22 декември 2017 г.

Капитан Петко Киряков

Из книгата на Стою Шишков "Беломорска Тракия" 1929 г.

Отличителни черти

Петко Киряков беше с не много висок ръст, със стройно, пъргаво телосложение, широко чело и кръгло лице, черна и буйна коса, тънки мустаци, малко възмургаво лице, а очи сиви с огнен пронизителен, но спокоен поглед, ход хайдушки, птичи - с една дума красива и внушителна фигура. В целия си живот и дела всякога и навсякъде е господствувал тих, спокоен, философски, но високо рицарски дух, силна непоколебима воля и постоянство, баснословна смелост, безстрашие и съобразителност, голямо самообладание и за учудване, невероятно присъствие на духа и в най-опасните моменти. Инак е бил винаги вежлив и внимателен към всекиго, с благородна кристална душа, в която никъде и никога не се знае и най-малката сянка. Извънредно скромен, той не можеше да търпи никакви ласки и не желаеше да се говори за него. Всякога е бил строг и непреклонен в делата и решенията си, но винаги и справедлив към другарите си и хората, които са го имали като брат и баща. строг и въздържан и към себе си, Петко е бил през целия си живот и при всички случаи трезвен човек, дълбоко вярващ и с висок християнски морал. " В моя хайдушки горски живот за четире порока у моите момчета-другари наказанието беше смърт чрез публично застрелване: разврат, кражба, пиянство и шпионство', казваше покойният воевода.
Честен, безкористен, Петко двойно и тройно си е плащал за всичко, що е било потребно за него и дружината му, и никога не е мислел за себе си, не е търпял и у другарите си стремеж към лични облаги, алчност, егоизъм материален и користолюбие. "Моят бюджет всякога беше беше определен - казваше той. От един или от неколцина зли грабители и подтисници беюве, или от друга народност такива хищници, аз трябваше всяка година да събера от 5 до 10 хиляди турски лири и като си посрещнехме своите нужди за облекло, храна и оръжие, всичко останало през годината давахме на нуждающите се от населението, между което се движехме", казваше той. така Петко е бил и материално крепител и благодетел в страната си на всички без разлика на вяра и народност. На пострадали от разбойници, от пожар, от болести и други беди; на други за да си задомят дъщерите и синовете си; на трети да си платят данъците, или пък да си набавят храна при неплодородна година, или пък да си купят добитък и др.п., другаде пък да се съгради черква, училище чешма, да се поправи развален път и други подобни обществени нужди, необикновеният горски юнак-благодетел винаги се е отзовавал и щедро, и на време. Тези качества са издигали в очите на населението Петко войвода много високо; то го е обожавало, обичало, бил е негова опора и надежда във всичко и доброволно е понасяло разкарване по затвори и разни други мъчения за Петка, но никога не го е издавало: " През целия си живот аз незная българин или турчин от населението, в страните на което съм се скитал, да ме издаде, освен няколко такива случаи от цинцари и гърци", казваше със задоволство и умиление покойният.
природно надарен с голям ум, здрав разсъдък и силна памет, преброди цяла Тракия и Македония, бил в Гърция, Крит, Италия, Франция, а после в Русия, срещал се с много общественици, видни хора и военни, много видял и наблюдавал, много чел по история, военно дело и други - Петко беше придобил твърде широки знания и критически мироглед. Той е страстно обичал народа си и земята си, помнеше и знаеше името на всяко хълмче и долче, през където еднаж е бил минал, помнеше имената на предни хора във всяко село, знаеше много предания и е почитал и пазел всички народни обичаи и традиции. Говореше той тихо, спокойно, плавно, но с енергичен войнствен глас и се изказваше твърде добре на чист книжовен език, плод на многото му четене и на 20-годишното му пребиваване в северна България. Събеседника си той увличаше с хубавия си израз, сериозност и здрава мисъл.
Такава беше величавата и обаятелна личност на Петко Киряков, същински образ на стар българин от старите времена и с всичките добродетели на прадедите си, личност родена и дадена в ново време в пълно служене а българското племе от тракийското Беломорско крайбрежие.


15 декември 2017 г.

Робин Шарма и другите Шашарми


Търсещите пътя към успеха и духовното съвършенство са мнозина, но и желаещите да ни покажат този път стават все повече и повече.
През последните дни, всенародното внимание беше привлечено от поредния лидер по мотивация и успешни стратегии в живота, канадецът от индийски произход Робин Шарма - Шашарма. Световноизвестен, автор на бестселъра „Монахът, който продаде своето ферари”, многократно преиздаван в държавите по целия свят. Много важно е, още в началото да уточним, че след като продадете своето ферари, е добре да заделите някой лев, за скъпи семинари, който ще ви се наложи да посещавате. Скъпи семинари, като този на остров Свети Стефан, в Адриатическо море, организирани от същият този Робин Шарама – Шашарма. Семинари за успех и благополучие, зер пътят към съвършенството не е лесен, пък да си говорим честно, не е и евтин.
Ако не можете да си позволите пътуване до острова, не унивайте. Пътят към успеха, щастието и хармонията остава широко отворен. Ето още този месец идва на крака в залата 1 на НДК, поредният учител и мистик Шри Шри Незнамсикой – Шашарма. Или по точно казано идва неговият безсмъртен дух, носен от неговите верни последователи. Само срещу 30 или 50 лева, ще имате възможност да узнаете как да постигнете вътрешен ред, хармония и да се надбягвате със себе си по пътя към трансцеденталното. Какво е това надбягване? Само след няколко семинара ще разберете, а ако не разберете, ще прочетете в книгите на поредния велик учител и мистик.
Характерното за тези велики учители е, че идват предимно от Изток , но преподават и живеят предимно на Запад. Техните интригуващи, святи и мистични имена нямат край, но винаги започват с Шри-Шри, Йоги, Свами и т.н. и обикновено завършват с Шашарма. Понякога обикновената Шашарма се превръща и в по-сериозна, дори стига до клиника. Но да кажем че това са изключения, а в книги, списания, интернет медии, лекции, телевизионни канали, можете да се запознаете с поредния виден Шашарма, преподаващ пътя към духовното съвършенство и развитие, разбира се не бадева, все пак и те са хора.
Към тези Шашарми трябва да прибавим и техните огледални двойници. Бизнесмени, милиардери и стратези, идващи предимно от Запад, но преподават предимно на Изток. Те са създатели на най-успешните бизнес модели и стратегии. Както милиардера Ричард Брансън, който догодина снизходително ще ни посети. Хората обикновено не знаят колко е лесно да натрупаш пари. Само е нужно да ходиш по семинари. Ходиш по семинари и трупаш пари. Какво е инвестиция от няколко стотици лева, колкото например струва еднократната лекция на сър Брансън, пред възможността един ден да станеш милиардер?
Напоследък чувствително нараства броя и на родните Шашарми, който са едновременно и бизнесмени и духовни учители. Това само по себе си е оригинален принос към делото на международните Шашарми, нищо чудно един ден и нашите да станат световноизвестни.
Свободно като зимни или летни вируси, се разпространяват ученията на различните Шашарми. Свободно, поради липсата на антивирусна програма. А по нашите земи тази антивирусна програма съществува отдавна и се казва БПЦ и най-вече Православие. Но в момента тя е слаба и не е променяна от времето на ДС, т.е. Дисковата (операционна) Системата, затова сега е времето на Робин Шарма и другите Шашарми.

9 декември 2017 г.

Концепция за управление и развитие на ОИ "Старинен Пловдив" (2018-2021)

КОНЦЕПЦИЯ
За управление и развитие на ОИ „Старинен Пловдив” –
Пловдив (2018-2021)

I. ВЪВЕДЕНИЕ
Като обект от национално и световно значение, Старият град в Пловдив заслужава подобаваща програма за развитие и управление.
Мястото, което комплекс Старинен Пловдив (АИР „Старинен Пловдив”) е заслужил през годините, не подлежи на съмнение и е вече утвърдено. Все пак новите условия на развитие в началото на 21 век изискват и нов подход към нашето материално и нематериално културно наследство. Тенденциите в световен мащаб вървят в посока към все по-голямо разрастване на туризма, популяризиране на познати и непознати доскоро дестинации, дигитализация и съответното навлизане на културното наследство в интернет пространството.
Същевременно и самото понятие за туризъм вече се развива и разглежда като съвкупност от дейности, свързани не само с посещението на дадено място и културен обект, но и като все по-цялостно съприкосновение с дадена култура, дадени традиции и наследство.
Целта на концепцията е да очертае основните насоки в развитието, управлението и финансирането на ОИ „Старинен Пловдив” за последващия период от 4 години. Концепцията е съобразена с разбирането, че ОИ „Старинен Пловдив” представлява не само съвкупност от музеи, от движими и недвижими културни ценности, но и значим човешки потенциал, база за научно и културно развитие, както и съответен финансов ресурс. Устойчивото развитие на общинския институт, цялостното използване на неговите възможности и далновидното управление, ще позволи културното наследството да бъде използвано от настоящите поколения и да бъде предадено на бъдещите, в цялата си красота, автентичност и функционалност.

II. АНАЛИЗ И ОЦЕНКА НА СЪСТОЯНИЕТО, МАТЕРИАЛНАТА БАЗА И ДЕЙНОСТТА НА ОИ «СТАРИНЕН ПЛОВДИВ»

ОИ „Старинен Пловдив”осъществява управленски функции върху част от общинската и държавна собственост на територията на АИР „Старинен Пловдив”. Под прякото управление на общинския институт са известните къщи-музеи като Балабановата къща, Къща „Хиндилян”, Къща „Недкович”, Галерия „Златю Бояджиев”, Къща „Ламартин”, Старинна аптека „Хипократ”, Къща „Верен Стамболян”, обновената къща „Клианти”, Антовата къща и други, както и културно-исторически обекти Римски Одеон, Малка Базилика и други.
Дейността на ОИ „Старинен Пловдив”, според приетия от Общинския съвет правилник, се изразява в популяризиране на българското духовно и културно-историческо наследство, организиране и осъществяване на културни дейности и прояви, участие в изготвянето на стратегии за опазване на културното наследство на територията на общината, както и координиране на мероприятия по благоустройство, инфраструктура, художествено и улично осветление, озеленяване, чистота, на АИР „Старинен Пловдив“.
Общинският институт има възможност да извършва и стопанска дейност, в областта на производство и разпространение на сувенирни материали, възраждане на местни занаяти и традиции, организиране и осъществяване на културни дейности и прояви, отдаване под наем и др.
Решението за създаване на ОИ „Старинен Пловдив” е взето от Общинския съвет, през 2004, в резултат на сливане на Сдружение „Старинен Пловдив” и Общински институт за музейни дейности. ОИ се явява и правоприемник на 60 годишната дейност и опит в управлението на Резерват „Старинен Пловдив”. Все още обаче съществуват въпроси свързани с уточняване статута и границите на АИР „Старинен Пловдив”, като това затруднява изготвянето на План за опазване и управление на територията на Резервата.
Основната дейност по консервацията и реставрацията на АИР „Старинен Пловдив” през годините, е финансирана основно от държавата и Община Пловдив, като през последните две десетилетия се наблюдава положителен опит в усвояването на средства по различни международни програми, свързани със запазване и експониране на културното наследство. Това са средства отпуснати от Японския попечителски фонд за паметници на културата към ЮНЕСКО, научният контрол по който се осъществява от съвместна българо-японска група на ИКОМОС, Финансовия механизъм на ЕИП, Норвежкия финансов механизъм, по който бяха финансирани различни обекти в град Пловдив, кипърска фондация „Левентис” и др. Все още има какво да се желае по усвояването на Структурните фондове към Европейския съюз, според съответните оперативни програми.
Има какво да се желае и по отношение на координацията на различни мероприятия, от най-различен характер, извършвани на територията на АИР „Старинен Пловдив”. Днешният обхват на АИР (ААР) включва територия от 35,28 ха с около 500 имота, над 70% от които са частна собственост. В съответствие с Правилника за дейността на ОИ „Старинен Пловдив” институтът би могъл да извършва координираща роля между Общината, държавните органи, частните юридически лица и гражданите, в интерес на по доброто развитие, управление и благоустрояване на Резервата.
Належащ е и въпросът по отношение на дигитализацията (цифровизацията) на материалното и нематериалното културното наследство, което би помогнало за развитие на туризма, но също така улеснява и научната и научно-популяризаторскта дейност. Наложително е и въвеждането на онлайн продажба на билети и на други услуги извършвани по електронен път.

III. ТЕНДЕНЦИИ И ВЪЗМОЖНОСТИ ЗА РАЗВИТИЕ НА ОБЩИНСКИ ИНСТИТУТ „СТАРИНЕН ПЛОВДИВ” КАТО КУЛТУРЕН ИНСТИТУТ

Развитието на ОИ «Старинен Пловдив» именно като културен институт е едно сериозно предизвикателство, по което има още много какво да се направи. Това развитие е свързано с продължаване на започнатите и стартирането на нови културни и образователни програми, по възможност самофинансиращи се.
От своя страна, това е свързано с активизиране на научната и научно-популяризаторската дейност, извършвана от Общинския Институт. При възможност стартиране и на издателска дейност, свързана с издаването на албуми, каталози, изследвания и проучвания на културното наследство, сборници от участия в конференции и др. При невъзможност за издателска дейност, оформяне на съответен електронен бюлетин.
Създаване на научни групи, към който могат да бъдат привлечени и външни специалисти. Наред с това, желателно е и създаването на доброволческа група, към ОИ, която да участва в изследване и популяризиране на културното наследство на град Пловдив.
Създаване на възможности за повишаване квалификацията на служителите на Общинския институт. Тя се изразява в обучение по различни дисциплини и специалности, чуждоезиково обучение, компютърна грамотност и други. Стимулиране на участието в международни проекти и програми; включване в международни изследователски инициативи, засилване обмяната на опит свързана с гостуването на чуждестранни специалисти и реципрочното гостуване на специалисти от ОИ в съответните държави.
Осъществяване на трайна и взаимнополезна връзка с висшите училища, научните институти на територията на град Пловдив и извън него.
Общинският институт трябва да бъде фактор и при популяризиране на нематериалното наследство на България, Тракия и град Пловдив – история, фолклор, занаяти, кухня, местни традиции, предания и други. Откриването на «Улица на занаятите», преди няколко години, традиционното вече събитие «Дефиле на младото вино», участието в «Нощта на музеите и галериите» са особено позитивни действия в тази посока, които трябва да бъдат разширени.
Важна част от дейността на ОИ «Старинен Пловдив» се състои в активното включване на гражданите в културния живот на град Пловдив и ежедневният им достъп им до културното наследство. Крайната цел е общото подобряване на качеството на живот, както на гражданите, така и на гостите на града.

IV. РАЗВИТИЕ И УПРАВЛЕНИЕ НА ОБЩИНСКИ ИНСТИТУТ „СТАРИНЕН ПЛОВДИВ” В УНИСОН С ТЕНДЕНЦИИТЕ ЗА ОПАЗВАНЕ НА КУЛТУРНОТО НАСЛЕДСТВО И РАЗВИТИЕТО НА УСТОЙЧИВ ТУРИЗЪМ НА МЕСТНО И НАЦИОНАЛНО НИВО

Традициите в областта на културното наследство на държавите от Европейския съюз, чийто член е България, изискват по-качествени услуги и по-атрактивен музеен продукт. През последните десетилетия културният туризъм и туризмът въобще, се разглежда като една взаимообвързана система, в която музеите, галериите и археологическите обекти са само една част от цялостното събитие и преживяване. Всички тези елементи, който оформят туризма, като продукт, са важни и взаимосвързани. Това са инфраструктурата, хотелската база, музеи, галерии, археологически обекти, заведения и ресторанти, атракциони, клубове и места за забавление, уъркшопове, магазини за сувенири, места за отдих и спорт и т.н. и т.н. В този смисъл е невъзможно и трудно постижимо, развитието на едни елементи от системата да изпреварват драстично останалите. За постигане на качествен продукт е необходимо цялостно качествено развитие на всички елементи от въпросната система. Едно устойчивото развитие се определя от икономическото развитие, социалното равновесие и опазването на околната среда. Устойчивото развитие на културното наследство, предполага една благоразумна и умерена политика на управление.
Съвременното международно утвърдено разбиране за музей, е като за една постоянна институция с идеална цел, в служба на обществото и неговото развитие, отворена за публика, която придобива, съхранява, популяризира и експонира, с изследователска и образователна цел, както и за естетическа наслада. При управлението на ОИ «Старинен Пловдив», трябва да се имат предвид тези условия, както и съществуващите традиции в развитието на АИР (ААР) «Старинен Пловдив» през десетилетията.
Във връзка с предстоящето домакинство на Пловдив като Европейска културна столица през 2019 е не само желателно, но и наложително, ОИ «Старинен Пловдив» заедно с местната власт, университетите, културните оператори, частния и доброволческия сектор, медиите и гражданите да се обединят в постигането на общите цели, които да изведат успешното домакинство на Пловдив като град-домакин на тази мащабна културна проява.


V. ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ЦЕЛИТЕ, ПРИОРИТЕТНИТЕ ОБЛАСТИ, ОЧАКВАНИТЕ РЕЗУЛТАТИ В УПРАВЛЕНИЕТО, ФИНАНСИРАНЕТО, СТРУКТУРАТА И ОРГАНИЗАЦИЯТА НА ДЕЙНОСТТА НА ОБЩИНСКИ ИНСТИТУТ „СТАРИНЕН ПЛОВДИВ”, ПЪТИЩА ЗА ПОСТИГАНЕТО МУ

АИР (ААР) „Старинен Пловдив” притежава своята уникална история и характер. Въпреки превратностите на времето, Резерватът е запазил своята жизненост и днес е предпочитано място за живот, провеждане на културни събития и туризъм. Необходим е един устойчив подход към управлението на Резервата, който да балансира консервацията на историческата среда и същевременно да запази неговата специфика, като едновременно място за живеене, място за култура и туризъм.
Основната роля, на ръководството и представителите на ОИ „Старинен Пловдив”, е доброто стопанисване и управление на предоставената им част от общинската и държавна собственост, на територията на Резервата. При добро желание, те биха могли да заемат и една координираща роля между интересите на държавата, общината, живеещите в Резервата, представителите на бизнеса, и всички заинтересовани лица, по въпросите за развитието и бъдещето на АИР (ААР) „Старинен Пловдив”.
ОИ „Старинен Пловдив” е самостоятелно юридическо лице по смисъла на Закона за закрила и развитие на културата. Общинският културен институт е на бюджетна издръжка – второстепенен разпоредител с бюджетни кредити. ОИ „Старинен Пловдив” се финансира и от собствени приходи от стопанска дейност, от средства, получени от проекти по международни и национални програми, дарения и други. За добро или за лошо, една основна част от собствените приходи днес се формират от отдаване под наем на стопанисваните сгради за различни събития – срещи, конференции, събития, сватби, кръщенета, фотосесии и т.н. За повишаване на собствените приходи, трябва да се работи все повече в посока към разпространение и продажба на собствени сувенири, каталози, албуми, и други материали, както и в посока към организиране на собствени културни и благотворителни събития.
За повишаване на собствените приходи са възможно още редица дейности, като например създаването на Ретро студио, на собствено (ретро) кафене, обзавеждане и стопанисване на собствена къща за гости и т.н. Взаимстването на някои европейски и северноамерикански модели в управлението на подобен вид собственост е също добра възможност. Такова е например спонсорството, срещу определена годишна сума (над 100 лева), което да дава възможност на спонсора за безплатно многократно посещение на всички музеи, стопанисвани от ОИ „Старинен Пловдив”.
Воденето на подробна статистика за посетителите (възраст, образование, социално положение) би осигурило обратна връзка, която да информира за очакванията на посетителите и да помогне за подобряването на предлагания музеен продукт. Създаването на електронен каталог и онлайн магазин от една страна и въвеждането на електронна продажба на билети от друга е също една от належащите задачи.
За доброто управление на ОИ „Старинен Пловдив” е необходима добра мотивация на служителите, създаване на позитивен работен климат и екипност в действията.


VI. ЕТАПИ НА РЕАЛИЗАЦИЯ НА КОНЦЕПЦИЯТА

Основните етапи по реализиране на концепцията са определени до голяма степен от предстоящите важни събития. В този смисъл концепцията се реализира в три етапа.
Първият е годината 2018, свързана с домакинството и председателството на Съвета на Европейския съюз от една страна и подготовката на Пловдив за град-домакин на инициативата Европейка столица на културата, от друга. В този смисъл са необходими спешни действия по най-важните задачи, свързани с електронния достъп до културното наследство, довършване на вече започнатите консервационни дейности, издаването на гидове, карти и ориентири, насочени към туристите, посетители на град Пловдив и в частност на резерват Старинен Пловдив. Необходими са и действия по подробното запознаване и приобщаване на гражданите на град Пловдив към инициативата Пловдив 2019. Запазване и развиване на започнатите, а при възможност стартиране и на нови културни инициативи.
Вторият етап е годината 2019, свързана с домакинството на инциативата Европейска столица на културата. В този етап е важно синхронизирането и добрата координация на предприетите от ОИ „Старинен Пловдив” действия, с всички действия предприети от Пловдивска голяма община, район Център и т.н. Необходима е добра координация и с останалите държавни структури (музей, галерии, експозиционни зали) подчинени на различните министерства. Развитие на собствените културни инициативи, започнати в предходния етап.
Трети етап са годините 2020-2021, свързани с използването на „инерцията” набрана от реализиране на проявата Пловдив 2019. Същността на подобни инициативи е именно трайното и устойчиво развитие на града в областта на инфраструктурата, културният туризъм, социалните процеси и т.н.





Дата : 15.11.2017 Подпис:


(А. Киряков)



4 декември 2017 г.

Тракийските глоси – старобългарски думи записани с гръцки букви

В съчиненията от древността, написани основно на старогръцки и латински език, се срещат понякога и думи от езика на траките, от диалектите на многобройните тракийски племена, обитавали огромната част от Балканите и немалка част от земите на Мала Азия. Тези думи са от най-различно естество и са записани по най-различен повод. В науката са известни под наименованието тракийски глоси. Техният брой се определя на няколко десетки думи, като трябва да отбележим, че тук не включваме глосите определени като македонски, фригийски, дакийски, при все че много автори считат тези езици за сходни.
Изследванията върху тракийския език, обикновено започват с преглед именно на тези т.нар. глоси. Например академик Иван Дуриданов в неговото изследване ”Езикът на траките” 1976 г. отбелязва, че глосите са най-надеждният материал за изследване на тракийския език, като след това изброява и анализира 23 глоси. Професор Владимир Георгиев в „Траките и техният език”, 1977 г. изброява 38 глоси и някои допълнителни нетракийски думи.
По известните тракийски глоси, изброени в азбучен ред са аргилос – мишка; аса – растението подбел; болинтос – див бик; бонасос – друг вид бик; брия – град; бриза – житно растение, лимец или ръж; брюнхос – вид китара; брютос или брютон – вид ечемичено пиво; гентон – месо; дева – град; динопула – дива тиква; залмос – кожа; зейра – вид горна дреха; зетрайа – гърне; зелас или зейла – вино; зибютидес – благородните тракийки или траки; каламиндар – платан; кемос – вид шушулков плод; колаброс – песен която съпровожда колабризмос – танц с оръжие; ктистас – безбрачни тракийски монаси; магадис – триъгълен музикален инструмент; мандакес – превръзка за сноп; питюе – съкровище; полтюн – дървена крепост; ромфайа – копие или дълъг тънък меч; скалме – нож, меч; скарке – сребърни монети; спинос или маритан – камък който издава съскащ звук и дим, когато се полива с вода; тореле – траурна песен.
На пръв поглед думите изглеждат доста необичайни и непознати. Това вероятно е причината нашите и чужди изследователи да включват тракийския език към числото на индо-европейските езици, но да не са сигурни по отношение на неговото точно място в индо-европейското езиково семейство. Обикновено не се отчита добре и фактът, че това са собствено тракийски думи, но записани от чужди автори, и то с ограничения набор от гръцки букви, или по-рядко и с латински.
Някои от тракийските глоси са дискутирани вече нашироко в последните години, като думата ктистас – чисти – безбрачно живеещи монаси, светци. Връзката между тази глоса и старобългарското чистъ, дава Владимир Георгиев, който обаче бърза да се „застрахова”, че тази етимология не може да се счита за сигурна. Многократно дискутирана е и глосата колабризмос, като връзката със славянското коло - колело, кръг и прабългарската жреческа титла колобър е посочена от редица изследователи. Все пак изглежда тези примери не са достатъчни, като доказателство, за връзката на тракийския език със старобългарския и съвременния български език. При търсене на етимологията на тракийските глоси, от нашите и чужди изследователи, очевидните старобългарските и старославянските съответствия на тракийските глоси са скрити срамежливо на по-задно място, след старонемски, староисландски, старопруски, литовски, латвийски, албански и други аналози, при положение че именно те най-точно и ясно обясняват значението на тракийските думи.
Или дори нещо повече. Така например и Иван Дуриданов и Владимир Георгиев, подминават факта, че тракийската глоса бриза – брица, се среща и използва и до днес в нашия език. Така се назовава и днес вид пшеница в някои области на България. Това е отбелязано още в началото на 40-те години на 20 век в етимологичния речник на Стефан Младенов „Етимологически и правописенъ речник на българския книжовенъ езикъ” 1941 г. За съжаление в този и още други случаи, те предпочитат да отрекат очевидната връзка и да носят „от девет кладенеца вода”, но не и да цитират най-точното съответствие. Такъв е случаят и с глосата гагюла – вид патица, отбелязана от Владимир Георгиев като нетракийска, при очевидното сходство с руското „гоголь” – патица звънарка. Тук, за повече информация по въпроса, проф. Георгиев пренасочва читателите към изследването на Димитър Дечев, от 1957 г., на немски език… Подминати без коментар са и глоси като зомброс – зубър, посочени още в края на 19 век от Вилхелм Томашек като тракийски. Тази дума очевидно е аналогична на раннославянската дума „зомбру”. Същото важи и за глосата канабис – коноп, посочена от Вилхелм Томашек, като днешното име на това растение очевидно е било същото и при древните траки. Конопът е една от най-старите растителни култури в света. Отглеждан е заради здравите си влакна, които са използвани за направата на дрехи и въжета. От „коноп” произлиза и думата „канап”.
Още тракийски глоси посочени от Томашек като пинон – ечемично пиво, бира (от корен *poi- пия) и сирос - склад за жито, наземен или вкопан в земята (от и.е. *grəno- „зърно”) са широко разпространения в почти всички индо-европейски езици.
Преди около пет години в интернет публикация, отбелязах за вероятната връзка между две популярни тракийски глоси зелас и зейра, и връзката им със съвременните българския думи риза и лозе. Вероятно и в двата случая зейра (вид горна дреха) – т.е. старобългарската дума риза и зелас (вино) – т.е. лозе(неточно описано като вино), старобългарски лоза, имаме предаване на тракийските думи чрез метатеза – разместване на звуковете в дадена дума, за по лесен изговор.
Преди година дадох и обяснение на глосата спинос или маритан. Най-вероятно тук става въпрос за силитрата, добивана в земите на древна Тракия, както в древността, така и през Средновековието.
Глоси като аса – подбел (староб. остръ), скарке – сребърни монети (староб. скръгати - скърцам), брюнхос – китара (староб. бръцати - бръмча), болинтос – див бик, са добре разяснени от нашите езиковеди. Същевременно, глосата бонасос – див бик, който се „защитавал” чрез изпражненията си, според описанието на Аристотел, т.е. нещо като „вонещник”, наскоро беше сполучливо обяснена в интернет пространството. Връзка между думата аргилос – мишка и използваната и до днес в Македония дума „глухче” – мишка, а също и в България „глухари” (табуистично име използвано за мишките) е също много вероятна. Ако това е така, тук отново имаме метатеза при записване на името аргилос - глухар, както при посочените по горе две глоси зейра – риза и зелас - лозе.
Забележителен пример с една тракийска или македонска глоса – драмиш – вид хляб, дава в своята книга „Размишления върху произхода на българите” 1926 г. възрожденецът Данаил Юруков. Той посочва връзката с хляба наричан и по негово време в Македония „дран мъж”, за разлика от другият вид хляб, наричан „бял мъж”. Връзка между тракийските и македонските глоси и днешния български език дава и Никола Йонков-Владикин в книгата си „Зачатките на българската история”, 1901 г.
Всички тези примери обаче, все още не са събрани от изследователите на едно място. Също така убеден съм, че с времето, и работата на добронамерените и професионални изследователи, ще бъдат изяснени и последните „загадки” около така наречените тракийски глоси. А тези глоси не представляват нищо друго, освен древни старобългарски думи, наричани преди Христа тракийски, предадени от чуждоезични автори със старогръцки или латински букви. Разбира се като по древен език и по-близък назад във времето до това, което наричаме индо-европейски език, тракийският език е притежавал лексикални и граматични особености, които не са се срещали в старобългарския, а и днес не се срещат в съвременния български език. Обаче значителната и забележителна близост между т.нар. тракийски език, с неговите локални говори, и това което днес наричаме славянски езици, в частност и българският език е несъмнена. Това се установява и при по-внимателно и безпристрастно изследване на така наречените тракийски глоси.