25 май 2017 г.

Андрея Луков

Ако човек от нашето поколение има дядо или прадядо роден в Пловдив, то голяма е вероятността този дядо да е грък, арменец, евреин, турчин или поне павликянин-католик. Такъв е бил обликът на Пловдив преди сто и двадесет- сто и петдесет години.
Дядото на моя дядо, по майчина линия, Андрея Луков, роден в Пловдив, в средата на 19 век е бил от католиците, макар и вероятно не от павликянските. Две са версиите за рода Лукови - че идват от Албанските земи или от хисарските католишки села, като по вероятна е първата. Действително когато бях в Албания преди четири години, ми казаха, че името Андрей там е доста разпространено, а и на бащата на Андрея Луков са викали Арнаут Матея, т.е албанец. В Албания и до днес над 10 процента от населението е католишко.
Андрея Луков придобива чифлишките земи в близкото до Пловдив, тогава село Коматево, директно от турския бей, на млада възраст 20-21 години. Земеделието се превръща в основна дейност на рода. Така с известни прекъсвания, чак до ден днешен, та и аз от това си патя…
В самото начало на 20 век, фамилията построява и няколко сгради в градския център и в католишката махала. Една от сградите е тази на края на главната улица, точно преди подлеза на бул. „Шести септември” известна и до днес като Прокуратурата. На фасадата са запазени инициалите АМЛ (Андрей Матеев Луков) и годината 1910. Разбира се днес сградата е разделена между много и най-различни наследници, като значението й за такива като мен е по скоро символично, а не материално.
Тази година се навършват 100 години от смъртта на прапрадядо ми Андрея, на когото е кръстен дядо ми, а оттам и аз.


Андрея Луков (1857-1917)


Няма коментари:

Публикуване на коментар