6 април 2014 г.

Лъвът на Балканите

Живял ли е някога лъвът на Балканите? Съществува ли връзка между лъвът от днешния български герб и миналото на българските земи?
Имаме сигурни сведения, че до първите векове на новата ера животното лъв е обитавало земите на Балканите.
За лъвове в южнобългарските земи свидетелства историкът Херодот(V в. пр. н.е.). Когато описва похода на персиеца Ксеркс към Гърция, той разказва, че “По пътя лъвове нападнали камилите на Ксеркс, които носели припаси. Те излизали нощем от леговищата си и не нападали нищо друго, нито добитъка, нито хората, а погубвали само камилите.” По нататък историкът уточнява, че в тези местности има много лъвове и диви бикове, като границата на лъвовете е река Нестос (Места), която тече през Абдера, и река Ахелой, която тече през Акарнания, в днешна Гърция.
Век по късно големият философ и естественик Аристотел също пише за лъвовете. „Лъвовете се въдят предимно в Либия (Африка), а в Европа между реките Ахелой (която тече през Акарнания) и река Нестос (Места). Пантери се въдят в Мала Азия, но не и в Европа.” На изток от река Места не се срещали лъвове, според Аристотел, който всъщност потвърждава сведенията на Херодот.
Пълководецът Ксенофонт (нач. на ІV век пр.н.е.) също споменава, че лъвове живели около планините Пангей, Китос, която е над Македония, в Мизийски Олимп (до съвременния град Бурса) и планината Пинд, в днешна Гърция.
В южните земи на Балканите, се срещали освен лъвове и много диви бикове, както споменава Херодот. Лъв в борба с бик се среща изобразен на монети от Халкидическия полуостров.
Върху пеонски монети от ІV век е изобразен Херакъл в борба с немейския лъв. Пеоните обитавали все същите територии, по долното течение на реките Струма и Вардар.
На кана от Рогозенското съкровище виждаме изобразена богинята Бендида, възседнала лъвица.
Римският историк Плутарх (ІІ в.) разказва как тракийския цар Котис “подарил лъв от своя страна на едного, който му подарил пантера”.
Изображение на лъв присъства и върху оброчни плочки с изображение на Тракийския конник. На една такава плочка открита при с. Глава Панега, от ІІ-ІІІ век, Конникът държи с едната си ръка убита сърна, а лъвът под него е захапал провесеното надолу тяло на сърната. Под тази сцена също има изобразени лъвове, нападащи диви сърни и елени.
Лъвът изглежда е бил все още доста популярен в началото на новото хилядолетие, понеже го виждаме и като знак на знамето на византийската област (тема) Тракия, от 5-6 век.
Изображение на лъв присъства и в Мадарския релеф, на който релеф под триумфиращия конник е изобразен лъв, прободен с копие. Традиционно Мадарският конник се датира в 8-9 век, но е възможно да е създаден и по-рано.





Няма коментари:

Публикуване на коментар