Законът за защита от домашното насилие позволява злоупотреба с правото

Вече няколко пъти пиша срещу така наречения Закон за защита от домашното насилие или накратко ЗЗДН. Обръщат внимание само тези, които вече са пострадали по този закон, още по точно антизакон. Но това не е достатъчно, макар че бройка на тези, пострадали от ЗЗДН нараства в геометрична прогресия. Дори това е достатъчно, за да се разбере, че има нещо дълбоко нередно в ЗЗДН.

Той е всичко онова, което не трябва да бъде един закон - позволява злоупотреба с правото, отрича равният, състезателен принцип при старт на делото, не отчита презумпцията „невинен до доказване на противното“ и т.н. и т.н. Всъщност вече нямаме човек, който има проблем със закона, а имаме закон, който има проблем с човека. Това е фатално.

ЗЗДН все по-рядко се използва за целта, за която е замислен и все по-често се използва за изнудване, за по-добра позиция при начало на разводно дело, за отмъщение и т.н. Резултатът вече е пандемичен, както казах. Едва ли не всяко второ разследване или досъдебно производство в районните поделения на МВР е свързано с този закон и неговото прилагане. Невинните жертви преследвани по този закон стават все повече и повече.

Същевременно държавата и Парламента си имат къде къде по-важни проблеми и не се интересуват от бързото разпадане на семейството, на обществото, на създаващия се хаос, които създава ЗЗДН. Безчовечните заповеди за защита, при които човек изведнъж е лишен от това да вижда детето или децата си, довеждат до много фактически и правни усложнения, довеждат до повече необмислени действия и насилие, вместо да го намаляват.

Моля ви се, мили хора, които ще влезете в следващия парламент, махнете го този закон или поне изведете децата от неговото действие. Също приемете спешно така нареченото споделено родителство в Семейния кодекс. Спрете терора и преследването срещу българските мъже, ако искате все още да има българска държава.

Какво означава православие към днешна дата и защо целият български народ е православен

Самата дума православие предава смисъла – право славя, която славя ще рече почитам, възхвалявам Бога.

Какво ни дава основание да твърдим, че ние сме тези, които правилно славим, възхваляване Бог, че ние православните сме най-старата християнска общност?

Колкото и да е странно именно днешните времена, дори повече от времето, когато българите всяка неделя са ходили със семейството си на църквата или черковата, дават ярко доказателство, че българският народ винаги е бил православен, дори и когато не го съзнава.

Православие означава да следваш простите принципи в живота, да се придържаш към изначалното устройство на света, да спазваш най-логичните и ясни обществени норми. Всичко оттук насетне е някакъв вид изкривяване, което не те прави автоматично еретик, но е възможно, чрез усилно и продължително „изкривяване“ да се доведеш и дотам. Колкото повече се отдалечаваш от първоначалните принципи в живота, от основата на обществено поведение, толкова тази опасност става по-голяма.

Цивилизованият свят днес е подгонен от такива бесове, че да кажеш вече на доброто добро и на лошото лошо, да кажеш на черното черно и на бялото бяло си е едно православие. Да кажеш, че мъжът е мъж и жената е жена, да нямаш колебания за това, какъв е физическия и какъв е социалния ти пол и има ли разминаване между тях, това към ден днешен си е чисто православие. Нещо повече – днес да пишеш на хартия, с молив или химикал, да отидеш на кино с приятели, да отрежеш дърво с трион или да свириш на китара, си е вече нещо ортодоксално, сиреч православно, понеже отвсякъде имаме механизация, компютри, интернет телефони, всевъзможни приспособления за улесняване на бита и много, много информация, а от година насам имаме и ИИ, с цялата му база данни и творчески възможности.

Немалко българи казват за себе си, че не вярват или че са атеисти. Това означава, че не вярват в Бог, вероятно не вярват в отвъдния живот и т.н. Но същите тези българи смятат, че не трябва да се краде, да се лъже, да се убива, да се пожелава имота на ближния и т.н. Смятат че трябва да се учи и да се работи, за да се постигне нещо в живота, смятат че бракът е съюз между мъж и жена и т.н. В такъв случай дори и да не вярват, както те сами казват, е възможно да са по православни и от човек, който твърди че е такъв.

Действително, за наше щастие, в тези доста противоречиви времена, на огромен технологичен напредък, но и на изпуснати от бутилката демони, българският народ проявява своята православна консервативност и трезва мисъл. Това в момента е пътят към спасението. Добре ще е към тях да се прибави и вярата, защото само тя наистина може да ни спаси.