Без съмнение едно такова събитие е първият превод на хрониката на дон Мавро Орбини "Царството на славяните" на български език.
Този първи цялостен превод на български език се случва близо четиристотин години след нейното отпечатване през 1601 година в град Пезаро, Италия.
В десетилетията след нейното отпечатване, хрониката на Мавро Орбини придобива широка популярност в целия славянски свят. В началото на 18 век е преведена и на руски език, който превод използва Паисий Хилендарски за написването на "История славянобългарска".
Ако си спомняте, още в училище сме учили, че Паисий Хилендарски използва два основни труда при написването на "История славяноболгарская". Единият труд е този на дон Мавро Орбин, а другият е История на църквата на кардинал Цезар Бароний.
Дон Мабро Орбини е роден в Дубровник (наричан още Рагуза). Славянин по рождение и католик по вяра, той пише трудът си на староиталиански. Българският превод на "Царството на славяните" е направен от оригиналният текст от староиталиански, докато отец Паисий е ползвал руският превод на хрониката.
Всъщност трудно е да определим труда на дон Мавро Орбини като хроника или история, защото той е нещо повече от това. В него се дискутират въпроси, някои от които и да вярваме или не, но са на дневен ред и до ден днешен.
Мавро Орбини проследява историята на славенските народи, още от времето преди новата ера. Той описва срещата на славяните (скитите) с Александър Македонски. Впрочем на едно място Мавро Орбини дискутира какъв е произходът на Александър Македонски и на древните македонци, като привежда примери не много по-различни от тези които привеждаме и днес.
В хрониката изобилства от любопитни моменти, като например споменаването че кирилицата е сътворена от Кирил Философ, а глаголицата от свети Йероним, наричана още и буквица. В историята на Мавро Орбини е поместен и известният вандалско-славянско-български речник, който показва сходството между тези езици. Мимоходом е споменат фактът, че Юстинан (Велики) е роден в Призрен (в днешно Косово), че сарбите (сърбите) са потомци на трибалите и т.н и т.н.
Трудът на Мавро Орбини е една голяма, макар и закъсняла реабилитация на славяните, на славянските народи, на цялото славянско племе. Или както казва самият автор на няколко места "...да би имал (славянския народ) свои родни писатели, които да опишат древните му подвизи, щеше може би сега да е с най-прочутото име. А колко ли слава е останала неизвестна заради това, че много годин наред са липсвали ценни творби за славяните, които бъдещите поколения да четат?" И това е писано в края на 16 век и началото на 17ти...!
Най-интересна за нас българите е разбира се последната част от труда на дон Мавро Орбини за Царството на българите. Авторът неведнъж подчертава че българите за него са най-мощното славянско (южнославянско) царство. Българите създали своя държава и омаломощили римската империя (Византия), като я превърнали в длъжник и данъкоплатец. И по-късно "българският бил най-могъщият народ - тоя който пречупил турската мощ".
Българското издание на труда на Мавро Орбини стана факт през 2012 година, благодарение на издателство "Дамян Янков" и ОКИ Столична библиотека. Прекрасният превод от староиталиански благодарение на Симеон Тодоров и Елица Попова. Отговорен редактор доц. Пенка Ватова.
И разбира с преди всичко Дон Мавро Орбини от Рагуза, абат от Млетския орден...
