28 март 2018 г.

Пълнолуние в Гоа

Щатът Гоа се намира в южната част на Индия, бивше владение на Португалия. Това определя и неговия съвременен облик, със запазено и до днес европейско и католишко влияние. Популярно място за почивка и усамотение на европейците от десетилетия, поради мекия си климат и прекрасните плажове. Напоследък става популярно и в България.
Поради своята специфика, старите пътешественици казват, че ако си бил само в Гоа, не може да кажеш, че наистина си бил в Индия, въпреки че и тук индийската култура си е преобладаваща. Преситен от местните нрави, за повече от месец обиколка на индийския субконтинент, наистина открих Гоа като място за почивка и останах цели две седмици, т.е. повече от предвиденото. Беше в края на януари, началото на февруари 2009 година.
Една вечер, по пълнолуние, докато се прибирах по плажа към бунгалата, където бях отседнал се случи следното.
По широката плажна ивица, с фин, мек пясък, имаше наредени и някои лодки, на местните индийци, с които извършваха риболов и други дейности. Те бяха изтеглени навътре на брега, на достатъчно разстояние от морето, което по принцип си беше тихо и спокойно. Само че по пълнолуние, нивото се беше покачило и то чувствително. Морето беше се вдало навътре и достигнало до някои от лодките, като вече беше започнало да подкопава пясъка под тях. Имаше и известно вълнение.
Точно бях достигнал до една такава лодка, близо до нашите бунгала, която аха-аха да се откъсне и да тръгне навътре в морето. Един тласък от моя страна и щеше да го направи. Бях понасъбрал доста на индийците, за месец и нещо, и се чудех дали да не си направя тази лоша шега. Още на минутата небесните сили, ме наказаха за тази моя мисъл…
На плажа изскочиха трима-четирима индийци, развълнувани, очевидно собственици на лодката. Увлякоха и мен с думи, жестове и знаци да правим точно обратното на това, което бях намислил. Трябваше да измъкваме лодката от морето.
Хвърлихме се във водата, самоотвержено и забутахме тежката дървена лодка наобратно, кой как може. Координация във действията - никаква. Появи се и още едно момче, европеец, с тъмна къдрава коса и той се включи в битката.
За да има единодействие, започнах да викам високо – “One, two, threee! One, two, three!”
Няма, братко, това „Едно, две, триии!” е твърде дълго съчетание за Индия. Там всичко е бързо, бързо… Тогава започнах само с – „One, twooo! One, twooo!” и бутаме. Справихме се и вероятно всичко продължи по малко от минута.
- От къде си ти? – попитах другия европеец. – От Испания - отговори усмихнато.
Всеки си продължи пътя и аз е прибрах мокър в бунгалото. Ама спокойно, в Гоа е топло, през цялото време на годината…


20 март 2018 г.

Имената на тракийските богове

Преди повече от век, американският автор Игнейшъс Донъли в книгата си "Атлантида" казва, че последното което ще забравят хората, са имената на техните богове.
Да видим дали това е наистина така, като разгледаме имената на някои от най-почитаните тракийски божества.
Богинята Семела се смята за трако-фригийска богиня, майка на Дионис (Бакх), персонификация на земята и земните недра. Там синът й временно почива и отново се появява.
Името Семела (Семеле) се свързва почти без изключение от учените с фригийското Zemelo - "майка-земя". То съответства и на староб. Землia, лит. и латв. Zeme, руското Земля и т.н. Така виждаме че една от най-сакралните думи - Земя (Земля) за всеки един народ, е записана по същия начин, разбира се минала през старогръцка транскрибция, още във вековете преди новата ера - Семела - Земела - Земля.


Името на още един широко почитан трако-фригийски бог ни показва същото. Това е Сабазий - според повечето древните автори персонификация на Дионис (Бакх). Името е записвано в древността като Сабази или Сабади. Това име добре се обяснява с общоиндоевроп. Suobhodhio-s , идентично със старобълг. дума "свободь" - свободен. Това тълкуване на практика се затвърждава до непоклатимост от епитета Елевтерос, което идва от гръцки и ще рече "Свободен". В този смисъл, най-известният латинският епитет на Бог Дионис е Либер, което ще рече същото - "Свободен". Така виждаме че трако-фригийското имет Сабази или по-правилно Сабади, отговаря точно на днешното българско Свободен (или Освобождаващ).


Бог Дионис се появява най-късно, т.е. е включен най-късно в пантеона на олимпийските богове. Показателни са както самото му име, така и различните му епитети - Сабади (Либер, Елевтерос), Загрей, Бакхус и др. Бакх (Бакхус) е името, с което той е популярен в Западна Европа. Оттам идва и думите вакханка, вакханалия и т.н. във връзка с празненствата в чест на бога. От името Бакх, в средата на трако-скитските народи най- вероятно възниква и самото понятие Бог (Бога, Биг, Бох).
Името Дионис (Теос - Бог на старогръцки), също става нарицателно за Бог изобщо като понятие. Може да направим едно предположение че името произлиза от Дивонис - т.е. от Дева, Дива, което пък се разпространява като понятие чак до днешна Индия. Името Дивонис - Див (Дев) без съмнение е свързано с оргиастичните мистерии в чест на Бога, които са правили силно впечатление в древността у древните римляни и гърци, както отбелязахме, не случайно думата "вакханалия", произлизаща от Бакх-Вакх, е придобила широкоизвестното си днес значение.




7 март 2018 г.

Тракийският език

Данни и сведения за езика на нашите предци траките, са сравнително ограничени, но все пак достатъчни, за да направим едно конкретно заключение върху тракийския език.
От територията на България, разполагаме с два сравнително дълги надписа (около 60 букви) на тракийски език - Езеровски и Кьолменски надпис.
Разполагаме и с по кратки надписи върху съдове, пръстени, стени на гробници и т.н. Има и няколко по-дълги надписа на тракийски език от остров Самотраки, а вероятно и от други светилища.
Отделно от това разполагаме с десетки, т.нар. глоси - тракийски думи, записани от гръцки и латински автори в различни техни произведения, по най-различен повод. Ако към тези глоси, прибавим и дакийските такива, както и македонските, фригийските и т.н., т.е. сродни на тракийския езици, се получават няколко стотици думи.
Към всичко това прибавяме и имена на реки, планини, села и градове, от тракийско време, както и имена на богове и герои, заедно с техните многобройни епитети и т.н. и т.н. След всичко това се получават между 1000 и 3000 думи, запазени от езика на траките или по-точно казано от неговите многобройни говори и диалекти.
За тези, които не познават темата за тракийския език, правя и обобщение като човек, който от години се занимава с тази тема.

https://www.youtube.com/watch?v=c75E-YdE7Mg&t=785s

Всички данни и запазени думи показват, че тракийският език е бил много близък до старобългарския език. Т.е. тракийският език е много близък до това, което днес познаваме като старобългарски или старославянски език, съответно и до езиците като български, сръбски, украйнски, руски, чешки и т.н.
Обобщаващо казано, езикът който говорим днес, се говори по нашите земи поне от 5 хилядолетия, а вероятно и повече.

2 март 2018 г.

Турска песен за войната 1877/1878 година

"Алма беше певица. Докторът предложи да изпее Османпашовата песен, модна тогава у турците! И офицерите направиха същата просба.
- Та ние съвсем нищо няма да отберем - каза Беринков.
Дикий Барин каза, че ще превожда, но прибави, че Алма ще се разтъжи.
Туркинята престана да е весела, лицето й стана сериозно, тя наведе черни очи надолу и запя с тънък сребрист глас, но пълен с непостижима меланхолия:

Гидерим, гидерим, валидем,
балканлар тюкенмес,
аркама бакаръм, валидем,
имдат итишмес, огул огул.
Буна рус кавгасъ, дерлер, валидем,
гиден дьонмес, огул, огул.
Пилевня дидиклери, валидем,
бир юфак касаба,
кеселен келлери, валидем,
гилмес хесаба, огул, огул...
Осман паша бизи, валидем,
верди фесада... огул. огул.

(Отивам, отивам, майчице - балкани се не свършват, - гледам назад майчице - помощ не иде. - Това е руска война, майчице - който иде, - не се връща. Називаемият Плевен, майчице - е един малък град. Но на отсечените глави там - няма сметка. - Осман паша, майчице - отдаде ни на гибел...)

Непроницаемо дълбоката скръбност на мотива на тая песен хармонизираше със скръбта на думите й. Това не беше песен, а въздишка на цял народ, победен и унизен в борбата. В това просто, грубо, безхитростно творение на някой неизвестен "шаир" беше изляна душата на една погибающа империя; безнадеждно страдание, тъга безконечна, немощно покорство пред ударите на провидението. Повторките: "валидем" и огул, огул", бяха плач висок, сърцераздирателен, който подчертаваше риданията на мотива с една сила покрътна, изразителност, непредаваема от друг език... Тая песен, пяна сега от цяла Турция (годината на действието е 1879 - бел. моя), беше един вид "На реках вавилонских" на угасналото турско величие... По бузите на Алма се порониха сълзи. Дикий Барин спря обясненията, също почувствувал, че му овлажняват очите. Офицерите нищо не виждаха в простите думи на песента, но арията проникна в душите им и те разбраха всичката поезия, що крияха тия тихи, страстни звукове. Те благодариха на Алма, която се изправи, дигна омбрелката и изложи лицето си на вятъра."

Из романа "Нова земя" 1896 г. от Иван Вазов

1 март 2018 г.

Thracians Bulgarians Slavs

Traditionally the term “Bulgarian history” comprises the period from the year 681 till present. It’s not a short period, but more than 1300 years, full of history and historical events.
Nevertheless the history of the Bulgarian lands, in common, is much longer, generally speaking for about 8000 years of history. That means that the civilization in our lands began approximately 6000 before Christ. That was the time of the initial spread of the Neolithic culture on the Balkan Peninsula. It began shortly after the spread of the Neolithic culture in the Middle East. Some archaeologist even regard the territories of the Balkans, Asia Minor, and the Middle East as a common territory on which the modern civilization began.
The foundation of this process was the domestication of some animals, which we now call domestic animals – sheep, goat, cow, pig, ext., also dog and cat, the horse and so on, and the cultivation of the wheat, oats, vine and fruit plants. Also this process comprised the initial processing of metals – first copper, gold and silver, and then bronze and iron, and also the development of other different crafts.
These all favorable events allowed the population to settle down on one territory, and to grow in number. Also the age limit of the population was raised. That’s how the modern civilization began.
There are some argues how to call the prehistoric population in our lands. Some refer at it as Protothracians other as Thracians. For me, they prehistoric people are the same people that continued to live on that land till the new era, and even further more.
It’s difficult to tell the origin of the word Thracians (in the old sources Thrakes, Thraikes, Thraces, ext). It’s connected sometimes with the word “northern”, but also with the word “’brave” and “bold” in the sense “wild” and “severe”.
The territory inhabited by the Thracians comprised almost all of the Balkan Peninsula, half of Asia Minor, and some other territories. The Thracians consisted of 20 or more major tribes, wearing different names, such as Odrys, Getaes, Tribals, Bessie, Phrygians and so on.
The Thracians lived independent, farming, and breeding animals, venerating there gods, the major of which were Ares (god of war), Dionysius (Bacchus), Hermes, the Great mother (Bendis, Kibela, Semela, Arthemis) and others.
The Thracians first met the great empires, by the time of the Persian empire – 6th -5th century B.C. By that time some independent Thracian kingdoms arose, like the Odrysian kingdom.
A new period for the Balkans begun with the rise of the Roman Empire, and the conquest of the Balkan lands by the Romans. It was a prolonged process, taking more than 300 years. The Roman conquest started from the West, present days Albania, Greece and Macedonia, and continued with subduing the lands of the present day Bulgaria and Serbia, and finally at the time of Emperor Trajan (98 – 117), Dacia, or present day Romania was conquered.
The Roman yoke on the Balkans lasted for more than 600 years. The Romans first retreated from the lands beyond the Danube river in the 3rd century, and at the begging of the 7th century they left the land between the Balkan and the Danube river. By this time the Roman Empire divided in two – West Roman empire, and East Roman empire, called also Byzantine Empire.
At the end of the 5th century the Greek and the roman historians first began to mention the names Slavs (Sclaves) and Bulgarians (Lat. Vulgar, Greek Boulgaroi).
These new names most likely refer to and old European population, such as Scythians and Thracians. The Scythians which lived on an enormous territory north from the Thracians were a kinship of the Thracians, with many in common - culture, worshiped Gods, way of life and so on.
At the end of the 7th century (680/681) the first Bulgarian kingdom was founded. This event took place in the lands of present days North Bulgaria, the land which the Romans called Moesia and Scythia Minor. This land was deserted by the Romans (the Byzantines) a few decades earlier.
The First Bulgarian Kingdom had many big and small collisions with the Romans, in a result spreading its influence and administration further south. By the 9th century the Bulgarian kingdom comprised the bigger part of the Balkans.
Between the 11th and 13th century the Bulgarian lands were once again conquered by the Romans, but then the Second Bulgarian Kingdom arose, between the 13th and the 15th century.
Then all of the Balkans were captured by the Ottomans. The Bulgarians once again lost their independence for about 500 years. In 1878 the Bulgarian lands were liberated from the Ottomans. This liberation started the same way as the founding of the First Bulgarian kingdom and actually also the Second Bulgarian Kingdom. First the lands of the present days North Bulgaria got independence, and then the lands of South Bulgaria and further on. That’s how the Third Bulgarian Kingdom arose.