Кои са саките, чийто потомък е царският син Сидхарта Гаутама?
Големият род на Саките е наследник на част от арийските племена, които се установяват в днешна Северна Индия, през второто хилядолетие на новата ера. Това масово нашествие на арийски племена, което протича през цялото второ хилядолетие преди новата ера е засвидетелствано чрез археологически данни и писмени източници. Тези така наречени арийски племена, обитават огромна територия, която се простира от днешното Северно Черноморие, през Средна Азия до западните границите на днешен Китай. Старите автори, свързват саките и другите сродни племена, с така наречените скити, обитавали територията на днешна Украйна и Южна Росия, чак до границите с Пакистан, Индия и Западен Китай. В първи век преди новата ера римският географ Страбон отбелязва, че източните скити се простират до Източното море и Индия. Той уточнява още, че писателите от още по-ранните времена, наричали скитите, които живеели отвъд Каспийско море отчасти саки и отчасти масагети. Древногръцките автори наричали скити народите, който живеели на север.
Скитите са познати и от нашата древна балканска история. Те били родствени с траките племена и народи, със сравнително сходна култура, което дава основание на учените да говорят за трако-скитски стил в изкуството, за трако-скитско родство и т.н.
Чрез постепенното разпространение, още през бронзовата епоха, част от тези конни скито-арийски племена, около средата на II хил. преди новата ера, достигат и до земите на днешна Северна Индия. Това навлизане става през земите на Прикаспието, Иран и Пакистан, а вероятно и от земите на Средна Азия, Афганистан и отново Пакистан.
Ведите
В този нов свят, те донасят със себе си богата материална и духовна култура. Може би най-известното наследство, което донасят арийците в Индия са така наречените Веди. Това са религиозни химни, съдържащи свещено знание, заклинания и напътствие при извършване на различните обреди. Те са рецитирани в мерена реч, а някои се пеят с определени мелодии, при извършването на различните посвещения. Като най-стара се счита така наречената Риг Веда, съдържаща 1028 химна, записана и документирана около 1500 години преди новата ера. Четири са основните ведически текстове – Риг Веда, Сама Веда, Яджур Веда и Атарва Веда. По-късно, около 700 години преди новата ера, на основата на ведите са създадени и така наречените Упанишади.
Самото име Веди, предизвиква интерес за запознатите със старобългарското слово. Да си припомним старобългарския глагол вѣдѣти – „зная” и четенето на старобългарската азбука – Азъ, Боукы, Вѣдѣ, Глаголи, Добро, Ѥстъ и т.н. Впрочем съвсем същото е и значението на санскритската дума Веди – знание, мъдрост.
Връзката между древния език санскрит, езикът на арийците, и днешните езици от т.нар. славянска група е известна отдавна. Но може би темата остава по-популярна в руската научна литература, отколкото в нашата българска.
Славяно-български – авестийски и санскрит
Още преди 150 години, Г.С.Раковски обръща внимание върху приликата на българския език с древният авестийски и древния санскрит, но за съжаление неговите научни трудове остават без заслуженото внимание. В книгата си „Ключ болгарскаго язика”, той дава един много интересен пример, с древноперсийската (авестийска) и древноиндийска (санскритска) думата заминдар (zamindar) – собственик на големи площи земя, земеделец. Дума, която била използвана както в древността, така се използва и до днес на територията на Северна Индия. Връзката, между двете думи, староиндийската (замин) и българската (земя), руската (земля) и т.н. е очевидна. В съвременните езици хинди и урду, наследници на древните арийски езици санскрит и пали, съществуват действително голям брой думи, близки с днешния български и славянските езици. Тези думи надхвърлят обичайната прилика между две групи езици от голямото т.нар. индо-европейско езиково семейство (част от което са и северноиндийските диалекти, както и иранските езици, и славянските, латинските, немските и т.н.)
Голяма част от имената на древните арийски божества, записани във Ведите намират съответствие именно с днешните славянски езици. По тази темата съществува достатъчно литература, като тук само ще споменем за боговете Агни – Огън, Сурия – Слънце (сур – светъл, рус, златист), Деви – богиня, дева и т.н.
Както споменахме, историческата личност Сидхарта Гаутама, след момента на просветление и последвалите негови проповеди, е бил наричан и Шакиямуни (или Сакямуни) – т.е Мърдрецът от рода на Саките. Названието муни - мъдрец е в директна връзка със старославянското мо(н)дръ – мъдър. Така Шакиямуни означава буквално Сакия мудрий или мъдрецът от рода Сака. Самото прозвище Буда (Буддха на езика пали) – Пробудения е свързано както с общия индоевропейски корен *bhoudh така и с българското и старославянско – боуд-ити – будя, а също и „буден”, „пробуден”.
Древните саки
Примерите от лингвистиката (езикознанието) са многобройни, но преди това да се спрем и на някои археологически. Сидхарта Гаутама е от кастата на войните – кшатрии. По това време в Индия съществуват четири основни касти – брахмани – жреци; кшатрии – войни; вайши – търговци, занаятчии и земеделци; шудри – слуги. Като царски син, Сидхарта принадлежи към кастата на войните, които също са администратори и управители. Когато напуска двореца и поема по пътя на скитническия, монашески живот, Сидхарта сваля от себе си отличителните царски знаци, отрязва дългата си коса и дългата си брада, с личния си къс меч и облича робата, светлата дреха, която носели скитащите монасите – самани, брахмани и други.
В едно изображение от края на 3 началото на 2 век преди новата ера от известния район Гандахара в днешен Пакистан, Сидхарта Гаутама- Буда е представен заобиколен именно от такива скитски воини. Любопитните и доста реалистично представени скулптури от Гандахара се свързват от изследователите с едно късно скитско нашествие, от края на 3 век, в земите на древна Индия. Но ние имаме всички основание да предполагаме, че тези скито-арийци са наследници на все същите скити, навлезли в Северна Индия, няколко столетия по рано. Така придобиваме едно почти реалистично изображение на войните от времето на родът Сака, от средата на 6 век преди новата ера.
Разполагаме и с едно сравнително ранно изображение от капител от времето на династията Маури (IV-II век пр.н.е.), на конник, предполагаемо на бъдещия Бодхисатва. От източниците е известно, че любимият кон на царският син Сидхарта Гаутама се наричал Кантака. Думата Кантака е в директна връзка със старобълг. Конь, т.е. името Кантака означава буквално Конят. Действително на санскрит думата кана означава кон. В тази връзка, едно характерно за Индия дърво, с продълговати листа, приличащи на конски уши е наречено на санскрит „канаасса”. Думата Кана-асса означава „ушите на коня” или конски уши, поради специфичната форма на листата на това дърво, с издължен връх. Двете думи кана – кон и асса – уши също не се нуждаят от допълнителен коментар, за връзката с днешните славянски езици, като може би трябва да отбележим, че днес кон-кiн-кон се използва в български, украйнски и руски, докато другата дума „ухо” е общославянска. Дърво от този род е същото, свързано със страданията и Просветлението на Сидхарта Гаутама.
Имена на места, свързани с дейността на Буда, религиозни термини
С живота на Сидхарта Гаутама – Буда са свързани и редица места, личности и събития, запазили своите автентични санскритски и палийски имена от периода на 7- 6-5 век пр.н.е. Известната първа проповед на Сидхарта Гаутама - Буда, след момента на неговото просветление, е произнесена в парка Сарнат, близо до Бенарес (днешният Варанаси). Тя е известна като Дхарма-чакраправартана, което означава Завъртане колелото на закона. Думата чакра, е с много древен корен, който е разпространен и сред арийските и сред други езикови групи, например тюркско-алтайската, като за това свидетелстват общите и близки по звучение думи кръг - чакрък – текер и други.
Любопитно е и понятието правартана – завъртане, буквално „превъртане”. Близостта на тази дума с общо индоевропейските и в частност славянски думи е също очевидна.
Четирите благородни истини, на които учи Сидхарта Гаутама- Буда и които проповядва след момента на Просветлението (или Пробуждането) са известни на санскрит като Чатари (чаттари) ариясаччани – Четири светли (благородни) истини.
Много любопитно е името на парка Сарнат, известен още като Исипатана (или Ришипатана) и където Буда провежда първата си проповед. Името Сарнат (Sarnath), буквално означава паркът на сърните или на английски Deer park. Тук може само да добавим, че думата „сърна” е типично балканска - среща се в български, сръбски и хърватски. И до днес символ на този парк са две сърни, фланкиращи колелото на Дхармата.
Много интересно е и названието на мястото където Сидхарта Гаутама получава просветление. Днес там се издига величествен храм, издигнат преди повече от век от представители на будистите в Бирма (Мианмар). Непосредствено зад храма расте и столетно дърво, за което се предполага че е наследник на дървото, под което е стоял преди 2500 години Сидхарта Гаутама – Буда. В чест на Просветлението, което Сидхарта Гаутама получава на това място, при пълнолуние, в края на годината, дървото е наречено по-късно Бодхи. Самото място, около дървото и храма и до днес е известно като Бодхи Паланка (Bodhi Pallanka). В днешния език хинди, думата паланг (palang) означава легло. Интересно е, че дума „паланка”, със значение малко място, малко градище се среща в български, но не и в останалите славянски езици.
Ако продължим по нататък с езиковите сравнения, може да отбележим още интересни паралели, произлизащи от общия стар праезик. Този праезик, говорен в древността на Балканите и Северното Черноморие, е разнесен от арийците по територията на Евразия чак до днешен Пакистан и Индия. Това е езикът, наследник на който са днешните славянски езици и в частност българският. Това показват и многобройните примери от езиците пали и санскрит, древните езици разпространени в Северна Индия. Дъждовният сезон, т.е. валежите, който в Северна Индия продължава около три месеца (юли-септември) са известни на езика пали като „васса” – валеж. Забележителни са имената и на други два сезона, записани на езиците пали и санскрит – пролетният сезон – вейсака (весак), отговарящ на месеците април-май и есенният – асиня (ашвин), отговарящ на месеците септември-октомври. Името вейсак е доста сходно с руската дума весна – пролет, а името асиня с руската и съответно българската дума за същия този сезон - осень – есен. Времево, сезоните отговарят точно на съответното време от годината.
Ключово понятие в будизма, а и в хиндуизма е думата дхарма – закон, доктрината във вида, в който е създадена. Това понятие - дхарма най-вероятно е сродно със старославянското кръма - и старобълг. кръмьчии - кормчия. Известен е и старославянският сборник със закони – Кръмчая книга или на руски Кормчая книга – ръководна книга. Т.е. понятието дхарма – закон, е свързано също с управление (наставление), принципно указание, което трябва да се следва.
Лингвистичните (езикови) примери са много, но да завършим прегледа с името Харидвар. Това е мястото където река Ганг излиза от Хималаите и навлиза в равнината. Мястото е било известно в миналото и като Гангадвара - Вратата на Ганг. Думата двара е сходна със старославянското двьри - врати, двери, както междувпрочем и с английското door. Общият корен отново е индоевроп. основа *ver-t .
Ступи – надгробни могили
Важните места, свързани с живота на Сидхарта Гаутама – Буда, през следващите векове са белязани със ступи. Ступата е могилоподобна или полусферична структура, съдържаща реликти, която се използва като място за поклонение и медитация. Някои от най-известните ступи, запазени и до днес, са тези издигнати по времето на император Ашока, в 3 век преди новата ера. Цар Ашока Велики е най-видният представител на Маурската династия, която по негово време обхващала почти целия индийски субконтинент.
Преди разпространението на будизма, подобни надгробни съоръжения са били изграждани за различни царе и племенни вождове. Огромен брой надгробни могили са познати и от балканските земи, както и от черноморските степи, свързани с погребенията на знатните траки и скити. Докато тракийските могили били изграждани предимно от пръст и камъни, а скитските от пръст и дърво, то големите ступи в Индия, са изграждани от добре изпечени тухли. В някои от тях при разкопки са открити урни, съдържащи реликтите на починалия. Трупоизгарянето, на знатните индийци от този период, е било основен погребален ритуал. Тялото на Сидхарта Гаутама – Буда също е кремирано, след смъртта му или по-правилно казано след като постигнал Паринирвана – цялостна, окончателна нирвана. Това се случило на 80 годишна възраст, в Кушинагара (днеш Кушинагар, в щата Утар Прадеш). Представителите на владетелския род на саките също били кремирани, а урните с техните реликти полагани в основата на надгробни могили, предимно тухлени.
Всички сведения за историческата личност на Сидхарта Гаутама – Буда, запазени в историческите извори, будиската устна и писмена традиция, извадени на бял свят чрез археологически разкопки, езиците санскрит и пали, наименованията на местности, реки и градове, от онова време, свидетелстват за родствената връзка между арийските племена в Древна Индия и трако-скитския свят от Черноморието, Скития и степите на Евразия. От началото на второто до края на първото хилядолетие пр. н.е., този трако-скитски свят на няколко пъти внася висока, нова култура в земите на Пакистан и Индия.