Преди войната, Сирия беше една богата и добре уредена държава. Вярно е, че подобно и на други арабски държави, вътрешният ред беше строг, имаше масово следене и подслушване, включително на всеки един чуждестранен гражданин, намиращ се на територията на страната. Но изглежда това е цената за запазването на реда в държавите от Близкия и Далечния Изток.
Интересен факт е, че забележимо число от сирийците са по светли и синеоки. Ако мога така да се изразя сирийците са най-синеоката нация сред арабите. Самият президент Башар Асад е такъв. Без да се впускам в допълнителен исторически преглед по този въпрос, само ще отбележа, че президентът произлиза от род, който обхваща около 17 процента от населението на Сирия.
Две години след началото на конфликта в Сирия, гледах един руски филм за случващото се там и това преобърна моите представи. Показаха интервю с един доктор, които лекува ранените бунтовници, борещи се срещу режимът на Башар Асад. Лекарят каза, че сред тях има малко сирийци. Повечето били хора от Афганистан, Пакистан, Саудитска Арабия, Йемен и т.н. Показаха и други факти, които очертаха картина на радикални ислямисти, които се борят срещу легитимната държавна власт. Една съвсем различна картина, от втълпяваното ни, в продължение на няколко години от медиите.
Така че, появата на Ислямска държава, в границите на Ирак и Сирия, по същото това време, не би трябвало да е изненада, за запознатите със събитията.
Кой спомогна за появата на Ислямска държава и кои спонсорира нейните бойци? Отговорът на този въпрос за мен е второстепен към ден днешен, с напредването на конфликта в Сирия. По важен е въпросът, кой в момента се бори срещу радикалната Ислямска държава?
Това, че военният конфликт в Сирия е предизвикан преди всичко от икономически, а след това от други интереси, започва да се утвърждава като отговор.
САЩ изглежда нямат желание бързо и трайно да разрешат въпросът със съществуването на Ислямска държава. Скорошната военна намеса на Русия в региона, е категорично на страната на Башар Асад и сирийската държава, насочена срещу ислямистите. Към Русия се присъедини и Франция. От друга страна официалната позиция на Турция е срещу режимът на Башар Асад. Турция като съседна държава е една от най-засегнатите държави от конфликта, най-малкото заради двата милиона бежанци, намиращи се на нейна територия. Същевременно е обществена тайна, че евтеният петрол, който излиза от територията на Ислямска държава се насочва първо към Турция и оттам се разпределя към останалите точки по света, като основна роля за това, а и огромната печалба, остава за приближените до президента Егдоган.
В този смисъл съвсем логично беше свалянето на руския изтребител от турските военни сили. На практика Русия официално подкрепя, а Турция официално отхвърля законната сирийска власт, в лицето на Башар Асад.
Разбира се, трябва да отбележим, че и руснаците се намесват в Сирия, както казваме в България, не заради черните или съответно сините очи на сирийците. И руснаците със сигурност защитават своите икономически интереси, свързани със същия евтин петрол и газ, само че за тях той е с обратен знак .
Накрая ще отбележа, че освен сунитите и шиитите, едни от най-пострадалите хора от войната в този район са местните християни – православни и католици. Въпреки че свързваме арабските държави изцяло с мюсюлманството, в земите на Сирия, Йордан, Ливан все още живеят милиони християни, приели тази вяра в древни времена, много от тях пострадали от военния конфликт и прогонени от родните си места. В хаосът предизвикан от войната в Сирия, и от преследваните там икономически, политически и религиозни интереси, тези събития сякаш остават на заден план.
