Диктатурата на дъгата

От една седмица насам диктатурата на дъгата, се срутва осезаемо и то с огромна скорост. Точно както плочки от домино, наредени една до друга, падат за миг, с такава скорост се срутва една порочно измислената конструкция, целяща да прикрие извращенията на едно малцинство, които то се опита да наложи като норма, в САЩ и навсякъде по света.

Именно в своята толерантност западното общество допусна да бъде манипулирано и тероризирано от ЛГБТ+ общности и други малцинствени групи, със своите странни разбирания за ред, правила и обществено развитие. Още преди три-четири десетилетия всички тези процеси започват именно в щата Калифорния, на Западния бряг на САЩ, с ултра левичарска пропаганда, завладяла известни университети, като например държавния университет Бъркли, в района на Сан Франциско. Сега именно щата Калифорния вижда плодовете на тази ултра лява, лишена от логика и практическа стойност политика, а град Лос Анжелис буквално ще изгори, като следствие от всичко, което е трябвало да бъде направено, но не е направено или е грешно направено, през последните няколко десетилетия.

Ние тук на Балканите и в България, като една далечна провинция, не разбрахме почти нищо от тези процеси. Само чувахме за квотите, гласувани в големите компании, според които трябва да се назначават всякакви хора, за да се спазва разнообразието, без оглед на качествата на наеманите. Чувахме за мъжки, женски и някакъв друг вид тоалетни. Чувахме за това, как децата сами трябва да се определят, като какви се чувстват, още в детската градина. Нещо повече – не може и да си представим, как в Англия хора бяха арестувани и обвинявани за изказвания в социалните мрежи, а в Ирландия един учител лежа в затвора, за това, че отказа да говори на децата за третия пол.

Настъпването на Ковид пандемията през 2020 година и след това започналата война в Украйна, доведоха до невиждана цензура на всякакво ниво – правителствено, медийно и т.н. През това време крайно левите доказаха, че не са по-различни от крайно десните, които добре помним от историята на света и на Европа. Затова понякога има объркване когато се определя една група като крайно лява или крайно дясна – методите на действие при тях често са едни и същи – заплахи, страх и подчинение. Това, което се потвърди със сигурност е, че истински смелите хора са единици и то не само в регионален, но и в световен мащаб. И все пак, ако не бяха останали тези стожери, тези сили на здравия разум, светът вървеше към сигурна война и глобална катастрофа. Не че опасността е отминала, но вече има шанс и за по-различно развитие. Когато здравите сили говорят и седнат на масата за преговори, има реален шанс за постигане на мир. Всички хора и патриоти и в САЩ, и в България, и в Европа, и в Русия, и по целия свят, които се бориха през цялото това време и устояха на пропагандата и на цензурата заслужават да бъдат поздравени!

Възходът на ЛГБТ+ и други крайно леви общества, които използваха дъгата като свой символ, както и разни подобни шарени знамена, се дължеше на управлението на либерални и социални (социалистически) партии в много от водещите държави, в много от големите икономики на света. Само че прекалено много средства бяха изхарчени и прекалено много пари бяха раздадени за най-различни каузи и за най-разнообразни цели, през това време. Целите очевидно не бяха постигнати, но за сметка на това парите са изхарчени. Така се наложи либералът Джъстин Трюдо, канадския министър-председател, да подаде оставка. Управляващите от Демократическата партия загубиха президентските избори в САЩ. Германският министър председател Олаф Шолц, представител на социалдемократическа партия също подаде оставка. В резултат на всички тези процеси, само за дни, след началото на новата 2025 година, виждаме как се отменя цензурата в интернет, чуваме признания за това колко голяма в действителност е била тя, четем за премахването на така наречените квоти, в големите компании, за които стана въпрос и т.н. и т.н.

Положителните събития са вече в ход, но разбъркването на ценностите, голямото объркване, което беше внесено във всяко едно общество, във всяка държава, няма да се оправи толкова бързо и толкова лесно. Реална надежда за постигане на мир обаче вече има. Също и надежда, че здравия разум ще продължава да надделява и занапред. През 2025 година имаме реален шанс да изпратим диктатурата на дъгата в историята и тя да остане само един лош спомен.

Разводът като "нова религия"?

Защо на жените им е по-лесно да вярват, че бракът им е непоносим?

Нашата психология има една особеност - превръщането на самоизмамата в субективна реалност. Повечето жени след развод са абсолютно убедени, че бракът им е бил обречен. Какво е било непоносимо, и защо разводът е бил най-доброто решение? Слушайки описанието на жената за „съвместния брачен живот“, понякога се чудите колко трудно и е било на нещастната жена. В някои случаи имаме пълно усещане, че младото момиче е било насила тикнато в брак и там, вързано за стълба на мъченията е било безкрайно малтретирано. В другите случаи, беличко и невинно зайче се влюбва в мил млад мъж. Който след десет години брак сваля маската си и разкрива истинската си същност на хищен вълк.

Въпреки това, изтривайки сълзите и потапяйки се в детайлите чрез конкретни въпроси, „житието на светата мъченица” започва да буди сериозни съмнения. Отговорите на жените на по-подробни и уточняващи въпроси стават все по-объркващи, нелогични и недостоверни. Но интензивността на емоциите расте неудържимо. От треперещ глас, до сълзи и истерия. Защото процесът на трансформация от „любим, единствен, избран от мен, толкова ми бе добре с него“ в „нелюбим, груб, непоносим и омразен“, в действителност никога не се случва без активното участие на жената. Без нейните грешки, мързел, подлизурство, скандали, манипулации, живот за нейното безкрайно „Искам“ и много други.

Защото подробният анализ започва да отлепва слой след слой самоизмамата от набързо начертаната картина на „разводът беше най-доброто решение“. А под него излиза наяве нещо, което „може да бъде коригирано с известно усилие“. Почти винаги процесът на детайлизиране предизвиква отхвърляне. Трудно е да бъде убедена, защото жената не иска да знае, че решението и може да е грешно. Тя трябва да вярва. Нямаше други възможности. Нямаше и не можеше да има. Точка!

В името на тази вяра тя е готова да спори, да си измисля алтернативна реалност в брака, да лъже, да се брани и да обвинява. А най-тъжното е да убеждаваш и други, че разводът е единственото правилно решение. Че разводът е най-добрият изход от брака. Че този развод е началото на нов и по-добър живот и няма нужда да поправяте връзката си. Защото този подход оправдава постъпката й, като в същото време въвлича все повече и други жени във вярата, че „Разводът е единственото правилно решение за всеки дискомфорт в брака“.

Жалкото е само, че тази „нова религия“ се основава на самоизмама. Това, което отличава вярата от истинското познание. Затова тя е и вяра.

Светослав Атаджанов