"— Тук е работата за принципа — отговори важно Кандов. — Напредналите идеи на нашия либерален век се стремят да еманципират жената от робската
подчиненост на мъжа, наследие от варварските епохи.
— Демек, какво излазя от това? — попита попът, който не разбра нищо.
Кандов продължи обърнат към Огнянова и Недковича:
— Съвременната наука признава на жената еднакви способности с мъжа и
равни права с него. Тя е била до днес жертва на цял ред глупи предразсъдки,
които са стягали в железни окови волята й; тя е пъшкала под бремето на
унизителни задължения, наложени ней от тиранията или животинските
инстинкти на мъжете. Цяла върволица форми и узаконения са създадени за
нея, да я препъват на всяка стъпка в живота!
Кандов говореше с убеждение. Той беше честно сърце; неразборчивото
гълтане утопиите на разни социалистически доктринери беше смутило в него
понятията за истина и лъжа; звучните слова и окръгленнте модни фрази
значеха за него повече от реалната правда на живота; но той беше поразен от
новостта им и желаеше да блесне с тях. Кандов страдаше от болезнения
идеализъм на средата, дето бе живял досега. За да се отрезви, стигаше да
постои няколко време в България.
— И що значат, кажете ми — продължи студентът,
— ония громки думи: целомъдрие, брак, съпружеска вярност, свети майчини обязаности и други
нелепости? Просто експлоатация на слабостта на жената!
— Гаче го чете на книга! — пришушна си попът.
— Господин Кандов — възрази Недкович, — всеки разбран човек съчувствува
на идеите, които изказахте в началото. Но вие правите вратоломен скок и
падате в безумна крайност. Вие отхвърляте законите
— не на мъжа вече, а на природата; вие подравяте вечните основи, на които стои човешкото общество.
Какво ще стане в света, ако унищожим брака, фамилията, майката и отнемем
на жената високото й призвание?
Тук дядо поп разбра и се намуси.
— Аз искам еманципацията й.
— Пардон, вие искате деградацията й — обърна се Огнянов.
— Господин Огнянов, чели ли сте философите, които са писували по женския
въпрос? Съветвам ви да ги четете.
— Кандовче! Кандовче! — обърна се попът. — Ами ти чел ли си евангелието?.
— Чел съм... някога.
— Ти знаеш ли там, дето казва: Жены, своимъ мужемъ повинуитеся? И по-
нататък: Сеги ради вставитъ человекъ отца своего и матеръ и прилепится къ
жени своеи?
— Аз се основавам само на здравата наука, дядо попе.
— Ами от господьовата наука коя е по-здрава? — подзе сърдито дядо поп. — Ти, Кандовче, тия протестантски мисли да ги извадиш из главата си, дядовата.
Бракът е тайнство великое. Без брак може ли се бе, синко? Тогава защо е черквата, защо е вярата, защо са свещеници, когато хората ще се развъждат като свинете
— без венчавка, без благословия божия?"
