуждение, посеяно от нашите врагове, които са се мъчили, а и сега се мъчат да унизят... що думам, да унизят, да унищожат славянския мир, да го стопят  в своята пота (тигел) за увеличение на своите гниещи нации, за дойна крава, за мекере, да се качат на гърба му и да го обюздят, та да го употребяват за своите прищевки ... Тъй е било и тъй върви и до днес... Всички иноплеменници с това се занимават, всичкият им политически живот се върти все около тоя фокус... Ний трябва това да го разберем: това е борба за живот и за смърт... Представи си, че ни смазаха... Да не дава господ!... Ами тогава?
          Аз съм от лагера на ония, които вярват, че траките са били славяни и тъй ще си умра... Ако бяха тия траки - днешните българи - ново-пришелци славяни, както се напрягат шовинистите и поддържателите им историци да доказват, то и язикът, който се говори днес между всички българи, не щеше ли да бъде със 7 падежа, както е сръбският, хърватският и др. новославянски язици? Как са можали те да го завардят, а ний сме го изгубили? Това не е ли противоречие на здравия разсъдък? Този език с четирите члена: тъ, та, то, те, въ, ва во, ве, нъ, на, но, не, съ, са, со се, е тракийско-славянски (човек - човекът, човекав, чилякан, чилякас). Той е наложил своето могъщество на арнаутския, влашкия и гръцкия. Българите, които са дошли и са основали българска държава, са от групата на малорусите (украинците) и великорусите - средньото най-южно и най-развито звено. Те са живели на Буг и край Черното море и твърде е вероятно да са се звали бугари или българи от самата река, както това се е завардило и до днес: моравци, олтени, тимочени и т. н. Току тъй не ни зоват македонците и сърбите бугари. Те са дошли, а може би и да са били викани (!) от тракийските славяни да ги избавят от византийското иго: защо нема съпротивление от тия славяни, които заварили бугарите тука? Не е ли било същото, както това е станало и най-после стана пред нашите очи, гдето ходихме да молим русите да дойдат да ни отърват от византийската наследница - Турция? Ония времена не са ли приличали на сегашните и може ли да бъде инак? Ходът на историята си върви по един път: тука нима нещо магическо, всичкото е естествено, както тогава, тъй и сега... 
Тези българи са говорили близо, а може би и същото, както и днешните руси. Който се съмнява в това, да иде в Шумненско, Разградско, Силистренско, Русенско и в Добруджа, да чуе как говорят и до днес и как са се завардили кучья, рус. кутья, жерка - воденица, жернов - воденичен камък, стъпа - чутура, ступа, десни (венците в устата), рус. десни. Падежите, глаголът кликам (викам, повиквам), бобонките на черницата - агуди, р. ягоди и м. др. Ами костюмът на жените, не е ли същият с малоруския, ами клада, ами вечерниците, седенките и т. н. Това не показва ли пак, че оная... теория, която произвежда българите от не знам каква фантастическа азиатска сволоч, е измислена по някои византийски шовинисти диванета летописци. На българите - старите - язикът им се изгубил - на завоевателите езикът се изгубил! ? Дали си името пълно-за пълно, като гронгерска търговия (трампа с храна), а взели язик за име! А това не е ли глупав или безбожен шовинизъм... Ами че този..., който се взема да пише история, сляп ли е да види и глух ли е да се услуша, че ний днес говорим и на двата язика - и на българския (т.е. славянския), и на тракийския и пишем и на двата? Както народът се е смесил, тъй и езикът е смесен и тракийското, като повече и по-цивилизовано и обвизантийчено, е почело да взема върх над пришедшето. Това първото - тракийското е дало християнската вяра на пришелците, но господствуващият официален язик е принадлежал на завоевателите (старобългарския език), на него е и преведено Св. писание: ето защо е той толкова близък с руския, защото завоевателите бугари, са говорили тъй, както и русите (и украинците). Но после ний видим, че като падна България, в Асеневско време язикът се е изменил, а това ще рече, че господарите като паднали, и язикът им взел да пада: взел да преобладава тракийският. Недей мисли, че и тогава тракийските славени са разбирали черковния язик, както бугарите. Те са си говорили и тогава човекън, чилякън, женана, детено, къщата и т. н. и който е бил учен, той е разбирал книжовния език, т. е., бугарския. Инак аз не мога да разбера нелогичното и неестественото.  
Ето туй е то изгубванието на българите заедно с язика им и приемванието на славянския язик... напротив тука славянския-българския се е изгубил и се е обтракинизирал или утракил."







 

Хвала на Цани Гинчев от мен Андрей Киряков...!

Старите славянски имена на месеците

Старите славянски имена на месеците, са особено красиви и описателни. Днес в България те не са познати, освен на специалистите и любителите на историята. Понеже отдавна в България използваме латинските имена на месеците и сме забравили старославянските. Но тези имена и до днес се използват в Украйна, Белорус, Полша, Чехия, Словакия и в още няколко държави.
Един месец е бил наричан понякога с няколко имена, в зависимост от характера на времето и типичните дейности, които са се извършвали през този месец. В старобългарския език месец Януари е бил наричан Сечен или Коложег. Месец Февруари е Сухи или Люти. Месец Март е Брезен. Април - Квитен или Цветен. Май - Травен. Юни е наричан Изок (вероятно означава скакалец). Юли - Червен или Сърпен. Август - Зарев или Орач. По нататък Септември, във връзка с приготвянето на виното е наричан Руен. Октомври - Листопад. Ноември - Груден. Декември - Просинец или Студен.
Днес в България имаме особено отношение към всичко славянско, може би поради факта, че дружбата със славянските народи беше изкуствено налагана в продължение на десетилетия. Но всъщност, ако премахнем изкривената представа за славянското, ще видим, че то е красиво, жизнено и познато.
Латинските имена на месеците, с които толкова сме свикнали, че ги възприемаме като свои, са приети и в други славянски държави, например в Русия и Сърбия, вероятно под старобългарско влияние. Но ето например в Украйна и до днес се използват официално старите названия на месеците - Сiчень – Януари, Лютий – Февруари, Березень – Март, Квiтень – Април, Травень – Май, Червень – Юни, Липень – Юли, Серпень - Август, Вересень – Септември, Жовтень – Октомври, Листопад – Ноември, Грудень- Декември.
Българите може и да не се чувстваме славяни, но връзката ни със славянството няма как да бъде отречена.

Вярата в доброто бъдеще на България съвсем не е неоснователна

Ценностите и вярата обединяват, културата и познанията по история (истинската) с нейните поуки помагат много за това.
Нашата учителка по история ни съветваше да учим история, защото е необходима в живота - това се оказа 100%-ова истина - и при това не само в национален план. Това, което липсва, са лидерите в различните сфери на обществения и политическия живот. Тогава всичко ще си дойде на мястото. И селото ще се съживи и възроди. Но и сега на доста места в България и в доста сфери на живота вече е започнало едно възраждане.
Така че вярата в доброто бъдеще на България съвсем не е неоснователна.
Една от причините да не се вижда доброто е, че постоянно от средствата за масова информация се показва лошото, а доброто почти не се споменава - по този начин довеждат хората до черногледство и песимизъм. Достатъчно е човек да включва по-рядко телевизора, да не купува глупавите вестници и списания в просташки стил и пълни със затъпяващи клюки и статии, да се обърне към положителното и доброто в обществото и около себе си, да чете само ценностни книги, и постепенно ще промени нагласата си, това ще му помогне да открие начини и пътища, водещи към по-добро не само в личен, но и в обществен план.
Има много хора, които са се заели с търсене и вършене на добро - когато се присъединяват все повече и повече други такива към тях, стават по-силни и неусетно ще се получи и желаната промяна в по-широк национален план. Новите поколения ще растат с друг поглед към нещата, покрусени от безизходиците на настоящето и близкото минало.


Това е коментар към един от постингите на Спароток - http://www.sparotok.blogspot.com/ - който много ми хареса, затова го представям тук. За съжаление не е подписан, така че не мога да кажа името на автора.

Поздравление за националния празник на България

Приятното, жизнеутвърждаващо, свежо и изпълнено с енергия съчетание от зелен, бял и червен цвят винаги е радост за окото. Тези 3 цвята - бял, зелен и червен се срещат в националните флагове и на други страни, но за нас най-хубав си остава българският трибагреник.
Днес именно с едно такова стилизирано съчетание на трите цвята, от компанията Гугъл ни поздравяват за националния празник.
Съмнение, че поздравът се отнася за нас няма, понеже картинката е озаглавена - Bulgarian liberation day - а показалецът върху нея изписва - Честит трети март!

Честит празник на всички българи!