"За да изуча зачатките на нашата история, аз трябваше да захвана от Омира, да проследя всичките стари елински автори след него, всичките латински списатели и всичките византийски летописци. Като ми беше недостатъчно това, аз трябваше да изуча съседите на древните жители на нашата земя, които са имали съприкосновение със старите Египтяни, Финикияните, Асиро-Вавилонците, дори и със Шумеро-Акадите, и отпосле всичките тия славни народи са били владяни 270 години от жителите на нашето отечество. Нашите прадеди са внели много нещо от своята душа в душата на тия азиято-африкански народи, като обединили различните цивилизации и слели в една, сближили народите и ги накарали да се запознаят и си заемат един на друг полезното. По този начин дойдох до убеждението - като щудирах една верига от четиридесет века - че нашата народна раса е една от най-даровитите: храбра, умна, трудолюбива, свободолюбива, и главно, надарена с творчески гений. От началото на вековете досега тя нищо не е изгубила от тия си черти, които следват да живеят в душата й. Заслугите на нашия народ пред человечеството и цивилизацията са огромни, особено за европейските народи, които чрез нашата земя са добили светлината и умът. Един такъв величествен предмет се указа достоен да плени моето внимание и да ми влее енергия в голямото и трудно предприятие, което аз успешно изкарах докрай...
Направи ми особено неприятно впечатление единодушното твърдение на историците в Европа, че само нашите деди - Траките - били измрели, а всички останали народи и до днес живеят. Шепата Гърци, шепата Керкети, Арменци, дори и Кардуките на Ксенофонта и Кадусите на Страбона живеят в лицето на сегашните Кюрди, а само нашите деди били измрели. на мястото им били се населили Чувашки Татари, дошли от Волга, и после се ославянили! Нашите читатели ще имат случай да видят. че всичко това е измислица и няма в него нищо вярно.
В изследванията си аз съм се ръководил само от чувството на истината: никакви националистически гордости не са били в състояние да ме отбият от този път. Тая моя метода ми направи цял ред открития: и нийде не видях, не срещнах да сьм се заблуждавал. Надявам се моите трудове да създадат много работници на това обширно поле, покрито с рози. Време е народа ни да има история, изработена от нас: от чужденците да не очакваме да ни описват миналото, което те добре не познават. Те толкова пишат за нас, колкото ние можем да напишем за Патагонците. Нека не чакаме какво ще кажат ураколите във Вена, защото те нищо положително не могат да кажат, понеже не ни познават"
Никола Йонков-Владикин "Зачатките на Българската история" 1901 г.
