29 април 2014 г.

Списание "Завети"

В продължение на четири години, Венцеслав Бъчваров, или както предпочиташе да го наричаме - чичо Венци, издаваше тук в Пловдив историко-филологическото списание "Завети". Списанието излизаше в не повече от стотина екземпляра, като чичо Венци се грижеше и за отпечатването и за разпространението.
Имах удоволствието да общувам с Венцеслав Бъчваров в продължение на точно две години - от лятото на 2006 до лятото на 2008 година, когато той почина. Всезнаещ, остроумен, с богата култура и държавнически поглед върху събитията. Рядко се срещат такива българи, но обяснението беше в неговия търновски род и силната руска жилка, от страна на майка му, с която обаче не се гордееше особено. Цитираше едни думи на майка си "На руснаците където им е читавото, там им е и калпавото."
Научих много от чичо Венци за тези две години. Събираше хора, интересуващи се от история в неговия апартамент близо до Джумаята, всеки четвъртък следобед. Аз присъствах на тези срещи почти ежеседмично. Обогатих се доста от всичко ново, което научих.
Тук давам част от предговора към брой 3 на списанието от 2006 година, който ми се струва доста показателен за характера, на това, което се публикуваше в списание "Завети".


"С настоящата книжка на списание ЗАВЕТИ, в раздела Историческо наследство, започваме публикуването на извадки от забележителния труд на почти неизвестния на нашата историческа наука руски автор, Дмитрий Иванович Иловайски "Разыскания о начале Руси". Оказва се, че този труд на Иловайски, публикуван в 1876 година се занимава в по-голямата си част с най-ранната история на първобългарите. По една или друга причина книгата на Иловайски остава непозната на българските историци. Твърде незаслужено. Още в последната четвърт на ХІХ в. Иловайски осмива нелепите твърдения за някакъв си произход на първобългарите уж от Централна Азия. Ако нашите доморасли учени (чичо Венци обичаше да ги нарича така - "доморасли") си бяха направили труда да прочетат неговата книга, днес Съсъловци, Петър Добревци, Георги Бакаловци и разни други танграисти нямаше да продължават да търсят под телето вол, пардон, някакви си 12 велики български царства в пустините на Централна Азия, от които сериозната археология не е открила никакви следи. Смешно и жалко е да се твърди, че първобългарите са произлезли от азиатските пустини ("там дето и червяк не може да се зароди", според думите на един наш официално непризнат историк), само защото някаква чертица, намерена в Памир, прилича на чертица върху тухла от Плиска.
Крайно време е да се разбере, че ние, съвременните българи сме преки потомци на нашите прародители траките, че никога не сме идвали от никъде, най-малкото от Централна Азия, а сме автохтонно население, живяло от хилядолетия тук на Балканския полуостров, близко родствено на скити и славяни, но не сме били нито скити, нито славяни."


21 април 2014 г.

"Траки, българи, славяни" по ПОТВ

Андрей Киряков, пловдивчанин, дългогодишен изследовател на древната история на нашите земи, започва своя рубрика по ПОТВ. В нея ще гостуват специалисти, които се занимават с големия въпрос: Кои сме ние?.

Много са теориите са произхода на българите. Пък и не е ясно до каква степен сме българи - като носители на прабългарски ген. Спорна е и ролята на славяните като доминиращ фактор. А дали пък в най-голяма степен не сме наследници на изконните жители на Балканите - траки и др.

Дали няма да се окаже наистина, че учим една измислена история, писана извън България?

Та по тези въпроси ще говорим на живо в сряда от 11 часа, в "Траки, българи, славяни". Предаването ще има повторение и вечер, и в събота или неделя.





Първо предаване с гост археологът Божидар Чапъров.

6 април 2014 г.

Лъвът на Балканите

Живял ли е някога лъвът на Балканите? Съществува ли връзка между лъвът от днешния български герб и миналото на българските земи?
Имаме сигурни сведения, че до първите векове на новата ера животното лъв е обитавало земите на Балканите.
За лъвове в южнобългарските земи свидетелства историкът Херодот(V в. пр. н.е.). Когато описва похода на персиеца Ксеркс към Гърция, той разказва, че “По пътя лъвове нападнали камилите на Ксеркс, които носели припаси. Те излизали нощем от леговищата си и не нападали нищо друго, нито добитъка, нито хората, а погубвали само камилите.” По нататък историкът уточнява, че в тези местности има много лъвове и диви бикове, като границата на лъвовете е река Нестос (Места), която тече през Абдера, и река Ахелой, която тече през Акарнания, в днешна Гърция.
Век по късно големият философ и естественик Аристотел също пише за лъвовете. „Лъвовете се въдят предимно в Либия (Африка), а в Европа между реките Ахелой (която тече през Акарнания) и река Нестос (Места). Пантери се въдят в Мала Азия, но не и в Европа.” На изток от река Места не се срещали лъвове, според Аристотел, който всъщност потвърждава сведенията на Херодот.
Пълководецът Ксенофонт (нач. на ІV век пр.н.е.) също споменава, че лъвове живели около планините Пангей, Китос, която е над Македония, в Мизийски Олимп (до съвременния град Бурса) и планината Пинд, в днешна Гърция.
В южните земи на Балканите, се срещали освен лъвове и много диви бикове, както споменава Херодот. Лъв в борба с бик се среща изобразен на монети от Халкидическия полуостров.
Върху пеонски монети от ІV век е изобразен Херакъл в борба с немейския лъв. Пеоните обитавали все същите територии, по долното течение на реките Струма и Вардар.
На кана от Рогозенското съкровище виждаме изобразена богинята Бендида, възседнала лъвица.
Римският историк Плутарх (ІІ в.) разказва как тракийския цар Котис “подарил лъв от своя страна на едного, който му подарил пантера”.
Изображение на лъв присъства и върху оброчни плочки с изображение на Тракийския конник. На една такава плочка открита при с. Глава Панега, от ІІ-ІІІ век, Конникът държи с едната си ръка убита сърна, а лъвът под него е захапал провесеното надолу тяло на сърната. Под тази сцена също има изобразени лъвове, нападащи диви сърни и елени.
Лъвът изглежда е бил все още доста популярен в началото на новото хилядолетие, понеже го виждаме и като знак на знамето на византийската област (тема) Тракия, от 5-6 век.
Изображение на лъв присъства и в Мадарския релеф, на който релеф под триумфиращия конник е изобразен лъв, прободен с копие. Традиционно Мадарският конник се датира в 8-9 век, но е възможно да е създаден и по-рано.