Ранната цивилизация в Близкия изток, Мала Азия и на Балканите

 Последният ледников период в човешката историята завършва около 13-11 хиляди години преди новата ера. Тогава започва затопляне на климата, в резултат на което огромни ледникови шапки обхващащи територията на половин Европа и големи части от Азия, започват да се топят. Ледовете се отдръпват на север. Това затопляне, довежда до промени в растителния и животински свят, от онези времена.

    В земите на Близкия и Средният изток, както и на Балканите, се наблюдава нов, интензивен период на развитие на човешките общности. Това развитие всъщност е толкова значимо, че е наречено с термина „неолитна революция”, през 20-те години на 20 век от австралийско-английският археолог и историк Гордън Чайлд.

    Тази неолитна или аграрна революция е свързана с развитието на земеделието и отглеждането на домашни животни, с началото на изработване на съдове от глина и началото на обработката на различни видове метал. Основна дейност в много дълъг период от човешката история е бил ловът, риболовът и събирачеството, които разбира се запазват своята важност и по-късно.

    Отглеждането на зърнени култури вероятно започва в един доста ранен период – около тридесет хилядолетия преди нашето време. Край бреговете на Галилейското езеро, наред с дейностите характерни за къснопалеолитния човек, като риболов, лов и събирачество, са открити и цели кремъчни сърпове, както и семена от дива пшеница, див ечемик и див овес, датиращи около 23 хиляди години преди нашето време.

    Около десет хиляди години преди новата ера, се очертават няколко центъра на развитие в Близкият Изток. Единият е планинската област Загрос, ограждаща долината на реките Тигър и Ефрат от североизток. Другата е територията на Сирия и Палестина.

    Така се очертава един доста голям регион, с формата на полумесец. Този регион, към който напоследък се включват и Балканите и територията на Мала Азия, е наречен от изследователите “Плодороден полумесец” или Fertile crescent на английски. Именно в тази територия природните условия благоприятстват развитието на земеделието и култивирането на зърнени храни. Зърнените храни са изключително полезни – дават висока реколта, зърното е сухо и издръжливо, съдържа ценни хранителни елементи – въглехидрати, скорбяла, мазнини, минерални соли и витамини. И до днес те са основа на живота и на съвременната цивилизация.

    Географската близост и природната връзка на Балканския полуостров с Мала Азия и оттам с Плодородния полумесец, позволяват да се приеме, че неолитният процес в тях се е извършвал в близък интервал от време. За това говорят и археологическите открития от последните десетилетия.


 

    Едно от първите житни растения, отглеждани от древните земеделци е диворастящият еднозърнест лимец и двузърнест лимец. Лимецът принадлежи към рода на пшеницата (Triticum) от семейството на житните растения. Поради твърдата си обвивка, зърната от лимец не са податливи на външни влияния, като същевременно са достатъчно хранителни, а и здравословни. Напоследък неговото отглеждане отново добива популярност.

    Археологическите данни показват, че окултуреният двузърнестия лимец бил култивиран в Плодородния полумесец около 8 000 пр.н.е., на територията на днешна Сирия. Почти едновременното разпространение на опитомения лимец обаче предполагат неговото одомашаване на друго място, възможно и на север или пък на юг.

    По същото време или дори още по-рано, били опитомени и някои дребни диви животни, като овцата и козата. Сведенията за домашната овца и домашната коза  показват, че тяхното одомашаване е станало също в широките граници на Плодородния полумесец. Резултатите от последните проучвания предполагат, че и овцата и козата са били одомашени в един район, който се простира от планината Загрос (в днешен Иран), до Югоизточна Анатолия (в днешна Турция), около 9000-8500 г. пр.н.е.

    Традиционно земите на Близкия Изток се сочат и като място на възникване на първите укрепени селища. Те се датират с хилядолетие-две по-ранно от тези на Балканите. Първите градове в Близкия изток, макар и оградени и снабдени с отбранителни кули, са доста гъсто и несистематизирано застроени. Същевременно древните селища открити на територията на България, в селищните могили или извън тях, удивляват учените с правилната си планировка, подреждането на жилищата, наличието на широки улици, а също и различни укрепителни стени, защитни валове и други.

    На територията на Плодородния полумесец, Мала Азия и Балканите, новокаменната епоха е характерна с добре огладените каменни сечива, брадвички и по-малки стъргалки, използвани наред с познатите и от по-рано кремъчни ножове и по-малки ножчета, стъргалки и други. Появяват се първите сърпове, за жънене на житната реколта. Те са много хитроумно съставени от рог на животно или извито дърво, по които има надлъжен отвор и заклинени в него кремъчни зъби. По ефективност тези първи сърпове малко отстъпват на по-късните метални, а формата на сърпа при всички положения се запазва същата в продължение на хилядолетия.

    Появата на керамиката, т.е. обработването на глината, е другото значимо събитие през новокаменния период. Дори според липсата или наличието на керамика учените разделят новокаменна епоха на „предкерамична” и на „керамична” такава. Появата на съдовете от глина в човешкия бит е сравнимо с появата на писмеността, около три хилядолетия по-късно. Всъщност самите глинени съдове и предмети от глина дават възможност за развитие на шарки украси и други елементи, някои от които се тълкуват като първи писмени знаци.

    Глинените съдове имат много важно значение за науката археология. С тяхната различна форма и украса, с техния консерватизъм във времето и съответно появата на нови техники и форми при изработването им, става възможно по-точното датиране на различните периоди в човешката история оттук насетне. Съдовете от глина, наред с глинените фигурки, глинени печати, тежести, амулети и други предмети, дават и много информация, свързана с духовната култура на съответното население.

    Новият тип земеделска и произвеждаща икономика довежда до бърз прираст в броя на населението. Това е и основната причина за преселнически вълни, които от територията на Близкия Изток и Мала Азия тръгват във всички посоки, търсещи райони с подходящи условия за заселване.

 

                                                          

България и Русия са скачени съдове

 

Цялата помия, насочена срещу руския народ, срещу държавата Русия или лично срещу нейния президент, не отчита един прост факт – България и Русия са скачени съдове, през цялото последно хилядолетие и още преди това. Няма как да прекъснеш тази връзка, като я отричаш, защото дори и най-простия и облъчен от пропагандата човек го вижда или осъзнава по един или друг начин.

Ще започна прегледът отзад напред, т.е. с по-близките до нас времена на социалистическа България. Имаше ли голям завод, голям язовир, голям мост, големи проекти по инфраструктурата, които да не са осъществени с помощта на съветски инженери, които да не са осъществени със съответната техника от Русия и останалите републики в СССР и т.н.? Имаше ли неограничен обмен на суровини и в двете посоки, не изпращаха ли руснаците евтини стоки и не изкупуваха ли всичко, което им предлагахме, без особен оглед на качеството? Имаше ли обмяна на учени, на квалифицирани кадри, на огромен обем от научна литература във всяка една област? Когато българските учебници и справочници по физика, математика, история, дори литература се изчерпваха, следваха съветските, руските, защото това беше голямата банка с информация, от която черпеха всички специалисти в България. Но да приемем, че времето на социализма е било една затворена система, един изкривен пазар… Затова да се върнем по-назад.

Къде са учили повечето наши духовници, книжовници, учени преди и след Освобождението на България през 1878 година? Да кажем, че една част е учила в Цариград и други градове от Османската империя, да кажем че друга част е учила в немските градове на Австро-Унгария и по на запад понякога. Но най-голямата част е учила в Русия, в по-близки до нас градове като Одеса и в Киев действително, но които тогава са част от Руската империя. С помощта на българското общество, на духовници, народ, чорбаджии млади българи са изпращани постоянно към руските земи за да се образоват. По това време, през деветнадесетия век не е имало откъде да се вземат достатъчно знания на нашата територия и българите са ги търсили навън, но най-често сред братските славянски народи и най-вече в земите на Русия. Също така, големите български предприемачи и търговци в Цариград, най-голямото българско търговско и културно средище по онова време, също са извършвали търговия основно с земите на Руския.

Но ако е имало време, през което сме взимали от Русия, имало е и време през което сме давали. Известни са примерите с духовници и книжовници като Григорий Цамблак, българин, който става киевски митрополит в началото на петнадесети век. Известно е колко много богослужебна литература и сборници със закони са пренесени от България в Русия във времето след покръстването на руския народ, в края на десети век. Така са запазени и много произведения на преславската и търновската книжовна школа, които намираме като преписи в Русия, като например Светославовия сборник, които е всъщност сборник от времето на цар Симеон.  Впрочем в първите, най-стари руски летописи от 11-12 век се казва, че самите славяни, са дошли на територията на тогавашна Русия от земите край Дунав, т.е. запазен е спомен за етническите и културни връзки между тези народи.

През всичките векове от Средновековието до днес е имало непрекъснат културен, търговски и духовен обмен между Българското царство и Киевска Рус, между България и Русия. Разбира се трябва да отбележим и това, че днешните украински и руски земи, че днешния украински и руски народ са също толкова тясно и неотменно свързани. Трябва да разберем, че някой много изкуствено внася разкол между братски държави, между братски народи, като българи и руснаци, като руснаци и украинци, народи дълбоко свързани с произход, език, култура, търговски отношения и религия.