18 декември 2009 г.

Набор 75 - поколение x, y или z

Всяко поколение, носи без съмнение определени характеристики, които го отличават, понякога повече, понякога по-малко, от предишните и следващите поколения. Това, което оформя характера на едно поколение, е най-общо казано времето, в което се раждат и развиват децата, политическата и икономическата ситуация в дадена страна, възможностите за свободно развитие, степента на научния прогрес и т.н.
Нашето ранно детство съвпадна с все още „дълбокия” комунизъм, в който живееше Народна Република България. В страната съществуваше ред, установяван, или по-точно налаган, в продължение на няколко десетилетия, който вече даваше своите плодове – добри или лоши. Системата, в която раснехме, беше твърде затворена, но ние като деца нямахме възможност да го почувстваме. По-точно казано, това не е повлияло върху нашето развитие в ни най-малка степен, в сравнение с начина, по който една такава система би повлияла върху развитието на възрастния човек. Ранното детство по принцип е консервативен период – ставане, лягане и хранене в точно определено време, подчинение на авторитета на родителите, на по-възрастните, на лелките в детската градина и учителките в началното училище. Изобщо – консервативен период. Затова твърдя, че затворената и до голяма степен потисническа система на комунистическа България, не се е отразила в голяма степен на нашето най-ранно развитие – предучилищната възраст и началните класове (1-4 клас).
В средата на 80-те години започна размразяване на политическите отношения между двата големи лагера – социалистическия и капиталистическия. Започна и т.нар. „Перестройка” и някои сериозни опити за реформиране в държавното управление. Това размразяване съвпадна с края на нашето основно образование и подготовката ни за кандидатстване в средните специални училища – техникуми, езикови, математически, търговски гимназии и т.н. Началото на голямата промяна през 1989 ни завари именно като ученици първа година в тези училища. Политическата и икономическа ситуация в страната започна да се развива с бързи темпове, усещаше се надеждата и духът на промяната, а и ние като младежи вървяхме по същия път на развитие.
Тези първоначални, понякога особено интензивни промени в т.нар. посткомунистическо общество, се случваха по времето, когато бяхме ученици в средните специални училища. Днес е трудно да си представим, че в първата година на средното си образование, все още се обръщахме към учителките с „Другарко”, което през втората половина на годината постепенно беше заменено с малко чудното ни в началото обръщение „Госпожо”. На същия принцип от „младежи” и „комсомолци” постепенно станахме „тийнейджъри”. Спорехме и обсъждахме ентусиазирано и без притеснения политическите въпроси, започнахме да носим дрехите си по свободно, а не винаги запасали ризата си с колан. Там където ги имаше, иначе красивите (специално за нашата гимназия) училищни униформи бяха свалени. В началото на 90-те започнахме да пътуваме свободно освен към източните и към западноевропейските страни.
Тези, които не помнят затворената система на комунизма, просто не могат да си представят какво означаваше появата на свободна преса (например на вестник „Демокрация”), на нови телевизионни и радио канали, (освен задължителните, държавни Първа и Втора програма и радио Хоризонт и Христо Ботев), не могат да си представят какво означаваше да гледаш за първи път MTV, и другите музикални канали, спорт, европейските футболни турнири, NBA и изобщо достъпа до всякаква информация, която ни вълнуваше.
Но и тук трябва да кажем, че тези неща, дойдоха по-скоро естествено за нашето поколение. Ние бяхме навлезли в следващата степен от нашето развитие – младостта, юношеството, „тийн” по американски. Страната ни също навлизаше в следващата степен от своето развитие. Нещо повече – глобално погледнато светът също навлизаше в следващата си степен на развитие. Започваше епохата на високите технологии и т. нар. „информационна революция”, но все още не толкова забързано.
По това време, в самото начало на 90-те, наред с многото нови понятия, някои от които си останаха в онова време, започна да се чува и да се повтаря един израз – „загубеното поколение”. Казваха го по-възрастните, притеснени от настъпващите бурни и понякога груби промени. Казваха го, защото пред очите им се рушеше системата, която толкова добре познаваха, учениците по-често бягаха от час, имаха достъп до хазартни игри, еротични вестници, и все повече американски филми.
Това за загубеното поколение обаче не беше вярно. Ние като ученици, все още си оставахме под защитата на две консервативни системи – тази на училището и тази на семейството. Може би подобно определение, за едно „загубено поколение”, можеше да отправим към представителите на поколението преди нашето, но поради съвсем други причини. Родените в самото начало на 70те години и няколко години преди това имаха възможност да изпитат някои неочаквани възнасяния от страна на съдбата, но също така и доста тежки удари и наказания, т.е. неща, с които ние като цяло се разминахме. Доста представители на по-големите (понякога само с 5-6 години от нас), направиха много пари от първоначалното развитие на пазара, в една гладна за нови стоки, услуги, забавления и т.н., държава. Натрупали състояние, понякога на 21-22 годишна възраст, благодарение на настъпилите промени, тези хора не бяха подготвени за един нормално развиващ се пазар, не познаваха неговите закони, нямаха необходимото образование или поне познанията на средностатистическия европеец. В резултат на това, те бързо изгубиха натрупаното, бързо се приземиха на земята и бяха принудени да станат обикновени, редови, а често и потиснати и нереализирани граждани.
Когато към средата на 90-те години завършихме средното си образование, всъщност вече живеехме в една свободна и почти средностатистическа европейска държава. Бяха налице вече всички признаци, които обуславят демокрацията – свобода на мнението, преки избори за парламент, президент и местна власт, свободна търговия, възможност да се пътува и да се работи в чужбина, макар и все още с доста условности.
След завършване на гимназията, ние бяхме първите, които имаха възможност да започнат висшето си образование в страните от Западна Европа и Америка. Все пак дори и от такава елитна гимназия като нашата, ¾ от хората останаха да учат в България. Всъщност повечето от тези, които отидоха да следват в чужбина, не го направиха веднага, а след няколко години или след края на висшето си образование в България.
Студентските си години прекарахме като всички студенти навсякъде по света – далеч от дома, свободни, по скоро безпарични, но винаги весели. Вече взимахме активно участие в икономическия, в културния и в политическия живот на страната. Висшето образование все още притежаваше тежестта на отминалите времена, макар че започнаха да се появяват и някои университети, с неясна легитимност. През зимата на 97ма, като студенти във втори-трети курс, участвахме в протестните събития, така както нашите предшественици участваха в подобни действия 6-7 години преди това.
Ако трябва да определя някакви по-широки рамки на понятието „нашето поколение”, то бих казал, че това са хората родени 2-3 години преди нас и 4-5 години след това. Причината да давам по малък толеранс назад във времето е тази, че дори и няколко години по-големите от нас, си останаха в определени случаи доста свързани с отминалите времена – комсомол, спец служби, ДС, досиета, двете години военна служба, образование и вечна дружба със СССР, невъзможност да се пътува и т.н. Действително тяхната основна борба беше насочена срещу всичко това, но и не успя да надскочи тези граници. И за съжаление представителите на това поколение възприеха някои вредни навици именно от тези, срещу които се бориха.
Колкото до хората родени във втората половина на 70те, те все още имаха ясни спомени от комунизма, а и тяхното развитие протече сходно с нашето. По-младите вече, може би израснаха в една по-свободна, но все още доста нерегламентирана и объркана система. Те бяха изложени може би доста по беззащитно на целия поток от информация, от нови отношения, от стремеж към бързи удоволствия, и не на последно място пострадаха от снижаването на качеството и контрола в средното образование и в други области на обществения живот. И действително това поколение израсна с твърде много поп фолк и в прекия и в преносния смисъл на понятието. Много от тези младежи не знаеха как да се предпазят от негативните явления, или просто се оставяха да бъдат носени от течението, в неопределена посока.
Така или иначе, нашият набор 75 си остана един граничен набор, между две епохи, в който най-ясно се отразяваха последствията и резултатите от развитието на държавата. А развитието беше това, на едно затворено общество към постепенното му отваряне към света и последвалото приобщаване към ценностите на обединена Европа.
Политическото развитие на нашата държава, на Европа и на целия свят като цяло, съвпадна благоприятно с развитието на родените през 1975. Случи се така, че ние можахме да яхнем гребена на вълната и при добро желание изобщо да не го изпускаме. Това не ни направи велики, но ни даде шанс за едно стабилно развитие. Ние бяхме хората, които в детството си играехме на криеница, гонихме гълъбите с прашки и стреляхме с фунийки, в 7 клас работихме на Правец 8, а след това за същите тези момчета компютрите и високите технологии станаха професионално призвание, на най-високо ниво. Ние бяхме тези, които ходихме като малки с нашите родители по манифестации, а 20 години по-късно тръгнахме по техно паради. Ние като малки гледахме света само на карта, и дори Гърция изглеждаше безкрайно далече, а по-късно станахме истински пътешественици и представители на първите български backpacker-и.
Ние запазихме една стабилна основа, върху която протече нашето най-ранно изграждане и развитие. И нещо повече, получихме възможност да избираме – да избираме между това, дали да останем последните представители на старото или да станем първите представители на едно ново поколение.
Днес вече, родените в средата на 70те години, навлязоха във всички сфери на обществения живот. Това стана по спокойно, по-плавно и без такива противоестествени възходи и падения, за които говорихме и които изпитаха родените десетина години преди нас. Вероятно и ние сме далеч от идеала, но ми се ще да вярвам, че поне думи като кражба и корупция (неща които пречат твърде много за европейското развитие на България), ще останат по-далеч от представителите на набор 75. Това е, както казах, набора и поколението, което може да изнесе България до нивото на една истинска, стабилна и социално ориентирана европейска държава.

Няма коментари:

Публикуване на коментар