13 юли 2013 г.

Македония - приказка безкрай

Приказка безкрай. Така превеждам аз туристическото лого на Македония – Makedonia timeless.

Македония действително е приказна земя.

Убедих се в това още при първото посещение в тази страна преди 15 години.

Гледката към залязващото слънце над скалите на Прилеп, поглед към град Битоля от високото, Охридското езеро, албанските планини над Струга, църквите Св. Климент, Св. София, Самуилова крепост. Параклисът св. Йоан Канео и гледката към малките вълнички в равното и бистро езеро. И по нататък - планината Галичица и мрачното Преспанско езеро. Величественият и живописен манастир св. Наум и притаената под скалите  Св. Богородица Заумска. Плюс спомени, песни, приказки и легенди.
Тогава все още имах желанието да убеждавам македонците, че са българи. Днес разбирам, че това не е най-правилната политика. Нации се раждат и умират, каза веднъж нашата преподавателка по латински в университета. Това нейно наблюдение се отнасяше конкретно за македонската държава и македонския народ. Преди 20 години се роди македонската държава и македонския народ. И той много прилича, но и се различава от българския. България и Македония са като две сестри – много близки, но все пак със свой собствен характер.

Днес националистическите претенции на двете държави са отстъпили място на разума. Практичното е надделяло над страстите. Македонците виждат, че имат полза от приятелското отношение на България, в политическо, икономическо и културно отношение. За една страна, която се опитва да развива туризмът, никога не са излишни  и повече туристи.

Преди 15 години  в Македония срещахме и положително и отрицателно отношение към нас като българи.  Днес отношението към българите е доста по-добро. А и Македония се универсиализира, подобно на останалия свят. Та, в повечето исторически обекти входът за македонците е 50 динара, а за чужденците 100 динара, т.е. около 3 лв. На нас обаче  навсякъде ни взимаха по 50 динара. Няколко пъти чухме репликата - Българи – наши. Или просто мълчаливо съгласие – българи - 50 динара. Едно негласно споразумение за близост и приятелство.
 
Не е лесно на македонците да живеят в центъра на Балканите, заобиколени от сърби, гърци, българи, албанци, всички с претенции към тяхната територия. Тяхната история ако и в продължание на 10 века да е била част от българската история все пак носи своя специфика. Освен това македонците не познават добре своята история от последните 1000-1300 години. Вкопчили са се в най-новата си история и античната. 

 На няколко пъти чухме хора македонци да задават въпроса Кирил и Методий ли са ученици на Климент Охридски и на Наум Преславски или обратното. Както и въпроса кой е царувал и управлявал по това време. Аз слушах, но не се намесвах в подобни разговори. Нека всеки сам да открие правилния път и историческата истина.

             Важното е, че Охридското езеро е все така спокойно, дълбоко и чисто. И че цената за входа в историческите забележителности за македонци и българи е една и съща.



Няма коментари:

Публикуване на коментар