Тази реч на Доналд Тръмп е от началото на неговата президентска кампания, преди близо две години. Тези негови думи обаче съвсем наскоро бяха припомнени, предвид победата му и то категорична, на настоящите избори в САЩ. Това, което мейнстрийм медиите се опитваха да скриват и да заглушават през това време, вече си пробива път и достига дори до хората, които все още се чудят какво доведе до победата на Тръмп, при това категорична. Отговорът е съвсем кратък. Победата на Доналд Тръмп се дължи единствено на победата на здравия разум, който за щастие преобладава в по-голямата част от човечеството и в частност в гражданите на САЩ.
LuckyAK
15 ноември 2024 г.
Планът на президента Тръмп за защита на децата от левичарското джендър безумие
6 ноември 2024 г.
Обиколка на Егейска Македония
От две години се канех да направя една обиколка на Егейска Македония и то през есента, когато предполагах, че ще е много есенно и красиво. Въпреки, че човек знае, или предполага, какво ще види, непознатото си е непознато и до края не може да си сигурен какво точно те очаква.
Преди две години през април направих доста интензивна обиколка на Европейска Турция, с пет нощувки. В края на август същата година направих бързо изследване и на Северна Добруджа, по исторически места. Както и сега в северозападна Гърция, в Егейска Македония. Понеже съм обиколил вече земите от град Александрополис до град Солун, исках да отида в най-западната част, в гръцките земи разположени между Северна Македония и Албания.
21 октомври 2024 г.
Тошо Фашиста и Вълко Комуниста
Всяко време ражда своите герои, а нашето не прави изключение от това правило. На деня на свети Мина (11.11) 1997 година, на второ четене в Парламента беше приет закон за връщане на горите на бившите собственици. В началото имаше повече ентусиазъм и приказки, какво ще се прави, отколкото някакви конкретни действия, а и липсваха съответните нормативни актове към закона.
В началото на 2000 година вече започнаха да се оформят конкретни предложения, да се създават нови структури и да се възстановяват стари. Събирахме се няколко пъти Тодор Т., Христо Д. - Христоза, Вълко В. и аз, още студент, като представители на по-големите собственици на гори, да решаваме какво ще правим по-нататък. Първоначално мнението беше да се създаде акционерно дружество и такова беше регистрирано. По-късно се разбра, че по-удачна форма на експлоатация на горите би била кооперацията, както преди 9-ти септември 1944 година.
Тук именно нашите герои се разделиха. Тодор Т., беше наречен навремето Фашиста, именно поради факта, че дядо му, по майчина линия, е притежавал доста гори и имоти в селото. Богдан Чилов, също и наш прадядо, от големия Чилов род, наистина е притежавал най-много гори, в реални и идеални граници. Въпреки че след девети септември не е бил обявен официално за фашист и враг на народа, това се беше случило с неговия внук, макар и под формата на прякор.
Братовчед му Вълко Василевски беше непознат за селото. Излязъл още като студент, дълги години работил и живял в Москва, рядко посещаваше родното си село. Вълко не само се появи, но и заживя в родното си село, като председател на възстановената кооперация „Мурджов пожар”. Скоро кооперацията се разви и е монополист в почти всичко, и по това прилича на социалистическите дружества и форми на управление. Това статукво изглежда все още е приемливо за хората, и работниците, и собствениците на гори. Като стар директор Вълко въведе своите правила за ред и организация в действията на ръководената от него кооперация. Нашата кооперация, която стопанисва над двадесет хиляди декара гори, стана пример за подражание за целия регион и има добро име.
Тошо Фашиста пък не можа да се съгласи с тази форма на управление и с отмяната на АД-то и се превърна в класически пример на опозиция. Обедини около себе си недоволни както от личността на Вълко, така и от неговите методи на работа и форма на управление.
Аз лично не заемам някаква позиция по отношение на тях двамата, понеже от една страна и с двамата сме роднини, а от друга и единият и другият ме дразнят понякога със своите действия. На мен ми се налагало да работя и с двамата и поне за мен и с единият и с другият не е лесно да се работи.
Славейно 2004 година
Послепис:
Това го писах точно преди двадесет години, през 2004 година. Какво да ви кажа, пак съм тук, ама от 26 години вече съм на 48 години. Нашите герои са си живи и здрави. Както има един лаф тук на село – Стигнахме ги, на години.
3 октомври 2024 г.
Славейно - мозъкът на Родопите
Не мога да си обясня защо, но досега в моето творчество трябваше да съм изписал стотици страници за Славейно, а аз не съм написал почти нищо. Сумарно погледнато тук на село съм прекарал повече от десет години от живота си.
Това е като започнем от летните ваканции едно време, който бяха по три месеца и прекарвахме изцяло в Славейно, с много приятели от Смолян, Кърджали, Пловдив, София, дошли като нас с родители, баби, дядовци, за лятото; като включа онези пет години от 2002 до 2007 когато се занимавах интензивно с дърводобив и живях на село почти целогодишно и оттогава досега, както казах сумарно поне десет години живот.
Но да си дойдем на темата. Много често чуваме фразата "Сърцето на Родопите" или "сърцето на планината" или на нещо друго. В случая село Славейно наистина се намира в Средните Родопи, но оставяме сърцето на планината за друго село, например Момчиловци. Ние в Славейно не сме сърцето, ние сме мозъкът на планината Родопи. Може да звучи малко нескромно, но натам водят фактите. Доста учени хора и особено лекари, както вече е известно, са излезнали от селото, а също и от съседното село Петково. Славейно и Петково са две християнски села навремето сравнително изолирани, сред дузина българо-мохамедански такива. Казвам навремето, понеже днес всичко е поразмесено, а и селата в Родопите са масово обезлюдени.
И въпреки това, въпреки че в Славейно има по малко от сто местни жители, към днешна дата, традицията продължава. В селото се намира база на СУ "Св. Климент Охридски", която се ползва основно от катедра "Етнология" на университета. Тук от няколко години се провеждат докторски четения, на етнолозите. Докторски четения на етнолози от цялата страна, не е малко, за нашето малко село! Но както казах ние сме мозъкът на Родопите, ако трябва да работим с тази метафора.
И малко самокритика накрая, защото ние всички все обичаме да се хвалим с това и онова, все да сме по и най. Много сме се изпокарали напоследък, едни с други. И не само тук на село, а и в цяла България. Това си е направо нещо като пандемия, в момента. Така, в случая с нас, в Славейно, "мозъкът на Родопите" не функционира правилно, а оттам и цялото тяло.
Дали ние като едни работливи и трезви родопчани ще намерим правилния път? Нямам представа, а и не смея вече на нищо да се надявам. Но все пак разумът трябва да наделее, ако искаме да оцелеем, да се запазим. А, белким, тръгнем да вървим и напред.
22 септември 2024 г.
Изключително интересно слово за Независимостта от Наташа Костадинова
Независимостта на България – един акт, до който се стига след поредица от благоприятни събития и виртуозна дипломация:
Берлинският договор ограничава статута на Княжество България като го прави васално на султана, налага забрана върху сключването на договори с други държави, плаща данък на империята. Същото важи и за Източна Румелия. В края на XIX и първите години на XX в. България е най-бързо проспериращата балканска държава. Успява да осъществи и Съединението през 1885 г., но до пълното фактическо обединение на двете територии по международните актове не се стига – князът става генерал-губернатор на Източна Румелия, но тя продължава да бъде автономна област в Османската империя.
Същата 1908 г. е ключова и за друга страна от Берлинския договор – приключва 30-годишното управление на Босна и Херцеговина от Австро-Унгарската империя, която не възнамерява да я върне на османците, а да я анексира. Същото намерение има и Гърция за остров Крит.
Положението в самата Османска империя през 1908 г. е динамично. През юли избухва младотурската революция, завършваща с преврат, което красноречиво доказва кризата в империята. Българският дипломатически агент там – Иван Гешов, анализирайки ситуацията предлага на външния ни министър и правителството на Александър Малинов да пристъпи към обявяване на Независимостта. То обаче не споделя това убеждение, смятайки го за прибързо и опасно за България.
На 30 август 1908 г. за рождения ден на султана е дадена гала вечеря, на която са поканени всички дипломатически мисии. По решение на младотурците единствен непоканен е българският представител – Иван Гешов под претекст, че е само агент, а не посланик. Тази пренебрежителна демонстрация на подчиненото васално положение на България се превръща в така наречения „инцидент Гешов“, което довежда до неговото отзоваване и до поредица от опити на Великите сили да изгладят недоразумението.
Конфликтът се задълбочава от стачката на Източните железници, собственост на Османската империя, но управлявани от Австро-унгарска компания. По онова време икономически важният железен път е разделен – в Княжеството се управлява от Българските държавни железници, а в Източна Румелия от Източните железници. В спомените на Георги Пашев (заместник-началник на гара Пловдив), които се съхраняват в Държавен архив – Пловдив се говори, колко тягостно за пътника е било да си купува три билета, ако иска да пътува от Княжеството до Пловдив: един път от София до Вакарел – от БДЖ, после от Вакарел до Белово – от турската компания „Виталис“ и накрая билет от Белово до Пловдив – от Източни железници.
Австро-унгарската компания си навлича неприязънта на населението с политиката си „да не връща грошове, турските войници да пътуват с преференции за разлика от българските, таксите за българските пристанища да са по-високи , за разлика от тези в турските, гарите да носят имена на латиница, а не на кирилица и като цяло кара българинът се чувства като чужденец на своя земя“, спомня си Пашев.
Със стачката търговията спира и се заражда остро недоволство у населението за бързо разрешаване на конфликта.
Имайки предвид дипломатическия скандал с Гешов и обострените от него българо-османски отношения, моментът се вижда подходящ за правителството на Александър Малинов и той нарежда конфискуването на железопътните линии и гари на Източни железници и изпраща Железопътния полк и българските железничари да завземат управлението на гарите. Турските железничари идват с композиция от Империята в опит да си върнат загубените позиции, но българите екзалтирано препречват линиите с телата си. Следва изпращането на ултиматум, в който Турската империя дава тридневен срок за връщане на завзетия път.
Съхранените документи говорят, че на 16 септември се изпраща телеграма до Княз Фердинанд, в която Министерският съвет подчертава окончателното си и безвъзвратно решение да задържи линиите и съобщава на Княза, че е решило до провъзгласи Княжеството в Царство на 21 септември.
Първоначално заявената дата се променя на 22 септември, за да се синхронизира с предстоящото анексиране на Босна и Херцеговина от Австро-Унгарската империя.
Поредицата от благоприятни обстоятелства в международен план и нововъзникналите за разрешаване проблеми пред българското правителство и княза – Инцидентът „Гешов“ и Източни Железници – водят до естественото си решение за осъществяване на националната мечта и личната амбиция на Фердинанд. За това говори министър-председателят Малинов: „С Железничния проблем решихме и Независимостта на България“.
На 22 септември 1908 г. в Търново в църквата „Св. 40 мъченици“ княз Фердинанд обявява „съединената на 6 септември 1885 г. България за независимо Българско Царство“ с манифест, като така отхвърля васалството на Османската империя.
В следващите дни Фердинанд пристига в Пловдив. Кметът на града и представителите на институциите организират празничното му посрещане и сред стотици ликуващи хора Фердинанд минава през специална Триумфална арка с надпис „От пловдивските граждани“ и стъпва на площада пред Офицерския клуб, завинаги запечатано на кадър, съхранен в „Държавен архив“ – Пловдив.
Независимостта и нейното признаване е постигната след прецизно дипломатическо съгласуване на действията на България с Великите сили, както и от съвместната работа на княза и цялото правителство. Освен България и Австро-Унгария нарушава клаузите на Берлинския договор за Босна и Херцеговина. По същото време и Гърция анексира остров Крит. Това, както и демонстрираната готовност на българската армия да се справи при евентуален конфликт, принуждават Великите сили активно да работят за уреждане на взаимоотношенията помежду си. Събитията стават известни като „Балканската криза от 1908-1909 г.“
След обявяването на Независимостта Фердинанд приема титлата „Цар на българите“, а България получава международно признаване, равноправен статут, явява се отново на картата и пред света като самостоятелна и независима, а българите добиваме самочувствието, че сме способни сами да осъществим националното си обединение.
Честит празник, българи!
Наташа Костадинова началник-отдел "Държавен архив" Пловдив
22 август 2024 г.
14 август 2024 г.
31 юли 2024 г.
Една малоумна фалшива новина обикаля медиите
Така наречените фалшиви нови успяват да пробият в сериозните медии почти всеки ден. Но си позволявам да нарека тази фалшива новина и малоумна, защото тя наистина е такава, понеже е много лесно проверима. Тя обаче за пореден път разкрива феномена за пълно надмощие на емоционалното над рационалното, така характерен за днешните времена, раздухван най-вече от така наречените социални медии.
Много и то сериозни медии, тиражираха новината, че фундаментът на знамето в Рожен се пропуквал и имало нужда от спешен ремонт, за да не падне пилонът. И това се случва само година след официалното откриване на 111 метровия пилон, с красивото ни национално знаме… Ужас!
Интересно е, че този път действително много сериозни и доказани медии, отразиха тази новина, без елементарна проверка. Новината се появи преди два дни, изглежда тръгнала от кореспондент на БГНЕС, доколкото е проследимо, при един бърз преглед. Започна нейното тиражиране в различните онлайн издания и дори се появиха вече коментари и анализи от сериозни хора по този казус, които обсъждат започналото пропукване на фундамента, в едно с нашите възможности като българи и нашия национален характер… Ужас!
И изобщо, действително има трагедия, не за друго, а защото се иска не повече от минута за проверка, за да разбере човек за какво наистина иде реч. Става въпрос, че има проблеми не с фундамента, на който е поставен пилона, а с една малка карта, с патриотични надписи, поставена отстрани върху голяма купчина чакъл. Тази карта, съставена от няколко мраморни плоскости, действително се е разместила, поради това, че не е поставена върху стабилен фундамент, но тя няма нищо общо с пилона и проблемът с нея е съвсем минимален, отстраним в рамките на часове и със съвсем малко средства.
Обаче самобичуването в медии, в социални мрежи и канали вече започна - за това какъв ни е патриотизмът, какъв ни е национализмът, че едно нещо не може да направим като хората и т.н. Ясно е, кой има полза от разпространението на подобни твърдения и от коментари уронващи националното ни самочувствие. Но не става ясно, тази конкретна новина от проста глупост и малоумие ли е написана или всичко това е направено с умисъл, именно за да предизвика реакцията, която и предизвика.
23 юни 2024 г.
Процес на раздяла - емоционални индикатори, че другият родител започва да отчуждава детето
Раздяла - след това следват страховете и паниката.
В единия родител (най - често) при майката се отключва механизъм на нарцистично задоволяване на желанията й. Болезнено се преживава факта, че детето може да бъде отделено от нея дори за няколко часа. Болестно чувство, че детето е нейно притежание, понеже го усеща като нейно нарцистично продължение.
Загуба и самота - последвани от тъга и депресия. Обвинения и проекция.22 юни 2024 г.
Това което се случва в Украйна и Русия никога няма да се случи в България
Трудно може да кажем дали украинците или руснаците са по-виновни за това, което се случва в момента и продължава вече две години. А то е разрушения, трясък от оръдия и бомби и много много човешки жертви. Да приемем, че и руснаци и украинци са еднакво виновни и са едни побойници, на които цивилизования свят отдавна трябваше да е направил забележка и да ги е разделил на две страни от тази кавга и от тази война. Но не е само това.
На мен като на човек европеец, демократичен, много лошо впечатление ми прави следното. Усеща се и се вижда и до ден днешен, особено в този конфликт, разделението, което съществува и в Русия, но и не в по-малка степен и в Украйна между класите, между обикновените хора и елита. Едно истинско и дълбоко различие и разделение, което тук в България никога не е съществувало. Това е един отзвук от крепостничеството, съществувало в цяла Русия, включително и Малорусия, т.е. днешните украински земи, почти до края на 19 век. В България въпреки всички различия между хората, дори и по онова време, въпреки и че сме били под робство, не е съществувала такава дълбока пропаст между тези, които е трябвало да работят и тези, които е трябвало да управляват. Едните разбира се, са една огромна маса, а другите една доста по-малка група хора. Точно тази, запазила се от едно време разлика, позволява и днес на елитите в двете страни да изпращат на фронта като жертвени животни стотици хиляди хора. Хора, чиито живот, чиято стойност като човеци е друга категория...
Ще дам първо един цитат от Георги Раковски, който много живописно описва какво е това, което наричаме крепостничество. Това той прави във своята брошура озаглавена „Преселение в Русия или Руската убийствена политика за българите“, брошура издадена по повод изселване на българи към южните руски земи, в средата на 19 век. Георги Раковски предупреждава българите, че там нищо добро не ги очаква. Нещо повече, ето какво казва той: „А ето как ще ви настанят, щом идете тамо: Ще ви продадат и споделят на някои си спахии (помещики), които, като ви определят по една част земя да си направите по-прости и по-бедни още и от цигански колиби, ще ви карат насила с кнута (бич руски) деня и нощя да им работите като коне, само за едно облекло и за една прехрана? Кожи необработени и черен като земя хляб! Вие ще бъдете техни вечни роби и те ще ви продават един другиму си като добитък, когато им скимне! О! Какъв срам за вас! Тамо няма уплаквание пред никого си; защото от онова място, в което ви заклещят един път, не можете ся веке помръдна наникъде!“
Както и днес, на мобилизираните войници на фронта в Украйна им взимат телефоните и ги пращат в окопите директно на първа линия. Със същото онова чувство, останало от миналите столетия.
Такова отношение от човек към човек тук на Балканите никога не го е имало, особено в България. Ние винаги сме били по-демократични, така да го кажем, по-равнопоставени и с по еднакво отношение към себеподобните.
След словата пламени на Раковски, да цитирам и един друг великан на словото, който има наблюдение по тази и още много теми – народният поет Иван Вазов. Става въпрос за романа „Нова земя“ и писмото на един руски администратор, в новоосвободена България, малко след 1878 година. Разбира се това писмо е предполагаемо, но както в повечето случаи Вазов описва действителни случки и събития, в този роман. И ето какво пише руския граф Марузин до любимата си, Любов Александровна, която е в Русия: „Какви мили, добри, простодушни тия български селяни! Представи си, Любов Александровна, влазят при мене в канцеларията, свалят шапка и си подават ръката. Представи си един наш мужик, които би направил същото у нас на един колежски асесор! Скандал! Светата Рус цяла би се разтресла!… И знаеш? Стискат добре, пръстите пращят в тяхната шиеста ръка. «Ваше сиятелство» — няма — «Господине!» На губернатора — тоже! И нему — ръка! Прекрасен народ, демократически нрави! Право, има що да се поучим у братушките.“
Това е разбира се малка част от писмото, но от нея се вижда, че по онова време, да влезе един обикновен руски селянин, мужик, в канцеларията при някой висш чиновник и да му подаде ръка, да се здрависа с него би бил чутовен скандал! А в същото време българските селяни не са имали такова притеснение, нито от другата страна на това се е гледало като на нещо скандално
Точно поради сравнителното равноправие и взаимно уважение между хората, което винаги е съществувало по българските земи казвам, че това, което се случва днес в Русия и Украйна никога няма да се случи при нас. Колкото и да ни разделят като общество и да ни подстрекават външни агитатори да заемем едната или другата страна в този конфликт, а и не само в този, трезвостта и практичност в българинът все пак остава. Както и демократичността и уважението към другия.
12 юни 2024 г.
Първите християни в Европа са македонските българи
Макар и да звучи така, това не е нещо сензационно. Просто е време ние българите да осъзнаем и разберем нашето минало и нашата истинска история, за да може по-добре да работим и да се справяме в бъдеще и с всичко онова, които предстои. А възможно е, вече осъзнати и трудолюбиви, да дадем добър пример и на други народи.