3 септември 2015 г.

Значение на името "българи"

Какво означава името „българи”? Този въпрос винаги е предизвиквал интерес, а и ще продължава да предизвиква...
Като оставим настрана всички „белки”, „Волги”, „буламачи” и т.н., предлагам да поразсъждаваме върху по стойностни факти.
Покойният вече Рашо Рашев, намира като обединителен център на всички обяснения на името „българин” коренът bul (bol, bal, byl), който изхожда от праформата *bal, със значение мъж (човек). Това сближава името с аналогични ранни самоназвания на етноси – например немското deutsch – народ, готското thiuda – хора, народ, келтското tuatha – народ, както и общославянското „люди” и т.н. Всъщност тука Рашев приема и цитира мнението на В. Стоянов, от една негова статия на немски език от 80-те години.
В този смисъл интересно е да отбележим, че названието „българи” срещаме първо в латинските текстове. Там названието е предадено като vulgares. Думата е твърде близка до латинското прилагателно vulgaris /vulgare/ със значение „общонароден, всеобщ, обикновен, ежедневен, простонароден”. С подобно значение са и думите vulgator vulgatus, глагола vulgo и т.н. През 4 век широко разпространение получава и едни препис на Библията известен като Вулгата. Това е един по опростен превод на светото писание, достъпен за широките народни маси или иначе казано простолюдието.
В началото на новото хилядолетие, след раждането на Христа, Римската империя достига зенита на своята мощ и разпростира властта си над десетки племена и народи. Същевременно римското гражданство и правото да се наречеш „римлянин” остава привилегия на малцина. Едва през 212 император Каракала обнародва акт, с който се обявяват за римски граждани всички свободни поданици на империята. Така или иначе, през целия римски период и по-късно в средновековна Византия, понятието „ромей”, т.е. римлянин е означавало принадлежност към една по-висока прослойка на гражданството, висшата класа и аристокрацията. Като цяло противостоящо на понятието „ромей” е названието „вулгар” – народен, простонароден, неградски (селски).
Сега преминаваме чак към 19 век и цитираме думите на Йордан Хаджиконстантинов (Джинот). Забележете какво казва той: „Ако ме попита някой школски човек ли съм или болгарин, аз ще отговоря – Болгарин съм, че не е честно на моето славяно-болгарство да творя зло и да лукавствувам! Прави болгарин не лажи, не завидуе, не денгубие, не лицемерствуе, не блудуе, за печена кокошка вярата си не разменуе.”
Петър Добрев обичаше да цитира тези думи, но само последното изречение...
Нас обаче тук ни интересува първото изречение, където Йордан Хаджиконстантинов противопоставя „болгарин” на „школски човек”, т.е. учен, образован човек, гражданини и не на последно място... ромей!
В същият смисъл е и казаното от Цани Гинчев, в едно негово известно писмо до проф. Иван Шишманов, че по-интелигентните сред траките, във вековете след новата ера, са се зовели ромей (римляни).
Тук през в 19 век, виждаме ясно съзнание какво означава болгарин, и къде се крие коренът на тази дума... За сметка на това Йордан Хаджиконстантинов изрежда няколко основни добродетели на българина, който въпреки че не е „школски човек”, е много по морален от учените хора, гражданите... от елините и ромеите!
И така мисля че вече става ясно кога и къде трябва да търсим началото на името „българи”.

1 коментар:

  1. Петър Георгиев

    Да, мога да подкрепя тезата на Андрей Иванов: „римлянин е означавало принадлежност към една по-висока прослойка на гражданството, висшата класа и аристокрацията. Като цяло противостоящо на понятието „ромей” е названието „вулгар” – народен, простонароден, неградски (селски).” Не зная колко е прецизно първото твърдение, но с второто съм съгласен, дори бих обърнал внимание на поставеното в скоби „селски”. По тоя повод си спомням за статуята на Хлебни пазар в Константинопол: "Но там имало и "българин" който оре с вол ,като че е готов да прокара бразда по земята. Каква чудна гледка за зрителите! ИБИД XIX--- XX(1944) стр. 55-57. Не случайно статуята е поставена на Хлебни пазар, тя демонстрира не друго, а селянин който оре. Между другото, и сега гърците употребяват думата селяндур – βλάχος, блах (влах). А как ще е блах в множествено число? Блахи, блах-ари или блахари/благари, блъгари. Твърди се, че статуя е била там в края на пети век. Да обърнем внимание на факта, че при гърците гети и даки е било синоним на роби, склави, защо да не сме и селяни.

    ОтговорИзтриване