5 август 2018 г.

Над Главната улица

Тук, на ул. Ангел Букурещлиев, над Главната улица в Пловдив и под върха на Сахат тепе, изкарах първите си 3 лв. в живота. Не помня колко голям съм бил, но баща ми още ме носеше на ръце, така че със сигурност съм ходел още на детска градина.
Трима мъже се суетяха около един водопроводен кран в средата на улицата и като ни видяха замахаха към нас. Вероятно са били работници към ВиК. Единият обясни, че си е загубил златния пръстен, вътре в крана, пълен с вода. Не можеха добре да бръкнат вътре, до дъното, ръцете им бяха големи.
- Айде, това момче да опита, сигурно ще успее...
Аз се наведох бързо, типично за малките деца. Бръкнах във водата и извадих пръстена още на третата секунда.
Тримата си отдъхнаха, изглежда се бяха мъчили дълго време. Единият подаде на баща ми три левчета, по един, от онези кафевите, от времето на НРБ. През социализма това не бяха малко пари и баща ми отказа, но те настояха че левчетата са за мен, да си ги харча. Така и до ден днешен почти винаги се сещам за тази случка, когато мина през това място.
В книгата си "В сенките на древния Пловдив" Никола Алваджиев разказва, че някъде на това място, на Сахат тепе, е бил храмът на богинята Афродита (Венера), с воден часовник в него.
Археологическите находки потвърждават наличието на подобен храм, намерена е и малка колона с надпис, а и след подобна случка, как да не повярваш в подобно предание... !
И днес този водопроводния кран, все още си стои на това място, но е запушен с пръст догоре и очевидно не действа.