Ако човек от нашето поколение има дядо или прадядо роден в Пловдив, то голяма е вероятността този дядо да е грък, арменец, евреин, турчин или поне павликянин-католик. Такъв е бил обликът на Пловдив, а изобщо на големите градски центрове, преди сто и двадесет - сто и петдесет години.
Дядото на моя дядо, по майчина линия, Андрея Луков, роден в Пловдив, в средата на 19 век е бил от католиците, макар и вероятно не от павликянските. Според запазените спомени в рода фамилия Лукови идват от Видинския край. Там е имало силна католишка пропаганда през 16-17 век от района на Чипровци и околността. Има и до днес католишки черкви и села.
Навремето дядо ми Андрей беше прочел в хрониката на Константин Муравенов за павликянина (т.е. католик) Арнаут Матея, който идвал от албанския град Шкодра и се беше впечатлил от тази информация. Тук изглежда също има някаква връзка с рода, с фамилията Шкодрови, но по женска линия. От друга страна името Андрей в Албания е доста разпространено, лично бях свидетел на това през 2013 когато ходихме до там, а и до днес над 10 процента от населението е от католишко вероизповедание.
Вероятно Михал И. Луков, роден през 1825 година, е този който идва в Пловдив, от Северозападна България, от района между Чипровци и Видин. Той притежавал няколко чифта волове и достатъчно пари за да закупи 300 дка земи, близо до град Пловдив. Близък е бил с турския бей, притежаващ земите около село Коматево, където са били и неговите 300 дка земи. Михал Луков (1825-1889) се жени за Анка Ковачева, една от петте дъщери на Андрей Ковачев, един от най-богатите пловдивчани по това време, който е имал и двама сина - Иван и Петър. Вероятно евродепутатът Андрей Ковачев, за мен най-симпатичният български евродепутат е наследник именно на тези Ковачеви.
Единственото дете на Михал и Анка е Андрея Луков, роден през 1857 година. По време на руско-турската война през 1877-1878 година, когато част от турското население напуска България, беят остава своите чифлишките земи не на Михал, а на младия Андрея, тогава 20-21 годишен. Той явно вече се доказал като деен и отговорен човек, понеже беят е оставил земите на него, вместо на баща му.
Земеделието се превръща в основна дейност на рода или поне на по-голямата част от него. Андрея Луков има две деца Михал и Анка от първата си жена Катина, която почива млада, двадесет и две годишна. От втората си жена Джена (Шкодрова), има четирима сина Иван, Петър, Георги, Стефан и една дъщеря Екатерина. Семейството отглежда и две храненичета.
В самото начало на 20 век, фамилията построява няколко сгради в градския център и в католишката махала в град Пловдив. Една от сградите е тази на края на главната улица, точно преди подлеза на бул. „Шести септември” известна и до днес като Прокуратурата. На фасадата са запазени инициалите АМЛ (Андрей Михалов Луков) и годината 1910. Днес сградата е разделена между много и най-различни наследници, на многобройната фамилия. Значението й за такива като мен е по скоро символично, отколкото материално. По нагоре в квартал Капана се намира и още една ъглова сграда, притежание на рода, известна със старото си име отпреди 9-ти септември - "Златната Лисица".
Земите в Коматево, които фамилията обработва, са около 1000 дка. В главния стопански двор, където е бил старият чифлик е построена масивна сграда, също около 1910 година. Тази сграда е запазена и до днес, със масивно каменно подземие, за съхраняване на продукти и горна широка жилищна част. За съжаление Андрея Луков умира сравнително млад, понеже се заразява с тиф, докато лично полага грижи за едни от работниците си.
Тази година се навършват 100 години от смъртта на прапрадядо ми Андрея, а и сто и шестдесет години от рождението му. На него е кръстен дядо ми Андрей (1920 -1997), син на Иван Луков. Оттам по късно и аз съм кръстен Андрей и нося това по-рядко срещано за България име.
Андрея Луков (1857-1917)
