Четири години дела с бившата ми жена

   За тези случаи бях чел само по книгите и гледал по филмите - дела между бивши съпрузи, които продължават с години. Само че онзи ден, като си дадох сметка, вече четири години водим дела с бившата ми съпруга. Или по-точно казано от четири пълни години бившата ми жена води дела срещу мен.

    Нашите дела имат своята специфика и тя се изразява в това, че не става въпрос за пари. Тук всички се учудват и питат: "А за какво тогава?"

    На първо място заради детето. Ако семейният кодекс беше регулирал това, майките и бащите да имат равни права върху децата, нямаше да се стигне дотук. Нямаше да се стигне дотук и то по никакъв начин. Не случайно в момента има такова силно движение от страна на бащите в България за приемане на равни родителски права, за така нареченото "споделено родителство". Приемането на един такъв закон ще предотврати десетки хиляди драми и ще спести десетки хиляди часове съдебни дела и десетки хиляди сигнали до социални институции, до органите на МВР и т.н. Ще е от голяма полза за цялото общество.

    На второ място водим дела заради законът, който е по-правилно да бъде наречен антизакон, с име Закон за защита от домашното насилие. Наричам с чиста съвест този закон антизакон, защото той позволява на базата на една проста декларация и молба до съда да се издаде заповед за защита срещу някого, без да се чуе изобщо неговата гледна точка, без изобщо да се вземат неговите показания. Това означава че имаме закон, който на практика осъжда някого, без да е чута неговата страна! А това е в противоречие с основната логика на правото. Така всеки може да се събуди един ден и да чуе например : "От утре нямаш право да виждаш децата. В противен случай носиш наказателна отговорност." Което е фрапантно и означава, че на практика вече си осъден, поне преди провеждането на съдебното заседание, което да потвърди или премахне забраната. Но това може да продължи месец и повече. По този въпрос и възможни последствия вече съм писал няколкократно.

    На трето място водим дела поради това, че бившата ми жена Веселина има брат адвокат, който преди това е бил и съдия, мисля че дванадесет или петнадесет години. В този смисъл имаме тежко обусловена семейна среда, в която има представа, че правото може да уреди чисто човешките отношения. В което всеки, с ръка на сърцето, би си признал, че всъщност няма нито един такъв случай и то вероятно в световен мащаб. Казвам това последното с горчива усмивка и ирония.

    И накрая ще кажа, че все пак е много обидно когато бившата ти жена да иска да те вкара в затвора. Защото при мен в момента това се получава. Опитвам се да не си признавам този факт дори и пред себе си, но е факт. В момента има искане от бившата ми жена аз да получа ефективна присъда по наказателното дело, което се води срещу мен. Аз лично изпитвам дълбок срам от този факт. Хора, с които трябваше да сме роднини, с които трябваше да сме едни от най-близките, се опитват съвсем умишлено да ме вкарат в затвора... Но животът очевидно е много широк и непознаваем и ние не можем да си отговорим на всички въпроси и да дадем определение на всички предизвикателства, които се явяват пред нас.

    Ето такива дела са последиците от човешката глупост, нежелание за диалог и надменност. Това са причините за дълбоките проблеми в нашето общество. А после световният еврейски заговор ни е виновен за проблемите в живота. Или пък някой друг, външен човек или фактор. Глупости. Виновни сме си самите ние и никой друг.

    Всеки, който иска да ме подкрепи морално, на наказателното дело, което вече мина РС и е в ОС, може да дойде на 29 април 2025 година в 9.30 ч. пред ОС-Пловдив, където ще се гледа делото. Ще се радвам да се видим.

П.П. Идеята е да се видим отпред, пред ОС, и като разберем в коя зала е делото да влезем заедно.

   

   

Вегани ли са траките?

   В много богатия български фолклор, има една позната на всички българи приказка, за лъжливото овчарче. Това овчарче излъгало на два пъти, че стадото му е заплашено от вълк. Хората се притекли на помощ, но вълк нямало. Когато накрая вълкът наистина дошъл и овчарчето отново се развикало, никой не му повярвал и не дошъл да му помогне.

   Така, някои български учени рискуват с имиджа си на учени, раздавайки щедро мисли по въпроси, които не са им добре познати. Проблемът е, че докато навремето Божидар Димитров можеше да си позволи такъв подход и хората му вярваха, сега вече има огромно количество информация и при това лесно достъпно. Историци, които претендират, че разбират от всичко, или както има един израз - от палеолита до сателита. Ще бъдат слушани с внимание два-три пъти и на следващия път хората просто няма да им вярват и няма да ги случат.

   В сутрешното студио на БНТ беше представен новоизлезлия сборник „Траките – какво трябва да знаем за тях”. Поканен беше доцент Тодор Чобанов, който по собствено признание е с най-малък принос, като обем, към трудовете събрани в сборника. Той беше представен като голям учен и познавач на траките при положение, че неговата специалност е Средновековие. В България има десетки други учени специалисти, които са много по-запознати с тракийската история и археология, за да могат да представят един подобен сборник и въпросът е защо не беше поканен някой от тях?

   Зрителят, който не познава толкова добре древната история, трудно ще разбере множеството погрешни твърдения и произволни изказвания на доцент Тодор Чобанов във връзка с темата, а те започнаха още от самото начало на разговора. На въпрос на водещия „Траките вегани ли са?”, г-н Чобанов убедено определи траките като месоядци и допълни, че „съзнателно отказване от месо в древния свят е неизвестно”. Подобно твърдение само по себе си е голяма глупост. Отказ от ядене на месо е имало и в древни времена, на много места, от религиозни хора и дори от цели общности. Според това въздържание на религиозните хора, от ядене на месо, може да определим ги определим и като вегетарианци. Понеже говорим конкретно за траките да видим примерите.

   Още Омир говори за племето абии, което живеело в Тракия и се хранило с мляко. Отново по думите на поета, тези хора били най-справедливи, а римският географ Страбон допълва, че тези хора освен справедливи не тръгвали и на война. Отново Страбон в неговата География, привежда сведения за мизите, едно от големите тракийски племена, което сведение казва, че поради своята набожност те се въздържат от ядене на живи същества, включително и от стадата си. Използвали за храна мед, мляко и сирене, като живеели мирен живот и поради тази причина били наричани „богоязливи” и „капнобати”. Имало някои от траките, които живеели и без жена – наричали ги „ктисти”. Това „ктисти” е най-вероятно „чисти” или „чисты”, затова и били почитани и смятани за святи.

   Голямото тракийско племе на гетите пък почитало бог Залмоксис. Според едни, той бил ученик на философа Питагор, а според други било обратното. Но така или иначе и в двата случая, тези които следвали това учение и вярвали в безсмъртието на душата, се хранили единствено със зеленчуци, сирена, хляб и мед, нямали връзка с предствителки на противоположния пол и никога не принасяли в жертва на боговете животни. Има и други примери. Разбира се, има много данни и за точно обратното поведение на някаква част от траките, особено тези почитатели на бог Сабазий или Бакх и свързаните с неговото почитане вакханалии.

   С твърдението си, че траките наброявали стотици племена, доцент Тодор Чобанов отново изненада водещия, който предположи, че траките макар и многобройни наброяват десетки племена, но не и стотици. Точен брой наистина е трудно може да бъде даден, но в началото на новата ера отново Страбон определя двадесет и две тракийски племена в Тракия. Колкото и този древен учен да греши, трудно може да достигнем бройката на стотици племена, изхождайки от числото двадесет и две. Действително от древните автори може да извлечем близо стотина имена на тракийски племена, някои от които имена със сигурност се отнасят към една и съща общност, т.е. най-общо казано тракийските племена са десетки.

   Тук стигаме до един много труден въпрос. Как тази многобройна тракийска общност, сведения за която по археологически данни имаме още от четвърто хилядолетие преди новата ера, нещо което отбеляза и доцент Тодор Чобанов изведнъж изчезнала с идването на славяните на Балканите? А славяните пристигнали много рано на Балканите, отново по думите на господин Чобанов, още през шести век.

   Антропологията, която като наука, на практика съществува още от древността, а в ново време от осемнадесети век, според думите на господин Чобанов, се оказа „много ограничена наука”, която носи големи рискове, ако се използва в работата на археолозите. Няма как да не отбележим, че антропологията, т.е. изучаването на костния материал, откриван при разкопки, е всъщност основна помощна наука на археологията.

   За сметка на това зрителите чуха, че генетиката е доста точна математическа дисциплина. Вероятно именно тя би могла да ни даде някои точни отговори за нашето минало. Именно на базата на генетиката г-н Чобанов прави извод, че процентът тракийско наследство при нас не е никак голям и идва при нас чрез славяните. Изказването за това, че тракийското наследство идва при нас, днешните българи, чрез славяните, честно казано е трудно да бъде коментирано.

   Всъщност самият доцент Тодор Чобанов обобщава, че етносът е „културно произведение” не е роден в гена, а се проявява „чрез културата, религията и езика”. Това изказване на практика отрича изобщо възможността на генетиката да даде точен отговор във връзка с археологическите изследвания и историческите въпроси, на която наука господин Чобанов толкова много разчита. И така на практика той опровергава сам себе си.

   Сборник „Траките – какво трябва да знаем за тях” запълва една празнина от близо тридесет години, в които липсва обобщаващ труд, издаден от академичната общност, по темата за траките. Всъщност Институтът по тракология при Българска академия на науките, който е създаден през 1972 година, от 2010 година вече не съществува като самостоятелно звено. След тази дата той е присъединен към Института за балканистика към БАН. Очевидно траките трябва да бъдат изпратени в девета глуха линия. Така или иначе, както за пореден път разбрахме и от официалното телевизионно участие на доцент Тодор Чобанов, този многоброен народ в древността, всъщност е съвсем изчезнал, някъде между шести и седми век от новата ера.