Тюркските народи образуват един широк ръкав, който се простира в продължение на хиляди километри, през територията на Евразия. Този широк ръкав започва още от Северозападен Китай и живеещите там уйгури и други тюркски племена, продължава през земите на киргизи (Киргизстан), казахи (Казхстан), узбеки (Узбекистан), продължава през Туркменистан, Азърбайджан и чрез Турция се докосва и до земите на съвременна и стара Европа. В общи линии това е Пътят на коприната, широко известен и използван още от древността.
Езика на тюрките принадлежи към отделно голямо семейство, различно от (индо)европейското. Причините за това са специфичната му лексика и най-вече граматика, която има няколко ясно изразени черти, като на първо място това е така наречената аглутенация - наслагване или налепване на думите. Така (индо)европейското словосъчетание "в моята стая" (in my room) звучи на турски език - одамда, тоест върху думата ода - стая се наслагват различните части на речта. Индоевропейското - "От къде си?" (Where are you from?) звучи на турски - Нерелисин? и т.н.
Друга специфична особеност на тюркските езици е промяната и съгласуването на гласните звукове, но не тези особености са предмета на нашето изследване.
Петвековното османско владичество на Балканите налага много турски думи в речта на местното балканско население - българи, сърби, гърци, румънци, албанци и т.н. Това влияние е свързано с факта че администрацията през целия този период е била османо-турска, че търговията се е извършвала главно в рамките на Османската империя, че влиянията върху Балканите през тези 5 века са били предимно източни. В резултат ние българите, а и не само, днес все още употребяваме стотици османо-турски думи, които предават специфичен колорит на нашата реч. Тези думи често неправилно са наричани турски, понеже една много голяма част от тях са персийски или арабски думи, но всички те минават под категорията турски думи в българския език.
Науката допуска, че само около десетина думи от речта на българите или по-точно казано балканците са влезнали в речта на османо-турците и се използват и до днес, като крал - kral на турски, войвода - voyvoda на турски и няколко други. Това съотношение от стотици думи, спрямо десет е логично, предвид на господстващото положение на османо-турците и подчинеността на балканците. По същата логика се изброяват и навлезнали стотици гръцки думи в българския език, спрямо много малък брой български думи в гръцкия език, т.е. едно влияние на по-развитото в културно отношение към по-неразвитото.
Само че дори и един бегъл поглед върху турският език (без да говорим за останалите тюркски езици) показва едно значително влияние на балканските езици и най-вече българския върху езика на тези завоеватели и администратори. Това влияние струва ми се официално не е изследвано, поради една или друга причина, макар че в науката отдавна са известни например т. нар. арийско-алтайски успоредици. Това са думи с много древен корен, които се срещат и в (индо)европейските езици и в тюрко-алтайските, макар че това са езици от две съвсем различни семейства. Още в началото на 20 век, както казахме, акад. Стефан Младенов нарича тези успоредици арио-алтайски, но към тях ще се върнем по-късно.
Под балканско влияние, което всъщност започва още на територията на Мала Азия и затова го наричаме трако-хетско, в турския език са навлезли значителен брой думи и то от всички сфери на бита.
Да започнем с основни понятия като бял и черен. На турски думата за бял е бейаз. Другата разпространена сред всички тюркски народи дума за бял е ак, както се използва тя и на турски - ак клисе - бяла черква, например. Връзката между бял, белезникав и бейаз ми се струва очевидна и излишна за доказване. Думите черен и съответно на турски кара - чер, също са с много близко звучене - к-р и ч-р. Но да предположим че тук става въпрос за много древен общ корен, т.е. арио-алтайски. Подобна дума е и гора или на турски орман. Общият корен -ор и съответно -гор е очевиден, още повече че имаме и думата кору или кория - горичка.
Белият дом във Вашингтон, турците наричат Бейаз Сарай, с тази древна дума сарай, добре позната и на българите - дворец, палат, голяма представителна къща. Всъщност не е трудно и в "турската" дума сарай да видим трудно произносимото -ц (ц)арай, което е преминало в -с. Ще рече че думата сарай - царай идва от царски - цареви палати, покои. Думата за дворец, царският двор е приета от турците като сарай - царската резиденция.
Така стигаме и до думата лов и глагола ловувам. На турски тази дума е просто ав. Т.е. днес казваме ловджия или по турски авджия, но връзка между (л)ав и лов също е лесно уловима, още почече че турският език предпочита започването на думата с гласен звук и когато той липсва или се добава такъв или отпада съгласната буква в началото на думата. Например думата илач - лекарство, лек. Тук виждаме добавена въпросната гласна -и и коренът -лач, който не е нищо повече от -лек, лечител, лекарство, лекувам и т.н.
Още един подобен пример с думата алтън - златен, или алтъни - златни пари, жълтици. Виждаме че въпросните турски алтъни (залтъни - златни) произлизат от думата злато - златен, с изпадане отново на първата буква, съгласна.
Друг интересен пример е с думата за свят, която на турски има много синоними - дюнйа, джихан, алем, еврен, кайнат. Но най-популярната дума дюнйа - свят твърде прилича на общоевропейската дума ден (day, день и т.н.) Така когато например в родопските песни се пее за "тази дюнйа лъжовна" - този грешен, измамен свят, много от хората казват просто "тази деньо лъжовна", защото смисълът на свят и ден тук се припокриват, както и "турското" и българското звучене на думата.
Тук можем да добавим още много такива примери защото темата е огромна, а на практика не е била разработване, поне от българските учени. Докато напоследък се чуват опити на турците да свържат турската народност по някакъв начин с хетското наследство в Мала Азия. Те успяват донякъде в тези си опити именно поради това силно културно, а и генетично влияние, оказано от местното население върху пришълците тюрки, което влияние е започнало вероятно преди повече от хиляда години, ако не и по-рано.
Накрая да добавим и няколко примера от гръцкия език, настанили се в езика на новите османски войни и администратори. Старогръцкият глагол "аго" означава водя. Така възниква въпросът дали думата ага - водач, първенец е собствено турска. И вероятно отговорът е не. Старогръцката дума копрос - тор, лайна, гюбре, твърде напомня на турското гюбре - тор. Така вероятно и тази дума не е турска, а с по-стар балкански произход. А една стара латинска дума грекс - кошара, показва че думата егрек също едва ли е турска, а с много по стар средиземноморски произход.
Всички тези примери показват, да го повторим още веднъж, че значимата трако-римско-гръцка култура е оставила доста видими и трудно видими следи в културата и езика на дошлите в началото на второто хилядолетие османо-турски завоеватели. Тази тема трябва да се изследва без излишна пристрастност, а т.нар. речник на чуждите думи в българския език се нуждае от едно сериозно и дълбоко преразглеждане.
