Будизмът е известен като миролюбива религия

Будизмът е известен като мирна или миролюбива религия. Допълнителен ореол на будизма в този смисъл създава неговата отдалеченост от нашите земи и от земите на континента Европа, като цяло. Всъщност понякога будизмът се разглежда не толкова като религия, а като етическо или философско учение, придружено разбира се със съответните религиозни практики.

Будизмът възниква в днешна Северна Индия, в края на шести век преди новата ера. Неговата поява и разпространение е свързана изключително с живота, търсенето, страданията, просветлението и последвалите проповедите на Сидхарта Гаутама, наречен Буда – Пробудения. Основен акцент в учението си Буда поставя върху въпроса за човешкото страдание и какъв е пътя човек да се освободи от това страдание. Причините за страданието са обобщени в така наречените Четири благородни истини, а пътят за освобождаване от страданието е Осемстепенния път, в който най-често се повтаря думата „правилно“ – „правилни възгледи“, „правилна решимост“, „правилна реч“, „правилно поведение“ и т.н.

В самата Индия будизмът достига връх на своето разпространение в края на трети век преди новата ера, но в крайна сметка многолюдното местно население не припознава това учение. За сметка на това цели държави официално приемат будизма, като така е и до днес. В така наречения полуостров Индокитай, това са държавите Тайланд и Камбоджа, където будисти са близо деветдесет процента от населението, също както и в съседен Мианмар (Бирма). Около 60-70 процента будистко население има в Лаос и на остров Шри Ланка. Доста по-малък е броя на будистите във Виетнам, в Малайзия, както и в Китай и Япония. В Индия и съседен Бангладеш, будисти са само около един процент от населението.

Доколко миролюбиви са тези азиатски държави, показва тяхната история. В последните години, например в Мианмар, една доста затворена държава, се води много сериозна гражданска война, с десетки хиляди жертви, за която ние не знаем почти нищо. Повече от милион са жертвите на червените кхмери в Камбоджа, през седемдесетте години на двадесети век, което е известен факт. Други подобни примери, от по-новата и по-стара история на будистките държави, показват, че миролюбието зависи не само от изповядваната религия, но и от много други фактори.

Подобно на християнството, а и на исляма, будизмът стъпва върху още по-стари традиции и вярвания на местното население, в различните държави. Оттам той получава и различна интерпретации и практики, в различните държави. Например в Китай будизмът се смесва с даоизма, а в Япония с шинтоизма. В Япония будизмът е известен като дзен будизъм, който цели постигането на просветление по бърз и често неочакван начин.

В държавите Тайланд, Камбоджа, Мианмар, Лаос и Шри Ланка се изповядва ортодоксален будизъм или Тхеравада (Школата на старите), който се приема за най-близък до оригиналното учение. В държави като Япония, Китай, Южна Корея, Малайзия, се практикува Махаяна – така наречената Голяма колестница, която включва широко разнообразие от местни интерпретации на будизма. Особен е случаят с Тибет, където обикновено се говори за Ваджраяна (Тантраяна). Така имаме големите течение – Тхеравада и Махаяна и тибетското Ваджраяна. Ваджраяна включва  голям набор от йогически упражнения, съзерцание, медитация, плюс четене на мантри и така нататък. Именно в това тибетско направление особено важно място заема почитането на гуру или на духовния наставник. Тук особено разпространени са и различни школи, основани от различни учители, на които учители с течение на  времето се придава легендарен и полу-митичен характер. Някои от практиките на тибетския будизъм могат да бъдат много опасни за човека при неправилно заучаване и изпълнение. Отделно от това, когато става въпрос за Индия, за йога школи, за тантра и тантризъм, обикновено говорим за онова, което се нарича с обобщаващото име хиндуизъм и което е много различно от будизма.

Действително, в същността си будизмът е мирна религия, в която се говори за ненасилие, за състрадание към всички живи същества, за освобождение от страха и страданието и за просветление. Аз самият също бях привлечен от мъдростта и мистиката на будистката доктрина. В резултат на това и на една тримесечна обиколка в Северна Индия, написах една книжка, за живота на Сидхарта Гаутама, издадена през 2012 година. За мен лично съпоставянето и взаимодействието на християнската и будистката етика, е до голяма степен безконфликтен и дори плодоносен процес. Въпреки това доброто познаване и разграничаване на различните религии и религиозно-етични учения е задължително. Всеки народ черпи своите сили преди всичко от традиционните за дадена земя обичаи и религия. Това важи и за нас българите. Приемането на будизма от даден човек, в една традиционно християнска държава, показва ексцентризъм или дори открито сектантство.

Сектите - за какво трябва да внимаваме

    Един много важен въпрос убягва на хората, които говорят за същността на сектите и опасността, която те представляват. Сектите не представляват набор от погрешни учения и злонамерени водачи, както често си мислим. Сектите, като правило, представляват една смес от изпитани духовни учения и практики и неправилни или вредни такива. Сектантските учения са един микс, който включва и положителни духовни практики и опасни такива. Именно първите привличат човека, а също и правят сектата трудно разпознаваема. Съотношението между полезни и вредни, за човека и неговата душа, духовни практики е различно. То дори може да достига много голям процент в полза на първите. Но въпреки това, сектата си остава секта и може да бъде квалифицирана като такава.

    Като знаем това, си отговаряме и на въпроса, защо някой човек, когото смятаме за интелигентен, начетен, търсещ развитие, е станал жертва на религиозна секта. Защото той е видял едната страна, без да види и осъзнае останалото.

    Тук трябва да кажем, че във всеки човек е заложена вяра, божествена искра, свободна воля. Заложените в нас вяра, стремеж към съвършенство (божията частица), рано или късно се проявяват, независимо от възпитанието в семейството и независимо от момента, в която живеем. Тези неща могат да се проявят независимо дали казваме „Аз съм атеист”, „Аз не вярвам в такива неща“ и т.н. Ако човек не е бил напътстван от по-възрастните, ако не е възпитаван в традиционната за държавата религия (а тук говорим за така наречените ортодоксални религии), много е вероятно неговият духовен път да тръгне или да се отклони в неправилната посока.

    И така, обикновено човек проявява интерес към дадена секта, привлечен от положителните духовни практики и много рядко от отрицателните такива. И когато вече е въвлечен в нейната дейност, попаднал е в нейната орбита и под влиянието на съответния гуру, той вече не може да различи ясно доброто от вредното, положителното от отрицателното. А и да може, не може да се справи вече сам, без външна помощ.

    Има още един много съществен момент и той е, че човек подхожда към едно духовно учения с отворено сърце, с желание за самоусъвършенстване. Човек, който очевидно е в период на търсене, подхожда към проповедите, на този пред него, може да кажем със смирение. Човек не започва да слуша едно ново и вълнуващо за него духовно учение с желание за борба и противопоставяне, а точно обратното. Той започва това с желание за учене, подражание и смирение. На това именно се осланят всички самопровъзгласили се учители. Пред тях стоят смирени овчици и не виждат вълка, в овча кожа, застанал пред тях. Така, в един момент капанът щраква и излизане назад е невъзможно.

     Сектантските учения като правило се заиграват с това, че ти си специален, че ти си различен, по-добър и по-висш от другите. Заиграват се с човешката гордост. Това влиза във възможно най-пряко противоречие с ортодоксалните религии, независимо дали говорим за ислям, будизъм, православие. Всяка една от тези религии акцентира на първо място върху взаимопомощта, набляга върху равенството и равнопоставеността на хората. Всяка ортодоксална религия търси това, което свързва хората, доказва онова, което ги прави еднакви. Докато сектите правят точно обратното - акцентират върху различията между хората и това, което прави някой хора „специални“. Тук освен за секти, може да говорим за всякакви групи, касти и т.н.

    Така духовният стремеж, заложен в човека, е намерил любопитни, нетрадиционни, екзотични форми на развитие, които на пръв поглед са леки, приятни, носещи утеха и самоусъвършенстване, но след време се превръщат в истински ад, а съответният гуру неусетно вече е изцедил нашите морални сили и материални средства.

    Така наречените ортодоксалните религии, за отделните обширни културно-географски зони – Европа, Средиземноморието, Средният Изток, Далечният изток, са ясни от хилядолетия. Тези традиционни религии най-добре отразяват в себе си върховните религиозно-морални достижения на дадена цивилизация, на дадена, обикновено много голяма, културно-историческа зона. Главна вина за привличането на младежи, а и всякакви хора, от така наречените сектанти, е атеистичното възпитание, което за съжаление се среща и при не малка част от нашия народ.   
    Тук е голямата задача на цялото общество, но и на православната църква, в частност, да работи с този труден и атеистичен материал, да намира пътя за сближение между хората, а не да поощрява пътят към отчуждение. Това изглежда като непосилна задача, за едно разделено общество. Колкото по-бързо достигнем до осъзнаване и действие, толкова повече ще ограничим късането на жива плът от изконното българско православно тяло.

Моите нови приятели в Ютюб

    От три години основната информация за мен идва от ... Ютюб. Не толкова от новинарски сайтове, не от социални мрежи, не от научно-популярни сайтове, а от Ютюб. Може би, защото тази платформа събра по определен начин и трите неща.

     Всичко започна разбира се през 2020, по време на коронавирус кризата и глобалното информационно затъмнение, което цареше тогава. Търсихме какви ли не източници на информация и се чудехме откъде да прочетем нещо, което е различно от основния поток, от така наречения мейнстрийм. Може би още тогава преоткрих Ютюб като източник на информация, а не само източник на музика, на популярни и забавни клипове. 

    Така едно след друго открих хората, които някак си считам за мои приятели. За мои нови приятели, които разбира се не съм виждал на живо и може би няма и да ги видя, но ги чувствам близки. Причината за това, че всички ние, които ползваме Ютюб, за да търсим информация, за да гледаме и научим нещо ново, за да се образоваме, се явяваме фрийлансери - независими хора със свободни професии. Да, дори и тези, които нямат собствен канал в Ютюб, пак се явяваме фрийлансери, защото са търсещи и мислещи хора, каквито са и в реалния живот.

    Ще започна прегледа на моите нови приятели с американската журналистка Ким Айверсън. Забелязах тази жизнена и чаровна американка, с видими азиатски черти, още от времето когато водеше предаване, с един колега, по консервативния канал The Hill. После тя се отдели в самостоятелно предаване, което по американски наричат шоу. В случая - Ким Айвърсън шоу. Ким Айвърсън си говори съвсем свободно по всякакви теми, били те сериозни или конспиративни. Всъщност е обвинявана в това, че се явява анализатор на конспиративни теории, т.е. не съвсем редовен и истински журналист. Но от няколко години, в които видяхме, как конспиративни теории се превръщат в истина, вече много внимаваме с този етикет. Не бива да се увличаме в конспирации, но пък от друга страна, често липсват смели журналисти, които да се занимаят с дадена теза, колкото и да е невероятна и да проверят истинска ли е тя или не е. И да, стигнахме до смелостта - смелост е това, което липсва в съвременния свят и което лично аз веднага оценявам. Също и абонирам се, и подкрепям по всякакъв начин, с коментари и т.н. 

   Страницата на Ким Айвърсън в Ютюб - https://www.youtube.com/@KimIversen

   Понеже един познат ме упрекна, че Ким Айвърсън говори доста свободно и често по разни конспиративни теории, му изпратих линк с икономическите предавания на Лена Петрова. Въпреки че тези предавания от три години предвещават идваща голяма криза и крах на американската икономика, те все пак са достоверни и подплатени с икономически анализи, което беше оценено от моя познат. Информацията, която намерих в интернет за Лена Петрова е, че е украинка, но перфектният й английски говори, че отдавна живее в Щатите. Представена е като експерт-счетоводител и почти ежедневно коментира важни макроикономически теми. Пред очите ми каналът й се разни от няколко хиляди последователи и две-три хиляди гледания, до няколкостотин хиляди последователи и близо сто хиляди гледания почти на всякто предаване.

    Лена Петрова - https://www.youtube.com/@lenapetrova

    Гледам и други икономически анализи, то не че не е ясно накъде върви светът и световната икономика... Много се забавлявам с Джордж Гамън, понеже представя икономическите зависимости по много забавен начин. Признавам си, че икономическите термини, които използва са ми трудни и често неразбираеми, но не се и мъча да ги уточнявам, важното е човек да схване общата идея - 

    Джордж Гамън - https://www.youtube.com/@GeorgeGammon

    Гледам и някой от така наречени Homestead - фермерски, от домашната ферма (чифлик), предавания. Сред тях, една жена с интересно име, критично, но и жизнерадостно мислене, ми направи впечатление - Патара. Името направо ме удиви, има връзка с името "патарени", което е едно от имената на богомилите в Западните Балкани и по точно в Босна. А и държанието на Патара е именно такова, въпреки че е американка и не живее Динарските планини, а в Апалачите, но неведоми са пътищата Божи, както се казва. Изобщо в Ютюб се срещат много американци със собствено, критично мислене, различно от общия наратив, т.е. разказ или начин на говорене. Изглежда, че именно такива привличат моето внимание, а и самият алгоритъм на Ютюб започва да ми ги предлага. Но ако исках да гледам официалните новини, то щях да си пускам официалните канали по телевизията.

     Патара - https://www.youtube.com/@appalachiashomesteadwithpatara

    В Ютюб, в последните две-три години, попаднах и на много от така наречените NDE предавания. Това са предавания, които разказват или интервюират хора преживели Близки до смъртта преживявания ( Near death experience ). Има един Шаман Оукс и разни други също популярни, които са с милиони гледания. Но тук направо се притеснявам да дам линк, защото темата не е за всеки и не е известно кой как ще я възприеме. Тук трябва да прибавя и няколко канала на религиозна тематика, които следя и няколко на предсказатели или екстрасенси, като например Брандън Дейл. Той и неговият канал също се развиха пред очите ми, особено след като предсказа, че Доналд Тръмп ще бъде прострелян в ухото. Аз това предсказани го гледах и Брандън го знаех още тогава, но този предсказател от Оклахома, след това стана супер популярен. Между другото почти всички предсказатели казват, че Джизъс, т.е. Иисус, скоро ще се завърне на земята, за да съди живи и умрели. Всъщност и каналът на Брандън се казва 

    Last days - Последни дни -  https://www.youtube.com/@lastdays247

    Да дам и няколко български канала. На първо място започвам с Кретеклизми и Лозан Тодоров. Открих каналът му още докато бях последните дни в Перу, през март 2023 и търсех новини, в хостела в Лима, за международното положение. По онова време абонатите му бяха под хиляда, а сега са 25 хиляди. Голям смях е с Лозан, за тези от вас които го гледат или са го гледали. Въпреки, че световните новини като цяло ги следя и ги знам, не пропускам да се посмея с Лозан. Каналът не е за хора със слаби сърца, за защитници на тезата за "руската агресия в Украйна" и за такива, които обичат малки шапчици. Лозан направи една много сериозна стъпка, като напусна преподавателска работа в медицинския университет и се посвети само на канала и своите фенове. Наистина смела стъпка, която засега намира своето оправдание.

    Кретеклизми - https://www.youtube.com/@KreteKlizmi

    В Ютюб следя разбира се и Спароток - Павел Серафимов, но той не е от моите нови приятели, а от моите стари приятели... :) Даже имаме и няколко предавания заедно, в неговия канал в Ютюб, едното от които достигна към 50 000 гледания. Въпреки че понякога не съм съгласен с археологическите и езикови тълкувания на Павел, а вероятно и той не е съгласен с моите, поддържаме дух на разбирателство, така да се каже.

    Спароток - https://www.youtube.com/@Sparotoc

    Гледам и военните сводки на Теодор Ангелов от фронта в Украйна. Следя и двата много популярни канала Military summary channel и History Legends, както и други. Изобщо следя около сто канала на икономически, военни, политически, исторически, религиозни теми.

    Накрая малко танци от Москва с Яна Медкова - https://www.youtube.com/@medkovaofficial

    И да не забравяме да потренираме с Мидзи Лий от Южна Корея - 

    https://www.youtube.com/@MIZILEE