Малкият Тошко с големия сладолед

Около смъртта на Тодор Славков се изписа повече, отколкото за всяко друго местно или световно събитие.

Да не говорим колко е написано за майка му и баща му.

Ами за дядо му?

Въпросът, който аз си задавам обаче, е по-различен от доминиращите теми в шумотевицата: „Какво спечели и какво загуби България от управлението или присъствието на тази фамилия?“

От всичките имам някакви лични впечатления само от Иван Славков – той ме назначи на работа. Наблюдавал съм го във формална и в неформална обстановка, както се казва.

Беше невероятен човек – казвам го най-отговорно, и би могъл да направи много за България. Както направи за БНТ.

Той ли не искаше да понесе някаква отговорност за България или България не го искаше – сложен въпрос.

Тодор Славков – доколкото имам някакви екранни впечатления, носеше нещо от баща си. Какво направи той, за да му се отделя толкова внимание – тук отговорът е по-лесен.

Евгени Минчев твърди, че получил СМС от Тодор Славков, който гласял:“Ти може да си лорд, но аз съм принц“.

Класически пример на самоирония и на ирония. Но лордът едва ли я схванал.

Сега някой сигурно ще си каже – какво седнал и този да пише, когато кой каквото имаше да каже – го каза.

Наистина се чудех дали да допълня и аз нещо. Още повече, че имам една единствена среща с Тодор Славокв – и то от времето, когато той наистина беше „Малък Тошко“. Беше на 7-8 годинки.

Който гледа БНТ, не може да не е забелязал, че по няколко пъти на ден върви една реклама на ТВОРЧЕСКИЯ ДОМ НА БНТ в Пампорово.

Иван Славков беше страстен скиор. Можеше да пие до след полунощ, но в 6 часа сутринта беше на пистите.

По негово време се построи този „Творчески дом“. Всъщност става дума за три големи апартамента, в които отсядаха началниците, и към тях се прилепи за оправдание една типова почивна станция. Имаше бар, място за чевермета и т.н.

Всичко бе построено с парите на народа, както се казва, но сега приходите отиват – преполагам, за стимулиране на работещите в БНТ. Ако е така – да благодарят на Иван Славков.

Тя някъде около 80-те година – зимната ваканция, и аз – служител в пловдивското поделение на БНТ, получих карта за Творческия дом. С жена ми и малката ми дъщеря ни настаниха с още едно тричелнно семейство в една стая. Беше весело.

Още по-весело беше по коридорите, където Малък Тошко тичаше начело на група дечица.

Веднага си личеше кой е лидерът.

Подхвърлихме на детенцето на съквартирантите да се присъедини към Тошковата чета, то успя. Не помня дали и дъщеря ми не се опита.

Никога няма да забравя как Тошко тича най-отпред с розов сладолед в ръка. Тогава не беше като сега – сладолед през зимата и то вдън горите тилилейски, беше рядко явление.

Дадохме пари и на нашите дечица да си купят сладолед, те отидоха до барчето, но се върнаха с празни ръце. Не им дали.

Помислихме, че нещо не са се разбрали и отидохме лично да платим. Барманът ни погледна отвисоко и каза:

- Сладолед има само за Тошко!

... Знам, че детето няма никаква вина. Може би и баща му. Но невинни няма. Защото има огорчени. Трябваше де преподам първия урок по социализъм.

Вероятно барманът е решил да се натегне, намерил е отнякъде сигурно един буркан сладолед и го е скрил – само за Тошко

А дали принцът е забелязал, че другите деца са с празни ръце?

И да е забелязал, какво е могло да направи едно дете?

Децата около него и без сладолед са му засвидетелствали лоялност. С надеждата, че може да останат приятели и след края на смяната.

Доколкото съм се срещал и по-натътък с „принцове“ и „принцеси“ - макар и с по-нисък ранг, умните от тях страдаха истински от невъзможността да разберат кой им е истински приятел. Някои свикваха с фалша наоколо, други вероятно не...

Дали тук някъде не трябва да търсим истината?

Гледах снимки от погребението и търсех за пореден път отговор.

Случаят в Пампорово е може би частен. Но в него се оглежда онази система. В името на равенството и всеобщото благоденствие няколко фамилии създаваха система от привилегии и несправедливости.

Те при нужда даже ядяха специална проверена храна. А днес половин България квичи: „Ех, каква истиснска храна ядяхме тогава. При бай Тошо не беше толкова лошо..“.

Минахме без сладолед, но ето – вече почти половин век, не забравям този случай.

Повече никога не съм почивал на Пампорово, в моя бранш няма творчески домове...

От БНТ обаче са си надвили на масрафа- щом има свободни места.

Сигурно има и сладолед за всички...

Автор - Евгени Тодоров 

Бойкот на квартал "Капана" в Пловдив

Квартал „Капана” в Пловдив е любопитно и интересно място. Този квартал и неговите малки и пресечени една с друга улички, се оформя още преди пет века, по времето когато Пловдив е част от обширната Османска империя. Съвременните високи по няколко етажа плътно подредени сгради, са построени основно в самото начало на двадесети век. Това е бил занаятчийски квартал, на златари, железари, кожухари и т.н. Много хора си мислят, че името Капана идва от тесните и преплетени улички, по които лесно може да се загубиш, но „капан” на османо-турски означава и „Житен пазар”, както се нарича и до днес най-източната част на този квартал. Тук е имало и рибен пазар – балък пазар, там където сега е тунелът под Трихълмието.

В началото на деветдесетте години, на двадесети век, кварталът, беше много изоставен, с множество неподдържани и направо рухнали къщи, а старата му слава на занаятчийски квартал, все още се поддържаше от някои останали майстори – златари, дърворезбари, железари и т.н. В годините се взе идея кварталът да бъде възстановен като квартал на „творческите индустрии”, каквото и да означава това. Действително сградите и улиците бяха постепенно възстановени, но „творческите индустрии” така и не се случиха. Капанът беше превзет на деветдесет процента от приятни заведения и барове, за хранене и за питиета. Започна провеждане на фестивали и фестове, които докараха много гости от страната, а и от чужбина. Капана бързо се превърна в приятно място, със собствена атмосфера, но свързана изцяло с многобройните заведения, с яденето и пиенето и с вечерния живот.

Само че нашите собственици на заведенията, водени от нарастващата популярност на мястото, просто прекалиха. През последните две години цените станаха прекомерно раздути, до степен, че Капана вече се сочи от пловдивчани и гостите на града, като място на убийствено високи  цени, сравними с тези в центъра на Рим, Париж и Виена. Впрочем, това важи за цените в заведенията, в целия широк център на град Пловдив. Докато преди две години една салата варираше в рамките на 12-14 лева, днес тя варира от 22 до 25 лева. Едно кафе или капучино е 5-6 лева, един чай също. Една бира и то 330 грама е 6.50 лева и наливна и такава в бутилка.

Наскоро имах гости, които развеждах из града и просто изпитвам неудобство и страх да ги заведа в Капана, не че те вече не са разбрали какви са цените там. Вече много хора, и то от най-различни части на страната, са ми казвали, че Пловдив е много скъп град, визирайки именно заведенията. Покрай Капана, цялата страна научи за пловдивската дума „айляк”* и какво тя означава, но има и много други пловдивски думи, останали от едно време, като „байгън”*, „ай сиктир”* и „сапикясам се”*. Бих помолил собствениците на заведенията в Пловдив, да се сапикясат вече. Те ще ме разберат. Аз лично никога не съм се лишавал от това да излизам по заведения и там да се събирам с приятели или да кажа, така да водя социален живот. Обаче когато миналата седмица платих 16.50 лева за една водка, от традиционните, в едно заведение, и после 17.80 лева в друго и 3.70 лева за безалкохолно, вече се почувствах засегнат. Цените на стандартните марки водка и уиски от няколко седмици, в целия градски център на Пловдив, вече варират между 15 и 18 лева, а на по-скъпите марки цената е същата, но за 50 грама…! Е, извинявам се, но това вече е прекалено и такова надуване на цените няма основание. Ако ние, клиентите, не си кажем мнението, скоро може да видим и още по-високи цени. Всъщност клиентите, само за няколко седмици, вече се отдръпнаха и това се усеща. Има и други начини за забавление и социален живот и те никак не са малко. Лично обявявам пълен бойкот на такива цени. Казвам го най-приятелски на нашите приятели, собственици на заведения, в Капана, а и навсякъде в града.

 

айляк – неангажиран, свободен, незает в работа

байгън – дотегна ми, писна ми, омръзна ми

ай сиктир – особено обидна турска псувня

сапикясвам се – освестявам се, засрамвам се, съобразявам се с условията