Объркване и несигурност в държавните дела

Избягвам да пиша на политически теми, но все пак не мога да не коментирам накратко ситуацията в държавата.
Преди десетина дена в телевизионно интервю, председателя на специализираната прокуратура С.К. сам потърси трибуна за да разкаже за това какво се случва в средите на прокуратурата.
То ние си знаем какво се случва там - каквото и навсякъде в държавата. На първо място липса на компетентност, липса на желание за работа, лобиране в защита на частни интереси и интереси на по-широки икономически кръгове. И често в подобна ситуация държавата, нейните интереси и защитата на гражданите не е най-важното, което трябва да бъде защитавано.
На въпросът на водещата дали прокурор С.К. се чувства заплашен по някакъв начин и се страхува за сигурността на живота си, той отговори, че не се чувства заплашен, а по скоро объркан и несигурен.
Прокурор С.К. се оказа един истински държавен човек, който работи на държавна работа и ползва под наем държавно жилище, но също и изпълнява съвестно задълженията си. И един такъв човек, към настоящата дата, през 2013 година, заявява че се чувства объркан и несигурен...
Това всъщност отразява и цялостното състояние на държавната машина към момента - объркана и несигурна. Понеже ценностите, правилата, задълженията, отговорностте пред държавните служители стават все по неясни. Частните интереси и правила на действие сериозно са натиснали държавните и се месят в нейните дела. Това от една страна не е лошо, защото и държавните служители също имат нужда от различни видове стимулиране - стимулиране към действие, към развитие, към материално осигуряване. От друга страна обаче едно такова стимулиране често вреди на интересите на самата държава и на гражданите. И така има опасност най-големият работодател в държавата, който е самата държава, да започне да се занимава предимно с защита на частни интереси и да раздроби на много отделни парчета своите сили и ресурси. Но това няма да е желаната от всички децентрализация, а нещо съвсем различно...

Циганизация на държавата

Като казвам "циганицация", нямам предвид нарастването на броя на нашите по-тъмни съграждани - циганите. Става въпрос за нещо много по-лошо. Възприемането на циганския начин на поведение от все по-голям брой български граждани.
Циганският начин на поведение и изобщо начин на живот е следният - живееш ден за ден. Работиш - печелиш - ядеш, или крадеш, продаваш, ядеш - ден за ден.
Циганите затоване не могат да създадат държава - защото мислят ден за ден. Нямат дългосрочно, т.е. държавническо мислене. Работиш, лъжеш, просиш, крадеш, ядеш - ден за ден.
Такова повидение се забелязва вече и сред българските държавни служители. Като например бившите шефове на "Напоителни системи" ЕАД С.Г., Г.Х. и Р.Ч., членове на борда на директорите. Единият впрочем без диплома за висше образование и с две заведени в съда дела.
Въпросното трио намерило най-лесния начин за стопанисване на "Напоителни системи" ЕАД - режеш метални съоръжения и тръби, продаваш на скрап, печелиш, ядеш. И за да е по-сигурна печалбата предаваш за скрап на половината от реалната цена, 200-250 лв на тон, официално, и неофициално прибираш другата половина.
И за да е още по-сигурна печалбата взимаш от МЗХ 4 милиона за изваждането на старите метални съоръжения от употреба, а с парите от предаденото желязо покриваш само 2 милиона лева, т.е. само половината от сумата. Всъщност трябва да признаем, че измислянето на подобни схеми надхвърля обикновената циганизация и я превръща в такава от организиран тип.
Но дори и една подобна циганизация от организиран тип, трудно може да помогне на българската държава да се развива и върви напред. Напред към богата и социална държава, от нормален европейски тип.

Хазартът - бич за обществото

Мислех да напиша подобна статия още преди година, но и сега не е късно. За съжаление, казвам, понеже хазартът продължава да разяжда и без това атакуваното от всякъде и по всякакъв начин общество.
Изглежда дори и интелигентни хора, журналисти, не си дават сметка колко сериозен е проблемът. Понеже преди време прочетох в уважавана от мен медия, идеята нашият град Пловдив да стане нещо като Лас Вегас на Балканите. С предложение да привличаме такъв тип туристи, които да играят в нашите казина и да оставят парите си тук в града и страната. Като идея, звучи добре.
Като идея, понеже хазартът е страшна язва за всяко едно общество, дори и за американското. И за това там той е изолиран в отделни градове, като Лас Вегас и Атлантик сити. А в много страни, като например в съседна Турция, е забранен.
Нашият народ също знае колко страшно нещо е комарджийството или казано с други думи пристрастеността към хазарта. Народната приказка твърди, че не е страшно да излъжеш или да откраднеш, защото имаш възможност да се поправиш, но започнеш ли да играеш комар, това вече е непоправимо... Примери за това - много.
От хазарта страдат не само пристрастените към него, а и цялото общество. Затова казвам, че хазартът е язва за цялото общество.
Когато един комарджия е свършил парите, а до това неминуемо се стига дори и при най-добрите играчи, този комарджия започва да търси заем от приятели, от съседи или от който и да е. Няма смисъл да казвам, че тези заеми са почти винаги безвъзмездни. В по тежките случаи, когато същият този комарджия започва да краде, той краде от същите тези приятели, съседи и другите членове на обществото. Или иначе казано заради един такъв комарджия страдат още двадесет човека.
В нашата държава хазартът процъфтява. Може би това е характерно за всяка една бедна държава. Освен познатите форми на хазарт като бинго зали, казина, игри на карти, лотарии, спортни залагания и други, в България се провежда една ужасяващо невежа политика от страна на медиите, подпомагани от държавата, които стимулират хазарта – телевизионни и други игри с големи награди. Изобщо в бедните държави изглежда че несъзнателно (и напълно съзнателно от някои скрити сили) се налага представата за хазартът като един от малкото начини за забогатяване и печалба.
Представата че за това че може лесно да преобърнеш социалният си статус, общественото си положение, с една бърза печалба, е характерен за неразвитите и незрели общества. Към които очевидно нашето общество все още принадлежи.
Много лошо е да се поддържа идеята, и то на официално, на държавно ниво, че може да се забогатее от друго освен от честен труд. Стимулирането на хазарта по какъвто и да е начин, не води до нищо добро за държавата. Нито за пристрастените към него, нито за останалите членове на обществото.

Покров на Пресвета Богородица

Празникът Покров на Пресвета Богородица се отбелязва от началото на 10 век.
През 910 г. сарацините (арабите) нахлули в пределите на Византийската империя и я подложили на тежко изпитание. Тогава император бил Лъв Мъдри (886-911).
В цариградската църква Влахерна, където се пазела скъпоценна реликва, одежда на св. Богородица, била пълна с народ. По време на това нощно бдение на 01 октомври 910 г. св. Андрей Юродиви с ученика си Епифаний видели св. Богородица, която се явила в църквата, обкръжена от пророци, апостоли и ангели и започнала да се моли. Със своето покривало тя покрила богомолния народ и се молела за него на своя божествен Син.
По покровителството и молитвите на св. Богородица сарацините били прогонени от страната.
Църквата учредила празник "Покров Богородичен", който се отбелязва само в славянските държави, поради това, че Св Андрей Юродиви, който живял в Цариград през девети-десети век, бил славянин.