31 януари 2018 г.

Татко български


Тази история ми беше разказана от Мария - гъркиня, с дядо българин, родена в Германия. С една дума – европейка.
От Александруполис, майката и бащата на Мария се преселват в Германия в търсене на по-добър живот. Там се раждат и най-малките от петте им деца. При всяка удобна възможност голямата фамилия пътувала към Александруполис, обратно при роднините и приятелите. Дядото на Мария, по бащина линия, бил българин, останал по онези земи между Първата и Втората световна война. Баща й поназнайвал малко думи на български, но не много.
В края на 80-те или началото на 90-те години, за пореден път минавали от Германия за през България, на път за Гърция. Пътували с голяма кола, разбира се, за да има място за всичките членове на семейството. Немският номер, голяма кола, и не на последно място дойче марките,предизвиквали интереса на нашите пътни полицаи. Но колко може да е богато едно многолюдно семейство, при това емигрантско, дори и живеещо в Западна Германия?
При поредното спиране на отсечката между Калотина и Кулата, при едно от поредните пътувания, се разбрало че „глобата” в дойче марки няма да им се размине. Тогава като последно усилие да умилостиви катаджийте, бащата на Мария казал:
- Татко, български!
Разбира се, имал предвид, че баща му е българин.
-А, ти не си татко български – отговорили му катаджийте. - Българските бащи нямат по толкова деца…

Няма коментари:

Публикуване на коментар