23 юли 2014 г.

Тотален рестарт

Винаги когато в последните години чуя фразата "Тотарен рестарт" и косата ми се изправя. Изтръпвам целият и студена пот избива по тялото ми.
Чудя се как е възможно да има политици, социолози, журналисти, които да говорят по този начин. Или хора, които желаят да променят системата. Възможно ли е да има толкова неузрели хора, които на всичкото отгоре да искат и да ръководят народа?
На пръв поглед идеята звучи съблазнително. Изчистваме всичко и всички и започваме на чисто. Ура!
Само че на практика идеята е абсолютно невъзможна. Единствено може да се прояви в някакъв уродлив вид, като военен режим или пълна анархия.
Нямаме никакъв шанс за тотален рестарт на едно общество - това е тежката истина. Промяната в едно общество става много трудно. Става бавно и с много усилия. Положителни или отрицателни тенденции се изграждат или разграждат с години. Но много хора не искат да полагат усилия. Искат ей така, да започнат на чисто... Мечтата на идеалиста или на анархиста, но не и на истинския ръководител-практик.
Много тежка, продължителна и отговорна работа, само така може да се промени качеството на живот в България.
Иначе идеята за "тотален рестарт" звучи чудесно... но е невъзможна.

1 юли 2014 г.

Между първия и третия свят

Знаем кои са страните от най-развития, цивилизован свят. Това са страните от Западна Европа, Щатите, Канада, Австралия, Япония. Знаем и кои са страните от т.нар. трети свят. Това е почти цяла Латинска Америка, Африка, Азия.
Нашата страна България определено не е страна от първия свят, макар че към това официално се стремим. Не е и страна от третия свят, въпреки че често говорим на тази тема и пускаме съответните коментари.
Като човек обиколил различни държави, действително съм чувствал, че нашата родина България засега стои твърдо между двата свята - първия и третия. Ние сме втория свят. Или пък може би по романтично казано - Средната земя.
Действително по нашите земи срещаме много неща, които показват че сме част от цивилизацията на Европа. Същевременно срещаме и много неща, които напомнят за страни като Индия, Камбоджа и Египет.
Когато съм посещавал страните от първия свят, съм чувствал преди всичко високия стандарт на живот, трудно достижим за нас българите, чувствал съм и кога доброжелателното, кога възпитано-снизходителното отношение на чужденците към нас. Точно обратното, когато съм посещавал страни от третия свят, аз съм бил в ролята на "западняка", човекът с повечето пари и възможности, идващ от европейска държава. Т.е. бил съм и от двете страни на барикадата, чувствал съм се и беден и богат и дивак и цивилизатор.
В резултат на всичко това нито съм се варваризирал, нито съм се цивилизовал, а всъщност съм се "българизирал" още повече.
Остава ни единствено надеждата, че втория свят е както казах "средната земя", т.е. един вид балансът, който всички хора по земята търсят.