Едно от старите тракийски названия за град, населено място, е думата "дева" или "дава". Тази дума е доста разпространена в имената на населени места по целите Балкани. Тя се е запазила в името на нашия град Пловдив (старо Пулпудева). Произходът на думата дева (дава) е много интересен. От една страна той е свързан с понятието за див-дев, оттам и думата дева и девойка. От друга страна е свързан с представата за дивен – чуден (а също и странен, див), както и глагол дивя се – нещо средно между учудвам се и възхищавам се. От трета страна е свързан с понятието за божествен – индо-арийската дума дева (deva) - божество както и латинското deus "божество" и divus "божествен". На старослявянски въщо имаме дума "девъ" със значение божество, богиня.
Да не забравяме и прилагателното дивна – чудна, прекрасна, приказна.
Затова не е чудно, че в древността хората са изобразявали градската богиня именно като жена, с корона, венец от крепостни стени. Имаме запазени такива изображения върху антични монети от различни български градове.
Останалите тракийски названия за град, населено място, освен дева (дава) са - брия, пара, диза и други.
Антична монета от Филипопол, с изображение на градската богиня, с корона от кули и крепостни стени.
Поглед към Небет тепе, с най-старите запазени крепостни стени, от 6 век преди новата ера.
