Денят на Страшния съд или времето на Второто пришествие,
когато Синът Човечески ще се завърне повторно на земята, за да съди живи и
умрели. Дори и да искаме да сме там, но всички ще сме там и ще присъстваме. За да
поемем след това към Рая или към Небитието.
В Библията, в Стария и Новия завет не се говори много за
деня на Страшния съд, но е казано достатъчно. „Тогава ще се яви на небето
знамението на Сина Човечески; и тогава ще се разплачат всички земни племена и
ще видят сина Човечески да иде на небесните облаци със сила и голяма слава”
(Матей 24:30).
Тогава ние човеците, живеещи и живели някога на тази земя,
ще бъдем изпитани и разпънати до предел. Ние човеците, ще държим изпит пред
Бога, в който ще бъдат разкрити най-тайните и най-отдалечени кътчета на душата
ни. Цялата ни същност ще бъде осветлена и проверена. Защото това е финалното
решение за това, кой ще влезе в Божието царство и ще получи живот вечен и кой
ще бъде захвърлен, дори не и в ада, а в небитието, все едно никога не е бил на
този свят и никога никъде не е съществувал.
В този ден никой няма да може да свидетелства за никого
освен за себе си. Няма да може да се застъпим дори и за най-близките си хора –
майка, баща, син, дъщеря, съпруг, съпруга. Няма да може да го направим, дори и
да сме правени пред Бога хора.Понеже
изпитът ще е много тежък. Ще бъдем разпнати и проверени на сто процента и няма
да имаме дори възможност да направим каквото и да било друго, освен да
свидетелстваме за себе си. „И така всеки от нас за себе си ще отговаря пред
Бога”, казва апостол Павел (Римляни 14:12). А Бог, както е известно, ще въздаде
на всеки ми според делата му (Римляни 2:6).
Само единият аспект от този окончателен съд, е следният. Ще
отговаряме за всяко едно нещо, което в живота си сме извършили прекомерно. Ще
отговаряме за всяка една дума, казана в повече, която не е трябвало да
произнасяме, а сме го направили. Ще отговаряме за всяка една хапка храна,
изядена в повече, която не е трябвало да ядем, а сме го направили. Ще отговаряме
за всеки един час сън или почивка в повече, когато е трябвало да се трудим, или
да помагаме на другия, или да се молим, а не сме го направили. Ще отговаряме за
всичко, с което сме прекалили и сме преминали границата и сме го съзнавали, но
въпреки това сме го направили. Звучи прекалено и страшно, но затова и се казва
Денят на страшния съд.
Но докато сме живи Господ ни е дал възможност за покаяние. Възможност
за искрено покаяние, с което да поправим лошите си дела и да се приближим към
спасение.
Ето, че след близо двадесет години на членство в Европейския
съюз, ние българите още спорим на тема Европа. И все още се двоумим дали това е
нашето естествено и правилно място или не…?
Ползвайки ежедневно благата и предимствата, които нашият
континент ни предлага, ние дори не ги осъзнаваме като такива, защото ги
приемаме за даденост. Но спокойният живот, разбирателството и мирът не са
даденост. Свободата и финансовото благополучие също не са дадености.
Ще цитирам великия гръцки писател Никос Казандзакис и едно
негово поетично откровение на тема Гърция, която всъщност важи за
Балканските земи, а в известен смисъл и за цяла Европа. Ето какво казва писателят
по повод срещата на Европа и Азия, която се осъществява на територията на древна
Елада, т.е. днешна Гърция. Срещата между демократичния Запад и деспотичния
Изток, той описва така: „ Мътният неизбистрен вик на Изтока, преминава през
светлината на Гърция и се пречиства, очовечава се… Гърция е филтърът, който
рафинира с голяма мъка скота в човека, източната робия, в свобода, а
варварското опиянение в трезва мисъл.”
Тази среща между Изтока и Запада, между Европа, Азия и
Африка, се е осъществявала на всички южни територии на Европейския континент,
къде се осъществява и днес. С мигрантската криза и със стотиците хиляди
бежанци, които дойдоха в Европа, тази граница, тази среща, се премести в самата
централна част на Европа, а всъщност и навсякъде по континента.
Защо Европа е притегателно място за хора от целия свят?
Високият стандарт на живот и високото заплащане на труда са само върхът на
цялата онази социална система, която съществува на Европейския континент от
столетия. А и в по-ранно време е съществувало нещо, което е привличало хората
към Европа.
На първо място Европейският
континент от хилядолетия е
предлагал мир и спокойствие. Ако и в нашата история да сме минали през
множество войни, Европа винаги е била едно спокойно място, със спокойни
земи, градове и
села. Европа е мирна земя и големите разорения, които са се случвали на
нашия
континент като правило са идвали отвън, погледнато в исторически план.
Спокойни
земи, от Егейско, Мраморно и Черно море, на Балканите, през Алпите и
земите на
централна Европа, до високите скалисти брегове на Португалия, на брега
на
Атлантическия океан.
На следващо място, Европа винаги е предлагала толерантно
отношение и разбирателство. Думата толерантност, с която много се злоупотребява
напоследък, означава да проявиш разбиране към другия. И съответно да запазиш,
да гарантираш по някакъв начин неговата свобода. Само така се постига свободно
развитие в едно общество, с разбиране на другия. Всичко, породено от
неразбиране, води до диктатура от някакъв вид и до деспотизъм. За да
съществува една цивилизация, за да съществува всеки един съюз, трябва да има
разбирателство. Там където има незачитане на чуждото мнение, има егоизъм и кавги,
има и нисък стандарт на живот.
Съществуване на разбирателство, равнопоставеността и взаимното
уважение, дава възможност за вътрешна и външна свобода. А свободата
е и най-висшето човешко благо, макар и тази фразата да звучи клиширано.
Достиженията на европейската
цивилизация обаче се явяват и резултат от спазване на правилата, както и
на доверието между хората. Тоест,
ако не спазваме правилата, ако се лъжем и нямаме доверие един към друг,
нищо
няма да постигнем. В резултат на спазването на закона и на доверието, в
Европа
освен висок стандарт на живот.
В Европа това, към което се стремим и което се опитваме да
запазим, е мир, доверие, спазване на закона и проява на уважение един към друг. От това
произтича нашият висок стандарт и нашата вътрешна и външна свобода, като
европейци.
Нашето място като българи е в Европа и не е никъде другаде. Ние
българите сме толерантни, работоспособни и подредени хора. В този смисъл сме
истински европейци, с някои наши южняшки и балкански особености. Това, което ни
пречи в момента за постигане на по-висок стандарт на живот е известна
затвореност и ограниченост на мирогледа, а и известна липса на доверие. Това в
националният характер, вероятно е породено от историческата особеност, че се
намираме на кръстопътя между Европа и Азия.
Колкото и днес да говорим, че Европа изостава икономически
от САЩ, Китай и други държави, в различни места по света, колкото и да говорим,
че с толерантността се злоупотребява и се е извратила в някои отношения, че с
налагането на закони и правила също се прекалява, колкото и да говорим за
големия брой мигранти, които пристигнаха в Европа през последните години и
създават проблеми, не трябва да забравяме какво е Европа. Не трябва да
забравяме кои са основните ценности и достижения, до които сме достигнали и
какво прави Европа това, което е. Пак да повторя, че нашата европейска култура,
и материална и нематериална, е благодарение на мира, на доверието, на
спазването на правилата и на уважението към другия.
