Една хипотеза за връзка на думата "лев" и древни монети с изображение на лъв

 

Възможно е в най-скоро време, българската валута лев, да остане в историята. Но докато тя все още е актуална и съществува, ще ви споделя моето мнение за това откъде идва названието „лев”. Пак подчертавам, че хипотезата и моя и дали някой ще се съгласи с това е въпрос на личен избор.

Ясно е, че думата „лев” е свързана с думата „лъв” или „левъ” на старобългарски или като още се е писало - „львъ”. Така пише официално в справочниците и енциклопедиите и в електронната Уикипедия. Лъвът е национален символ на България, пише още в Уикипедия, и се изброяват примери за различни археологически и исторически паметници, в които се срещат изображения на лъв. Тези примери са обаче само от периода на Средновековието и се пропускат многобройните примери от по-старите времена, от времето на Античността.

 

 Монета с изображение на лъв от времето на Лизимах (306 - 281 пр.н.е.)

През 1880 година, след Освобождението на България, с Закон за правото за рязане на монети в княжество България, се създава българската парична единица „лев”, като на следващата година са отсечени първите монети. По време на Османската империя, са използвани турските „лири” и по-дребния номинал „грошове” (куруш). В границите на огромната Османска империя, в обмяна са били и най-разнообразни чужди монети, от Европа и Азия.

Монетосеченето в земите на Балканите е с много древна и богата история. Всъщност това са земите може би с най-богата история в това отношение, започвайки от седмото столетие преди новата ера, когато са отсечени първите кръгли монети в древна Лидия, в Мала Азия. Многобройните гръцки държави-полиси започват свое собствено монетосечене, а към края на шести, началото на пети век са датирани и първите монети сечени от тракийските царства.   

По това време започва самостоятелното монетосечене на царете от голямото Одриско царство, чийто първи мощен владетел Tерес I, управлявал дълго - от края на шестото до средата на петото столетие, преди новата ера. Изображенията, които владетелите на Одриското царство поставяли на монетите си, били свързани с царската власт, с религията, както разбира се и техни собствени портрети-изображения. В различните периоди срещаме изображения на кон или на конник, на две фигури - сатир и менада, на винен грозд, на двойна брадва (лабрис), на голяма кана с две дръжки за пиене на вино (кантарос), на Горгона-Медуза и други.

Около началото на четвъртото столетие, преди Христа, на някои от одриските монети се появява глава на лъв. Такива монети с изображение на лъв от едната страна и двойна брадва от другата страна има сечени по времето на цар Меток или Аматок, управлявал около 407-389 пр.н.е., който е наследник на Севт I (427-408).

Монета на цар Меток – 400 г.пр.н.е.

 

Владетелят Хебризелм (389-383) също сече свои монети със собственото си изображение от лицевата страна на монетата и с глава на лъв от опакото. Наред с многото други изображения, на грозд и на лоза, на кантарос, на двойна брадва, на кон и конник, изображението на глава или протоме (предна част) на лъв, остава популярна и в по-късните времена. Особено разпространена става тя след овладяването от одриските владетели на така наречения Тракийски Херсонес, най-югоизточната част на полуострова, около днешния Галиполски полуостров. Такива монети срещаме по време на царете Спарадок, Аматок и Котис I, Терес II, Хебриземл, също Керсеблепт и Кетрипор.

Монета на цар Хебриземл (389-383)

 

В най-обширното и задълбочено изследване на монетите на царете от Одриското царство, ученият и колекционер Ставри Топалов, свързва тези монети, с изображение на протоме на лъв, с данъчните задължения на градовете от Тракийския Херсонес към одриските владетели.

Лъвът остава сред основните изображения на монетите по времето на Лизимах, един от воеводите и наследници на Александър Македоски, управлявал именно тези земи. Тук на Тракийския Херсонес той основава град Лизимахия. Лизимах води битки с одриския цар Севт III за контрола на Тракия. По-късно следва неговия династичен брак с одриска принцеса. По време на дългото си управление Лизимах сече златни и сребърни монети, които са в обръщение и след смъртта му, при това на доста голяма територия – Мала Азия, Егейското крайбрежие, Македония, Елада, Тракия. Известни са и имитации на неговото монетосечене в тракийските земи. В самия край на четвърти век, през 306 година пр.н.е., Лизимах се обявява за цар на Тракия, а малко по-късно и на Мала Азия, а в последните няколко години преди смъртта си, в 281 година пр.н.е., и за цар на Македония.

Монета на Лизимах (306 - 281)

Наред с многобройните други изображения, главата, протомето или цялото тяло на лъв, стават особено популярни по време на и след владичеството на Александър Македонски (336 - 323) и неговият наследник в Тракия – Лизимах. Моята хипотеза е, че някъде по това време образът на лъв по монетите, става синоним на самата представа за монета. Тоест един „лъв” означава една монета, с доста голям номинал – статер, тетрадрахма, и други.

Така или иначе лъвът като символ и значение е дълбоко свързан с историята на Балканските земи - https://andorey.blogspot.com/2025/03/blog-post_29.html

Титлата, която Лизимах използва е „базилевс”, която е древна титла, позната още от времето на поета Омир, а според някои учени е дори по-стара. Титлата е с трако-фригийски произход, като възможно тя също да е свързана с думата „лъв” или на старогръцки „леон” - „леонтос”.

Няколко научни изследвания по темата за българския лев, правят връзка с холандските льовенталери (льовендаалдер) особено популярни и по нашите земи през XVII век. От едната страна на тези льовнталери има изобразен изправен лъв, което ги прави известни сред населението като „левове” т.е. лъвове. Трябва да имаме предвид обаче древността на нашата история и консерватизма на балканските традиции. В този смисъл, названието „левове”, на монети, върху които е изобразен лъв, най-вероятно е много по-старо, и датира на повече от две хиляди години, назад във времето.

Защо лъвът е символ на България и живял ли е лъв на Балканите

Българският лъв или лев (львъ) е един от обичаните и горди символи на България. Виждаме неговата скулптурна фигура, поставена пред важни правителствени и държавни сгради, намираме го в националния герб, откриваме го изобразен в много исторически паметници, останали по нашите земи.

Днес свързваме животното лъв с земите на Африка и Азия, като и през ум не ни минава, че животното лъв може да е живяло и по нашите земи. А това е било и то дори не чак в толкова далечното минало.

Имаме сигурни сведения, че чак до първите векове на новата ера, че животното лъв е обитавало Балканите. Става въпрос за така наречения пещерен лъв, който се е отличавал от сегашните лъвове, с по-дългото си тяло. Професор Златомир Боев от природонаучния музей при БАН уточнява, че тук говорим за последните остатъци от вида пещерния лъв и по-точно за неговата кръстоска с южния, африкански и азиатски, лъв. Така се формирал новия Panthera leo europea – европейският лъв, наричан още и балкански.

 

Пещерен лъв, праисторическо изкуство, около 35 000 г.пр.н.е., Тюбинген, Германия

 

За лъвове, които са живяли в южните земи на Баканите, в днешна Беломорска Тракия и Егейска Македония, научаваме от историка Херодот. В неговата „История”, от V век преди новата ера, когато описва похода на персийския цар Ксеркс към Елада, днес Гърция, той разказва, че лъвове нападнали камилите на Ксеркс, които носели припаси: „Те излизали нощем от леговищата си и не нападали нищо друго, нито добитъка, нито хората, а погубвали само камилите.”, разказва Херодот. В тази история на Пелопонеските войни, историкът уточнява, че границата в която живеели лъвовете е река Нестос (Места) на североизток и река Ахелой (в Западна Гърция) на юг. Тук освен лъвове живеели и много диви бикове, които очевидно били основната им храна. Големият философ и естественик Аристотел също пише за лъвовете, около век по-късно. „Лъвовете се въдят предимно в Либия (Африка), а в Европа между реките Ахелой (която тече през Акарнания) и река Нестос (Места). Пантери се въдят в Мала Азия, но не и в Европа.”, уточнява Аристотел.

Знаем също и за отглеждане на лъвове в царските резиденции, както научаваме например за тракийския цар Котис I (384-359 пр.н.е.), който подарил на един чужд владетел лъв. Митичният тракийски цар Олинт, син на Стримон (Струма), загинал на лов, като влязъл доброволно в борба с един лъв. В една известна мозайка от град Пела, столица на Македонското царство, има представен лов на лъвове и борбата на двама мъже с лъв, за които се счита, че са Александър Велики и неговият воевода Кратер. Тази традиция без съмнение е предхождана от легендарните подвизи на героя Херакъл и специално неговата борба с Немейския лъв.

Монета от земите на Тракийския Херсонес, с изображение на лъв, IV - III век пр.н.е.

 

По римско време, т.е. около първите векове на новата ера, все още се срещат сведения за диви лъвове в южните земи на Балканите. Една легенда дори от времето на българският владетел Крум (803-814), от девети век, разказва че той отглеждал лъв в двореца си. Това е напълно възможно предвид на древната традиция, в това отношение, съществувала на Балканите. Скулптури на лъвове намираме още в градовете Плиска и Преслав, аулът на княз Омуртаг, и на други места, свързани с историята на Първо българско царство. Лъв, прободен с копие, виждаме и на Мадарския релеф.

Археологическите доказателства говорят, че лъвът е считан за царско животно и като такъв е бил на специална почит в царските фамилии. Тук говорим не само за почитане, но и за различни видове посвещения (инициации), които включвали борба с тези диви и силни животни, хранене с лъвско месо, за придобиване на лъвска смелост и храброст, и други.

Мраморен релеф на лъв от гробницата Жаба могила – Стрелча, V век пр.н.е.

Многобройни са изображенията на лъв от тракийско време. Това включва метални украшения, апликации, златни и сребърни съкровища, монети, мраморни релефи в гробниците на владетели и други. Известен образец на високо изкуство е мраморният лъв от гробницата в Стрелча. Лъвове присъстват върху оброчни плочки с изображение на Тракийския конник, като например тази от с. Златна Панега, датирана в 2-3 век. Лъвове върху сребърни апликации има и от съкровището от Луковит и други.

Едно много интересно свидетелства откриваме в Notitia Dignitatum - „Списък на служебните рангове”, документ от времето на Късната Античност, 4-5 век. Там са дадени различни изображения, знаци, на военните части на гарнизона към императорския двор от това време. Отличителният знак на военните части съставени от траки е именно лъв! Тези елитни отделения от тежковъоръжени пехотинци, в късната римска епоха, съставени от тракийско население, са имали за свой символ лъвът. Това е само около двеста години преди времето на основаване на Първо българско царство.

Знак на тракийска военна част в Notitia Dignitatum - „Списък на служебните рангове”, документ от времето на Късната Античност, 4-5 век

Много известни легенди, традиции, символи свързани с българската държава и българската държавност се оказаха доста по-древни, отколкото се преподаваше и изучаваше навремето в българските училища и университети. Лъвът, който присъства в нашия герб, който е изобразяван в скулптури и релефи, на мозайки и монети, везан е на знамена и е рисуван по щитовете на нашите средновековни владетели, част е от украсата на древни гробници, а по-късно и на православните храмове, част е от ювелирни произведения, е поредният пример за приемственост по нашите земи. Този, както и много други примери отдавна всъщност стои пред очите ни, но просто не е потърсен - един от най-обичаните и горди символи на нашата държава и държавност.

 

За споделеното родителство… Андрей Киряков пред ФАКТИ

20 Март, 2025 15:151 95418

Според психолози детето трябва да прекарва минимум 30% от времето с единия си родител, за да не се губи връзката, казва гостът

За споделеното родителство… Андрей Киряков пред ФАКТИ (ВИДЕО) - 

https://www.youtube.com/live/w4HpNMeU5NI?si=kNi7ilivf7S3Lah1

Три закона има вкарани в Народното събрание и някакво решение ще бъде взето, но аз искам да уточня няколко неща за споделеното родителство. Темата за споделеното родителство повече засяга правата на мъжете, защото по принцип децата се дават на майката. Така е записано в закона, а за бащата е предвиден един режим от един-два пъти в месеца да се вижда с детето. Цялото останало време е за майката. И това е някак като презумпция на съда, въпреки че понякога се отсъждат и равни права. Но, общо взето, в практиката за бащата остават 10%, а за майката са 90%. Това обяви пред Лили Маринкова в студио „ФАКТИ“ и предаването „Разговор“ Андрей Киряков, който от години работи за това да се изравнят правата на мъжете и жените, когато се отсъждат родителски права.

„И тук идва големият проблем, защото случаите са хиляди, а всеки баща – защото по-често е така, изведнъж се сблъсква с много проблеми като съдебни дела, социални разправии, разпити в МВР и т.н. И всеки минава през това нещо сам! Много малко хора имат сили да излязат и да говорят по темата“, сподели още Андрей Киряков.

„Ясно е, че никой закон не може да регламентира отношенията между двама души, а най-добре е те сами да се разбират и да не се стига до дела и всякакви разправии. Но какво показва опитът на Балканите, в другите страни около нас. В последните години тръгнаха и тук да вървят нещата добре към споделено родителство, но в Гърция и Румъния от няколко години вече са го въвели в тяхното законодателство. Направено е изследване на психолози, че детето трябва да прекарва минимум 30% от времето с единия си родител - независимо кой от двамата, за да не се губи връзката, за да има пълноценен контакт. Това означава минимум 10 дни в месеца. Идеята е достигнем и у нас тази една трета, тези 30% да се запишат закона“, каза още гостът.

Защо е важно да изучаваме истинската българска история

   Защо е толкова важно да изучаваме истината българска история?

   Най-краткият отговор е, че това е важно заради самочувствието, което получаваме като граждани и като българи. Понеже това, което изучаваме в училище, остава завинаги дълбоко в нас и определя самочувствието ни, като граждани на тази държава.

Днес човечеството можеше да преживява най-хубавите времена

    Днес човечеството можеше да преживява най-хубавите си дни... Но не би.

Неделно послание

 

    От доста време изчаквам подходящия момент, за да започна предавания в Ютюб. Ще ми трябва време, а вероятно и външна помощ, за да станат предаванията по-добри.

    Но все отнякъде трябва да се започне. Иначе идеи и информация имам много. Както съм писал в представянето на този блог - "Всеки луд с номера си, някой с цяла програма". Така ще е и в Ютюб канала... Дано да намеря правилните хора за да постигнем по-добър продукт, с по-добро качество. 

Засега от мен толкова!

Всички тези хора разбраха, само българският съд не разбра

    Всичко започна с една малка бележка, лепната на стъклото на входната врата на блока. Малката бележка беше към мен, за връчване на съдебни книжа. Съвсем непозната ситуация. Отнасяше се за  някакъв закон, съвсем кратък, наречен ЗЗДН.

    В българския съд, не бях и влизал, нито дори като свидетел, по някое дело. Само два пъти съм влизал на приземния етаж, да си извадя свидетелство за съдимост, за кандидатстване за работа.

- Обвинен съм в домашно насилие. - казвам на Васко, с когото се разхождам, в квартал "Иван Вазов" в София, край пазара, близо до Южния парк. Васко направо спира на място, от изумление. С него сме големи приятели от студентските години. Много време сме прекарали заедно тогава, а сега за съжаление се виждаме рядко, поради това, че единият живее в София, другия в Пловдив.

- Ти ако си обвинен в домашно насилие, не трябва да има мъже по улиците! - възкликва Василий.

- Така е - съгласявам се. Обяснявам конкретната ситуация, но какво да обяснява на добър приятел, с който се познаваме повече от двадесет и пет години...

    Делата обаче се проточват и веднъж започнало едно дело, след него следва и друго. така е устроена системата. Става нещо като синджир марка. Казвам това извинително на призовкаря, който вече познавам и който ми носи поредната призовка за явяване на дело. Лафът за синджир марката му харесва и той потвърждава, че е така.

- Аз много се радвам на такива хора като теб, който имат занимание и правят нещо - казва ми той.

    Има предвид, че съм земеделски производител и гледам доста декари с череши. За останалите ми десетки други дейности и занимания той дори няма и представа, но повечето му "клиенти" явно са хора без конкретна дейност и без постоянна трудова заетост.

   В неделя сме седнали на едно от кафенетата на Главната, с момчетата от махалата, както сме правили десетки години. "Момчетата" от махала сме вече мъже, наближаващи петдесетте. Говорим си на най-разнообразни теми. Всеки съзнателно или несъзнателно "ъпдейтва" другите с някаква нова информация. Става въпрос и за моите дела, по принцип.

- Има заведено срещу мен дело, за домашно насилие. - казвам аз. Тук трима човека срещу мен се изпъват инстинктивно и се опулват. Следва кратък размисъл.

- Ама, те видяха ли те в съда? - пита Ачката. 

- Видя ха ме, казвам аз.

- И какво, поддържат ли обвинението? - продължава той, а ние останалите избухваме в смях.

    Смях, смях, ама делата на мен ми се трупат на главата. Първо ограничителна заповед, после дело за нарушаване на ограничителната заповед и т.н.

- Е, то сега остава само Огито да го обвинят. - казва Ивака по същия повод няколко дена по-късно. "Огито" е Огнян Т., директорът на природонаучния музей в Пловдив. Двамата с него едно време в седми клас събирахме буболечки, пеперуди и майски бръмбари, гледахме кактуси, в саксия, изобщо големи бандити бяхме... хе-хе.

    През лятото на 2023 година обаче примката около мен така се затегна, Кирил Николов, бивш съдия, брат на Веселина, така ги нареди нещата, че ме обвиниха в закана за убийство, в условия на продължаващо престъпление. Оттогава срещам този израз по медиите, във връзка с подобни случай, и вече много добре знам какво означава това. Означава задържане за 72 часа в следствения арест. Ако не си толкова криминално проявен те пускат на втория ден.

    - Ти не ми приличаш на бандит. - казва ми едно момче, с което стоим на скамейките, именно в следствения арест в Пловдив. Повечето момчета са от Пловдив и околните села, но той се оказва от София. Когато му казах, че съм 75ти набор, софиянецът възкликна, че майка му е 76ти. Не искаше да каже за какво са го задържали, докато повечето момчета казваха.

    Споменаването за обвиненията срещу мен в насилие, споменаването на наказателните дела, който се водят срещу мен, създава у близките ми и далечни познати голямо объркване. При възможност гледам да не споменавам, но това няма как, понеже делата се точат вече четири години. Хората, който ме познават, по начало започват да се възмущават от съдебната система, която и без това има крехка слава, в България. Налага се освен всичко останало, да им обяснявам, че тук не е виновна съдебната система, а един или два закона, които създават това объркване. Но който не го е минал, не може да разбере, понякога не може да разбере дори в най-общи линии, за какво става въпрос. Повечето започват да си мислят, че щом на "Андрейката" се случват такива работи, следователно съдебната система в България наистина е зле.

   Бързам да кажа, че справедливост има и българския съд е до голяма степен независим и раздава горе-долу справедливи присъди. Но има едно но, едно "Но" и то много голямо. Когато човек не се е сблъсквал със съда, очаква от него наистина справедливост, в най-общочовешки план и в най-чист смисъл. А получава от съда процедури, процедури и пак процедури. Така съдиите се превръщат не толкова в носители на справедливост, но по-скоро в едни чиновници, които гледат точките и запетаите, в изложените пред тях документи. Е, такава е системата.

   Все пак много съжалявам, че не попитах прокурора по делото, Мария Л., дали аз и приличам на престъпник, както и съдията Десислава П. Готов съм да чуя техния отговор, бил той "Да" или "Не". Те все пак са хора, които са виждали в практиката си престъпници, предполагам. Пък от този техен отговор, можеше и аз да науча нещо за себе си, което не знам.