25 септември 2015 г.

Затвореният цикъл на изборите в България

През последните години в България се наблюдава една отчетлива тенденция – изборите все повече се превръщат в една затворена система. Система, в която участват основно тези, които имат някаква принуда или изгода от нея. Останалите фактори - общественото съзнание, личната отговорност към бъдещето, права и задължения, остават на втори, на трети, че и на още по заден план.
При местния вот процентът на гласували трудно надхвърля 40 процента. Немалка част от гласуващите са хора, които имат пряко отношение към смяната или запаването на общинското управление. Това са хора свързани с общинската администрация, пряко или чрез техните семейства. Между впрочем, една администрация отдавна надминала допустимите разумни граници и в малки и в по големи населени места, във всяка точка на Република България.
Немалка част са вече и тези, които гласуват единствено заради 30те, 40те или 50те лева, които взимат като застъпници или хора привлечени от агентите да гласуват за един или друг кандидат, за една или друга партия. Веднъж научени да гласуват по този начин, при тези гласоподаватели това става един траен принцип.
Има е още една особеност на местния вот в България и това е принудата. Особено в малките населени места, голяма част от хората са принудени да гласуват за една или друга партия пред страха от кмета и общинската власт, за да не бъдат лишени от помощи, дърва и въглища за зимата и т.н.
Така виждаме колко голям е процентът на тези, които гласуват на избори единстнвено поради някаква принуда или поради някаква по-пряка или индиректна изгода.
По голямата част от гражданите, над 50 процента от обществото отказва да участва в изборния процес. Било защото не вижда възможна реална промяна, било защото не вижда реална полза за себе си, а най сетне и поради липсата на развита гражданска отговорност към случването на обществените процеси. Това от своя страна още повече задълбочава „затвореността” на изборния процес, в който пак да повторя, участват основно тези, които са принудени да го направят или имат някакъв друг, най-често икономически интрес. И всичко това превръща участието на избори в България в една сериозна инвестиция на средства, което може да си позволи само този, които очаква тази инвестиция в крайна сметка да бъде осребрена.
Този „затворен” цикъл на изборния процес все повече отдалечава изборите от първоначалната идея за демократичност, право на изразяване на общественото мнение и определяне бъдещето, към което трябва да върви дадена община, област или държава.

3 септември 2015 г.

Значение на името "българи"

Какво означава името „българи”? Този въпрос винаги е предизвиквал интерес, а и ще продължава да предизвиква...
Като оставим настрана всички „белки”, „Волги”, „буламачи” и т.н., предлагам да поразсъждаваме върху по стойностни факти.
Покойният вече Рашо Рашев, намира като обединителен център на всички обяснения на името „българин” коренът bul (bol, bal, byl), който изхожда от праформата *bal, със значение мъж (човек). Това сближава името с аналогични ранни самоназвания на етноси – например немското deutsch – народ, готското thiuda – хора, народ, келтското tuatha – народ, както и общославянското „люди” и т.н. Всъщност тука Рашев приема и цитира мнението на В. Стоянов, от една негова статия на немски език от 80-те години.
В този смисъл интересно е да отбележим, че названието „българи” срещаме първо в латинските текстове. Там названието е предадено като vulgares. Думата е твърде близка до латинското прилагателно vulgaris /vulgare/ със значение „общонароден, всеобщ, обикновен, ежедневен, простонароден”. С подобно значение са и думите vulgator vulgatus, глагола vulgo и т.н. През 4 век широко разпространение получава и едни препис на Библията известен като Вулгата. Това е един по опростен превод на светото писание, достъпен за широките народни маси или иначе казано простолюдието.
В началото на новото хилядолетие, след раждането на Христа, Римската империя достига зенита на своята мощ и разпростира властта си над десетки племена и народи. Същевременно римското гражданство и правото да се наречеш „римлянин” остава привилегия на малцина. Едва през 212 император Каракала обнародва акт, с който се обявяват за римски граждани всички свободни поданици на империята. Така или иначе, през целия римски период и по-късно в средновековна Византия, понятието „ромей”, т.е. римлянин е означавало принадлежност към една по-висока прослойка на гражданството, висшата класа и аристокрацията. Като цяло противостоящо на понятието „ромей” е названието „вулгар” – народен, простонароден, неградски (селски).
Сега преминаваме чак към 19 век и цитираме думите на Йордан Хаджиконстантинов (Джинот). Забележете какво казва той: „Ако ме попита някой школски човек ли съм или болгарин, аз ще отговоря – Болгарин съм, че не е честно на моето славяно-болгарство да творя зло и да лукавствувам! Прави болгарин не лажи, не завидуе, не денгубие, не лицемерствуе, не блудуе, за печена кокошка вярата си не разменуе.”
Петър Добрев обичаше да цитира тези думи, но само последното изречение...
Нас обаче тук ни интересува първото изречение, където Йордан Хаджиконстантинов противопоставя „болгарин” на „школски човек”, т.е. учен, образован човек, гражданини и не на последно място... ромей!
В същият смисъл е и казаното от Цани Гинчев, в едно негово известно писмо до проф. Иван Шишманов, че по-интелигентните сред траките, във вековете след новата ера, са се зовели ромей (римляни).
Тук през в 19 век, виждаме ясно съзнание какво означава болгарин, и къде се крие коренът на тази дума... За сметка на това Йордан Хаджиконстантинов изрежда няколко основни добродетели на българина, който въпреки че не е „школски човек”, е много по морален от учените хора, гражданите... от елините и ромеите!
И така мисля че вече става ясно кога и къде трябва да търсим началото на името „българи”.