Българският бодхисатва

Първо да уточним какво означава понятието бодхисатва. То е двусъставно („бодхи” и „сатва”) и според източниците за пръв път е било използвано по отношение на мъдрецът Гаутама (Буда) в периода на търсеното от него освобождение. Оттам в будистката митология бодхисатва означава най-общо човек, който е на пътя към достигане на съвършено знание, който е решил да достигне просветление и му остава само едно прераждане до нирвана.
Бодхисатва е нравственият идеал на махаянския будизъм (т.нар. голяма колесница). Достигането на нирвана означава прекратяване на земните взаимоотношения, докато бодхисатвата вследствие на голямата си любов към страдащите същества, умишлено отказва да встъпи в нирвана, с единствена цел – спасяването на всички живи същества. Да, това отказване от личното щастие и спасение, в полза спасението на другите, е наистина нещо, което може да бъде издигнато като нравствен идеал.
Бодхисатва Сидхарта Гаутама, принц от рода на Саките, се ражда в земите на днешна Северна Индия, близо до границата с Непал, около 560 г. пр.н.е. Първите 29 години от живота си той прекарва в града Капилавасту, столицата на неголямото царство на Саките. На тази възраст, след като жена му Ясодара ражда син, т.е. наследник на царския престол, той напуска домът си и се отправя на юг към голямото царство Магадха. Пресичайки голямата река Ганг, той в продължение на 6 години обикаля това царство в търсене на знание и просветление. След дълго скитане, изучаване на различни доктрини, подлагане на аскеза и т.н., Сидхарта Гаутама достига учението за Средния път, четирите благородни истини и осемстепенния път и близо до градчето Урувела, на 35 годишна възраст достига пробуждане, просветление, освобождаване от страстите и желанията и победа над собственото си непокорно его.
По време на тримесечния ми престои в Индия, през зимата на 2008-2009, докато проучвах живота на Сидхарта Гаутама и посещавах местата, където той е живял и проповядвал (днес свещени за будистите от цял свят), една прилика с един български герой непрекъснато изплуваше в мислите ми.
Животът на Сидхарта Гаутама освен свещен, може да бъде разглеждан и като героичен. Обиколките му из чуждите непознати земи, особено през първите 6-7 години, отдаден на единствената мисъл за спасение (в случая духовно), са били доста тежки и не особено романтични. Мъдрецът Гаутама е бил принуден да гладува, да нощува в празни изоставени постройки, в необитаеми подслони, край горски пущинаци и сред откритото поле. Живял е и известно време в стар изоставен краварник, според изворите. Тук нямаше как да не се сетя за нашия герой Христо Ботев, които в Бесарабия, спал в изоставеното училище, близо до село Задунайка, в което преподавал. Това училище било „гнездо на кукумявки, на прилепи и други нощни птици”, както пише З. Стоянов, така че хората се боели да го посещават дори и през деня. Но не и нашия герой.
По външен вид и физическа сила българският бодхисатва също приличал на индийския.
Според изворите Сидхарта Гаутама (Буда) бил висок и широкоплещест. Бил доста силен физически, макар по-късно това да не било качество, което да бъде подчертавано от религиозната будистка общност. Малко известно е, че и Хр. Ботев бил доста силен физически. В своя изключително завладяващ „Опит за биография на Хр. Ботйов”, З. Стоянов дава само няколко, но много показателни случая за изключителната физическа сила и издръжливост на Христо Ботев.
За да търси свободата, нашият български герой тръгнал на север и преминал Дунава. Като неговата цел по време на скитанията му из Влашко, Бесарабия и Русия постепенно се зародила идеята за действия и въстание, което да донесе физическата и политическата свобода на българския народ. На тази идея той подчинил целия си по нататъшен живот и дейност.
Свободата към която се стремил младият принц Сидхарта Гаутама, от друга страна, била личната свобода, била търсене и намиране на изход от земната мъка и страданието – физическо и духовно. Той също тръгнал на път, с цел да открие тази свобода, но в случая тръгнал на юг. Една голяма река също стояла на пътя му – Ганг, която всъщност по големина е напълно сравнима с Дунава.
Освен всичко останало, приликата между двамата герои е и в това, че постигнали вече личното си освобождение, те отказват да се задоволят само с него, а тръгват по тежкия път на борбата за освобождението и на другите същества. Разликата е само, че единият прави това изключително по мирен начин, без каквото и да е насилие, без дори да държи пръчка в ръката, с която да се подпира, защото и тя е могла да бъде възприета като средство за насилие. Другият, както знаем, преминава Дунава гордо изправен и с „гол в ръката нож”, но когато търсиш политическа свобода в такъв тежък за българския народ момент, едно такова действие е почти неизбежно. Всъщност трябва да отбележим, че Ботев се въздържа в възможно крайна степен от използването на насилие и който е чел някаква неговата биография добре знае това.
Макар и живели в различни епохи и при различни условия, борците за свобода си приличат – без съмнение.