29 януари 2010 г.

Докога да чакаме, Конфуций?



Едно от нещата, по които може да се отличи истинската мъдрост от случайните, моментни достижения на човешката мисъл, е нейната непреходност. Истинската мъдрост звучи съвременно и актуално във всеки един етап от развитието на човешката история. Е, може би само тогава, когато страната и държавата се развива според принципите на Дао…
Дао е основно понятие в китайската философия. Думата може да бъде преведена по много начини, но най-общо казано това е Върховното, Единното, Съзидателното – това е Пътят. Дали той ще бъде очертан от моралните принципи и законите в едно общество, или от божествените наредби и предписания, или всички те взети заедно, е вторичен въпрос. Важното е, че Дао винаги е правилният Път. Изгубен ли е той - вече няма Дао.
Китайският философ и моралист Конфуций, който поучавал жителите на Поднебесната преди 25 века, изрича по неизвестен за нас повод следното:

В учението искрено вярвай
До смърт добрия път отстоявай.
В опасна страна не отивай,
В смутна страна не се заселвай.
В Поднебесната има ли Дао, изяви се,
В Поднебесната няма ли Дао, скрий се.
В Поднебесната има ли Дао,
Да останеш беден и незнатен е срамно.
В Поднебесната няма ли Дао,
Да станеш богат и знатен е срамно.

С определението Поднебесната се означавало това, което днес познаваме като Китай. И като се абстрахираме от това доста егоцентрично определение, остава да уточним, че всичко онова, което е ставало край големите реки Яндзъ и Хуанхъ в Поднебесната се е случвало и навсякъде другаде в поднебесната шир. Доказателство за това са и самите поучения на Конфуций.
За да може да се възползваме обаче от неговите съвети, първо трябва да отговорим на един въпрос - Съществува ли в страната, която разглеждаме, Дао или не съществува? И понеже в случая, страната в която живеем, за която милеем и в която най-често се завръщаме, е България, то следва да попитаме, развива ли се, към днешна дата, нашата страна според принципите на Дао или не?
Ако се върнем с повече от двадесет години назад във времето, в периода на т.нар. тоталитарен режим в България, лесно може да отговорим, че тогава Дао нямаше. И защо нямаше, след като вървяхме по пътя към „светлото бъдеще”, към „равноправието и братството”? Ами, защото най-общо казано, не стигнахме дотам, даже никак. Ето, точно тук разбираме, кое наистина е онова, което наричаме Дао и защо то отсъства в един измислен, изкуствено наложен и несъобразен с природните и световните закони начин на развитие. Или иначе казано – очевидно е, че път, който не води до никъде, или води до разруха, не е Дао.
Намерихме ли тогава правилния път на развитие след падането на Берлинската стена и отварянето на границите между Източна и Западна Европа? Какъв беше периодът на преход от комунизъм към демокрация? Тук отговорът, във връзка с търсенето на Дао, е по-труден. През тези двадесет години на преход, от 1989 до 2009, може да кажем, че в нашата страна Дао ту имаше ту нямаше. Страната аха да излезе на правилният път, и току се отклоняваше. Лошото е, че тук принципът на чашата, която едни виждат като полупълна, а другите като полупразна, не важи. Защото там където ту има Дао, ту няма, всъщност Дао няма… Да, подобна е ситуацията във всяка една страна, изпаднала в преход, затова и дългото оставане в състоянието на преход не е препоръчително за държавите, които търсят истинското развитие.
И така стигаме до същността на въпроса:

В Поднебесната има ли Дао,
Да останеш беден и незнатен е срамно.
В Поднебесната няма ли Дао,
Да станеш богат и знатен е срамно.

Да, така е и ние честните хора, въпреки че не живеем в Поднебесната, винаги сме знаели, че е срамно да си богат и известен в една държава без закони, в една държава в която няма обществен морал, в една държава в която парите и средствата за производство се съсредоточават в тези които крадат, а не в тези които творят и работят. Да, наистина е срамно е да си богат и известен в една държава символ на корупция и на проституция във всяко едно отношение...
И така, ние вече от много години очакваме да се изявим. Очакваме момента, когато в страната ще има Дао, когато няма да е срамно да си богат и известен, защото това ще означава единствено, че се способен и трудолюбив, а не нещо друго! Някои хора не издържаха и напуснаха държавата. Отидоха там където има Дао. А ние останалите чакаме.
Само че, колко още да чакаме? И колко време още имаме право да чакаме? Ето това е пропуснал да отбележи китайският мъдрец и моралист.

2 коментара:

  1. Навярно Конфуций не е пропуснал,а съзнателно не е уточнил дали и колко да чакаме Дао. Но отговорът го има в Библиятя и то на много места. Само че е горчив и едва ли ще подейства стимулиращо на повечето от нас.
    Доколкото в Библията е казано:"Човек е/на тази земя/ да постига само ограничени цели",може би е най-добре да се погрижим за кестените, а инак да си дискутираме е изключително приятно...Не казвам,че е безполезно,но сякаш е по-редно първо да изгорим старите листа....
    Пожелавам успех на блога и доста доброволци за спасяването на кестените и други добри каузи!

    ОтговорИзтриване
  2. Да, както се казва, въпросите свършиха, дойде време за действие!

    ОтговорИзтриване