Президентът Зеленски да въведе думата смирение в речника си

 Едно писмо на училищната дъска в село Катюжанка не получи внимание сред българските медии, дори и от страна на тези подкрепящи Русия. В това послание оттеглящите се руснаци се извиняват на децата, чието училище са заели, като ги насърчават да учат и да помагат на страната си когато пораснат. Но да кажем че руснаците са агресори от най-чист вид, а нахлуването им в Украйна няма абсолютно никакво оправдание. Да кажем също че това, което те упорито продължават да наричат специална военна операция, си е истинска пълномащабна война. Обаче какви са действията и отговорите на украинците към руската агресия от най-ниско народно, до най-високо държавно ниво?

Отговорите на украинците са пълни с неприязън и нападателни, предизвикателни, по детски възторжени и емоционални. „Добре дошли в ада”, написаха официално от украинското военно министерство към руските войски. „Вие сте зомбита, мозъците ви са промити... Ще торите къпините” се казва още в обръщението. Бихме могли да предположим, че такава фрапираща инфантилност и незрялост демонстрирана на държавно ниво е плод на поредния фейк, фалшификация, обаче не е. И в много други действия и изказвания украинците демонстрират незрялост, детско поведение, надменност и прикрита агресия към другите. Това съчетано с липсата на християнски (католишки, източноправославни) добродетели говори ако не наистина за наличие на фашизъм, то със сигурност за предпоставка за възникване на такъв.

С пламенните си речи в защита на страната президентът Зеленски спечели международните симпатии. Обаче неговите и тези на украинските държавници обвинения за това, че светът не прави достатъчно за защитата на Украйна, вече правят впечатление дори на най-безкористните защитници на Украйна. Зеленски буквално предложи на ООН да се саморазпусне, ако не изключи Русия от Съвета за сигурност. Подобен тон държат и преговарящите и другите министри, както се видя от посещението на външния министър Кулеба в България. Дори такива думи да не правят силно впечатление, преведени от езика на дипломацията те имат много по-голяма сила отколкото изглежда на пръв поглед.

Преди Великден след като поиска по седем милиарда месечно за възстановяване на Украйна, президентът Зеленски спомена мимоходом думите „християнска вяра”, но във връзка отново с Русия и преговорите с нея. Обаче в речника на украинския президент липсват каквито и да било думи показващи християнско възпитание, липсва и представа за християнски добродетели. Вероятно украинците, начело със своя президент, считат себе си за най-онеправданата, най-великата и заслужила нация в света. Смирение не означава примирение, а възможност наистина да може да водиш преговори, да осъзнаеш защо се е стигнало до подобна ескалация, довела до война и да разбереш наистина как да излезеш от този световен, братоубийствен конфликт.

 

 

Всичко е възможно стига да има желание

 За пръв път в българската политика, за последните тридесет години, се случва нещо качествено ново. И точно това не могат да простят опонентите на новото правителство, което още с началото на своето управление доказа, че всичко е възможно стига да има желание.

   Преговори между четворна коалиция били невъзможни, както и запазването на такава… Доказа се че такива преговори са възможни и успешни, при наличие на добро желание и нужната съвместна работа и запазването на добрия тон и съвместните действия също. Приемането на бюджет със задна дата е невъзможно… Оказа се че възможно, при добро желание и съответната работа. Стартиране на процедура за смяна на главния прокурор било мисия невъзможна при сегашното законодателство… Оказа се че и такава процедура е възможна, стига да има желание за действие и решение. Скъсването с руските интереси и връзки е невъзможно, твърде зависими сме и обвързани икономически… И това е възможно, стига да завършим започнатия преди десетилетие интерконектор, да изкараме България от две международни банки от времето на СИВ, да видим кой реално пречи за подобряване на отношенията ни с РСМ и т.н и т.н.

   За пръв път в управлението на България се включиха хора от реалния бизнес. Хора които са развивали производство, стартирали са компании, водили са поне елементарно счетоводство с две графи – приход и разход. Хора, които не са разчитали на финансиране от държавата за своят дейност, а са попълвали бюджета на същата тази държава, със своите данъци. Хора които знаят какво трябва да се направи за да преместиш едно нещо от точка А до точка Б - да наемеш камион, да създадеш необходимата организация и т.н.

   Българската политика от последните три десетилетия постепенно се озова в матрицата на едно импотентно, но за сметка на това високопарно говорене, което с времето ставаше все по-безрезултатно. Българската политика се превърна не в среща на идеи и намиране на точните решения, а в едно лаладжийство на най-високо ниво. Независимо дали си говорим за „Голям шлем” и енергийна „мощ” и „независимост”, за Стратегия 2020 или за основаване на някой Хъб.

   Натрупаната управленска немощ доведе до там, че 2021 година завари повечето общински и държавни предприятия, с целия им огромен ресурс и армия от чиновници, превърнати просто в едни пощенски кутии за преразпределяне на обществени поръчки, в полза на различни частни фирми. Държава и общини бързат да делегират работа, права и задължения на някой друг, който да свърши работата, въпреки наличието на огромен кадрови персонал.

   Само за сто дена се видя, че хора дошли от реалния бизнес и поели управлението на страната със сравнителна лекота се справят с огромните всекидневни предизвикателства, донесени от пандемията, войната, световният дефицит и инфлация. Именно затова политическите опоненти, хора развивали се в парниковата среда на политическите централи и всички гравитиращи около тях са бесни на новите управляващи, защото за пръв път виждат реални, практични решения и твърди действия в определена посока. За човек дошъл от частния бизнес, управлението на която и да е държавна структура не представлява трудност, след изискуемото време за запознаване с нейната специфика.

   Така че решения ще се намерят и за помагане с оръжие на Украйна или за въздържане от всякакви действия в тази посока и за приемане на РСМ в ЕС или продължаване на българското вето и на всички важни въпроси свързани с нашата държава, в тези турбулентни времена. За краткото си време правителството доказа, че ще може да намери правилните решение, като се съобразява и с волята на народа и с икономическите, социални и политически нужди на България и с всичко, което е необходимо, за да върви България по своя път на развитие.

Колко пъти историята на България е започвала по един и същи начин?

    Историята на различните народи, на различните държави, циклично се е повтаряла. Това се обуславя преди всичко от географските фактори, от географското местоположение на дадена държава, на първо място, както и от състава на самото население, наличието на определени съседи (народи, държави, големи градски центрове) и други.

    Циклично се е повтаряла и историята на българската държава, в доказателство на което ще разгледаме три случая на подновяване и възстановяване на държавността.

    Как започва историята на Трето българско царство?

    Историята на Трето българско царство или Трета българска държава, започва с Руско-турската война, която донася Освобождението. На 03.03.1878 година е подписан Санстефанският мирен договор между Руската империя и Османската империя, който слага край на войната и очертава едни широки граници на новата българска държава. Няколко месеца по-късно на Берлинския конгрес този договор е преразгледан и е сключен окончателен такъв, под името Берлински договор. В крайна сметка, след около пет века робство, е образувано Княжество България. Обаче то е определено като васално на Османската империя и обхваща само Мизия (Северна България) и Софийски санджак (окръг). Южна България (Тракия) под името Източна Румелия, остава автономна област, с известно самоуправление, но формално отново в рамките на Османската империя. Земите на Македония остават изцяло в положението, в което са били преди войната. Оттук нататък, както е добре известно, започва един десетилетен процес на отхвърляне на зависимости, които дори и да съществуват само на документи, са все пак официални, започва един мъчителен процес на обединяване, приобщаване, освобождаване чрез военни действия на нови територии към Княжество България, което след 22.09.1908 година, вече официално е Царство България.

    Този бавен и мъчителен процес, продължил повече от шестдесет години, по своята същност представлява едно освобождение на българските земи от север на юг. Освободени и администрирани още в хода на военните действия са първо земите на север от Стара планина, древната провинция Мизия, след това са присъединени земите на юг от Балкана, древната провинция Тракия, а борбите за най-южните земи, най-вече Македония, продължават половин век, без окончателно решение. Всичко това става с помощта на една армия дошла от север, отвъд Дунав.

    Подобно на историята на Трето българско царство през 19 век, така започва и историята на Второ българско царство в началото на 12 век. В резултат на въстанието на братята Асен и Петър, през 1185 година е освободена от византийско присъствие Северна България, или провинция Мизия. Това става след няколкогодишни военни стълкновения, в който участват и куманите, като помощници от земите северно от Дунав, където и самите братя Асен и Петър се оттеглят за известно време. Следва утвърждаване на българската власт в Северна България, което не става лесно и минава през убийството и на цар Асен и на цар Петър. По времето на цар Калоян (1197-1207) започва и по-сериозна намеса и настъпление на юг от Балкана. Присъединени са и области на запад – Белград и дукство Браничево, след доста дипломация и военни действия. Борбата за цялостно присъединяване на Тракия и Македония към Второ българско царство така и остава незавършена или само временно решена в следващите два века.

    Известният български историк проф. Петър Мутафчиев има едно интересно изследване за ролята на Балкана (Стара планина) в нашата история. Там с много примери той показва неговата стратегическа важност във военните действия между византийските и нашите владетели по времето на Първо и Второ българско царство. Балканът е имал ролята на един истински щит при чужди нашествия.

   Другата такава естествена граница за българските земи е река Дунав. Тя също е ограничавала чуждите нашествия, но от север, на предимно номадските, степни племена. Териториите на север от Дунав обаче винаги са били мястото където са бягали или са се оттегляли желаещите свобода и независимост при чуждо нашествие в земите на Балканите. Така е било и през Турското робство от самото му начало, до неговия край, така е било по-рано при Византийското владичество и още по рано през 1 век преди – 1 век след новата ера, когато Римската империя настъпва на Балканите от югозапад на североизток.

   Ако проследим процесите при основаване на Първо българско царство, официално през 680/681 година, ще видим че те са съвсем същите, като тези от началото на Второ и Трето царство. Една армия, дошла от север, освобождава първо севернобългарските земи или провинция Мизия. После по времето на цар Тервел (700-721) има присъединяване на територия на юг от Балкана, областта Загоре. Малко по-късно по времето на цар Крум (803-814), в началото на 9 век, е присъединена Сердика (София) към българската държава, а след няколко десетилетия е присъединена и Горна Тракия и т.н. Това е едно освобождаване на българските земи от Римското робство, започнало с началото на първото хилядолетие.

   Последният владетел на тракийското Одриско царство е Реметалк III, син на Котис III. След неговата смърт през 46 година от новата ера Римската империя обявява земите на Тракия за своя провинция. Интересното тук е, че земите на Северна България, са завзети малко по-рано през 15 година преди новата ера, когато е образувана провинция Мизия, но и тя става самостоятелна сенатска провинция през 44 година. Така в 1 век от новата ера започва Римското господство в тракийските земи, което продължава чак до 7 век или около шест века. През това време независими хора, цели тракийски племена, част от тракийската аристокрация бягат на север от река Дунав. През следващите няколко века следват много опити чрез нахлуване от север земите на юг от Дунав да бъдат освободени. Междувременно милионното тракийско население в Балканските земи, започва след 2-3-4 век да се нарича и да бъде наричано българско, в резултат на латинското (римско) влияние. Освобождаването на това най-голямо сред балканските народи население от римската и гръцка администрация и от чуждата духовна власт започва още през 4-5 век, но придобива официална форма в края на 7 век, с международното признаване на независимостта на Дунавска България.

 

 

Предложение за паметника на Съветската армия в София

Във връзка с дискусиите около съдбата на Паметника на Съветската армия в София, преди няколко седмици отбелязахме, че паметникът би придобил съвсем друг вид, ако се премахне само горната скулптурна група и се замени с нещо подходящо като символ.

Една примерна илюстрация на подобно предложение е желязна сфера, придържана от четири извити навътре дъги, стъпили в четирите ъгъла на постамента. Какво символизира кълбото, сферата, може да се пише много, но в случая е само пример. Също така има различни варианти за големина на въпросното кълбо, сферата и броя на дъгите, които може е също шест или осем, материала на изработка и т.н. Но дори и едно такова просто решение разкрива веднага ефектът, който би бил постигнат от едно преоформяне и преосмисляне на паметника.

Премахването на горната скулптурна група прави на практика паметника неузнаваем, извежда на преден план неговата висока естетическа и художествена стойност, която в момента остава скрита, „затисната” от групата с човешки фигури на върха. Каменната част изпъква и показва своите качества на добре изработен мемориал, в духа на класическите руски мемориални паметници, познати от нашите земи. Разбира се трябва да се преосмисли и преработи и текстът върху плочата, в основата на постамента.

При намиране на подходящо решение, различно от пълно премахване и демонтиране на паметника или пълното му запазване, биха се прекратили постоянните дискусиите около паметника, както и би се постигнало известно умиротворение в българското общество, поне по този въпрос. А ако веднъж постигнем съгласие по един въпрос, това ще означава че ще можем и по други.

И тъй като все пак днеска е първи април, нека предложението, да се схваща според желанието – на шега или на истина.