От две години се канех да направя една обиколка на Егейска Македония и то през есента, когато предполагах, че ще е много есенно и красиво. Въпреки, че човек знае, или предполага, какво ще види, непознатото си е непознато и до края не може да си сигурен какво точно те очаква.
Преди две
години през април направих доста интензивна обиколка на Европейска Турция, с пет нощувки. В края на август същата година направих бързо изследване и на Северна Добруджа, по исторически
места. Както и сега в северозападна Гърция, в Егейска Македония. Понеже съм обиколил вече земите от град Александрополис до
град Солун, исках да отида в най-западната част, в гръцките
земи разположени между Северна Македония и Албания.
Първото впечатление беше, че цените в
Гърция вече са почти колкото в България. Това ще рече, че цените тук в България са
се вдигнали много за последните години и са се изравнили с гръцките.
Гърците са много любезни навсякъде, незнам защо е излезнало противното
твърдение.
Първата ми спирка беше във Вергина, близо до град Бер (Верия).
Тук наблизо е била столицата на древномакедонското царство. Във Вергина е
гробницата на Филип II Македонски, с невероятно богатство и много добре
експонирано. Извадих и късмет. Бях там точно на 28 октомври, когато се оказа, че е националният празник на Гърция и всички музей бяха безплатни. Освен гробницата, до централния път се издига и един нов музей Еге, с много впечатляваща сбирка и изобщо много артистично изложена колекция. Снимки от Вергина, от гробницата и музея (като първите няколко са от град Кукуш (Килкис), където нямаше нищо интересно) -
Хостелът във Вергина беше много приятен, цената беше 30 евро на вечер, без закуска. Бих останал на това място и повече, но при друг повод. Ходих за няколко часа и до близкия град Бер (Верия), който е разположен на един склон, а някак си зад този склон има река и съответно още един склон. Но македонските градове и тук и в Северна Македония са много особени, затова казвам, че докато не видиш нещо, например един град, не може да си го представиш на склон ли е, на хълм ли е, в равното ли е и т.н. и колкото и да гледаш снимки, не може да придобиеш представа. В първи век от новата ера тук е проповядвал и апостол
Павел с неговите сподвижници, за което е споменато в Новия Завет. Градът има и богата средновековна история -
Тук са снимките и от град Костур (Кастория), където първоначално смятах да остана също два дена. Много красиво изглеждащ на снимки, градът също е разположен на езеро, както и много други градове в Македония, а също и на хълм, който се вдава в езерото. Само че водата от езерото е застояла и мирише на тиня. Правеха се и някакви ремонти. Хората изглеждат някак нервни и говорят на висок тон. При влизането на града ме посрещна голямо стадо гъски, който доста силно и страшно хъскаха. Изобщо градът не ми хареса толкова, че да остана, въпреки че имаше толкова много средновековни параклиси и църкви, буквално на всеки пет метра... Разгледах го за няколко часа и се изнесох.
Така, навръх рождения ми ден, на 29 октомври, пристигнах малко неподготвен на Преспанското езеро, в гръцката му част. Тук на остров
свети Ахил, в едноименната базилика, са разкрити няколко гроба, като
единият се предполага, че е бил на цар Самуил. Стъпих на острова, а след минути и в базиликата точно преди залез и спонтанно се изкачих на синтрона в абсидата, където си щракнах три селфита. Иначе мястото е на практика изоставено, пасат крави наоколо и е минирано с крави говна.
Спах на острова, където има много прилична къща-хотел. Тук живее едно много симпатично семейство. Мъжът се казва Йоргос, но говори български, а жена му е влахкиня, а с децата си и помежду си говорят на гръцки. Около Преспанското езеро, в момента почти безлюдно, са живеели навремето десет хиляди човека! Всички те славяноговорящи, а дали ще ги наречем македонци или българи - все тая. Остров св. Ахил се оказа изненадващо дълъг, а накрая има цял, но също разрушен, манастир. Изобщо останах очарован от всичко видяно -
Зареден с енергия продължих нататък към град Едеса. Преди това се изкачих до село Невеска (Нимфео), което пишеше, че е на 1350 метра височина, а на други места, че е на 1850 метра. Така или иначе много красиво, а и със сигурност и много високо. Мислех да нощувам в някоя хижа под планината Каймакчалан, която се издига на границата между Гърция и Северна Македония като огромна стена, където да се разходя на другия ден. Плановете обаче се промениха и чак към девет часа вечерта се озовах в град Воден (Едеса). След малко лутане успях да се настанят в един по-евтин хотел на центъра и още същата вечер отидох до водопадите. Не знаех и тук какво да очаквам, но градът се оказа разположен на равно над една голяма падина. Двата водопада, особено единия, падаха гръмовно надолу, пръскаха вода навсякъде и бяха много впечатляващи. Добре че отидох през нощта, защото на сутринта водата течеше доста по-слабо, като изглежда се контролира от хората някъде нагоре по течението. На сутринта се разходих из града, където можеше да остана още един ден и да разгледам нещо в околността. Признавам, че подготовката ми за цялата тази обиколка беше много повърхностна.
Все пак, добре че видях и това място, казах си точно преди да напусна Воден. Това се отнася и за цялата ми обиколка, която както и в Северна Добруджа продължи само пет дена, с четири нощувки...
Снимки от град Воден (Едеса), тамошния Варош и водопадите -
Поздрави на всички!