19 юни 2018 г.

Унищожаване или подчиняване на "аз"-ът

Човешкият "Аз" или казано по друг начин човешкото "его" е това, което държи свързани отделните съставни части в човека - тяло, чувства, мисли, съзнание и т.н. Целостта на човешкото его е изключително важна за целостта на човека, за неговото физическо и психическо здраве.
Една често срещана грешка в различните духовни практики е стремежът, или поне проповядването, за унищожаване на "аз"-а. Или иначе казано, унищожаването на собствения "аз"-а, на егото, ще доведе до нашето освобождение, до нашето просветление и т.н. Тази грешка се наблюдава не само в йога и други учения, но дори и при някои будистки школи, или поне при тяхната интерпретация в европейска или американска среда.
Кога и къде е възникнала грешката е трудно да се каже. И дали не е просто грешка в превода, придобила фатални последствия, също е трудно да се определи. Истината е, че навсякъде в свещените текстове на будизма се говори не за унищожаване, умъртвяване и т.н., а за подчиняване и овладяване на "аз"-а. Разликата в двата термина е всъщност огромна.
Унищожаването на "аза"-а не може да доведе до никакво просветление и съвършенство, а в крайна сметка може да доведе единствено до духовната или физическа смърт на човека. Подчиняването или овладяването на "аза"-а е нещо съвсем различно, което довежда до пълен контрол над собствените ни действия, а оттам открива възможност за развитие и пътят към съвършенство.
Най-често английският термин за това подчиняване (овладяване) е глаголът "subdue" или фразата "subduing the Ego". Другите преводи, които говорят за нещо различно от този смисъл, са както казах вероятна грешка в превода или изключително вредна, в случая, свръхинтерпретация.
Самият Буда в своите поучения говори за смиряване, овладяване, подчиняване на вътрешното непокорно "аз", но никъде за неговото унищожаване. Нещо повече, колкото по голямо, силно и мощно е едно "Аз", толкова по трудно е то да бъде овладяно, но веднъж постигнато, може да доведе до щастливи последствия за цялото човечество. Самият вътрешен "аз" на Буда е един такъв силен и мощен "аз", който погърмява със страшна сила, при всяка една реч, при всяка една проповед и поучение. Но още по ценен е един такъв "аз", напълно овладян, поставен в служба на истинския закон и на многострадалното, затънало в страсти и привързване човечество.
Ето впрочем и собствените думи на Буда за "Аз"-а в сборника с негови слова, известната "Дхармапада". Например - "Ако човек се държи така, както поучава другите хора, то тогава, смирил самия себе си, той може да смири и останалите. Наистина е трудно да смириш своя собствен "Аз". Или друго поучение - "Аз"-ът е господарят на "Аз"-а. Кой друг би могъл да бъде негов господар? С добре овладян "Аз" човек намира такъв господар, какъвто малко хора биха намерили."
И накрая, едни от първите слова изречени от Буда след Просветлението, завършват именно по следния начин "Висшето блаженство е в победата над собственото непокорно "Аз".

Няма коментари:

Публикуване на коментар