19 юни 2018 г.

Унищожаване или подчиняване на "аз"-ът

Човешкият "Аз" или казано по друг начин човешкото "его" е това, което държи свързани отделните съставни части в човека - тяло, чувства, мисли, съзнание и т.н. Целостта на човешкото его е изключително важна за целостта на човека, за неговото физическо и психическо здраве.
Една често срещана грешка в различните духовни практики е стремежът, или поне проповядването, за унищожаване на "аз"-а. Или иначе казано, унищожаването на собствения "аз"-а, на егото, ще доведе до нашето освобождение, до нашето просветление и т.н. Тази грешка се наблюдава не само в йога и други учения, но дори и при някои будистки школи, или поне при тяхната интерпретация в европейска или американска среда.
Кога и къде е възникнала грешката е трудно да се каже. И дали не е просто грешка в превода, придобила фатални последствия, също е трудно да се определи. Истината е, че навсякъде в свещените текстове на будизма се говори не за унищожаване, умъртвяване и т.н., а за подчиняване и овладяване на "аз"-а. Разликата в двата термина е всъщност огромна.
Унищожаването на "аза"-а не може да доведе до никакво просветление и съвършенство, а в крайна сметка може да доведе единствено до духовната или физическа смърт на човека. Подчиняването или овладяването на "аза"-а е нещо съвсем различно, което довежда до пълен контрол над собствените ни действия, а оттам открива възможност за развитие и пътят към съвършенство.
Най-често английският термин за това подчиняване (овладяване) е глаголът "subdue" или фразата "subduing the Ego". Другите преводи, които говорят за нещо различно от този смисъл, са както казах вероятна грешка в превода или изключително вредна, в случая, свръхинтерпретация.
Самият Буда в своите поучения говори за смиряване, овладяване, подчиняване на вътрешното непокорно "аз", но никъде за неговото унищожаване. Нещо повече, колкото по голямо, силно и мощно е едно "Аз", толкова по трудно е то да бъде овладяно, но веднъж постигнато, може да доведе до щастливи последствия за цялото човечество. Самият вътрешен "аз" на Буда е един такъв силен и мощен "аз", който погърмява със страшна сила, при всяка една реч, при всяка една проповед и поучение. Но още по ценен е един такъв "аз", напълно овладян, поставен в служба на истинския закон и на многострадалното, затънало в страсти и привързване човечество.
Ето впрочем и собствените думи на Буда за "Аз"-а в сборника с негови слова, известната "Дхармапада". Например - "Ако човек се държи така, както поучава другите хора, то тогава, смирил самия себе си, той може да смири и останалите. Наистина е трудно да смириш своя собствен "Аз". Или друго поучение - "Аз"-ът е господарят на "Аз"-а. Кой друг би могъл да бъде негов господар? С добре овладян "Аз" човек намира такъв господар, какъвто малко хора биха намерили."
И накрая, едни от първите слова изречени от Буда след Просветлението, завършват именно по следния начин "Висшето блаженство е в победата над собственото непокорно "Аз".

7 юни 2018 г.

ПРЕКУПВАЧИ НАТИСКАТ НАДОЛУ ЦЕНАТА НА ЧЕРЕШИТЕ

Хиляди тонове череши вероятно ще останат необрани и ще се скапят по дърветата. Производители сигнализираха, че прекупвачите дават много ниска цена, което обезсмисля труда им.

---

От 12 години Андрей Киряков се грижи за 35 декара череши в покрайнините на Пловдив. Миналата година разширил градината с още 9 декара. За пръв път сега обаче накуп се струпали много проблеми – дъждовната пролет провалила ранните череши, а по-късните сортове може да останат по дърветата заради ниската изкупната цена.

АНДРЕЙ КИРЯКОВ: Миналата година цената в началото на сезона беше 2.50-2.80, тази година беше 1.50-1.80, което е с лев по-надолу. Отделно, миналата година продадох около 10 тона без дръжки на цена 1.10 лв., т.г. Същите изкупвачи ми предлагат 70-80 стотинки на килограм тази година, което обезсмисля брането.

Въпреки че има повече насаждения, при наличие на държавна политика в сектора е възможно цялата продукция да се реализира, смята Андрей. Той допуска, че има някакъв монопол.

- От кого?

АНДРЕЙ КИРЯКОВ: От по-големите прекупвачи, фабрики, заводи, които преработват за компоти, за сладка.

За хората, които отглеждат градини до 50 декара, това е допълнителна дейност. Проблем пред сектора е и, че производителите на череши не са обединени, както розопроизводителите например.

АНДРЕЙ КИРЯКОВ: При нас всеки се спасява поединично, няма силно сдружение, което да търси правата. Има спорадични протести и всеки се оправя поединично. Много хора спряха да берат, както и аз спрях да бера. Около 10 т. ще останат тази година на дърветата, виждате ги.

За съжаление продукцията не може да се реализира и в чужбина. Преди да се наложи ембарго за Русия е имало износ за там. Драстично е намалял и експорта за Румъния.


Източник - http://potv.eu/795430.html

1 май 2018 г.

Трако-скитските корени на Буда

В средата на 6 век преди новата ера, близо до днешната граница между Индия и Непал, се ражда един от великите учители на човечеството - Сидхарта Гаутама. Сидхарта Гаутама е царски син, наследник на владетеля на град Капилавасту, столичният град на Саките. След като напуска двореца и изоставя бащиния си престол, на 29 годишна възраст, в продължение на 6 години Сидхарта обикаля земите на Северна Индия, изучавайки различни местни учения и религии. Те обаче не му донасят удовлетворение и не дават отговор на въпросите, които го терзаят и измъчват. Така на 35 годишна възраст, поел много от знанията и ученията на мистичния свят на Индия, Сидхарта се установява в малко градче на брега на река Нераняра (Неранджара), в днешна Бодхгая, щата Бихар, където след дълъг пост, изтощение и последващо възстановяване, в края на годината, по време на последното пълнолуние, получава просветление, медитиращ под голямото дърво Бодхи. От този момент нататък той е известен вече като Буда – Пробудения, а също е наричан и Татхагата, Велик Учител, Мъдрецът от рода на Саките, Бодхисатва и други. Така историческото му име Сидхарта Гаутама остава на заден план и е почти неизвестно, дори за многобройните му днешни поклонници, в земите на Индия, Тибет, Индокитай, Япония, Китай, а и на много други места по света. През последващите столетия, учението, което преподава Буда, от 35 годишната си възраст до своята кончина на 80 години, е систематизирано и допълвано от неговите последователи и от други големи учители и мъдреци. Така се развиват различни школи и учения в границите на това, което познаваме под обобщеното наименование будизъм.

Кои са саките, чийто потомък е царският син Сидхарта Гаутама?

Големият род на Саките е наследник на част от арийските племена, които се установяват в днешна Северна Индия, през второто хилядолетие на новата ера. Това масово нашествие на арийски племена, което протича през цялото второ хилядолетие преди новата ера е засвидетелствано чрез археологически данни и писмени източници. Тези така наречени арийски племена, обитават огромна територия, която се простира от днешното Северно Черноморие, през Средна Азия до западните границите на днешен Китай. Старите автори, свързват саките и другите сродни племена, с така наречените скити, обитавали територията на днешна Украйна и Южна Росия, чак до границите с Пакистан, Индия и Западен Китай. В първи век преди новата ера римският географ Страбон отбелязва, че източните скити се простират до Източното море и Индия. Той уточнява още, че писателите от още по-ранните времена, наричали скитите, които живеели отвъд Каспийско море отчасти саки и отчасти масагети. Древногръцките автори наричали скити народите, който живеели на север.
Скитите са познати и от нашата древна балканска история. Те били родствени с траките племена и народи, със сравнително сходна култура, което дава основание на учените да говорят за трако-скитски стил в изкуството, за трако-скитско родство и т.н.
Чрез постепенното разпространение, още през бронзовата епоха, част от тези конни скито-арийски племена, около средата на II хил. преди новата ера, достигат и до земите на днешна Северна Индия. Това навлизане става през земите на Прикаспието, Иран и Пакистан, а вероятно и от земите на Средна Азия, Афганистан и отново Пакистан.


Ведите

В този нов свят, те донасят със себе си богата материална и духовна култура. Може би най-известното наследство, което донасят арийците в Индия са така наречените Веди. Това са религиозни химни, съдържащи свещено знание, заклинания и напътствие при извършване на различните обреди. Те са рецитирани в мерена реч, а някои се пеят с определени мелодии, при извършването на различните посвещения. Като най-стара се счита така наречената Риг Веда, съдържаща 1028 химна, записана и документирана около 1500 години преди новата ера. Четири са основните ведически текстове – Риг Веда, Сама Веда, Яджур Веда и Атарва Веда. По-късно, около 700 години преди новата ера, на основата на ведите са създадени и така наречените Упанишади.
Самото име Веди, предизвиква интерес за запознатите със старобългарското слово. Да си припомним старобългарския глагол вѣдѣти – „зная” и четенето на старобългарската азбука – Азъ, Боукы, Вѣдѣ, Глаголи, Добро, Ѥстъ и т.н. Впрочем съвсем същото е и значението на санскритската дума Веди – знание, мъдрост.
Връзката между древния език санскрит, езикът на арийците, и днешните езици от т.нар. славянска група е известна отдавна. Но може би темата остава по-популярна в руската научна литература, отколкото в нашата българска.

Славяно-български – авестийски и санскрит

Още преди 150 години, Г.С.Раковски обръща внимание върху приликата на българския език с древният авестийски и древния санскрит, но за съжаление неговите научни трудове остават без заслуженото внимание. В книгата си „Ключ болгарскаго язика”, той дава един много интересен пример, с древноперсийската (авестийска) и древноиндийска (санскритска) думата заминдар (zamindar) – собственик на големи площи земя, земеделец. Дума, която била използвана както в древността, така се използва и до днес на територията на Северна Индия. Връзката, между двете думи, староиндийската (замин) и българската (земя), руската (земля) и т.н. е очевидна. В съвременните езици хинди и урду, наследници на древните арийски езици санскрит и пали, съществуват действително голям брой думи, близки с днешния български и славянските езици. Тези думи надхвърлят обичайната прилика между две групи езици от голямото т.нар. индо-европейско езиково семейство (част от което са и северноиндийските диалекти, както и иранските езици, и славянските, латинските, немските и т.н.)
Голяма част от имената на древните арийски божества, записани във Ведите намират съответствие именно с днешните славянски езици. По тази темата съществува достатъчно литература, като тук само ще споменем за боговете Агни – Огън, Сурия – Слънце (сур – светъл, рус, златист), Деви – богиня, дева и т.н.
Както споменахме, историческата личност Сидхарта Гаутама, след момента на просветление и последвалите негови проповеди, е бил наричан и Шакиямуни (или Сакямуни) – т.е Мърдрецът от рода на Саките. Названието муни - мъдрец е в директна връзка със старославянското мо(н)дръ – мъдър. Така Шакиямуни означава буквално Сакия мудрий или мъдрецът от рода Сака. Самото прозвище Буда (Буддха на езика пали) – Пробудения е свързано както с общия индоевропейски корен *bhoudh така и с българското и старославянско – боуд-ити – будя, а също и „буден”, „пробуден”.

Древните саки

Примерите от лингвистиката (езикознанието) са многобройни, но преди това да се спрем и на някои археологически. Сидхарта Гаутама е от кастата на войните – кшатрии. По това време в Индия съществуват четири основни касти – брахмани – жреци; кшатрии – войни; вайши – търговци, занаятчии и земеделци; шудри – слуги. Като царски син, Сидхарта принадлежи към кастата на войните, които също са администратори и управители. Когато напуска двореца и поема по пътя на скитническия, монашески живот, Сидхарта сваля от себе си отличителните царски знаци, отрязва дългата си коса и дългата си брада, с личния си къс меч и облича робата, светлата дреха, която носели скитащите монасите – самани, брахмани и други.
В едно изображение от края на 3 началото на 2 век преди новата ера от известния район Гандахара в днешен Пакистан, Сидхарта Гаутама- Буда е представен заобиколен именно от такива скитски воини. Любопитните и доста реалистично представени скулптури от Гандахара се свързват от изследователите с едно късно скитско нашествие, от края на 3 век, в земите на древна Индия. Но ние имаме всички основание да предполагаме, че тези скито-арийци са наследници на все същите скити, навлезли в Северна Индия, няколко столетия по рано. Така придобиваме едно почти реалистично изображение на войните от времето на родът Сака, от средата на 6 век преди новата ера.
Разполагаме и с едно сравнително ранно изображение от капител от времето на династията Маури (IV-II век пр.н.е.), на конник, предполагаемо на бъдещия Бодхисатва. От източниците е известно, че любимият кон на царският син Сидхарта Гаутама се наричал Кантака. Думата Кантака е в директна връзка със старобълг. Конь, т.е. името Кантака означава буквално Конят. Действително на санскрит думата кана означава кон. В тази връзка, едно характерно за Индия дърво, с продълговати листа, приличащи на конски уши е наречено на санскрит „канаасса”. Думата Кана-асса означава „ушите на коня” или конски уши, поради специфичната форма на листата на това дърво, с издължен връх. Двете думи кана – кон и асса – уши също не се нуждаят от допълнителен коментар, за връзката с днешните славянски езици, като може би трябва да отбележим, че днес кон-кiн-кон се използва в български, украйнски и руски, докато другата дума „ухо” е общославянска. Дърво от този род е същото, свързано със страданията и Просветлението на Сидхарта Гаутама.


Имена на места, свързани с дейността на Буда, религиозни термини

С живота на Сидхарта Гаутама – Буда са свързани и редица места, личности и събития, запазили своите автентични санскритски и палийски имена от периода на 7- 6-5 век пр.н.е. Известната първа проповед на Сидхарта Гаутама - Буда, след момента на неговото просветление, е произнесена в парка Сарнат, близо до Бенарес (днешният Варанаси). Тя е известна като Дхарма-чакраправартана, което означава Завъртане колелото на закона. Думата чакра, е с много древен корен, който е разпространен и сред арийските и сред други езикови групи, например тюркско-алтайската, като за това свидетелстват общите и близки по звучение думи кръг - чакрък – текер и други.
Любопитно е и понятието правартана – завъртане, буквално „превъртане”. Близостта на тази дума с общо индоевропейските и в частност славянски думи е също очевидна.
Четирите благородни истини, на които учи Сидхарта Гаутама- Буда и които проповядва след момента на Просветлението (или Пробуждането) са известни на санскрит като Чатари (чаттари) ариясаччани – Четири светли (благородни) истини.
Много любопитно е името на парка Сарнат, известен още като Исипатана (или Ришипатана) и където Буда провежда първата си проповед. Името Сарнат (Sarnath), буквално означава паркът на сърните или на английски Deer park. Тук може само да добавим, че думата „сърна” е типично балканска - среща се в български, сръбски и хърватски. И до днес символ на този парк са две сърни, фланкиращи колелото на Дхармата.
Много интересно е и названието на мястото където Сидхарта Гаутама получава просветление. Днес там се издига величествен храм, издигнат преди повече от век от представители на будистите в Бирма (Мианмар). Непосредствено зад храма расте и столетно дърво, за което се предполага че е наследник на дървото, под което е стоял преди 2500 години Сидхарта Гаутама – Буда. В чест на Просветлението, което Сидхарта Гаутама получава на това място, при пълнолуние, в края на годината, дървото е наречено по-късно Бодхи. Самото място, около дървото и храма и до днес е известно като Бодхи Паланка (Bodhi Pallanka). В днешния език хинди, думата паланг (palang) означава легло. Интересно е, че дума „паланка”, със значение малко място, малко градище се среща в български, но не и в останалите славянски езици.


Ако продължим по нататък с езиковите сравнения, може да отбележим още интересни паралели, произлизащи от общия стар праезик. Този праезик, говорен в древността на Балканите и Северното Черноморие, е разнесен от арийците по територията на Евразия чак до днешен Пакистан и Индия. Това е езикът, наследник на който са днешните славянски езици и в частност българският. Това показват и многобройните примери от езиците пали и санскрит, древните езици разпространени в Северна Индия. Дъждовният сезон, т.е. валежите, който в Северна Индия продължава около три месеца (юли-септември) са известни на езика пали като „васса” – валеж. Забележителни са имената и на други два сезона, записани на езиците пали и санскрит – пролетният сезон – вейсака (весак), отговарящ на месеците април-май и есенният – асиня (ашвин), отговарящ на месеците септември-октомври. Името вейсак е доста сходно с руската дума весна – пролет, а името асиня с руската и съответно българската дума за същия този сезон - осень – есен. Времево, сезоните отговарят точно на съответното време от годината.
Ключово понятие в будизма, а и в хиндуизма е думата дхарма – закон, доктрината във вида, в който е създадена. Това понятие - дхарма най-вероятно е сродно със старославянското кръма - и старобълг. кръмьчии - кормчия. Известен е и старославянският сборник със закони – Кръмчая книга или на руски Кормчая книга – ръководна книга. Т.е. понятието дхарма – закон, е свързано също с управление (наставление), принципно указание, което трябва да се следва.
Лингвистичните (езикови) примери са много, но да завършим прегледа с името Харидвар. Това е мястото където река Ганг излиза от Хималаите и навлиза в равнината. Мястото е било известно в миналото и като Гангадвара - Вратата на Ганг. Думата двара е сходна със старославянското двьри - врати, двери, както междувпрочем и с английското door. Общият корен отново е индоевроп. основа *ver-t .

Ступи – надгробни могили

Важните места, свързани с живота на Сидхарта Гаутама – Буда, през следващите векове са белязани със ступи. Ступата е могилоподобна или полусферична структура, съдържаща реликти, която се използва като място за поклонение и медитация. Някои от най-известните ступи, запазени и до днес, са тези издигнати по времето на император Ашока, в 3 век преди новата ера. Цар Ашока Велики е най-видният представител на Маурската династия, която по негово време обхващала почти целия индийски субконтинент.
Преди разпространението на будизма, подобни надгробни съоръжения са били изграждани за различни царе и племенни вождове. Огромен брой надгробни могили са познати и от балканските земи, както и от черноморските степи, свързани с погребенията на знатните траки и скити. Докато тракийските могили били изграждани предимно от пръст и камъни, а скитските от пръст и дърво, то големите ступи в Индия, са изграждани от добре изпечени тухли. В някои от тях при разкопки са открити урни, съдържащи реликтите на починалия. Трупоизгарянето, на знатните индийци от този период, е било основен погребален ритуал. Тялото на Сидхарта Гаутама – Буда също е кремирано, след смъртта му или по-правилно казано след като постигнал Паринирвана – цялостна, окончателна нирвана. Това се случило на 80 годишна възраст, в Кушинагара (днеш Кушинагар, в щата Утар Прадеш). Представителите на владетелския род на саките също били кремирани, а урните с техните реликти полагани в основата на надгробни могили, предимно тухлени.


Всички сведения за историческата личност на Сидхарта Гаутама – Буда, запазени в историческите извори, будиската устна и писмена традиция, извадени на бял свят чрез археологически разкопки, езиците санскрит и пали, наименованията на местности, реки и градове, от онова време, свидетелстват за родствената връзка между арийските племена в Древна Индия и трако-скитския свят от Черноморието, Скития и степите на Евразия. От началото на второто до края на първото хилядолетие пр. н.е., този трако-скитски свят на няколко пъти внася висока, нова култура в земите на Пакистан и Индия.

28 март 2018 г.

Пълнолуние в Гоа

Щатът Гоа се намира в южната част на Индия, бивше владение на Португалия. Това определя и неговия съвременен облик, със запазено и до днес европейско и католишко влияние. Популярно място за почивка и усамотение на европейците от десетилетия, поради мекия си климат и прекрасните плажове. Напоследък става популярно и в България.
Поради своята специфика, старите пътешественици казват, че ако си бил само в Гоа, не може да кажеш, че наистина си бил в Индия, въпреки че и тук индийската култура си е преобладаваща. Преситен от местните нрави, за повече от месец обиколка на индийския субконтинент, наистина открих Гоа като място за почивка и останах цели две седмици, т.е. повече от предвиденото. Беше в края на януари, началото на февруари 2009 година.
Една вечер, по пълнолуние, докато се прибирах по плажа към бунгалата, където бях отседнал се случи следното.
По широката плажна ивица, с фин, мек пясък, имаше наредени и някои лодки, на местните индийци, с които извършваха риболов и други дейности. Те бяха изтеглени навътре на брега, на достатъчно разстояние от морето, което по принцип си беше тихо и спокойно. Само че по пълнолуние, нивото се беше покачило и то чувствително. Морето беше се вдало навътре и достигнало до някои от лодките, като вече беше започнало да подкопава пясъка под тях. Имаше и известно вълнение.
Точно бях достигнал до една такава лодка, близо до нашите бунгала, която аха-аха да се откъсне и да тръгне навътре в морето. Един тласък от моя страна и щеше да го направи. Бях понасъбрал доста на индийците, за месец и нещо, и се чудех дали да не си направя тази лоша шега. Още на минутата небесните сили, ме наказаха за тази моя мисъл…
На плажа изскочиха трима-четирима индийци, развълнувани, очевидно собственици на лодката. Увлякоха и мен с думи, жестове и знаци да правим точно обратното на това, което бях намислил. Трябваше да измъкваме лодката от морето.
Хвърлихме се във водата, самоотвержено и забутахме тежката дървена лодка наобратно, кой как може. Координация във действията - никаква. Появи се и още едно момче, европеец, с тъмна къдрава коса и той се включи в битката.
За да има единодействие, започнах да викам високо – “One, two, threee! One, two, three!”
Няма, братко, това „Едно, две, триии!” е твърде дълго съчетание за Индия. Там всичко е бързо, бързо… Тогава започнах само с – „One, twooo! One, twooo!” и бутаме. Справихме се и вероятно всичко продължи по малко от минута.
- От къде си ти? – попитах другия европеец. – От Испания - отговори усмихнато.
Всеки си продължи пътя и аз е прибрах мокър в бунгалото. Ама спокойно, в Гоа е топло, през цялото време на годината…


20 март 2018 г.

Имената на тракийските богове

Преди повече от век, американският автор Игнейшъс Донъли в книгата си "Атлантида" казва, че последното което ще забравят хората, са имената на техните богове.
Да видим дали това е наистина така, като разгледаме имената на някои от най-почитаните тракийски божества.
Богинята Семела се смята за трако-фригийска богиня, майка на Дионис (Бакх), персонификация на земята и земните недра. Там синът й временно почива и отново се появява.
Името Семела (Семеле) се свързва почти без изключение от учените с фригийското Zemelo - "майка-земя". То съответства и на староб. Землia, лит. и латв. Zeme, руското Земля и т.н. Така виждаме че една от най-сакралните думи - Земя (Земля) за всеки един народ, е записана по същия начин, разбира се минала през старогръцка транскрибция, още във вековете преди новата ера - Семела - Земела - Земля.


Името на още един широко почитан трако-фригийски бог ни показва същото. Това е Сабазий - според повечето древните автори персонификация на Дионис (Бакх). Името е записвано в древността като Сабази или Сабади. Това име добре се обяснява с общоиндоевроп. Suobhodhio-s , идентично със старобълг. дума "свободь" - свободен. Това тълкуване на практика се затвърждава до непоклатимост от епитета Елевтерос, което идва от гръцки и ще рече "Свободен". В този смисъл, най-известният латинският епитет на Бог Дионис е Либер, което ще рече същото - "Свободен". Така виждаме че трако-фригийското имет Сабази или по-правилно Сабади, отговаря точно на днешното българско Свободен (или Освобождаващ).


Бог Дионис се появява най-късно, т.е. е включен най-късно в пантеона на олимпийските богове. Показателни са както самото му име, така и различните му епитети - Сабади (Либер, Елевтерос), Загрей, Бакхус и др. Бакх (Бакхус) е името, с което той е популярен в Западна Европа. Оттам идва и думите вакханка, вакханалия и т.н. във връзка с празненствата в чест на бога. От името Бакх, в средата на трако-скитските народи най- вероятно възниква и самото понятие Бог (Бога, Биг, Бох).
Името Дионис (Теос - Бог на старогръцки), също става нарицателно за Бог изобщо като понятие. Може да направим едно предположение че името произлиза от Дивонис - т.е. от Дева, Дива, което пък се разпространява като понятие чак до днешна Индия. Името Дивонис - Див (Дев) без съмнение е свързано с оргиастичните мистерии в чест на Бога, които са правили силно впечатление в древността у древните римляни и гърци, както отбелязахме, не случайно думата "вакханалия", произлизаща от Бакх-Вакх, е придобила широкоизвестното си днес значение.




7 март 2018 г.

Тракийският език

Данни и сведения за езика на нашите предци траките, са сравнително ограничени, но все пак достатъчни, за да направим едно конкретно заключение върху тракийския език.
От територията на България, разполагаме с два сравнително дълги надписа (около 60 букви) на тракийски език - Езеровски и Кьолменски надпис.
Разполагаме и с по кратки надписи върху съдове, пръстени, стени на гробници и т.н. Има и няколко по-дълги надписа на тракийски език от остров Самотраки, а вероятно и от други светилища.
Отделно от това разполагаме с десетки, т.нар. глоси - тракийски думи, записани от гръцки и латински автори в различни техни произведения, по най-различен повод. Ако към тези глоси, прибавим и дакийските такива, както и македонските, фригийските и т.н., т.е. сродни на тракийския езици, се получават няколко стотици думи.
Към всичко това прибавяме и имена на реки, планини, села и градове, от тракийско време, както и имена на богове и герои, заедно с техните многобройни епитети и т.н. и т.н. След всичко това се получават между 1000 и 3000 думи, запазени от езика на траките или по-точно казано от неговите многобройни говори и диалекти.
За тези, които не познават темата за тракийския език, правя и обобщение като човек, който от години се занимава с тази тема.

https://www.youtube.com/watch?v=c75E-YdE7Mg&t=785s

Всички данни и запазени думи показват, че тракийският език е бил много близък до старобългарския език. Т.е. тракийският език е много близък до това, което днес познаваме като старобългарски или старославянски език, съответно и до езиците като български, сръбски, украйнски, руски, чешки и т.н.
Обобщаващо казано, езикът който говорим днес, се говори по нашите земи поне от 5 хилядолетия, а вероятно и повече.

2 март 2018 г.

Турска песен за войната 1877/1878 година

"Алма беше певица. Докторът предложи да изпее Османпашовата песен, модна тогава у турците! И офицерите направиха същата просба.
- Та ние съвсем нищо няма да отберем - каза Беринков.
Дикий Барин каза, че ще превожда, но прибави, че Алма ще се разтъжи.
Туркинята престана да е весела, лицето й стана сериозно, тя наведе черни очи надолу и запя с тънък сребрист глас, но пълен с непостижима меланхолия:

Гидерим, гидерим, валидем,
балканлар тюкенмес,
аркама бакаръм, валидем,
имдат итишмес, огул огул.
Буна рус кавгасъ, дерлер, валидем,
гиден дьонмес, огул, огул.
Пилевня дидиклери, валидем,
бир юфак касаба,
кеселен келлери, валидем,
гилмес хесаба, огул, огул...
Осман паша бизи, валидем,
верди фесада... огул. огул.

(Отивам, отивам, майчице - балкани се не свършват, - гледам назад майчице - помощ не иде. - Това е руска война, майчице - който иде, - не се връща. Називаемият Плевен, майчице - е един малък град. Но на отсечените глави там - няма сметка. - Осман паша, майчице - отдаде ни на гибел...)

Непроницаемо дълбоката скръбност на мотива на тая песен хармонизираше със скръбта на думите й. Това не беше песен, а въздишка на цял народ, победен и унизен в борбата. В това просто, грубо, безхитростно творение на някой неизвестен "шаир" беше изляна душата на една погибающа империя; безнадеждно страдание, тъга безконечна, немощно покорство пред ударите на провидението. Повторките: "валидем" и огул, огул", бяха плач висок, сърцераздирателен, който подчертаваше риданията на мотива с една сила покрътна, изразителност, непредаваема от друг език... Тая песен, пяна сега от цяла Турция (годината на действието е 1879 - бел. моя), беше един вид "На реках вавилонских" на угасналото турско величие... По бузите на Алма се порониха сълзи. Дикий Барин спря обясненията, също почувствувал, че му овлажняват очите. Офицерите нищо не виждаха в простите думи на песента, но арията проникна в душите им и те разбраха всичката поезия, що крияха тия тихи, страстни звукове. Те благодариха на Алма, която се изправи, дигна омбрелката и изложи лицето си на вятъра."

Из романа "Нова земя" 1896 г. от Иван Вазов

1 март 2018 г.

Thracians Bulgarians Slavs

Traditionally the term “Bulgarian history” comprises the period from the year 681 till present. It’s not a short period, but more than 1300 years, full of history and historical events.
Nevertheless the history of the Bulgarian lands, in common, is much longer, generally speaking for about 8000 years of history. That means that the civilization in our lands began approximately 6000 before Christ. That was the time of the initial spread of the Neolithic culture on the Balkan Peninsula. It began shortly after the spread of the Neolithic culture in the Middle East. Some archaeologist even regard the territories of the Balkans, Asia Minor, and the Middle East as a common territory on which the modern civilization began.
The foundation of this process was the domestication of some animals, which we now call domestic animals – sheep, goat, cow, pig, ext., also dog and cat, the horse and so on, and the cultivation of the wheat, oats, vine and fruit plants. Also this process comprised the initial processing of metals – first copper, gold and silver, and then bronze and iron, and also the development of other different crafts.
These all favorable events allowed the population to settle down on one territory, and to grow in number. Also the age limit of the population was raised. That’s how the modern civilization began.
There are some argues how to call the prehistoric population in our lands. Some refer at it as Protothracians other as Thracians. For me, they prehistoric people are the same people that continued to live on that land till the new era, and even further more.
It’s difficult to tell the origin of the word Thracians (in the old sources Thrakes, Thraikes, Thraces, ext). It’s connected sometimes with the word “northern”, but also with the word “’brave” and “bold” in the sense “wild” and “severe”.
The territory inhabited by the Thracians comprised almost all of the Balkan Peninsula, half of Asia Minor, and some other territories. The Thracians consisted of 20 or more major tribes, wearing different names, such as Odrys, Getaes, Tribals, Bessie, Phrygians and so on.
The Thracians lived independent, farming, and breeding animals, venerating there gods, the major of which were Ares (god of war), Dionysius (Bacchus), Hermes, the Great mother (Bendis, Kibela, Semela, Arthemis) and others.
The Thracians first met the great empires, by the time of the Persian empire – 6th -5th century B.C. By that time some independent Thracian kingdoms arose, like the Odrysian kingdom.
A new period for the Balkans begun with the rise of the Roman Empire, and the conquest of the Balkan lands by the Romans. It was a prolonged process, taking more than 300 years. The Roman conquest started from the West, present days Albania, Greece and Macedonia, and continued with subduing the lands of the present day Bulgaria and Serbia, and finally at the time of Emperor Trajan (98 – 117), Dacia, or present day Romania was conquered.
The Roman yoke on the Balkans lasted for more than 600 years. The Romans first retreated from the lands beyond the Danube river in the 3rd century, and at the begging of the 7th century they left the land between the Balkan and the Danube river. By this time the Roman Empire divided in two – West Roman empire, and East Roman empire, called also Byzantine Empire.
At the end of the 5th century the Greek and the roman historians first began to mention the names Slavs (Sclaves) and Bulgarians (Lat. Vulgar, Greek Boulgaroi).
These new names most likely refer to and old European population, such as Scythians and Thracians. The Scythians which lived on an enormous territory north from the Thracians were a kinship of the Thracians, with many in common - culture, worshiped Gods, way of life and so on.
At the end of the 7th century (680/681) the first Bulgarian kingdom was founded. This event took place in the lands of present days North Bulgaria, the land which the Romans called Moesia and Scythia Minor. This land was deserted by the Romans (the Byzantines) a few decades earlier.
The First Bulgarian Kingdom had many big and small collisions with the Romans, in a result spreading its influence and administration further south. By the 9th century the Bulgarian kingdom comprised the bigger part of the Balkans.
Between the 11th and 13th century the Bulgarian lands were once again conquered by the Romans, but then the Second Bulgarian Kingdom arose, between the 13th and the 15th century.
Then all of the Balkans were captured by the Ottomans. The Bulgarians once again lost their independence for about 500 years. In 1878 the Bulgarian lands were liberated from the Ottomans. This liberation started the same way as the founding of the First Bulgarian kingdom and actually also the Second Bulgarian Kingdom. First the lands of the present days North Bulgaria got independence, and then the lands of South Bulgaria and further on. That’s how the Third Bulgarian Kingdom arose.