Наред с въпросите на политическото и социално-икономическо разделение в днешна България, гражданите на страната са изправени и пред решаването на още един по скоро морален казус.
Той е свързан с нашето отношението към бежанците от воюващата Сирия, които бежанци търсят убежище в нашата страна.
Отношението което се наблюдава към бежанците от страна на българските институции и българските граждани, особено през последните месеци е бих казал съвсем … българско.
То се изразява в следното. Държавните институции прилагат тромава и останала вероятно още от времето на социалистическа България процедура по регистрация на чужденците, медицинско обслужване, правни решения свързани с техния статут и т.н.
Едновременно с това българските медии демонстрират тяхното полупрофесионално, а понякога и полуграмотно отношение, което те по принцип демонстрират към всичко случващо се в България. Въпреки че броя на бежанците надхвърли вече 10 000 човека, ни се представят само най-общи данни за това колко от тези бежанци са всъщност сирийски граждани и колко са хората от останалите страни на Северна Африка и колко от други държави. Липсва конкретна статистика за това колко от бежанците са християни и колко мюсюлмани и по конкретно сунити или шиити. Липсва и всякаква информация за това какви са по занятие тези чужденци, каква е била тяхната професия в Сирия и т.н.
Българските граждани от трета страна приемат чужденците със смесени чувства. Тези чувства варират от сърдечен прием, преминават през безразличие и стигат до откровена омраза към всеки чужденец, който се е озовал по някаква причина в България.
Днес с бежанците сирийци в България се случва това, което се случваше с българските бежанци поели към Западна Европа, през 60те 70те и 80те години. Във филма „Светът е голям и спасение дебне отвсякъде” беше показано незавидното положение на българите в италианския емиграционен лагер близо до Триест, в средата на 80те години. От показаното във филма на нас българите не ни ставаше особено приятно. Днес тридесет години по-късно ние сме изправени пред същата ситуация, само че този път ние българите сме в ролята на приемащите бежанците от Близкия Изток.
Толерантен и гостоприемен народ ли сме или консервативен и враждебен предстои да разберем, според нашето отношение към бежанците от войната в Сирия.
22 ноември 2013 г.
14 ноември 2013 г.
Почитаме паметта на св. Юстиниан
На днешния ден българската православна църква почита паметта на свети апостол Филип. Наред с него, на този ден, 14 ноември, се почита паметта и на св. Юстиниан - Управда. Св. Юстиниан е същият владетел на Ромейската империя, който познаваме от историята като Юстиниан Велики, управлявал от 527 до 565 година.
По времето на Юстиниан Източната римска империя известна и под името Византия, с нейната столица Константинопол, достига до могъщество, до социален, духовен и културен просперитет.
Юстиниан се изявил като талантлив и прозорлив управител. Той водил успешни войни и на изток и на запад с перси, вандали, готи като успял на разшири или по-точно да възстанови границите на Ромейската империя приблизително до границите на нейното най-голямо могъщество от І и ІІ век.
В областта на светската наука Юстиниан се прославил с това, че събрал гражданските закони на древния Рим в един основополагащ свод на гражданското право. Юстиниан упражнил и свое собствено законодателство, проведено в дух на демократичност и християнизация на империята.
Понеже високо ценял християнската вяра, той се стараел да я защитава от ереси в самата империя и да я разпространява зад нейните предели. По негово време бил свикан и Петия вселенски събор.
Юстиниан построил огромен брой храмове за прослава на Божието име и на светците, някои от които и до днес будят нашето удивление.
Всеки, който е посещавал Истанбул, древният Константинопол, е останал впечатлен от величественият храм Св. София. По-размери, архитектурни форми и по украса този храм е може би най-ценното наследство, останало от християнската древност. За големината на този храм може да се съди от числото на служителите в него, свещеници, дякони, дякониси, иподякони, четци, певци, привратници – всичко над 500 човека!
По времето на император Юстиниан бил построен и манастирът св. Екатерина в подножието на планината Синай, който също стои и до днес и буди удивление.
По времето на Юстиниан е преустроен и храмът св. София в днешната столица на България, които храм в същият вид, придобит в шестия век, краси българската столица и до ден днешен.
Храмовете Св. София в Одрин и в Охрид вероятно също са преустроени или построени по времето на Юстиниан.
Името Юстиниан ( Iustinianus) със сигурност е превод на името Управда, като двете имена означават едно и също, латински iustus – справедлив, честен, а също и iustitia – справедливост, правосъдие.
Трудно оцелелите, но въпреки всичко достигнали до нас древни източници твърдят, че името на бащата на Юстиниан било Изток, а на майка му Бегленица. Всъщност официалното име на императора било Флавий Петър Сабатий. В тази връзка, историкът Прокопий Кесарийски твърди, че бащата на Юстиниан се казвал Сабатий. Майката на Юстиниан Бегленица била сестра на Юстин І, управлявал империята от 518 до 527. Тя обаче не успяла да се зарадва на качването на брат си на най-високия пост в римската държава, защото починала малко преди това. Когато Юстин І, вече в напреднала възраст разбрал че няма да има деца от жена си Вукшица (на латински Лупицина), той наредил на своя племенник да се ожени. Юстиниан избрал Божидара (известна като Теодора), за която се оженил въпреки неодобрението на майка си. Теодора (Божидара) била спътница, верен съветник и подкрепа на императора през целия му живот. Всъщност въпреки приказките и неодобрението към Теодора, която макар и образована в началото била циркова артистка, може да кажем, че в рода на Юстиниан властвал здрав семеен морал. Юстин І така и не се оженил втори път, въпреки че нямал деца от жена си Вукшица. Юстиниан също не се е женил втори път, каквито примери имаме много сред по-късните византийски императори.
Езикът, който използвал Юстиниан в държавното управление бил латинският. Обаче майчиният език на Юстиниан не бил нито латинския нито гръцкия, понеже по думите на историците той говорил на не дотам правилен латински и на силно варваризиран гръцки. Гръцкият език и елинската култура всъщност били неща, които Юстиниан, както е видно от неговите действия, не уважавал достатъчно. Но това не е толкова чудно, особено по отношение на старата елинска култура, предвид старанието на императора да утвърди все още неукрепналата напълно християнска вяра.
Великият Юстиниан проявявал голямо благочестие. Винаги набожен, той прекарвал великият пост в строго въздържание и молитви, не вкусвал хляб, а си позволявал само зеленчуци и вода и то през ден или два.
Живеейки в чистота и благочестие той царувал 39 години, през което време извършил много велики дела. Починал на 14 ноември 565 година и бил погребан в цариградската църква „Св. Апостоли”.
На снимката - манастирът св. Екатерина на Синайския полуостров
По времето на Юстиниан Източната римска империя известна и под името Византия, с нейната столица Константинопол, достига до могъщество, до социален, духовен и културен просперитет.
Юстиниан се изявил като талантлив и прозорлив управител. Той водил успешни войни и на изток и на запад с перси, вандали, готи като успял на разшири или по-точно да възстанови границите на Ромейската империя приблизително до границите на нейното най-голямо могъщество от І и ІІ век.
В областта на светската наука Юстиниан се прославил с това, че събрал гражданските закони на древния Рим в един основополагащ свод на гражданското право. Юстиниан упражнил и свое собствено законодателство, проведено в дух на демократичност и християнизация на империята.
Понеже високо ценял християнската вяра, той се стараел да я защитава от ереси в самата империя и да я разпространява зад нейните предели. По негово време бил свикан и Петия вселенски събор.
Юстиниан построил огромен брой храмове за прослава на Божието име и на светците, някои от които и до днес будят нашето удивление.
Всеки, който е посещавал Истанбул, древният Константинопол, е останал впечатлен от величественият храм Св. София. По-размери, архитектурни форми и по украса този храм е може би най-ценното наследство, останало от християнската древност. За големината на този храм може да се съди от числото на служителите в него, свещеници, дякони, дякониси, иподякони, четци, певци, привратници – всичко над 500 човека!
По времето на император Юстиниан бил построен и манастирът св. Екатерина в подножието на планината Синай, който също стои и до днес и буди удивление.
По времето на Юстиниан е преустроен и храмът св. София в днешната столица на България, които храм в същият вид, придобит в шестия век, краси българската столица и до ден днешен.
Храмовете Св. София в Одрин и в Охрид вероятно също са преустроени или построени по времето на Юстиниан.
Името Юстиниан ( Iustinianus) със сигурност е превод на името Управда, като двете имена означават едно и също, латински iustus – справедлив, честен, а също и iustitia – справедливост, правосъдие.
Трудно оцелелите, но въпреки всичко достигнали до нас древни източници твърдят, че името на бащата на Юстиниан било Изток, а на майка му Бегленица. Всъщност официалното име на императора било Флавий Петър Сабатий. В тази връзка, историкът Прокопий Кесарийски твърди, че бащата на Юстиниан се казвал Сабатий. Майката на Юстиниан Бегленица била сестра на Юстин І, управлявал империята от 518 до 527. Тя обаче не успяла да се зарадва на качването на брат си на най-високия пост в римската държава, защото починала малко преди това. Когато Юстин І, вече в напреднала възраст разбрал че няма да има деца от жена си Вукшица (на латински Лупицина), той наредил на своя племенник да се ожени. Юстиниан избрал Божидара (известна като Теодора), за която се оженил въпреки неодобрението на майка си. Теодора (Божидара) била спътница, верен съветник и подкрепа на императора през целия му живот. Всъщност въпреки приказките и неодобрението към Теодора, която макар и образована в началото била циркова артистка, може да кажем, че в рода на Юстиниан властвал здрав семеен морал. Юстин І така и не се оженил втори път, въпреки че нямал деца от жена си Вукшица. Юстиниан също не се е женил втори път, каквито примери имаме много сред по-късните византийски императори.
Езикът, който използвал Юстиниан в държавното управление бил латинският. Обаче майчиният език на Юстиниан не бил нито латинския нито гръцкия, понеже по думите на историците той говорил на не дотам правилен латински и на силно варваризиран гръцки. Гръцкият език и елинската култура всъщност били неща, които Юстиниан, както е видно от неговите действия, не уважавал достатъчно. Но това не е толкова чудно, особено по отношение на старата елинска култура, предвид старанието на императора да утвърди все още неукрепналата напълно християнска вяра.
Великият Юстиниан проявявал голямо благочестие. Винаги набожен, той прекарвал великият пост в строго въздържание и молитви, не вкусвал хляб, а си позволявал само зеленчуци и вода и то през ден или два.
Живеейки в чистота и благочестие той царувал 39 години, през което време извършил много велики дела. Починал на 14 ноември 565 година и бил погребан в цариградската църква „Св. Апостоли”.
На снимката - манастирът св. Екатерина на Синайския полуостров
10 ноември 2013 г.
24 години след 10 ноември 1989
Честит празник, братя българи!
Честит празник 10 ноември, най-важната и щастливата дата в най-новата история на България!
Защото след 09.09.1944 година, това е другата най-важна дата 10.11.1989г. Тези две дати ще останат в историята на нашата родина. Така както не са останали 09.05.1945 (края на Втората световна война), 15.09.1946 (обявяването на България за Народна република и край на монархията, т.е. ІІІто Българско царство), така вероятно след десетилетия няма да се помнят и датите свързани с приемането ни в Европейския съюз, а ще остане единствено датата 10.11.1989 година! Защото тогава падана Берлинската стена и дойде края на комунистическата диктатура в целия източен блок и в България!
Днешният ден не е нищо друго освен повод за празник, който някои се опитват да омаловажат и отправят в забвение. Но това няма как да се случи. Защото ако търсим виновни за това, което се случи през времето на прехода, най-малкото можем да виним датата 10.11. Да обвиняваме за нашите несполуки от последните 24 години промените в края на 1989 г. е все едно да обвиняваме за нашите несполуки международното положение! Междувпрочем, формула позната ни още от времето на комунизма...
Нашите неуспехи от последните две десетилетия се дължат преди всичко на самите нас и много рядко на някакви други скрити фактори.
България, една източноевропейска държава засегната от глобализацията, както и всички държави по света. Държава с предимно селско население, ако и голяма част да живее в градовете. Първият ни демократично избран президент, който аз лично много уважавам, роден в село Веселиново. Вторият роден в Пловдив, потомък на баща от с. Манастир. Третият президент, роден в село Сирищник... Какво впрочем да добавим повече по въпроса.
Все още българите са склонни да виждат във всичко, което се извършва някаква конспирация. Това за съжаление издава един незрял и недоразвит манталитет. И то вече близо 25 години след промените...
Да погледнем и последните събития - нежеланието на едно голямо българско село да приеме бежанци от Сирия. След като от четвърт век българите вече пътуват свободно по света, гледат, работят, учат, връщат се в родината, опознали са близки и далечни страни. И след всичко това демонстрация на един открит консерватизъм.
Да не обвиняваме никой за нашите несполуки, а да си вземем поука и да продължаваме напред.
И отново честит празник на всички, още повече че днес е неделя.
Честит празник 10 ноември, най-важната и щастливата дата в най-новата история на България!
Защото след 09.09.1944 година, това е другата най-важна дата 10.11.1989г. Тези две дати ще останат в историята на нашата родина. Така както не са останали 09.05.1945 (края на Втората световна война), 15.09.1946 (обявяването на България за Народна република и край на монархията, т.е. ІІІто Българско царство), така вероятно след десетилетия няма да се помнят и датите свързани с приемането ни в Европейския съюз, а ще остане единствено датата 10.11.1989 година! Защото тогава падана Берлинската стена и дойде края на комунистическата диктатура в целия източен блок и в България!
Днешният ден не е нищо друго освен повод за празник, който някои се опитват да омаловажат и отправят в забвение. Но това няма как да се случи. Защото ако търсим виновни за това, което се случи през времето на прехода, най-малкото можем да виним датата 10.11. Да обвиняваме за нашите несполуки от последните 24 години промените в края на 1989 г. е все едно да обвиняваме за нашите несполуки международното положение! Междувпрочем, формула позната ни още от времето на комунизма...
Нашите неуспехи от последните две десетилетия се дължат преди всичко на самите нас и много рядко на някакви други скрити фактори.
България, една източноевропейска държава засегната от глобализацията, както и всички държави по света. Държава с предимно селско население, ако и голяма част да живее в градовете. Първият ни демократично избран президент, който аз лично много уважавам, роден в село Веселиново. Вторият роден в Пловдив, потомък на баща от с. Манастир. Третият президент, роден в село Сирищник... Какво впрочем да добавим повече по въпроса.
Все още българите са склонни да виждат във всичко, което се извършва някаква конспирация. Това за съжаление издава един незрял и недоразвит манталитет. И то вече близо 25 години след промените...
Да погледнем и последните събития - нежеланието на едно голямо българско село да приеме бежанци от Сирия. След като от четвърт век българите вече пътуват свободно по света, гледат, работят, учат, връщат се в родината, опознали са близки и далечни страни. И след всичко това демонстрация на един открит консерватизъм.
Да не обвиняваме никой за нашите несполуки, а да си вземем поука и да продължаваме напред.
И отново честит празник на всички, още повече че днес е неделя.
4 ноември 2013 г.
В България винаги си стар
Ако не суперстар, то поне много стар...
Известно е, че нашата родина България прилича по много неща на държавите които са на изток от нас и на тези, които са на запад. Държава разположена на границата между Ориента и Оксидента, в която различните източни и западни влияния формират българския национален характер.
Отношенията между индивида и обществото на Изток са ясно регламентирани - работа и изучаване на занаят от ранна възраст, задомяване възможно по рано, създаване на много деца, задомяване на децата, отглеждане на внуци, тяхното задомяване и т.н. и всичко това възможно по ранко... В тази обществена система на 18-22 години ставаш родител, на 43-47 ставаш дядо, на 65-69 прародител и т.н. Няма време за излишно разтъкаване и умуване.
До голяма степен подобно е отношението към индивида и в България. Тук вечно ти се вменява от обществото че закъсняваш, че нямаш време за развитие, че си стар.
На 21 години си стар. Няма вече за кога да се захващаш да спортуваш, защото вече си много стар, трябвало е да започнеш на 10 годинки, най-късно. Няма време за кога да се учиш на пееш, свириш на музикален инструмент, или да танцуваш, защото е трябвало да почнеш да се занимаваш с това още от първи клас.
На 31 години също си стар. Стар си вече да учиш в университет, защото е трябвало да го направиш поне преди 10 години. Стар си вече да учиш каквото и да било или да придобиеш някаква нова професия. Стар си дори да търсиш подходящ партньор в живота, защото е трябвало вече да си го намерил, а за спорт или други физически занимания, особено в професионален смисъл и дума не може да става, защото си много стар...
Ако на 31 е така, то какво да говорим за след десет години. Че си стар ерген на 41, ако не си се оженил, това е сигурно. Че нямаш време да се захващаш с учене, спорт, музика или друго ново занимание, това е повече от сигурно. Единственото, което може да очакваш вече с известна надежда е само пенсионирането...
Изобщо няма смисъл да говорим какво е да си на 51, защото ако вече не си станал дядо, явно някъде не си успял в този живот и изобщо няма смисъл да мислиш за друго каквото и да било, защото животът за теб вече на практика е приключил...
Добре е, че днес все пак живеем в отворено към света общество, а не в онова от преди 1989 г. Тогава изброеното по горе почти не търпеше изключение. Ако си спомняте филма "Една жена на 33". Аз не си го спомням добре, понеже съм го гледал отдавна, но доколкото помня главната героиня се самоуби в края на филма. Ами така де, какви други перспективи има пред жена на 33 години, освен да приключи със живота си...
Мили Боже, благодарим ти че днес годината е 2013! И че днес всеки може да избира как да живее. Включително и това да живее активно на 40, на 50, на 60, на 70, на 80 и т.н. години!
Известно е, че нашата родина България прилича по много неща на държавите които са на изток от нас и на тези, които са на запад. Държава разположена на границата между Ориента и Оксидента, в която различните източни и западни влияния формират българския национален характер.
Отношенията между индивида и обществото на Изток са ясно регламентирани - работа и изучаване на занаят от ранна възраст, задомяване възможно по рано, създаване на много деца, задомяване на децата, отглеждане на внуци, тяхното задомяване и т.н. и всичко това възможно по ранко... В тази обществена система на 18-22 години ставаш родител, на 43-47 ставаш дядо, на 65-69 прародител и т.н. Няма време за излишно разтъкаване и умуване.
До голяма степен подобно е отношението към индивида и в България. Тук вечно ти се вменява от обществото че закъсняваш, че нямаш време за развитие, че си стар.
На 21 години си стар. Няма вече за кога да се захващаш да спортуваш, защото вече си много стар, трябвало е да започнеш на 10 годинки, най-късно. Няма време за кога да се учиш на пееш, свириш на музикален инструмент, или да танцуваш, защото е трябвало да почнеш да се занимаваш с това още от първи клас.
На 31 години също си стар. Стар си вече да учиш в университет, защото е трябвало да го направиш поне преди 10 години. Стар си вече да учиш каквото и да било или да придобиеш някаква нова професия. Стар си дори да търсиш подходящ партньор в живота, защото е трябвало вече да си го намерил, а за спорт или други физически занимания, особено в професионален смисъл и дума не може да става, защото си много стар...
Ако на 31 е така, то какво да говорим за след десет години. Че си стар ерген на 41, ако не си се оженил, това е сигурно. Че нямаш време да се захващаш с учене, спорт, музика или друго ново занимание, това е повече от сигурно. Единственото, което може да очакваш вече с известна надежда е само пенсионирането...
Изобщо няма смисъл да говорим какво е да си на 51, защото ако вече не си станал дядо, явно някъде не си успял в този живот и изобщо няма смисъл да мислиш за друго каквото и да било, защото животът за теб вече на практика е приключил...
Добре е, че днес все пак живеем в отворено към света общество, а не в онова от преди 1989 г. Тогава изброеното по горе почти не търпеше изключение. Ако си спомняте филма "Една жена на 33". Аз не си го спомням добре, понеже съм го гледал отдавна, но доколкото помня главната героиня се самоуби в края на филма. Ами така де, какви други перспективи има пред жена на 33 години, освен да приключи със живота си...
Мили Боже, благодарим ти че днес годината е 2013! И че днес всеки може да избира как да живее. Включително и това да живее активно на 40, на 50, на 60, на 70, на 80 и т.н. години!
Абонамент за:
Публикации (Atom)