За отношението към сирийските бежанци в България

Наред с въпросите на политическото и социално-икономическо разделение в днешна България, гражданите на страната са изправени и пред решаването на още един по скоро морален казус.
Той е свързан с нашето отношението към бежанците от воюващата Сирия, които бежанци търсят убежище в нашата страна.
Отношението което се наблюдава към бежанците от страна на българските институции и българските граждани, особено през последните месеци е бих казал съвсем … българско.
То се изразява в следното. Държавните институции прилагат тромава и останала вероятно още от времето на социалистическа България процедура по регистрация на чужденците, медицинско обслужване, правни решения свързани с техния статут и т.н.
Едновременно с това българските медии демонстрират тяхното полупрофесионално, а понякога и полуграмотно отношение, което те по принцип демонстрират към всичко случващо се в България. Въпреки че броя на бежанците надхвърли вече 10 000 човека, ни се представят само най-общи данни за това колко от тези бежанци са всъщност сирийски граждани и колко са хората от останалите страни на Северна Африка и колко от други държави. Липсва конкретна статистика за това колко от бежанците са християни и колко мюсюлмани и по конкретно сунити или шиити. Липсва и всякаква информация за това какви са по занятие тези чужденци, каква е била тяхната професия в Сирия и т.н.
Българските граждани от трета страна приемат чужденците със смесени чувства. Тези чувства варират от сърдечен прием, преминават през безразличие и стигат до откровена омраза към всеки чужденец, който се е озовал по някаква причина в България.
Днес с бежанците сирийци в България се случва това, което се случваше с българските бежанци поели към Западна Европа, през 60те 70те и 80те години. Във филма „Светът е голям и спасение дебне отвсякъде” беше показано незавидното положение на българите в италианския емиграционен лагер близо до Триест, в средата на 80те години. От показаното във филма на нас българите не ни ставаше особено приятно. Днес тридесет години по-късно ние сме изправени пред същата ситуация, само че този път ние българите сме в ролята на приемащите бежанците от Близкия Изток.
Толерантен и гостоприемен народ ли сме или консервативен и враждебен предстои да разберем, според нашето отношение към бежанците от войната в Сирия.