Оплюха и Майсторът по История БГ

     Преди да видим кой е Майсторът с главно М, да кажа няколко общи думи. Следя предаванията на История БГ по БНТ, понеже все пак това е специалността ми от университета - история и археология. Колкото ги следя тези предавания, толкова и обикновено не успявам да ги догледам.

    Не знам докога БГ историците ще изпитват удоволствие да остават затворени в тези 1300 години България. Добре, нека да са 1400 години – все същото.

    Историята на нашите земи е много, много хилядолетна. Както и историята на нашия народ. Повечето професионални историци подскачат при тези думи. Ама как – българският народ не е на повече от 1300 – 1500 години. Освен това сме били и варвари, езичници, чак до 9 век, когато приемаме християнството. Освен това всичко добро и цивилизовано е дошло при нас отвън, от големите империи, които са ни заобикаляли или от които сме били част в определен исторически период и т.н. в този ред на мисли.

    Това говори за нивото на нашите историци, като професионални такива, а също и за нивото на техния интелект. Защо? Защото сега има огромно количество литература в интернет, има свободен достъп до непредставима като обем литература на всякакви езици. А ние си пеем старата песен от времената на Студената война, че и отпреди това. Понеже скоро се говори и за азбуката и тук се наслушахме на клишета, за това как азбуката е създадена от Кирил и Методий, а преди това от св. Климент Охридски, който създал глаголицата. Още Мавро Орбини в Царството на славяните, книга издадена в 1601 година, казва че славяните имат две азбуки. Кирилица, създадена от Кирил Философ и глаголица създадена от св. Йероним. Свети Йероним е „пламенен далматин“, т.е. хърватин, живял обаче още в 4 век. През 4 век по нашите земи, в Добруджа създава своята азбука и Етикус Истер, човек от благороден скитски произход. Знаци от глаголицата откриваме още в линеарната писменост А и Б, също както и от кирилицата, в края на второ хилядолетие преди новата ера. Писмени знаци по нашите земи има и още много по-стари от линеарната писменост и внимание, много от тях са същите като днешните „кирилски“ букви. Обаче ние си пеем старата песен за това как нашата азбука била създадена през девети век.

    И сега за Майсторът с главно М. Още в най- ранните пластове на селищните могили по нашите земи археолозите откриват следи от двукатови къщи. Това означава, че още във времето от 5-6 хиляди години преди новата ера в селищата от онова време е имало двуетажни къщи. От това време са същите тези планирано изградени селища, с едноетажни и двуетажни къщи, с прави улици, понякога целите села оградени и укрепени, т.е. може да ги наречем същински градски центрове, понеже говорим за онези далечни времена. Много по-късните градежи, от времето на траките, крепости, царски резиденции, куполни гробници и други култови постройки са по-добре известни, а и умението на тогавашните майстори и строители е доказано и признато. Същите тези тракийски майстори и строители изграждат и огромната част от така наречените римски градежи по нашите земи от времето преди около две хиляди години. Това са римските укрепени лагери и крепости, храмовете от онова време, мостове и калдъръмени пътища, обществени и частни сгради и градски площади, резиденции, крайградски вили и много други. Тракийските земи, разделени тогава на провинции, от Черно море, чак Адриатическо, са средище на многоброен и умел народ. От нашите земи и римляни и по-късно и византийци взимат майстори строители, каменоделци, тухлари, варджии и керемидчии, за нуждите на строежите както на самите Балкани, така и за земите на цялата империя. Същото е и по турско време, от което време са легендите за майстор Манол, за майстор Георги и т.н. Но тези легенди възможно също са от много по-старо време. Самата дума майстор се среща в римските надписи, в земите на Мизия, Тракия и Македония като „мастриан“, което е нещо като звание, титла. Думата „майстор“ идва от глагола „да сторя“ или „строя“, т.е. тя е нашенска. Дори самото влияние, разпространението на тази дума по чужди далечни земи, показва къде е гнездото, къде е балканското гнездо на това понятие, къде са се раждали, учили и  творили майстори с главно М. Дори днес в английския език думата „мастер“ означава не толкова майстор, а господар. Колкото и да е странно и „турската“ дума „уста“, например уста Генчо или уста Кольо Фичето, която означава „майстор“ е със същия корен. Уста е всъщност (м)уста(р) – майстор. Но това не е никак странно, ако познаваме истината за историята на нашите земи. Турската дума дюлгер, също е с нашенски произход и идва от глагола „дялкам“. Т.е. „дюлгер“ означава „дялкар“, човекът който дялка камъните, понеже това е основно умение на древния майстор, а камъкът тогава е основно средство за строеж и изграждане. Думите мистрия (майстория) и мастар са производни от думата майстор, а тя както казахме е чисто нашенска. Даже и страховитата и пълна с мистика дума „масон“ е свързана с майсторлъка. Думата „масон“ ( мазон) идва от „мазач“. Затова и масоните се наричат зидари или „свободните зидари“ или направо казано в един по-профанен вид зидаро-мазачи.  Понеже в древността всички занаятчийски групи са били строго организирани, включително и тази на майсторите строители. Строго са се пазили и много професионални тайни. Оттам организацията на майсторите строители – мазачи е копирана от така наречените масони.

    И изведнъж по История БГ чуваме как нашите едновремешни майстори и строители гледали от тук или от там, я от Европа я от Азия образци на архитектурата и как ги копирали тук по нашите земи. Отишъл някой и видял две села в централна Турция, които приличат на българските стари градове, със старите къщи, или отишъл в Албания и видял градовете Жирокастро (Гирокастро) и Берат и решил, че и българските градове навремето били строени по чужд образец. Мога само да възкликна като поета – „ О, клето самопрезрение и неразбиране на българския гений!“

    Българският майстор, винаги усмихнат, с чук в ръката и закичил китка зад ухото, често самоук гений или да го кажем майстор по рождение е един от най-яките образи по нашите земи и то пак да повторя от хилядолетия. Неговата слава се е разнесла наблизо и далеч, наред със славата на царе и смели войни, на мислители, митични певци и създатели на писменост, на жрици-прорицателки, на буйни вакханки и приказни принцеси. И всички те родени по нашите земи. Хора, на които ние сме преки наследници и дано по-скоро да го осъзнаем и запишем в учебниците по история.

 

Моята лична драма, подобна на тази на Орфей и Евридика

 

Драми са се случвали, случват се и сега по нашата древна българска земя. Една от класическите е тази за Орфей и Евридика, мит който е навярно на повече от три хиляди години. Най-общо казано митичният певец Орфей губи своята любима нимфата Евридика. Като омайва обаче с песните си господарят на подземното царство Хадес, а преди това и лодкарят Харон, Орфей се спуснал в дълбините на подземното царство, измолва Хадес да му върне Евридика. Омаян от песента му Хадес се съгласява, но при едно условие – докато не излязат на горния свят да не се обръща назад и да не поглежда Евридика. Малко преди да излязат обратно на земята обаче, Орфей от вълнение или от притеснение се обръща назад и зърва Евридика съвсем наблизо, но вече е късно, тя изчезва и той я изгубва завинаги…

След красивия древен мит, да се върнем обратно в отрезвяващата действителност. Нямаше да споделям моята лична история, ако не виждах вече много такива подобни истории, а бързината, с която те се умножават е най-малкото притеснителна. В моя случай фаталната раздяла е не между мен и някоя жена, а между мен и дъщеря ми, която в момента е във втори клас. Дъщеря ми, която вече се страхувам да нарека така, след три години премеждия и две поредни дълги забрани да я виждам, едната от които все още продължава. Всичко това благодарение на българското законодателство, което хем се опитва да е модерно и да следва европейските норми, хем функционира все още на някакви стари принципи, които в българското семейното право са почти от времето на Средновековието. От цялото това противоречие все повече български мъже сме между чука и наковалнята. От нас хем се иска да сме модерни и да започнем отглеждането на детето от неговото раждане, хем се иска да даваме поравно, дори и повече от съпругата във всичко свързано с детето, хем когато се стигне до фактическа раздяла имаме само два дена свиждане, с детето, в месеца. Наричам тези срещи свиждане, които са подобни на затворник и някой близък дошъл да го посети, защото няма как да наречеш по друг начин подобен режим на отношения между родител и дете – общуване всичко на всичко четиридесет и осем часа в месеца. Доказано е чрез изследване, че пълноценното общуване трябва да е поне около тридесет и нещо процента от времето, за съответния период, за да не остават травми в детето, по отношение на общуването с единия от родителите му.

Подробностите за моята лична раздяла и развод с вече бившата ми жена ще ги прескоча. Ако някой случайно го интересува, ще му предоставя всички документи по всички дела, който сме водили с нея до момента, а те вече не са малко, даже аз лично загубвам бройката им. Леките отклонения от нормата, в поведението на съпругата ми Веселина, който смятах, че са преодолими с времето, всъщност фатално се обостриха и засилиха след раждането на дъщеря ни Йована през 2015 година. Преминах през такова крещене и психическо насилие върху мен, от страна на съпругата ми, което трудно може да се опише с думи, но затова пък много български мъже са се сблъсквали с нещо подобно и ще ме разберат. Когато обаче разбрах от лекар, че започвам да развивам сърдечна невроза, в резултат на непрекъснатия стрес и ми бяха предписани хапчета, реших да се изнеса от общия ни дом. Психическото насилие върху мен обаче не спря и затова имаше един шамар и един развод, но и много, много ограничителни заповеди по ЗЗДН (закон за защита от домашното насилие), в които всъщност единственият проблем беше, че е включено и детето. А този проблем се оказа почти фатален и непреодолим и за двете страни.

Първата ограничителна заповед по ЗЗДН, която получих, за мен беше истински шок, а и не напълно понятна. Такова брутално разделяне на родител от дете, от днес за утре и веднага, без предупреждение, без право на обжалване, сигурно не е имало и по турско време. А тази реалност днес се случва на хиляди бащи и бройката им става все по-голяма, нека добре да се разбере. В началото тази реалност беше много трудна за възприемане, след това вече по малко се свиква или поне не толкова болезнено се преживява.

За първите пет години и половина аз на практика не се бях отделял от детето ни, което беше много привързано към мене. Но жена ми се измъчваше от някаква ужасна ревност от любовта на Йована към мен. Това е някакъв много сериозен психически проблем, който тя не можа да преодолее. И не само не можа да преодолее, а упорито ме наказва, тя бившата ми жена Веселина, за разбирателството и обичта между мен и дъщеря ми, с много дела и много забрани. Всъщност тя директно ме заплаши, че ще ме скъса от дела, още от самото начало на фактическата ни раздяла и прави точно това, вече три години. Тя прави всичко онова, което хората казват, че е напълно нередно и неправилно да се прави – използва без никакво колебание и свян детето като оръжие срещу мен. Използва моето притеснение, за неговата сигурност и здраве, за неговото нормално развитие и щастие, за да ме наказва, за да си отмъщава, като ме залива с все нови и нови дела.

За детето аз не получавам никаква информация, както такава не получават и майка ми, сестра ми и моите близки. Добре, аз имам ограничителна заповед, но те нямат. Затова пък всяка моя спорадична пет или дори две минутна среща с детето, се наказва веднага с писма и жалби до прокуратурата, затова че съм нарушил ограничителната заповед. И тука е истинската драма – да знаеш, че ще ти бъде заведено поредното наказателно дело, което може да ти донесе присъда, а може и направо в затвора да те вкара, с ефективна такава. Да знаеш, но от обич и от притеснение за детето си, да рискуваш и да поговориш с него за тези две минути, като знаеш, че безжалостно ще бъдеш наказан с поредното ново дело.

Затова и вече помолих чрез медиите, нека бъдещите участници в българския парламент да направят нещо по въпроса. Ясно ми е, че самият ЗЗДН няма как да се отмени, въпреки че съдържа в себе си принципи на един антизакон. Но поне, трябва да е възможно, да се извадят децата от действието на тези ограничителни заповеди. Децата стават оръжие в родителските войни и чрез ЗЗДН и чрез използване на социалните служби и чрез бавене на дела и на практика използване и на съдебната система и по други начини. Нека бъдещите народни представители да се опитат да ограничат тези злоупотреби и използването на децата в родителските войни. Нека по най-бързия начин да се приеме и споделеното родителство и да се впише в българския семеен кодекс. Това означава по презюмпция равни права на майката и бащата върху детето, а само при изключения те да се доказват в съда.

И така, аз приемам да ме обявяват за престъпник, щом в днешна България е престъпление да се притесняваш и грижиш за детето си. Но искам да се обърна към дъщеря ми и да й кажа: - Мило дете, вече няма как да си позволя да дойда и да те видя, дори и за малко. Имам течащо наказателно дело, второ подред. Още една стъпка и може да получа и ефективна присъда и да отида дори в затвора. Ще трябва да съм по-търпелив от митичния герой Орфей и да чакам. Да чакам, докато излезем от мрака на този кошмар. Незнам защо Господ позволява и днес да се случат такива антични драми, каквито някога, но срещу волята на Господ нашия Бог не може нищо да кажем. Мисля за теб и те обичам.

 

 

 

Магазини масово затварят в САЩ проблемът с мигрантите става неразрешим

 

Предвиждания за финансов колапс са съществували винаги, а някои анализатори виждаха такъв още през 2023 година. В началото на 2024 година обаче тези предвиждания като че ли се сбъдват. Най-силната икономика в света САЩ е изправена пред три основни предизвикателства, като само едно от тях е финансовата стабилност. Финансовата стабилност винаги, т.е. ежегодно е най-обсъжданата тема, но сега специално в САЩ има и сериозен проблем с нелегалните мигранти, латиноамериканци, които вече са достигнали на практика до всички големи градове в САЩ. Третата тема е прекомерно либералната пропаганда и политика, която достигна до своеобразни извращения в правото и прилагането на закона и която вече взе да дава плодове в реалния живот на американците.

Всяка година по това време в Конгреса на САЩ започва обсъждане на темата за вдигане тавана на държавния дълг, също както и тази. Но без да навлизаме в подобна тема, нито в тези за бюджетния дефицит на САЩ, който също нараства, както и в трите предходни години, ще обърна внимание на конкретни примери от реалния живот, които отразяват стандарта на американския гражданин днес.

Все повече финансови анализатори говорят не толкова за настъпваща инфлация в САЩ, а за делфация, т.е. намаляване на потреблението и намаляване запасите от пари. Дефлация подобна на тази от началото на 30-те години на двадесети век от времето на така наречената Голяма депресия. Но докато икономистите спорят по тази тема, истинска и реална информацията за ситуацията в САЩ достига до нас директно и то не от другаде, а от различни канали в Ютюб, където хора вървят с камера в ръка и просто показват каква е ситуацията в тази или онази сфера, в услуги, в търговия, какъв е имотния пазар и т.н. Само в последния месец се появиха десетки видеа, които показват цели улици със затворени търговски обекти в различни големи градове в САЩ. Те са основно от Западния бряг, Калифорния, но и не само. Цели търговски улици с магазини, ресторанти, складове за техника, молове в Сан Франциско, Оукланд, Лос Анжелис, Холивуд, дори известния Бевърли Хилс са затворени, с надписи „Дава се под наем”. Впечатляваща подобна гледка идва и от самия Холивуд, където уличните магазини също масово са затворени, отново с надписи „Дава се под наем”, като едва ли не в световно известния Холувуд, са останали само магазините със сувенири. Това напомня на ситуацията в държава от третия свят, като дори и самите американци не се страхуват да си го признаят.

Именно от Западното кайбрежие в САЩ преди няколко десетилетия тръгнаха и основните идеи на либерализма, които по своята същност са крайно леви идеи или нещо подобно на нов комунизъм. Резултатите от тези крайно леви идеи вече се виждат на практика именно в тези затворени магазини, обедняване на населението и усложнени в своята прекалена толерантност закони, които трудно могат да се прилагат. Също в Ютюб има качени и много изявления на местни шерифи и други представители на властта, които обясняват, че някои нови правила и местни закони са такива, че на практика хората извършили престъпление не могат да бъдат задържани и трябва да бъдат пуснати, а самите престъпления е извънредно трудно да бъдат доказани. Така практичните и действени хора в САЩ, гласуващи и за републиканците и демократите, вече разбират, че страната е изложена на сериозна опасност от тази крайна либерализация, която на теория зачита правата на всичко и на всички, а на практика води до безнаказаност, до по-нисък стандарт на живот и до разпад в обществените системи. Положението в различните щати е различно, но пазарът на имоти, на автомобили и на каквито и да е стоки, бележи спад и стагнация. Блогъри с камера в ръка показват как автомобилни къщи и пазари предлагат по 50 и повече процента намаление, за да реализират някакви продажби, които на практика липсват. Пазарът на имоти и автомобили върви към мъртва точка.

Същевременно проблеми с мигрантите, огромен процент от който са от латиноамериканските държави, вече има и в най-северните градове на САЩ, такива като Чикаго и Ню Йорк. Десетките хиляди мигранти в тези градове е трудно да бъдат осигурени и настанени някъде. За да се справят с проблема общинските власти са принудени да намаляват заплащането на своите служители, за да осигурят средства за мигрантите, а хората заети в тези сектори започват да разбират това. Отделно се наблюдава и голямо покачване на престъпността в районите с повече мигранти, властите са принудени да ангажират гвардия, войска и полиция за въвеждане на ред, което донася допълнителни разходи.

Защо се интересуваме от това, което се случва в САЩ, във финансите, с мигрантите, в законодателството? Поради една проста причина. Опитът от последните десетилетия, а може да се каже и столетие, показва, че това, което се случва там, бързо или по-бавно се пренася по целия свят. Затова и случващото се в САЩ и в положителен и в отрицателен смисъл е интересно за анализаторите, в различните сфери. Очертаващата се картина в САЩ в момента наистина не е добра, въпреки че САЩ остават най-силната икономика в света и пример за подражание в много области. Бихме могли да се пошегуваме, че скоро ние в Европа ще внасяме много евтини автомобили и изобщо всякакви стоки от САЩ, в резултат на настъпващата там дефлация и евентуална дълбока икономическа криза. Въпросът обаче е какво ще се случи тук при нас и ще имаме ли ние европейците, а и другите страни по света достатъчно пари, при една голяма световна икономическа криза, за да си позволим да внасяме напълно обезценени стоки от САЩ. Отговорът на този въпрос в сегашната ситуация е много труден за предвиждане.

 

Разводът е от дявола

 

Отново трябваше да прочета нещо по въпроса, написано не на български, а на английски, за да разбера – Разводът е от дявола. Кратко и ясно - точка.

Тази кратка мисъл само потвърди това, което лично наблюдавам и изпитвам от няколко години, както и наблюдавам в процесите, в които съм се ангажирал напоследък, като най-важна тяхна цел е възможно най-бързото вписване на т.нар. „споделено родителство” в българския Семеен кодекс. Това означава равни права на майката и бащата спрямо детето, по презюмпция, а само изключенията да се разглеждат отделно, от съда. Сега на практика е обратното – трябва да водиш дела за да докажеш, че имаш равни права, наравно с другия родител. И да подхранваш още повече злорадството на дявола, в точещите се съдебни войни…

И така, както добре е изразено в католическия свят - Господ е Авторът и Благословителят на брака; разводът идва от дявола. Тази кратка фраза, пак повтарям, не я бях срещал на български, моля да бъда извинен, ако грешката е в мен.

Често си представяме дявола като някакво абсолютно зло, може би под влияние на съвременната киноиндустрия или на новите концепции, с които сме израснали през двадесети век и живеем в съвременния двадесет и първи. Това обаче съвсем не е точно или е така в много малко случаи.

Дяволът най-често е в „дребните” грехове и в съвсем неочаквани неща. Дяволът не е толкова черен и страшен, както в нашите хиперболизирани представи. Казвам това, не за да омаловажа неговата сила, по какъвто и да е начин, а за да предупредя да не се гледа някъде нагоре или надолу, в неизвестното, в неправилна посока, без през това време да разбираме, че дяволът вече е близо до нас или настъпва неусетно.

Дяволът е във всичко нездраво, а всичко което е утвърдил Господ е здраво и праведно. Дяволът е в заблудата, в объркването, в хитростта, дяволът е във всичко онова, което се опитва да ни отклони от правия път. Дяволът обича раздялата, клеветенето, недоверието. Обича всичко, което ни отделя от другите и от Бога, най-вече. Така че, дяволът не е задължително толкова черен и страшен, той е просто лукав, затова и едно от имената му е лукавия. Той е всичко хлъзгаво, върху което стъпваме, когато се отклоним от божиите пътеки и което ни отнася в неизвестна посока.

Към днешна дата 42-43 процента от браковете в България завършват с развод. Е, днес, в тези времена, това е нормално - чуваме успокоителни гласове. Добре е обаче да помислим какво означава това в практически и в духовен план. В практически план – раздели, недоверие, лъжи, заблуда, съдебни дела, клевета, подялба на имущество, подялба на деца, ако изобщо може да се изразим така и още подобни хиляди неща. В духовен план означава, че дяволът е настъпил доста дълбока сред нас, в нашето общество, без да сме се усетили и без да сме разбрали. Ще се окаже че това е основният, най-основният проблем, който трябва да решим като общество, преди да решаваме каквото и да е друго.

Един от участниците в последния протест, с искане за споделено родителство, много правилно каза, че ние нищо не може да постигнем като държава, ако не започнем да решаваме този проблем. Не може да очакваме икономически подем, обществено и културно развитие, не може да чертаем стратегии за бъдещето развитие на държавата и изобщо да направим каквото и да било, докато не решим този въпрос. Когато обществото е толкова засегнато и е подложено на такова разделение и докато основната единица, семейството, е толкова разбито, няма как да очакваме и някакво съществено развитие, в едно такова общество. Думи, с които съм напълно съгласен, затова ги привеждам тук.

Завършвам с това, че едно от основните условия при решаването на даден проблем е неговото точно дефиниране. Заблудата, неясността, объркаността са от дявола. Също както и разводът.