Превивай гръбнак пред силния, прави се на мъж пред слабия

 

    Помним през годините големи недоразумения, ставали министри, като например царският кадър Николай Василев. Прехвален авторитет по икономика, който толкова разбираше от икономика, че накрая беше изпратен да решава как се пишат имената на българските селища и градове на английски език, като министър на администрацията. Помним и момчето от ДС-то Красимир Каракачанов, с торбичката от Била по международните летища.

    Помним и много други недоразумения, но такова като Георг Георгиев, сегашния ни външен министър сигурен съм няма и да видим повече. Израсъл като типичния комсомолец, на партия ГЕРБ, наред с други млади кадри, Георг Георгиев е научил най-важното правило, за израстване в кариерата – да превива гръбнак пред по-силния и да се прави на голям мъж пред по-слабия. Такъв е най-важния принцип на оцеляване в държавната власт, наложен под мъдрото и стабилно ръководство на лидера на партия ГЕРБ – Бойко Борисов. И може би лидерът Бойко Борисов е прав – този принцип гарантира стабилност в управлението.

    От българското външно министерство мълчат като риби, за ставащото в ивицата Газа, от година и половина насам. Мълчат за геноцида провеждан от Израел над местното палестинско население, мълчаха и за смъртта на българския хуманитарен работник Марин Маринов. Накрая бяха принудени да изразят някаква неясна позиция, след като информацията за умишленото избиване на хуманитарни работници в ивицата Газа се тиражира в медиите.

    Същевременно тези дни Георг Георгиев заявява, че България няма да отстъпи и на крачка от договореното с Република Северна Македония. Тоест ние категорично настояваме българите да бъдат вписани като малцинство в конституцията на Република Македония. Тук е огромна грешка и на цялата ни политическа каста в момента, по отношение на Република Северна Македония. Пречим на нашите родствени съседи за присъединяване им към Европейския Съюз. Ние искаме българите да бъдат вписани като малцинство в македонската конституция, наред с хървати, босненци, египтяни, цигани и други. Това е мегапрестъпление, след като българите са били винаги най-големия и държавнотворен народ по тези земи. Искаме официално да признаем, че българи и македонци са различни народи и да търсим българско малцинство в Република Македония, след което и Северна Македония реципрочно да поискат признаването на македонско малцинство в Република България.

    По отношение на братоубийствената война в Украйна, която продължава вече повече от три години, от Външно министерство, не очаквайте и дума, която да е по-различна от позицията на САЩ или водещите държави в ЕС. Засега тази позиция се изразява в дългосрочна подкрепа за Украйна, от всякакъв вид. Ама вие вярвайте, че ако дойде време за война, ние българите ще може да изразим самостоятелна позиция. Изобщо и във външната и във вътрешната политика продължаваме напред с „Да, да” и с наведена глава.

 

В защита на Зорница Гюцова

   Въпреки огромният поток от информация днес, качествена такава се намира трудно. Особено написана или изговорена на български език. Казвам го от личен опит на човек, който прекарва доста часове на ден в четене или слушане на информация на английски език, на руски и на български.

    От няколко месеца следя предаванията на Зорница Гюцова в Ютюб. Наричат я инфлуенсър, тик-ток звезда, блогър, психолог, но тя се явява в своите предавания в ролята на просто жена. Една нормална жена, която разкрива психологията, вътрешната мотивация и външното поведение на жените и се опитва да обясни това по напълно нормален и разбираем начин. Съществуват такива предавания от жени, предимно психоложки, които могат да бъдат гледани на руски или на английски език, както и няколко такива на български, но Зорница Гюцова впечатлява с дълбочината на вижданията си, със смелостта в изказа си и липсата на излишна заигравка със слушателя. Нещо повече – тя е еманципирана жена, която не страда от излишните комплекси или ги е преодоляла. Точно затова беше яростно, но също така и организирано нападната, през последните дни, обвинена в подбуждане към насилие. Нападат я именно тези, които не са преодолели своите комплекси и съзнателно или не работят против връщането на нормалността в българското общество. Тук се налага да цитирам и един от последните текстове на писателя Емил Йотовски, който засягаше точно този въпрос – за връщането на нормалността. В текста „Как трябва да се побеждава по човешки”, той обяснява точно това: Всяка изкривена система или такава, изкуствено създадена и поддържана, рано или късно рухва именно под силата на нормалността. Обаче изглежда битката на нормалността с изкривената реалност все още е в разгара си.
    Ето какво казва един от слушателите на Зорница Гюцова в коментар: „Просто не съм допускал, че може жена, която да си позволи така директно да разкрива, как жените се отнасят към мъжете и така добре да обяснява мотивациите за всички действия на жените. Всъщност вие разкривате „спатиите” на жените, колко добре манипулират мъжете, колко егоцентрично и меркантилно поведение имат спрямо мъжете и как жените абсолютно във всичко са прави и непогрешими. С това явно сте вбесили някои добри манипулаторки и сте ги амбицирали да се „разправят” с вас чрез съдебни дела.” Това е част от коментар от Росен Ранчев, който е още по-дълъг и съдържателен.

    В клиповете и предаванията, които качва Зорница Гюцова в Тик Ток, във Фейсбук, в Ютуб изобщо не може да става въпрос за подбуждане към насилие или нещо подобно. Обаче „правоверни” цербери налагат цензура на всяко нещо, което не им харесва и противоречи на техните ограничени, а уж либерални, разбирания. Тук се налага да спомена, че наскоро беше изтрит и каналът на Явор Дачков, също в Ютюб, от същите тези либерални цербери.

    С изказвания от рода на това, че всички жени са еднакви и никоя жена не е по-специална от другата, изглежда Зорница нанесе брутален удар под кръста на стотици кукли, златотърсачки и инфлуенсърки, опитващи се чрез социалните мрежи и по всякакъв начин да си вдигнат „цената”. Комерсиализацията в отношенията между жените и мъжете в съвременното българско общество е стряскаща. Впрочем тя винаги е съществувала, но днес благодарение на социалните мрежи се разпространява епидемично. Така поставя в допълнителен ступор нашето и без това зациклило общество. Казано с прости думи, отношенията между съвременните мъже и жени вместо да вървят към взаимно разбиране и уважение стават още по-лоши и обтегнати.

    Ако кампанията срещу Зорница Гюцова успее, това ще е още един заглушен глас на разума, в българското общество. И после да не се питаме един друг защо работите в България не вървят…? Оставам въпроса отворен.

Предаване за история в Ютюб

   В началото на месец март 2025 година, започнах специални предавания за българска и балканска история в Ютюб, за което всъщност вече съобщих. Дадох връзка към първите три предавания, които обаче бяха с обществен характер. Същинските исторически предавания започнаха след това. 

   Има една особеност, която отдавна съм забелязал. Който влиза в информационен сайт или блог, за да чете информация, в никакъв случай не иска да гледа нещо, а иска да чете. Такава е настройката. И обратно. Който е влязъл някъде да гледа клипове или предавания, в никой случай не иска да чете. Това ми е известно и съм го забелязал и в личния опит. И все пак, давам тук линк към историческите предавания, които направих за последните два месеца. 

https://www.youtube.com/@%D0%A2%D1%80%D0%B0%D0%BA%D0%B8_%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8_%D1%81%D0%BB%D0%B0%D0%B2%D1%8F%D0%BD%D0%B8

Последното предаване към този момент - 

До скоро!

Един аспект от деня на Страшния съд

Денят на Страшния съд или времето на Второто пришествие, когато Синът Човечески ще се завърне повторно на земята, за да съди живи и умрели. Дори и да искаме да сме там, но всички ще сме там и ще присъстваме. За да поемем след това към Рая или към Небитието.

В Библията, в Стария и Новия завет не се говори много за деня на Страшния съд, но е казано достатъчно. „Тогава ще се яви на небето знамението на Сина Човечески; и тогава ще се разплачат всички земни племена и ще видят сина Човечески да иде на небесните облаци със сила и голяма слава” (Матей 24:30).

Тогава ние човеците, живеещи и живели някога на тази земя, ще бъдем изпитани и разпънати до предел. Ние човеците, ще държим изпит пред Бога, в който ще бъдат разкрити най-тайните и най-отдалечени кътчета на душата ни. Цялата ни същност ще бъде осветлена и проверена. Защото това е финалното решение за това, кой ще влезе в Божието царство и ще получи живот вечен и кой ще бъде захвърлен, дори не и в ада, а в небитието, все едно никога не е бил на този свят и никога никъде не е съществувал.

В този ден никой няма да може да свидетелства за никого освен за себе си. Няма да може да се застъпим дори и за най-близките си хора – майка, баща, син, дъщеря, съпруг, съпруга. Няма да може да го направим, дори и да сме правени пред Бога хора.  Понеже изпитът ще е много тежък. Ще бъдем разпнати и проверени на сто процента и няма да имаме дори възможност да направим каквото и да било друго, освен да свидетелстваме за себе си. „И така всеки от нас за себе си ще отговаря пред Бога”, казва апостол Павел (Римляни 14:12). А Бог, както е известно, ще въздаде на всеки ми според делата му (Римляни 2:6).

Само единият аспект от този окончателен съд, е следният. Ще отговаряме за всяко едно нещо, което в живота си сме извършили прекомерно. Ще отговаряме за всяка една дума, казана в повече, която не е трябвало да произнасяме, а сме го направили. Ще отговаряме за всяка една хапка храна, изядена в повече, която не е трябвало да ядем, а сме го направили. Ще отговаряме за всеки един час сън или почивка в повече, когато е трябвало да се трудим, или да помагаме на другия, или да се молим, а не сме го направили. Ще отговаряме за всичко, с което сме прекалили и сме преминали границата и сме го съзнавали, но въпреки това сме го направили. Звучи прекалено и страшно, но затова и се казва Денят на страшния съд.

Но докато сме живи Господ ни е дал възможност за покаяние. Възможност за искрено покаяние, с което да поправим лошите си дела и да се приближим към спасение.

 

 

Какво е Европа?

 

 

Ето, че след близо двадесет години на членство в Европейския съюз, ние българите още спорим на тема Европа. И все още се двоумим дали това е нашето естествено и правилно място или не…?

Ползвайки ежедневно благата и предимствата, които нашият континент ни предлага, ние дори не ги осъзнаваме като такива, защото ги приемаме за даденост. Но спокойният живот, разбирателството и мирът не са даденост. Свободата и финансовото благополучие също не са дадености.

Ще цитирам великия гръцки писател Никос Казандзакис и едно негово поетично откровение на тема Гърция, която всъщност важи за Балканските земи, а в известен смисъл и за цяла Европа. Ето какво казва писателят по повод срещата на Европа и Азия, която се осъществява на територията на древна Елада, т.е. днешна Гърция. Срещата между демократичния Запад и деспотичния Изток, той описва така: „ Мътният неизбистрен вик на Изтока, преминава през светлината на Гърция и се пречиства, очовечава се… Гърция е филтърът, който рафинира с голяма мъка скота в човека, източната робия, в свобода, а варварското опиянение в трезва мисъл.”

Тази среща между Изтока и Запада, между Европа, Азия и Африка, се е осъществявала на всички южни територии на Европейския континент, къде се осъществява и днес. С мигрантската криза и със стотиците хиляди бежанци, които дойдоха в Европа, тази граница, тази среща, се премести в самата централна част на Европа, а всъщност и навсякъде по континента.

Защо Европа е притегателно място за хора от целия свят? Високият стандарт на живот и високото заплащане на труда са само върхът на цялата онази социална система, която съществува на Европейския континент от столетия. А и в по-ранно време е съществувало нещо, което е привличало хората към Европа.

На първо място Европейският континент от хилядолетия е предлагал мир и спокойствие. Ако и в нашата история да сме минали през множество войни, Европа винаги е била едно спокойно място, със спокойни земи, градове и села. Европа е мирна земя и големите разорения, които са се случвали на нашия континент като правило са идвали отвън, погледнато в исторически план. Спокойни земи, от Егейско, Мраморно и Черно море, на Балканите, през Алпите и земите на централна Европа, до високите скалисти брегове на Португалия, на брега на Атлантическия океан.

На следващо място, Европа винаги е предлагала толерантно отношение и разбирателство. Думата толерантност, с която много се злоупотребява напоследък, означава да проявиш разбиране към другия. И съответно да запазиш, да гарантираш по някакъв начин неговата свобода. Само така се постига свободно развитие в едно общество, с разбиране на другия. Всичко, породено от неразбиране, води до диктатура от някакъв вид и до деспотизъм. За да съществува една цивилизация, за да съществува всеки един съюз, трябва да има разбирателство. Там където има незачитане на чуждото мнение, има егоизъм и кавги, има и нисък стандарт на живот.

Съществуване на разбирателство, равнопоставеността и взаимното уважение, дава възможност за вътрешна и външна свобода. А свободата е и най-висшето човешко благо, макар и тази фразата да звучи клиширано.

Достиженията на европейската цивилизация обаче се явяват и резултат от спазване на правилата, както и на доверието между хората. Тоест, ако не спазваме правилата, ако се лъжем и нямаме доверие един към друг, нищо няма да постигнем. В резултат на спазването на закона и на доверието, в Европа освен висок стандарт на живот.

В Европа това, към което се стремим и което се опитваме да запазим, е мир, доверие, спазване на закона и проява на уважение един към друг. От това произтича нашият висок стандарт и нашата вътрешна и външна свобода, като европейци.

Нашето място като българи е в Европа и не е никъде другаде. Ние българите сме толерантни, работоспособни и подредени хора. В този смисъл сме истински европейци, с някои наши южняшки и балкански особености. Това, което ни пречи в момента за постигане на по-висок стандарт на живот е известна затвореност и ограниченост на мирогледа, а и известна липса на доверие. Това в националният характер, вероятно е породено от историческата особеност, че се намираме на кръстопътя между Европа и Азия.

Колкото и днес да говорим, че Европа изостава икономически от САЩ, Китай и други държави, в различни места по света, колкото и да говорим, че с толерантността се злоупотребява и се е извратила в някои отношения, че с налагането на закони и правила също се прекалява, колкото и да говорим за големия брой мигранти, които пристигнаха в Европа през последните години и създават проблеми, не трябва да забравяме какво е Европа. Не трябва да забравяме кои са основните ценности и достижения, до които сме достигнали и какво прави Европа това, което е. Пак да повторя, че нашата европейска култура, и материална и нематериална, е благодарение на мира, на доверието, на спазването на правилата и на уважението към другия.

 

 

Една хипотеза за връзка на думата "лев" и древни монети с изображение на лъв

 

Възможно е в най-скоро време, българската валута лев, да остане в историята. Но докато тя все още е актуална и съществува, ще ви споделя моето мнение за това откъде идва названието „лев”. Пак подчертавам, че хипотезата и моя и дали някой ще се съгласи с това е въпрос на личен избор.

Ясно е, че думата „лев” е свързана с думата „лъв” или „левъ” на старобългарски или като още се е писало - „львъ”. Така пише официално в справочниците и енциклопедиите и в електронната Уикипедия. Лъвът е национален символ на България, пише още в Уикипедия, и се изброяват примери за различни археологически и исторически паметници, в които се срещат изображения на лъв. Тези примери са обаче само от периода на Средновековието и се пропускат многобройните примери от по-старите времена, от времето на Античността.

 

 Монета с изображение на лъв от времето на Лизимах (306 - 281 пр.н.е.)

През 1880 година, след Освобождението на България, с Закон за правото за рязане на монети в княжество България, се създава българската парична единица „лев”, като на следващата година са отсечени първите монети. По време на Османската империя, са използвани турските „лири” и по-дребния номинал „грошове” (куруш). В границите на огромната Османска империя, в обмяна са били и най-разнообразни чужди монети, от Европа и Азия.

Монетосеченето в земите на Балканите е с много древна и богата история. Всъщност това са земите може би с най-богата история в това отношение, започвайки от седмото столетие преди новата ера, когато са отсечени първите кръгли монети в древна Лидия, в Мала Азия. Многобройните гръцки държави-полиси започват свое собствено монетосечене, а към края на шести, началото на пети век са датирани и първите монети сечени от тракийските царства.   

По това време започва самостоятелното монетосечене на царете от голямото Одриско царство, чийто първи мощен владетел Tерес I, управлявал дълго - от края на шестото до средата на петото столетие, преди новата ера. Изображенията, които владетелите на Одриското царство поставяли на монетите си, били свързани с царската власт, с религията, както разбира се и техни собствени портрети-изображения. В различните периоди срещаме изображения на кон или на конник, на две фигури - сатир и менада, на винен грозд, на двойна брадва (лабрис), на голяма кана с две дръжки за пиене на вино (кантарос), на Горгона-Медуза и други.

Около началото на четвъртото столетие, преди Христа, на някои от одриските монети се появява глава на лъв. Такива монети с изображение на лъв от едната страна и двойна брадва от другата страна има сечени по времето на цар Меток или Аматок, управлявал около 407-389 пр.н.е., който е наследник на Севт I (427-408).

Монета на цар Меток – 400 г.пр.н.е.

 

Владетелят Хебризелм (389-383) също сече свои монети със собственото си изображение от лицевата страна на монетата и с глава на лъв от опакото. Наред с многото други изображения, на грозд и на лоза, на кантарос, на двойна брадва, на кон и конник, изображението на глава или протоме (предна част) на лъв, остава популярна и в по-късните времена. Особено разпространена става тя след овладяването от одриските владетели на така наречения Тракийски Херсонес, най-югоизточната част на полуострова, около днешния Галиполски полуостров. Такива монети срещаме по време на царете Спарадок, Аматок и Котис I, Терес II, Хебриземл, също Керсеблепт и Кетрипор.

Монета на цар Хебриземл (389-383)

 

В най-обширното и задълбочено изследване на монетите на царете от Одриското царство, ученият и колекционер Ставри Топалов, свързва тези монети, с изображение на протоме на лъв, с данъчните задължения на градовете от Тракийския Херсонес към одриските владетели.

Лъвът остава сред основните изображения на монетите по времето на Лизимах, един от воеводите и наследници на Александър Македоски, управлявал именно тези земи. Тук на Тракийския Херсонес той основава град Лизимахия. Лизимах води битки с одриския цар Севт III за контрола на Тракия. По-късно следва неговия династичен брак с одриска принцеса. По време на дългото си управление Лизимах сече златни и сребърни монети, които са в обръщение и след смъртта му, при това на доста голяма територия – Мала Азия, Егейското крайбрежие, Македония, Елада, Тракия. Известни са и имитации на неговото монетосечене в тракийските земи. В самия край на четвърти век, през 306 година пр.н.е., Лизимах се обявява за цар на Тракия, а малко по-късно и на Мала Азия, а в последните няколко години преди смъртта си, в 281 година пр.н.е., и за цар на Македония.

Монета на Лизимах (306 - 281)

Наред с многобройните други изображения, главата, протомето или цялото тяло на лъв, стават особено популярни по време на и след владичеството на Александър Македонски (336 - 323) и неговият наследник в Тракия – Лизимах. Моята хипотеза е, че някъде по това време образът на лъв по монетите, става синоним на самата представа за монета. Тоест един „лъв” означава една монета, с доста голям номинал – статер, тетрадрахма, и други.

Така или иначе лъвът като символ и значение е дълбоко свързан с историята на Балканските земи - https://andorey.blogspot.com/2025/03/blog-post_29.html

Титлата, която Лизимах използва е „базилевс”, която е древна титла, позната още от времето на поета Омир, а според някои учени е дори по-стара. Титлата е с трако-фригийски произход, като възможно тя също да е свързана с думата „лъв” или на старогръцки „леон” - „леонтос”.

Няколко научни изследвания по темата за българския лев, правят връзка с холандските льовенталери (льовендаалдер) особено популярни и по нашите земи през XVII век. От едната страна на тези льовнталери има изобразен изправен лъв, което ги прави известни сред населението като „левове” т.е. лъвове. Трябва да имаме предвид обаче древността на нашата история и консерватизма на балканските традиции. В този смисъл, названието „левове”, на монети, върху които е изобразен лъв, най-вероятно е много по-старо, и датира на повече от две хиляди години, назад във времето.

Защо лъвът е символ на България и живял ли е лъв на Балканите

Българският лъв или лев (львъ) е един от обичаните и горди символи на България. Виждаме неговата скулптурна фигура, поставена пред важни правителствени и държавни сгради, намираме го в националния герб, откриваме го изобразен в много исторически паметници, останали по нашите земи.

Днес свързваме животното лъв с земите на Африка и Азия, като и през ум не ни минава, че животното лъв може да е живяло и по нашите земи. А това е било и то дори не чак в толкова далечното минало.

Имаме сигурни сведения, че чак до първите векове на новата ера, че животното лъв е обитавало Балканите. Става въпрос за така наречения пещерен лъв, който се е отличавал от сегашните лъвове, с по-дългото си тяло. Професор Златомир Боев от природонаучния музей при БАН уточнява, че тук говорим за последните остатъци от вида пещерния лъв и по-точно за неговата кръстоска с южния, африкански и азиатски, лъв. Така се формирал новия Panthera leo europea – европейският лъв, наричан още и балкански.

 

Пещерен лъв, праисторическо изкуство, около 35 000 г.пр.н.е., Тюбинген, Германия

 

За лъвове, които са живяли в южните земи на Баканите, в днешна Беломорска Тракия и Егейска Македония, научаваме от историка Херодот. В неговата „История”, от V век преди новата ера, когато описва похода на персийския цар Ксеркс към Елада, днес Гърция, той разказва, че лъвове нападнали камилите на Ксеркс, които носели припаси: „Те излизали нощем от леговищата си и не нападали нищо друго, нито добитъка, нито хората, а погубвали само камилите.”, разказва Херодот. В тази история на Пелопонеските войни, историкът уточнява, че границата в която живеели лъвовете е река Нестос (Места) на североизток и река Ахелой (в Западна Гърция) на юг. Тук освен лъвове живеели и много диви бикове, които очевидно били основната им храна. Големият философ и естественик Аристотел също пише за лъвовете, около век по-късно. „Лъвовете се въдят предимно в Либия (Африка), а в Европа между реките Ахелой (която тече през Акарнания) и река Нестос (Места). Пантери се въдят в Мала Азия, но не и в Европа.”, уточнява Аристотел.

Знаем също и за отглеждане на лъвове в царските резиденции, както научаваме например за тракийския цар Котис I (384-359 пр.н.е.), който подарил на един чужд владетел лъв. Митичният тракийски цар Олинт, син на Стримон (Струма), загинал на лов, като влязъл доброволно в борба с един лъв. В една известна мозайка от град Пела, столица на Македонското царство, има представен лов на лъвове и борбата на двама мъже с лъв, за които се счита, че са Александър Велики и неговият воевода Кратер. Тази традиция без съмнение е предхождана от легендарните подвизи на героя Херакъл и специално неговата борба с Немейския лъв.

Монета от земите на Тракийския Херсонес, с изображение на лъв, IV - III век пр.н.е.

 

По римско време, т.е. около първите векове на новата ера, все още се срещат сведения за диви лъвове в южните земи на Балканите. Една легенда дори от времето на българският владетел Крум (803-814), от девети век, разказва че той отглеждал лъв в двореца си. Това е напълно възможно предвид на древната традиция, в това отношение, съществувала на Балканите. Скулптури на лъвове намираме още в градовете Плиска и Преслав, аулът на княз Омуртаг, и на други места, свързани с историята на Първо българско царство. Лъв, прободен с копие, виждаме и на Мадарския релеф.

Археологическите доказателства говорят, че лъвът е считан за царско животно и като такъв е бил на специална почит в царските фамилии. Тук говорим не само за почитане, но и за различни видове посвещения (инициации), които включвали борба с тези диви и силни животни, хранене с лъвско месо, за придобиване на лъвска смелост и храброст, и други.

Мраморен релеф на лъв от гробницата Жаба могила – Стрелча, V век пр.н.е.

Многобройни са изображенията на лъв от тракийско време. Това включва метални украшения, апликации, златни и сребърни съкровища, монети, мраморни релефи в гробниците на владетели и други. Известен образец на високо изкуство е мраморният лъв от гробницата в Стрелча. Лъвове присъстват върху оброчни плочки с изображение на Тракийския конник, като например тази от с. Златна Панега, датирана в 2-3 век. Лъвове върху сребърни апликации има и от съкровището от Луковит и други.

Едно много интересно свидетелства откриваме в Notitia Dignitatum - „Списък на служебните рангове”, документ от времето на Късната Античност, 4-5 век. Там са дадени различни изображения, знаци, на военните части на гарнизона към императорския двор от това време. Отличителният знак на военните части съставени от траки е именно лъв! Тези елитни отделения от тежковъоръжени пехотинци, в късната римска епоха, съставени от тракийско население, са имали за свой символ лъвът. Това е само около двеста години преди времето на основаване на Първо българско царство.

Знак на тракийска военна част в Notitia Dignitatum - „Списък на служебните рангове”, документ от времето на Късната Античност, 4-5 век

Много известни легенди, традиции, символи свързани с българската държава и българската държавност се оказаха доста по-древни, отколкото се преподаваше и изучаваше навремето в българските училища и университети. Лъвът, който присъства в нашия герб, който е изобразяван в скулптури и релефи, на мозайки и монети, везан е на знамена и е рисуван по щитовете на нашите средновековни владетели, част е от украсата на древни гробници, а по-късно и на православните храмове, част е от ювелирни произведения, е поредният пример за приемственост по нашите земи. Този, както и много други примери отдавна всъщност стои пред очите ни, но просто не е потърсен - един от най-обичаните и горди символи на нашата държава и държавност.

 

За споделеното родителство… Андрей Киряков пред ФАКТИ

20 Март, 2025 15:151 95418

Според психолози детето трябва да прекарва минимум 30% от времето с единия си родител, за да не се губи връзката, казва гостът

За споделеното родителство… Андрей Киряков пред ФАКТИ (ВИДЕО) - 

https://www.youtube.com/live/w4HpNMeU5NI?si=kNi7ilivf7S3Lah1

Три закона има вкарани в Народното събрание и някакво решение ще бъде взето, но аз искам да уточня няколко неща за споделеното родителство. Темата за споделеното родителство повече засяга правата на мъжете, защото по принцип децата се дават на майката. Така е записано в закона, а за бащата е предвиден един режим от един-два пъти в месеца да се вижда с детето. Цялото останало време е за майката. И това е някак като презумпция на съда, въпреки че понякога се отсъждат и равни права. Но, общо взето, в практиката за бащата остават 10%, а за майката са 90%. Това обяви пред Лили Маринкова в студио „ФАКТИ“ и предаването „Разговор“ Андрей Киряков, който от години работи за това да се изравнят правата на мъжете и жените, когато се отсъждат родителски права.

„И тук идва големият проблем, защото случаите са хиляди, а всеки баща – защото по-често е така, изведнъж се сблъсква с много проблеми като съдебни дела, социални разправии, разпити в МВР и т.н. И всеки минава през това нещо сам! Много малко хора имат сили да излязат и да говорят по темата“, сподели още Андрей Киряков.

„Ясно е, че никой закон не може да регламентира отношенията между двама души, а най-добре е те сами да се разбират и да не се стига до дела и всякакви разправии. Но какво показва опитът на Балканите, в другите страни около нас. В последните години тръгнаха и тук да вървят нещата добре към споделено родителство, но в Гърция и Румъния от няколко години вече са го въвели в тяхното законодателство. Направено е изследване на психолози, че детето трябва да прекарва минимум 30% от времето с единия си родител - независимо кой от двамата, за да не се губи връзката, за да има пълноценен контакт. Това означава минимум 10 дни в месеца. Идеята е достигнем и у нас тази една трета, тези 30% да се запишат закона“, каза още гостът.

Защо е важно да изучаваме истинската българска история ?

    Защо е толкова важно да изучаваме истината българска история?

    Най-краткият отговор е, че това е важно заради самочувствието, което получаваме като граждани и като българи. Понеже това, което изучаваме в училище, остава завинаги дълбоко в нас и определя самочувствието ни, като граждани на тази държава. Затова трябва да изучаваме истинската си история, която е много повече от 1300 години България. И е доста по-различна от това, което изучаваме в момента.

   Аз съм Андрей Киряков, магистър археолог, по образование и изучавам ранната българска история от повече от двадесет години. Приятно слушане и гледане, на тези които се интересуват от история и очаквам вашите въпроси!

Днес човечеството можеше да преживява най-хубавите времена

    Днес човечеството можеше да преживява най-хубавите си дни... Но не би.

Неделно послание

 

    От доста време изчаквам подходящия момент, за да започна предавания в Ютюб. Ще ми трябва време, а вероятно и външна помощ, за да станат предаванията по-добри.

    Но все отнякъде трябва да се започне. Иначе идеи и информация имам много. Както съм писал в представянето на този блог - "Всеки луд с номера си, някой с цяла програма". Така ще е и в Ютюб канала... Дано да намеря правилните хора за да постигнем по-добър продукт, с по-добро качество. 

Засега от мен толкова!