25 май 2017 г.

Андрея Луков

Ако човек от нашето поколение има дядо или прадядо роден в Пловдив, то голяма е вероятността този дядо да е грък, арменец, евреин, турчин или поне павликянин-католик. Такъв е бил обликът на Пловдив, а изобщо на големите градски центрове, преди сто и двадесет - сто и петдесет години.
Дядото на моя дядо, по майчина линия, Андрея Луков, роден в Пловдив, в средата на 19 век е бил от католиците, макар и вероятно не от павликянските. Според запазените спомени в рода фамилия Лукови идват от Видинския край. Там е имало силна католишка пропаганда през 16-17 век от района на Чипровци и околността. Има и до днес католишки черкви и села. 

Навремето дядо ми Андрей беше прочел в хрониката на Константин Муравенов за павликянина (т.е. католик) Арнаут Матея, който идвал от албанския град Шкодра и се беше впечатлил от тази информация. Тук изглежда също има някаква връзка с рода, с фамилията Шкодрови, но по женска линия. От друга страна името Андрей в Албания е доста разпространено, лично бях свидетел на това през 2013 когато ходихме до там, а и до днес над 10 процента от населението е от католишко вероизповедание.
Вероятно Михал И. Луков, роден през 1825 година, е този който идва в Пловдив, от Северозападна България, от района между Чипровци и Видин. Той притежавал няколко чифта волове и достатъчно пари за да закупи 300 дка земи, близо до град Пловдив. Близък е бил с турския бей, притежаващ земите около село Коматево, където са били и неговите 300 дка земи. Михал Луков (1825-1889) се жени за Анка Ковачева, една от петте дъщери на Андрей Ковачев, един от най-богатите пловдивчани по това време, който е имал и двама сина - Иван и Петър. Вероятно евродепутатът Андрей Ковачев, за мен най-симпатичният български евродепутат е наследник именно на тези Ковачеви. Единственото дете на Михал и Анка е Андрея Луков, роден през 1857 година. По време на руско-турската война през 1877-1878 година, когато част от турското население напуска България, беят остава своите чифлишките земи не на Михал, а на младия Андрея, тогава 20-21 годишен. Той явно вече се доказал като деен и отговорен човек, понеже беят е оставил земите на него, вместо на баща му.
Земеделието се превръща в основна дейност на рода или поне на по-голямата част от него. Андрея Луков има две деца Михал и Анка от първата си жена Катина, която почива млада, двадесет и две годишна. От втората си жена Джена (Шкодрова), има четирима сина Иван, Петър, Георги, Стефан и една дъщеря Екатерина. Семейството отглежда и две храненичета.
В самото начало на 20 век, фамилията построява няколко сгради в градския център и в католишката махала в град Пловдив. Една от сградите е тази на края на главната улица, точно преди подлеза на бул. „Шести септември” известна и до днес като Прокуратурата. На фасадата са запазени инициалите АМЛ (Андрей Михалов Луков) и годината 1910. Днес сградата е разделена между много и най-различни наследници, на многобройната фамилия. Значението й за такива като мен е по скоро символично, отколкото материално. По нагоре в квартал Капана се намира и още една ъглова сграда, притежание на рода, известна със старото си име отпреди 9-ти септември - "Златната Лисица".
Земите в Коматево, които фамилията обработва, са около 1000 дка. В главния стопански двор, където е бил старият чифлик е построена масивна сграда, също около 1910 година. Тази сграда е запазена и до днес, със масивно каменно подземие, за съхраняване на продукти и горна широка жилищна част. За съжаление Андрея Луков умира сравнително млад, понеже се заразява с тиф, докато лично полага грижи за едни от работниците си. Тази година се навършват 100 години от смъртта на прапрадядо ми Андрея, а и сто и шестдесет години от рождението му. На него е кръстен дядо ми Андрей (1920 -1997), син на Иван Луков. Оттам по късно и аз съм кръстен Андрей и нося това по-рядко срещано за България име.


Андрея Луков (1857-1917)


8 май 2017 г.

Личната библиотека на Хитлер


"Открих, че личната библиотека на Хитлер, която е разделена между жилището му в Канцлерството в Берлин и вилата му на Оберзалцберг при Берхтесгаден, съдържа приблизително 16 300 книги. Те може най-общо да бъдат разделени в три раздела:
Първият раздел е военният, който съдържа приблизително 7000 заглавия, включително за кампаниите на Наполеон и пруските крале, за живота на всички германски и пруски величия, както и книги за практически всяка известна голяма военна кампания в историята.…
Военните книги са разделени по държави. Тези, които не са издавани на немски, са превеждане по заповед на Хитлер. Много от тях са с обстойни маргиналии ( подчертаващи линии и бележки, т.е. били са четени от Хитлер). .. .Вероятно няма нито един дял от военното познание, древно или съвременно, за който да не се говори в тези 7000 книги, и е ясно, че Хитлер е прочел много от тях от кора до кора.
Вторият раздел е близо 1500 книги за архитектура и изкуство – театър, живопис и скулптура, които са водещите интереси на Хитлер след военните въпроси. Сред книгите има някои за сюрреализма и дадаизма, макар Хитлер да не е имал влечение към тези течения. Една от ироничните му маргиналии в груб превод звучи така: „Съвременното изкуство ще революционизира света? Глупости!” Когато прави тези свои бележки, Хитлер никога не използва писалка, а най-често – старомоден химически молив, който не може да бъде изтрит.
Третият раздел включва книги по астрология и спиритуализъм, които са му доставяни от цял свят и са превеждани, когато това е било нужно. Има също спиритуалистки снимки и заключени на сигурно отделно място – снимки на съзвездията във важните дни от неговия живот. Всяка от тях е със собственоръчно написана от него бележка и в отделен плик. В този трети раздел значителна част книги са посветени на храненето и диетите. …
Има също около 400 книги за Църквата, почти изцяло за Католическата църква. … Самият Хитлер е католик, макар и непрактикуващ.
Между 800 и 1000 книги са обикновенна популярна литература. Много от тях са непотребни, на който и да било език. Има голям брой детективски четива. Хитлер притежава събраните съчинения на Едгар Уолъс…. Сред любимите книги на Хитлер са събраните индиански произведения на Карл Май….
Социологическите трудове също са сериозно застъпени в библиотеката, включително един уникален труд на Роберт Лей, написан през 1935 г., за световните социологически проблеми и техните решения. …Друга книга от библиотеката на Хитлер е трудът на Алфрид Розенберг, в който се предлага сливането на нациския Райх и Църквата. От нея днес се знае, че са оцелели само 12 екземпляра….
В своята младост, когато има време, Хитлер обича да подвързва и подлепва повредените си книги. Неговият собствен бестселър Mein Kampf му донася забележително състояние от близо 50 милиона райхсмарки, както се говори в немските банкови среди…. Райхканцлерът никога не намира за нужно да използва собствената си официална заплата, голяма част от която дава за благотворителност.
Сред книгите в библиотеката на Хитлер има и един том в област, към която той винаги е проявявал особено голям интерес, а именно науката за ръката (хиромантия)…"
Из Приложение 1 от книгата на Тимъти У. Райбек „Личната библиотека на Хитлер”