Защо не вярвам във вандалския речник на Мавро Орбини?

 Съчинението на Мавро Орбини „Царството на славяните”, излязло през 1601 година, е широко известно не само в България, но и в целия славянски свят. Тази книга оказва голямо влияние върху множество славянски духовници, историци, политици. Книгата „Царството на славяните” е и основното съчинение, което използва Паисий Хилендарски при написване на „История славяноболгарска”, като използва руския превод на съчинението от 1722 година.

    От десетина години вече тази книга е достъпна в цялостния й превод и на български език. Но и преди това цялостно издание, в научното и паранаучното пространство циркулираше т.нар. вандалски речник, поместен от Мавро Орбини в неговото съчинение. Този речник наистина е любопитен и съдържа около 180-200 думи на вандалски език, с дадени техни съответствия на славянски и италиански. Идеята е да се покаже връзката на вандалските думи със славянските откъдето се прави извод за това, че вандалите също са славянско племе. Така връзка при посочените думи наистина съществува.

    Вандалите са едно от известните германски племена или по-точно племенни съюзи. Едно от най-интересните неща е, че те основават царство в Северна Африка със столица Картаген, съществувало около сто години през 5-6 век. Техни царе през това време са Гейзерик, Хунерик, Гунтамунд, Тразамунд, Хилдерик и Гелимер. В началото на 5 век, под предводителството на Гундерик, вандалите нахлуват в земите на Галия и Испания, като преминават с опустошение през римските земи. По това време името вандали се превръща в нарицателно, като се използва в този смисъл и до днес, като думата „вандал” не се нуждае от обяснение. Впрочем подобно нещо се случва и с названието на племенния съюз „хуни”, от същия този период, която дума и до днес се използва за беснеещи и вилнеещи хора. Но тук темата е друга.

    Цитираните от Мавро Орбини около 180 думи на вандалски, макар и да имат достатъчно и впечатляващо съвпадение със съответните славянски думи, всъщност далеч не са достатъчни за да се докаже връзката между двата езика. Без съмнение това са славянски думи, навлезли в езика на вандалите, думи като беда, бода, бой, дар, дол, дом, дял, гладък, гнездо, гръм, гора, круша и т.н., дадени по азбучен ред. Само че в речника на Мавро Орбини са изброени от 5 до 25 общи думи от всяка една буква от азбуката, а знаем колко са думите започващи с дадена буква… многобройни са, най-общо казано. Така че, в добрия случай това си остава едно интересно сведение, а в лошия може да го определим като спекулация, но предвид времената в които се е работило, ще се въздържим от подобна оценка. 

    Подобни примери могат да се дадат много, но аз ще се спа на връзката между български и румънски, която ми се струва подходяща като пример. И днес в румънския език, който се води език от латинската група, на (индо)европейското семейство и българския език, от славянската група на същото това семейство могат да бъдат записани стотици общи думи. Повечето от тези думи без съмнение навлизат от старобългарски (славянски) в румънския език. Това са думи, съществителни, прилагателни и глаголи, които румънците и до днес използват. Думи като чета, грижа, извор, пещера, друм, драго, слабо, трябва, събота, свети и т.н. Известно е че в недалечното минало славянските думи в румънския са били далеч повече, но са били поизчистени от техните книжовници за сметка на латинските думи. Но идеята тук е, че въпреки множеството познати думи в румънския, езикът си остава неразбираем и чужд. Не може да кажем че това е един славянски език, ако и лесно да извадим в него общи 180-200 славянски думи.

    Нещо повече дори и в днешния немски (германски) език има няколко десетки думи, за които може да кажем, че са със славянски произход. Но това не прави германския език славянски. Така че поместеният в книгата на Мавро Орбини славянски речник е една интересна информация, от която могат да се направят някои изводи, но не и да се търси славянския произход на едно от класическите немски племена – вандалите.

Тропеум Траяни - триумфът на император Траян

 Най-популярните имена на императори, управлявали Римската империя са тези на Юлий Цезар и Октавиан Август, на Тиберий и Калигула, на Нерон, на Марк Аврелий и Септимий Север. Но със сигурност името на римски император, свързано най-тясно с историята на Балканите от онова време е това на император Траян, управлявал от 98 до 117 г. За този император много предания и легенди, разказвани по нашите земи, като една от най-известните е тази за император Траян с козите уши. Има и много названия, на пътища, градове, крепости, мостове, проходи, свързани с неговото име. Всичко това се среща не само в земите на днешна България, Сърбия, Румъния, Молдова, но достига и по на север към Украинските и Руски земи.

    Именно с походите на император Траян срещу даките, които живеят на север от река Дунав са свързани най-важните военни действия на Римската империя и политика на Балканите, по това време. В резултат на тези походи и изграждането на мост на Дунав, по който да преминат войските, в края на 1 и началото на 2 век от новата ера, римската власт, римската култура е наложена и в земите на север от Дунав, в днешна Румъния, макар и за не повече от два века. Но и за това кратко време, пряко съприкосновение с нея изпитват освен даките, които са близки до траките племена, също и многобройните северни скити и други по-малки общности, живеещи по тези земи. По този повод името на император Траян се среща четири пъти в разказа наречен Слово о полку Игореве написан в края на 12 век и свързан с ранната руска държавност.

    Съвсем близо до българо-румънската граница в Северна Добруджа се намира един малко познат паметник, който всъщност представлява величествен монумент, издигнат по времето на император Траян, в началото на 2 век от новата ера. Този монумент отбелязва победата на Траян над даките и техните съюзници и е известен с името Тропеум Траяни – Трофеят на Траян. Намира се до днешното голямо село Адамклиси, и голямата римска крепост на това място, не много на север от границата с България. Този район днес е изпълнен и с много православни манастири, включително и такъв от времето на апостол Андрей Първозвани, посетил мястото, при пътуването си на север, към земите на скитите.

    Монументът на Траян е издигнат през 109 година, в чест на победата му над даките, на мястото където четвърт век по рано загиват близо три хиляди римляни от XXI легион, в битка с местните племена. Оригиналните релефи (метопи) с фигури днес са пренесени в музея в Адамклиси, а монументът е възстановен, върху оригиналната си база, по времето на Николае Чаушеску, през 1977 година. Наблизо минава и един от т.нар. Траянови валове. Този защитен насип е направен на мястото където река Дунав се доближава най-близо до Черно море, където пък в наши дни е прекаран каналът Черна вода – Кюстенджа. Тези огромни и дълги валове, които се срещат и по на север, в южните земи на днешна Молдова и Украйна, са изградени по римско време, с цел на спират нашествията на варвари от север. Българската историческа наука се опитва да ги припише на прабългарите, но трябва да си признаем, че нашето Първо българско царство никога не е имало такава икономическа мощ, а и човешки ресурс, за извършване на подобни грандиозни строителни мероприятия.

                              

    Върху огромният каменен монумент, стъпил върху база с кръгли стъпала са изобразени сцени от битките на римляните с даките и съюзните им германски и скитски племена. Има няколко сцени на индивидулен бой между римлянин и дакиец, между римлянин и германец. Римските легионери са облечени с ризници и шлемове на главата, сражават се с къси мечове. Даките са обути в панталони, голи от кръста нагоре. Сражават се със страшните дълги ножове със закривен връх, наречен фалкс. Тези оръжия нанасяли големи поражения, въпреки защитното облекло на легионерите. Няколко века по-късно авторите описват и славяните, че влизали в сражение голи до кръста, за да не им пречат дрехите в битката.

    Има и сцени от походите на римски легионери, от бита на даките, различни животински и флорални мотиви, също и митични. Най-впечатляващи обаче са фигурите на пленени дакийски предводители. Всички фигури са с индивидуални изображения на лицата, обути с панталони, и наметнати с туники, с перелини и типични дакийски ризи. Повечето даки са с дълги до раменете коси и носят голяма шапка, дакийска. Предполага се, че някои от тези предводители са скити или германци. Всички са прави, с вързани ръце зад гърба. Фигурите им обрамчват горната част на монумента.

    На неговия върх е поставен триумфът на римското оръжие – огромна легионерска броня, меч, щитове и шлем. Под него голяма фигура на пленен дакиец и два женски фигури, седнали на земята. Липсва индивидуалният образ на човек, представено е само римското оръжие.

                                 

    Този впечатляващ монумент ни препраща към Траянова колона в Рим, посветена на същата тази война, но и е много по-различен. Качеството на изображение и на релефите е малко ниско от това на Траяновата колона, но затова пък фигурите и сцените са по-големи, по ясно разбираеми и по-въздействащи. На Траяновата колона в Рим са по-малки и доста слети и трудноразграничими.

    Дори и ние като съвременни хора, свикнали с големите мащаби на съвременни свят, все още се впечатляваме от величието на римските строежи и паметници. На мен лично срещата с този паметник ми подейства доста емоционално, понеже победата над непокорните варвари си е победа и триумфът си е триумф. И император Траян ги е навързал всичките, с ръце зад гърба, ако и да е знаел че и той самият е далечен роднина с тях.
    Дакийските  "варвари" да са били наши роднини, т.е. и ние траките сме били същите такива "варвари" за Рим. И интересно какъв е бил съставът на римските легиони и колко ли траки, илири, македонци, мизи, фриги са се сражавали срещу братските си дакийски племена? Войната във всеки един век си е била братоубийство... Но всеки един император си е представял че налага справедливост, ред, светлина! А какво е налагал в действителност само историята може да покаже, макар че понякога не може да покаже и самата тя... !

Общуване с говедата

 Бързам да уточня, че става въпрос за общуване с истински говеда, такива на четири крака. И изобщо общуване с домашните животни – помощници в бита, като кучето и котката, източник на храна, като кравата, кокошките, овцете, прасето, работна сила като коня, магарето, мулето, катъра, вола и т.н.

Днес ние с гордост заявяваме, че по-голямата част от населението в България, а и в световен мащаб, живее в градовете. Но само допреди сто години огромната част от населението е живяло на село. Ежедневното общуване с животните е било нещо неотменно от бита на българина през всичките столетия. Връзката с природата и живата връзка с животните е помагала и на подрастващия и на възрастния човек в много отношения. Младите хора са виждали естествения процес на живота, от излюпването на пиленцето и раждането на теленцето, което само за часове се изправя на два крака, през растежа и игривостта на всички млади животни – котенца, кученца, яренца и т.н. до половата зрялост и следващите процеси. Не е било нужно да се говори за птичките и пчеличките и да се посещават часовете по биология, връзката с животните е осигурявала нужните знания. Младите хора са виждали и естествената, а и насилствена в много случаи смърт на животните в дома. Но и тези сурови и печални уроци са част от живота.

 Пълноценният и уравновесен живот на българина се е дължал до голяма степен именно на всекидневното общуване с животното. Психолозите твърдят, че връзката с животните предпазва младия човек, а изобщо човека от извършване на насилие спрямо друг човек. Вероятно е така.

Днес общуването в градовете се свежда основно до кучета и котки, до пойни птички и рибки, което пак е нещо, но не е достатъчно, предвид нуждата от непрекъснатото общуване с живота и природата, както се е случвало в отминалите времена. Дори да се опитваме да компенсираме като водим децата си да видят животни във фермата или ги водим на конна езда, това едва ли е достатъчно. Но такива са времената днес.