Българските земи са изпълнени с примери за приемственост и традиция, във всяко едно отношение. Тези примери са пред погледите ни, но ние често „нямаме очи”, за да ги видим. Причините за това са няколко, но най-вече това, че ние често сами отричаме тази приемственост. Странно наистина, но може би затова, че историята на Балканите и на България, е много наситена със събития и резки исторически промени. Оказва се обаче, че дори и резките политическите промени не успяват да повлияят на традицията. Примерите за това са многобройни, но сега конкретно за една интересна строителна техника, останала още от римско време.
В началото на новата ера, в средата на първи век, днешните български земи са подчинени окончателно от Рим и неговите легиони. Съпротивата на тракийските, епирските, илирийските и македонските племена продължава повече от двеста години, но в крайна сметка всички земи на юг от река Дунава стават част от Римската империя. Като имаме предвид, на първо място, че това е една чужда власт, за местните народи, но тя има и много позитиви, за развитието на Балканите. Навсякъде, в завладените земи, римляните разгръщат голямо строителство, на пътища, мостове, водопроводи – акведукти, строят нови градове и обновяват съществуващите такива. Точно по това време, първи век преди н.е. - началото на първи век от н.е., в строителството на Рим, масово навлиза печената тухла. Тази изпечена на огън тухла била по-здрава от традиционната глинена тухла - кирпич, която се сушала на слънце. Също така, с нея се строяло много по-лесно, в сравнение с камъка, който трябвало да се обработва. Строителната техника с печени тухли и хоросан или римски бетон, била наричана „опус тестацеум” или „опус латерициум”, от римските думи „теста” и „латер”, със значение „тухла, керемида”. Римските тухли имали определени размери, като стандартът бил размер от една стъпка – 29.6 см. Имало и много големи тухли с големина две стъпки, както и такива с размери 37 на 37 см. Имало и по-малки тухли, половинки, с размер 29.6 на 18.8 см. Въпреки някои местни особености, тези стандарти били еднакви за цялата огромна територията на империята - от Испания и Британия чак до Йордания и Палестина.
Смята се, че с управлението на император Тиберий (14-37 г.) се
появява една нова техника в градежа на стени и на сгради, наречена „опус
микстум” – т.е. смесена работа, смесен строеж. Градежът от еднакви
каменни блокчета – „опус ретикулатум” или от камъни с различна форма
„опус инцертум” се редувал с тухлени пояси („опус
тестацеум/латерициум”). В резултат на това, се появяват добре познатите
ни и свързвани с римското време стени, построени от камъни, обикновено с
неправилни размери, с редуващи се пояси от тухли. Добър пример в това
отношение са крепостните стени в град Хисар, запазени на голяма
височина, датиращи от края на III – началото на IV век.
Град Пловдив - градеж от римско време
Градежът от камъни и редуващи се прави редове с тухли, се срещат по
цялата територия на страната, като датира в широките граници I – VI век. Той е особено популярен между I и IV век. В периода V - VI,
период наречен от историците Късна Античност, отново стават масови и
популярни строежите изцяло от тухла. Прекрасен пример в това отношение е
църквата „Света София” в нашата столица, която е строена в началото на VI век, при дългогодишното управление на император Юстиниан (527 – 565 г.).
Интересно е, че тази римска традиция, този „смесен строеж”, остава
много популярен и много след времето на така наречената Античност.
Всъщност тази техника се използва почти без прекъсване и до наши дни.
Смята се, тухлените пояси ограничават евентуално пропукване на стената.
Също така, тези пояси от тухли изравняват каменния градеж, през
определена височина. Не на последно място, строежите, особено на високи
стени, стават много по-красиви, с този начин на градеж. Всичко това
довежда до популярността на градежа, наречен в римско време „опус
микстум”.
Град Пловдив - градеж от османско време
Този начин на строеж, продължава и по време на цялото Средновековие,
на територията на Византийската империя, а и в някогашните земи,
подвластни на Рим. Той съществува без прекъсване, до средата на
петнадесети век и падането на византийската столица Константинопол. В
така нареченият „османски период” обаче зидарията от камъни и прави
тухлени редове, също е популярна. Печените тухли от турско време, са
подобни на римските, само че с доста по-малки размери и по-малка
дебелина. Изглежда са и с по-ниско качество, защото са доста по-ронливи.
Така по-големина и качество, те лесно се отличават от римските. По
турско време, често малки тухли често се поставят между и около самите
камъни.
В най-ново време, също имаме доста на брой примери, особено при
по-високи сгради или стени, където се използва същата тази техника –
редуване на камъни и тухли. Тухлите, които се появяват след
Освобождението по нашите земи, са вече доста по-различни от по-широките и
плоски римски тухли. Но начинът на градеж, заради неговата здравина и
висока естетическа стойност остава същият. Много големи сгради и
складове, в началото на двадесети век, са изградени именно по този
начин.
Град Пловдив - градеж от началото на двадесети век